Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /14.07.2020
г.,
гр.
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.,
в проведеното на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 210/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на 34 ЗС във фазата по
допускане на делбата
Предявен
е иск от Л.Р.М. и П. Р.ев М. срещу Р.Р.С. и искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК от Р.С. срещу Л.М. и Н.Й.У., с които се иска да се допуснат делба на
следните имоти:
1/ Жилище - самостоятелен
обект в сгР.а, с идентификатор: ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, с площ от 94 кв.м., както и прилежащи идеални части от общите части
на сгР.ата и Втори етаж в самостоятелен обект от сгР.а, с идентификатор ******.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 94 метра и сгР.а, с
идентификатор *****,***.****.*, с площ 26 кв.м., с предназначение:
Селскостопанска сгР.а и сгР.а с идентификатор: ******., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК (включена на основание чл. 341, ал. 2 ГПК ), ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК и
2/ Поземлен
имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
с адрес на имота: гр.П., ул.»М.Ш.”. целият с площ от 648
квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Незастроен
имот за жилищни нужди.
Ищците (Л.М. и П.М.) основават исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Твърди се, че Р. Л. У. и Н.Й.У. са сключили
граждански брак на 7.05.19** год. По време на брака им са родени две деца: Р.Р.С.,
Л.Р.М., - страните по делото. Излага се, че на 29.12.1969 год. Р. У., е закупил
дворно място и намиращите се в него къща, с площ от 50 кв.м. и плевня, намиращи
се в парцел IV - 2064, 2065 и 2066, за което е бил съставен нотариален акт № **,
том II, н.д.№ ***/1969 год. по описа на Нотариалната служба при Районен съд - П..
Излага се, че на 22.09.1983 год. Р. У. е признат за собственик, въз основа на
обстоятелствена проверка на празно дворно място, с площ от **2 кв.м., за което
е съставен нотариален акт № 6, том II, по нот.дело № 491 по описа на Нотариалната служба при Районен съд
— П.. На 23.09.1975 год. Р. У. е дарил Р.С.
и Л.М. с втори етаж в самостоятелен обект от сгР.а, с идентификатор ******.2, с
адрес на имота: гр.П., ул.„М.Д.” ***, с площ от 94 кв.м, както и ½ ид.ч.
от стълбището. В исковата молба се излага, че на 19.06.1991 год. Р.
У. е починал, като е оставил за наследници съпругата си - Н.Й.У., Р.Р.С. и Л.Р.М.-
дъщери. На 13.04.2017 год. Н.Й.У. е прехвърли собствените 4/6 идеални части на
наследствените собствени недвижими имоти на Л.М., а именно: 4/6 идеални части от 250/473 идеални части от
поземлен имот *****,***,***; 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сгР.а,
с идентификатор ****** с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: целият с площ от 94 квадратни
метра, както и прилежащи части: 4/6 идеални части от избени помещения, целите с
площ от 94 квадратни метра и 4/6 идеални части от общите части на сгР.ата, при
съседни самостоятелни обекти в сгР.ата: на същия етаж: няма, под обекта: няма,
над обекта: ******.2, ведно с цялата построена в описания имот. СгР.а с
идентификатор ****** с площ 26 квадратни
метра; 4/6 идеални части от поземлен
имот с идентификатор ****** целият с площ от 648 (квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди. Твърди се в исковата молба, че на 7.05.1995 год., Л.М. сключила граждански брак с П.
Р.ев М., за който е съставен Акт № 25 от Община П., поР.и което придобитите на
13.04.2017 год. 4/6 идеални части от описаните имоти въз основа на покупко-
продажба са придобити в режим на СИО. Моли се да се уважи исковата претенция и
да се допуснат до делба имотите посочени в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, Р.С., в който се излагат, че не
следва да се допуска делба на имота посочен в пункт 1ви, доколкото в посоченото
дворно място има и други съсобственици, които не са страни по производството по
делба. Освен това се излагат доводи за недопустимост на разпоредителната сделка
доколкото процесните ид.ч. от дворното място представляват общи части по
смисъла на ЗС и не могат да се прехвърлят самостоятелно. Направено е възражение
за допускане до делба на имота представляващ самостоятелен обект- жилище на
втори етаж, доколкото се твърди, че същият не е съсобствен имот, а е придобит
по давност от ответника с владение от м. юли 1990 г. до настоящия момент. В
този смисъл е заявено възражение за давност. С отговора на исковата молба се
оспорва допускането и извършването на делба на избените помещения и общите части
на сгР.ата, доколкото същите не са конкретизирани. Направено е възражение за
недействителност на прехвърлянето на тези идеални части, поР.и правилото, че
никой не може да прехвърли повече от това, което има. Направено е и възражение
за недействителност на прехвърлянето на сгР.а с идентификатор: ******.
В първото по делото о.с.з. е направено искане по чл. 341, ал. 2 ГПК от Р.С.,
поР.и което в произвдоството по делба е включен имот с идентификатор: ******по
КККР на гр. П. и като страна в производстовото е конситуирана Н.У. (с
Определение №465 от 09.10.2019 г. постановено по делото).
В срока по чл. 131 ГПК ответника Н.У. не е подала
отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
намира за установено следното:
От представено по делото и прието като писмено доказателство удостоверение
за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за сключен граждански
брак № 0063 от 07.05.19** г. от Община П.се установява, че Р. Л. У. и Н.Й. К.са
сключили граждански брак на 07.05.19** г.
От прието по делото като доказателство удостоверение за наследници изх. №
0000823 от 06.07.2018г. от Община П. се установя, че Р. Л. У., починал на
19.06.1991 г. е оставил за свои наследници Н.У. – съпруга, Р.Р.С. – дъщеря и Л.Р.
М. – дъщеря.
От представен по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **,
том II, дело №***/*** г. по описа на Районен съд – П. се установява, че
Р. У. е придобил правото на собствевност върху недвижим имот: дворно място в
сплощ от 250 кв.м. ведно с къща застроена на 50 кв. м. в гр П., по силата на
договор за покупко-рподажба.
От констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот
признато чрез обстоятелстветна проверка т.ІI, дело №491/1983г.
по описа за нотариалните дела на Панагюрския районен съд, се установява, че Р. У. е признат за собственик на празно дворно място в
гр. П. с площ от **2 кв.м. представляващо имот пл. номер 160, кв. 8 по дворищно
регулационния план на гр. П..
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том IV, дело № 1392/1975 г. по описа на Районен съд- П. се установява,
че Р. Л. У. е дарил на Л.Р.У. и Р.Р.У. с недвижим имот представляващ втори етаж
от къша в гр. П., застроена на 94 кв.м. намираща се в парцел номер XVI-2064,2065, кв. 142 по
регулационния план на гр. П., който парцел е с площ 473 кв.м.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №162, том I, рег. № 1480, дело № 123 от 2017 г. на Нотариус П.К. с рег. № 390 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – П. се
установява, че Л.Р.М. е придобила собствеността на 4/6 ид.ч. от 250/473 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. П. с площ от 473 кв. м.,
4/6 ид.ч. от самостоятелн обект в сгР.а с идентификатор ****** по КККР на гр. П.
с адрес: гр. П., ул. М.Д., който се намира в сгР.а № 1 с идентификатор: ******,
построена в поемлен имот с идентификатор: ******, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, с площ от 94 кв.м., ведно с 4/6 от прилежащи идеални части от
общите части на сгР.ата. СгР.а с идентификатор и сгР.а, с идентификатор *****,***.****.*, с площ 26 кв.м., с предназначение:
Селскостопанска сгР.а, с адрес на сгР.ата: гр. П., ул. „М.Д.“, построена в
поземлен имот с идентификатор: *****,***,****, както и 4/6 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор: ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с адрес
на имота: гр.П., ул. „М.Ш.”, целият с площ от 648 квадратни метра, с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
която собственост е придобита от Л.М. по силата на на договоро за
покупко-продажба на недвижими имоти сключен с Н.Й.У. – праводател.
От прието по делото като доказателство Удостоверение за сключен граждански
брак № 006286 от 07.05.1995 г. от Община Пловдив се установява, че П. Р.ев М. и
Л.Р.У. са сключили граждански брак на 07.05.1995 г.
По делото е приложено и прието като доказателство строително разрешение №
43 от 04.10. 1972г. издадено в полза на Р. У. за строене на жилищна
сгР.а с размери 17 м. на 10 м. върху 125 кв.м. от собственото си място № 142,
парцел XVI 2064-2065.
По делото е приложено и прието като доказателство Удостоверение № *** от ******г.
издаено от Община П., от което се установява, че масивна едноетажна сгР.а с
идентификатор ****** по КККР на гр. П. с
площ от 26 кв.м. представлява търпим строеж и не подлежи на премахване и забра
за ползване съглсно параграф 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Посочено е, че сгР.ата е построена
през 1974-1975 г.
По делото като свидетели са разпитани Н.В.В, К.В.З., С. Й. К., А.С.Г.. При
разпита си свидетел В. заявява, че познава страните по делото, тъй като е техен
съсъед. Свидетелят посочва, че къщата е на два етажа, като на първия етаж са
живеели Р. и Н. У., а на втория етаж живее Р.С. със съпруга й, повече от 20
години, там са заживели след като са сключили граждански брак. Преди да
заживеят на втория етаж са направили ремонт- направили са си кухня, тоалетна,
баня, тъй като бил на плоча – не бил годен за живеене. Свидетелят сочи, че Р.С.
и съпругът й прекарали парно в къщата, преправили тавана, покрива, гаража и
други неща по двора, сменили са дограмата на втория етаж. Свидетелят сочи, че
никой не е пречил на Р.С. и съпруга й да живеят на втория етаж. При разпита си
свидетел В. заявява, че е влизал на втория етаж, когато бил какнен от Р.С. и
съпруга й, като посочва, че за втория етаж от къщата има отделен вход, от входа
за първия етаж. Свидетелят сочи, че Р.С. и съпругът й сменили и входната врата
за втория етаж. Свидетелят заявява, че е виждал Л. да заключва вратата, която е
за първия етаж на къщата, а другата врата се ползва от Р. и Н. С.. Свидетелят
заявява, че докато е разбрал, че се води дело за къшата е считал, че цялата
къща е собственост на Р.С. и съпруга й Н. С.. Свидетеля сочи, че Р.С. и
съпругът й направили подобрения и в двора на имота, вкл. е сменена вратата на
двора. Свидетелят заявява, че подобренията по къщата са заплащани от Р. и Н. С.,
като е виждал и А. да помага, както и други съседи.
По делото е разпита си свидетел К. З. заявява, че познава страните по
делото, тъй като са съседи. Свидетелката посочва, че къщата е на два етажа,
като Н. живее на първия етаж, Р.С. на втория етаж, а Л. живее при съпруга й на
друго място в гР.а. Преди да се ожени Л. е живяла при майка си на първия етаж.
Свидетелката заявява, че в началото вторият етаж не бил завършен, като Р. и Н. С.
са си го направили за живеене – направили са мазилка, под, баня и тоалетна.
Свидетелката заявява, че е ходила на гости. Свидетелката посочва, че майката на
Р. – Н.У. даже й се е похвалила и показала избата как е направена от Н. С.,
като тогава свидетелката я е поздравила за успеха. Свидетелката посочва, че не
й е известно някой друг да е живял на втория етаж освен Р.С. и семейството й,
като уточнва, че не може някой друг да е живял там, тъй като Р. и Н. С. са
направили етажа годен за обитаване и след това са заживяли там. Свидетелката
сочи, че никой не е имал претенции Р.С. да живее на втория етаж. Свидетелката
сочи, че Р. и Н. С. са направили подобрения и в двора на къщата, като тя знае от
майката – Н., че подобренията са правени от Р. и Н., като Н. много се е Р.вала
на подобренията. Свидетелката посочва, че е ходила на втория етаж докато същият
е бил в процес на ремонт, като след като е бил завършен не е ходила, като
тогава е видяла новата баня и тоалетна.
При разпита си свидетел С. К.- сестра на Н.У. заявява, че сестра й Н.У.
живее в къща на два етажа, като на първият етаж живее тя, а на втория етаж
живее голямата й дъщеря Р.С., като е смятала, че вторият етаж е на двете страни
Р. и Л.. Свидетелката заявява, че доколкото й е известно се заключва само
вратата на двора, като от нея имат ключ всички, които живеят в къщата и не й е
известно Л. да има ключ. Свидетелката заявава, че и е известно, че е правен
ремонт на покрива, тъй като нейният съпруг, който се занимавал със строителство
е помогнал, като не помни дали му е било платено. Свидетелката сочи, че А., с
когото Н. живее е помагал за подобренията – редил е плочи в двора, помагал е за
боядисването на стени. Свидетелката сочи, че преди да заживее Р. на втория етаж
от къщата никой друг не е живял там, като Л. не е живяла на втория етаж.
Свидетелката сочи, че във времето докато са живеели Р. и Н. на вотиря етаж са
сменили мебелите, банята и мазилката са оправили, дограма са сменили.
При разпита си свидетел А. Г. – живее на семйни начала с Н.У., посочва, че когато
дошъл преди 23-24 години в къщата, Н.У. е живеела на първия етаж, а Р.С. със
съпруга й на втория етаж, а Л. си е живеела в къщата на съпруга й. Свидетелят
посочва, че на втория етаж са сменяни прозорците, като Н. ги е закупил, а
свидетелят ги е обърнал и боядисал. Свидетелят посочва, че когато идва в къщата
ходи на първия етаж, а на втория ходи само на именни и рождени дни, като се
качва по покана на Р. и Н., който си имат ключ за вратата. Свидетелят посочва,
че е помагал за ремонт в банята и кухнята, но е помагал с труд, а ремонта е
правен от Н. и Р., като материалите са карани от Н. с камионче, което имал. При
разпита си свидетелят посочва, че не му е известно Л. да е имала претенции да живе
на втория етаж.
Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията
на всикчи свидетели, доколкото същите са последователни, житейски логични и
взаимно непротиворечиви. Еднопосчни са показанията на свидетелите разпитани
както по искане на ищеца, така и по искане на ответника по отношение на
основаните правнорелевантни факти по отношение това кой и откога живее на
втория етаж на къщата, като показанията на свидетелите са еднопосочни и по
отношение на извършваните ремонти.
По делото е допусната и излушена съдебно техническа експертиза изготвена от
вещото лице В.В.. В своето заключение вещото лице е посочило, че сгР.а с
идентификато ****** и сгР.а с идентификато ******не са самостоятелни обекти на допълващото застрояван, като в
кадастралната карта е допусната грешка, която следва да бъде поправена по
съответния ред. Ценено съорабзно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът дава изцяло
вяра на заключението на вещото лице, доколкото със същото е даден обоснован
отговор на всички поставени по делото въпроси. Освен това заключението е прието
без възражение на страните.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
В производството по делба всяка страна е ищец по предявения от нея иск и
ответник по предявения срещу нея такъв, поР.и което носят еднаква
доказателствена тежест за установяване на фактите, на които основава своите
искания или възражения и частност наличие на съсобственост помежду им по
отношение на посочената вещ възникнала на твърдяните придобивни основания, като
следва да бъде доказано, че в производството по делба участват всички
съсобственици.
По отношение на имот с идентификатор ****** и с идентификатор: ******,
съдът намира следното:
От представените по делото доказателства, се установява, а и това не е
спорно между страните, че наследодателят Р. У. е бил в граждански брак с Н.У.,
като по време на съществуване на брака е построена процесната жилищна сгР.а на
два етажа с идентификатор: ****** по КККГ на гр. П., доколкото разрешението за
строеж е издадено през 1972г., респ сгР.ата е построена в последствие. По време
на съществуване на гражданския брак между Р. и Н. У., Р. У. през 1983 г. е
придобил възмездно собствеността на
празно дворно място с идентификатор ****** по КККР на гр. П..
Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 СК (приет 1968 г. и отм. 1985 г.) предвижда,
че недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити. Параграф 4 на СК (отм) в сила от 1985 г., предвижда, че
правилата на този кодекс (СК от 1985г) относно имуществени отношения между
съпрузите се прилагат и за имущества, придобити от съпрузите по заварени
бракове, т.е. към придобити преди влизане в сила на СК имущества по бракове
съществуващи към момента на влизане в сила на СК (1985г.) следва да се прилагат
правилата на новия Семеен кодекс (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК вещните права, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат и на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити. Съгласно ал. 2 на същия законов текст съвместния принос се
предполага до доказване на противното. Посочените разпоредби намира приложение
в конкретния случай, доколкото видно от данните по делото, вещите предмет на
делбата са придобити по време на гражданския брак съществуващ между съпрузите
за периода от 19** г. до прекратяването му през 1991г. със смъртта на съпругът Р.
У.. Тук е мястото да се посочи, че константната съдебна практика приема, обективирана
в т.4 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г., приема, че построената в мястото сгР.а е СИО, независимо
от това дали мястото, върху което е била изгР.ена, е индивидуална собственост
на един от съпрузите или е СИО, тъй като е построена по време на брака. Ето
защо следва да се приеме, че недвижим имот с идентификатор: ******
представляващ първи етаж от къща е бил собственост на Р. У. и Н.У. в режим на
СИО (построен след 1972 г.), в режим на СИО между Р. и Н.У. е придобита собстеността
на недвижим имот с идентификатор ****** – закупен 1983 г..
След смърта на Р. У. през 1991 г. собствестта върху процесните имоти по
силата на наследствено правоприемство е придобита Н.У., Р.С. и Л.М.. Съгласно
правилата на ЗН следва да се приеме, че Н.У. е придобила собствеността върху
4/6 ид.ч (доколкото се устняаови, че същите са били в режим на СИО) от имот с
идентификатор: ****** и с идентификатор: ******, а Л.М. и Р.М. по 1/6 ид.ч. от
правото на собственост върху недвижимите имоти.
Н.У. се е разпоредила възмездно с притежаваната от нея 4/6 ид.ч. от
посочените недвижими имоти, като е прехвърлила собствеността върху същите на Л.М.,
чрез договор за покупко-продажба обективиеан в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №162, том I, рег. № 1480, дело
№ 123 от 2017г. на Нотаирус П.К.. Видно от данните по делото между Л.М. и П.М.
съществува граждански брак от 1995г. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК
предвижда, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити, като съобразно ал. 3 на същия член съвместният принос се
предполага.
Предвид изложеното следва да се приеме, че 4/6 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор: ****** по КККР на гр. П.,
ведно с прилижащите към него ид.ч. от общите части на сгР.ата се притежават от Л.
и П. М. в режим на СИО, 1/6 ид.ч. от Л.М. и 1/6 ид.ч. от Р.С..
Същото следва да се приеме и по отношние на недвижим имот с индентификатор:
****** по КККР на гр. П., като 4/6 ид.ч. се притежават от Л. и П. М. в режим на
СИО, 1/6 ид.ч. от Л.М. и 1/6 ид.ч. от Р.С., като делбата на посочените обекти
следва да се допусне при посочените квоти, доколкото е придобит възмездно от Р.
У. през 1983 г.
По отношение на възражения направени в отговора на исковата молба за
недействителност на прехвърлянето 250/473ид.ч. от поземлен имот с идентификатор:
****** по КККР на гр. П. и на 4/6 ид.ч. от избените помещения и 4/6 ид. ч. от
общите части на сгР.а с идентификатор: ****** по КККР на гр. П., съдът намира
следното:
Видно от данните по делото с Определение №224 от 15.05.2019 г. постановено
по делото, исковата молба е оставена без движение, с оглед необходимостта от
уточняване на поисканата делба на 250/473ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор: ****** по КККР на гр. П., в указания от съда
срок ищецът е посочил, че не се иска делба на посочените 250/473 ид.ч., като
самостоятелен обект, а като общи части към обектите предмет на делбата част от
сгР.а с идентификатор: ******. Ето защо
следва да се приеме, че доколкото посочените ид.ч. в размер на 250/473 от имот
с идентификатор: ****** не са самостоятелен обект на производството по делото, то
съдът не дължи произнасяне по отношение действителността на договора за
покупко-продажба на посочените ид.ч. обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №162, том I, рег. № 1480, дело
№ 123 от 2017 г. на Нотариус П.К. с рег. № 390, като терена върху, който е
построена сгР.ата следва да се допусни до делба като общ част прилежащи към
делбените обетки.
В първтото по делото открито съдебно заседание ищецът е посочил, че
избенето помещение представлява обща част към сгР.ата, а не самостоятелен
обект, факт, който не е спорен между страните, поР.и което делбата на избените
помещение следва да се допусне като
прилижащи ид.ч. към самостоятелните обекти изгР.ени в процесната сгР.а с
идентификатор: ******. Тук е мястото да се посочи, че настоящия съдебен състав
счита, че въобще не следва да се произнася по възражението за недействителност
на сделката за покупко-продажба, поР.и това, че продавачът е прехвърлил повече
права отколкото притежава, тъй като трайната съдебнаа практика, обективирана в
множество решения на ВКС, вкл. и Решение № 75/16.07.2015 година, Второ
гражданско отделение, ВКС гр. д.№ 6599 по описа за 2014 година, приема че продажбата на недвижим имот, извършена от
несобственик, е действителен договор /не е нищожен/, но не поражда
транслативно-вещен ефект, т.е. не прехвърля правото на собственост, защото
праводателят не го притежава Ето защо общите части на сгР.ата, вкл и избените
помещения, които се установи, че не представляват самостоятелен обект на
правото на собственост, следва да се допуснат до делба като прилежащи части на
обектите предмет на делбата.
По отношение на имот с индентификатор: ******по КККР, съдът намира следното:
От данните по делото се установява, че проценият имот е придобит от Р.С. и Л.М.
през 1975 г. по силата на договор за дарене обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 53, том IV,
дело № 1392/1975 г. по описа на Районен съд- П..
В срока по чл. 131 ГПК е направено възражение за придобиване на процесния
имот по давност от ответника Р.С., по така направеното възражение съдът намира
следното:
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. по Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК, ВКС независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. В случай, че се позовава на
придобивна давност той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец следва да превърне с
едностранни действия държането във владение, като тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Завладяване частите на другия
съсобственик трябва да се манифестира пред него и да бъдат осъществени действия
отблъскващи владението й и установяващи своене.
В конкретния случай след придобиване на правото
на собственост по силата на договор за дарение на недвижим имот Р.С. е започнал
да владее притежаваните от нея ид.ч. от процесния имот, като е станала държател
за идеалните части притежавани от ответника Л.М. идеална част. За да се приеме,
че този съсобственик е установил владение и върху притежаваните от другия съсобтвеник
идеални части от имота е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху
целия наследствен имот повече от 10 г. необезпокоявано от никого, като
същевременно да е отблъснал владението на останалите съсобственици, като е
манифестирал ясно пред тях намерение си да владее целия наследствен имот само
за себе си. Съгласно трайно установената практика когато един от съсобственици
извършва съществени подобрения в даден имот, то той манифестира упражняването
на фактическата власт само за себе си, като именно с това действие се
манифестира намерението за своене на имота, когато извършването на подобрения е
станало достояние на останалите съсобственици. В конкретния случай, от
събраните по делото доказателства се установи, че Р.С. заедно с нейния съпруг Н.
С. са извършили множество съществени подобрения в процесния имот – направили са
кухня, нова баня и тоалетна, сменили са прозорците на втория етаж, като
посочените подобрения неиминемо са станали достояние на ответника Л.М., като
същата не е зявила несъгласие или претенции към имота. Освен това от събраните
по делото доказателства (разпита на всички свидетели) се установява, че
единствено Р.С. и нейното семейство е живяло в процесния имот, Л.М. няма ключ
от него, като гости в процесното жилище се приемат само по покана на Р.С.. От
събраните по делото доказателства се установи, че Р.С. заживяла в процесния
имот и започнала да извършва подобрения в него, дори още докато Л.М. живеела на
първия етаж от къщата при нейните родители преди сключване на гражданския й
брак с П.М., който брак е сключен 1995 г. Т.е. от събраните по делото доказателства
следва да се направи изводът, че Р.С. владее процесния имот още преди 1995г. до
завеждане на исковата молба 2019 г., поР.и
което следва да се приеме, че същата е придобила правото на собственост върху
него на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Предвид така
изложеното не следва да се обсъждат останали възражения наведени от ответника в
отогора на исковата молба по отношение на процесния имот.
Предвид изложеното имот с индентификатор: ******по КККР на гр. П. следва да се изключи от делбата, доколко се
установява, че е по отношение на него не е налице съсобственост.
По отношение на имоти с идентификатор: ****** и с идентификатор: ******по
КККР на гр. П.:
От приетата по делото СТЕ, на която съдът изцяло изцяло дава вяра се
установява, че имоти с идентифир: ****** и с идентификатор: ******по КККР на
гр. П.,
неправилно в кадастралната карта са отразени като
отделнои сгР.и, а всъщност представялват една сгР.а, т.е. налице допусната
грешка в кадастралната карта по см. на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Настоящият съдебен
състав споделя изцяло доводите на ВКС обективирани в Репение № 97 от 03.05.2016 г. по гр.д. №125/2016 г. на
Първо гр.о., ВКС – цитирано от процесуалния представител на ищеца, съгласно което
решение когато една от страните в делбеното производство твърди, че по
отношение на имотите- предмет на делбата е допусната грешка в кадастралната
карта, по същество се касае за съществуващ между съделителите спор за
собственост върху имотите- предмет на делбата по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР.
Този спор може да бъде разрешен не само в производство по предявен иск с правно
основание чл.54, ал.2 ЗКИР, но и директно в производството по предявен иск за
собственост, респективно иск за делба на имотите. Ето защо до делба следва да
се допусне имот с индентификатор: ******.3 по КККР на гр. П., като се отхвърли
изкът по отношение на имот с с идентификатор:
******.4 по КККР на гр. П., доколкото се установи, че такъв
самостоятелен обект на правото на собственост не съществува, а е налице
допусната грешка в кадастраланата карта по см. на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че отразяването на даден имот в
кадастралния план или в кадастралната карта нямат пряко действие върху
действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната
защита по съдебен ред (така и Решение № 173 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
527/2009 г., II г. о., ВКС).
От събраните по делото доказателства – удостоверение № *** от ******г.
издадено от Община П. се установява, че имот с идентификатор : ****** е
построен в процесния имот през 1974 г.-1975 г., към който момент собственик на
имота върху, който е построена сгР.ата е бил собственик Р. У., който е бил в
граждански брак с Н.У. от 19** г., като по време на съществуване на брака е
построена процесната сгР.а с идентификатор: ****** по КККР на гр. П.. Ето защо
следва като се вземат предвид правните доводи изложени по-горе по отношение на
имот с идентификатор: ****** и да се приеме, че след построяване на сгР.ата
собствеността върху нея е придобита от Р. У. и Н. У. в режим на СИО.
След смърта на Р. У. през 1991 г. собствестта върху процесните имоти по
силата на наследствено правоприемство е придобита от Н.У., Р.С. и Л.М..
Съгласно правилата на ЗН следва да се приеме, че Н.У. е придобила собствеността
върху 4/6 ид.ч от имот с идентификатор: ******.3, а Л.М. и Р.М. по 1/6 ид.ч. от
правото на собственост върху недвижимите имоти.
Н.У. се е разпоредила възмездно с притежаваната от нея 4/6 ид.ч. от
посочените недвижими имоти, като е прехвърлила собствеността върху същите на Л.М.,
чрез договор за покупко-продажба обективиеан в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №162, том I, рег. № 1480, дело
№ 123 от 2017г. на Нотаирус П.К.. Видно от данните по делото между Л.М. и П.М.
съществува граждански брак от 1995г. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК
предвижда, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити, като съобразно ал. 3 на същия член съвместният принос се
предполага.
Предвид изложеното следва да се приеме, че 4/6 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор: ******.3 по КККР на гр. П.,
ведно с прилижащите към него ид.ч. от общите части на дворното място върху
което е построен се притежава от Л. и П. М. в режим на СИО, 1/6 ид.ч. от Л.М. и
1/6 ид.ч. от Р.С., като делбата на посочения обект следва да се допусне при
посочените квоти. В този ред на мисли не се явява недействителен договорът за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №162, том I, рег. № 1480, дело № 123 от 2017
г. на Нотариус П.К. по отношние на 4/6 ид.ч. от сгР.а с с идентификатор: ******.3 по КККР на гр. П., като същият е
произвел своето транлативно действие, доколкто се установи, че преводателят Н.У.
се е разпоредила с права, които притежава.
Предвид
всичко изложено до делба следва да се допуснат:
Жилище - самостоятелен
обект в сгР.а, с идентификатор: ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, с площ от 94 кв.м., който се намира в сгР.а № 1 с
идентификатор: ******, построена в поемлен имот с идентификатор: ******, при съседи на самостоятелния обект:
под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта: ******.2., с адрес на имора: гр. П., ул. „М.Д.“ ведно с идеалните части от
сгР.ата, в която е построен обектът вкл. и съотвентите ид.ч. от избените
помещения на сгР.ата представляващи общи части и ведно със съответните идеални
части от поземлен имот ****** по КККР на гр. П., сгР.а, с идентификатор *****,***.****.*,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012
г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с предназначение:
гараж, ведно със съответните
идеални части от поземлен имот ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-
39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК и поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул.“М.Ш.”, целият с площ от 648
квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Незастроен
имот за жилищни нужди, номер
по предходен план 60, при съседи: ******, ******, ******, ******. Делбата следва да се извърши между съделителите: Л.М., П.М. и Р.С. при
квоти: 4/6 ид.ч. в режим на СИО притежаватани от Л.М. и П.М., 1/6 ид.ч.
притежавана от Л.М. и 1/6 ид.ч. от Р.С.. Искът по отношение на Н.У. следва да
се отхвърли, доколкото се установи, че същата не притежава право на собственост
върху недвижимите имоти обект на делбеното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на
следните недвижими имоти:
1) Жилище - самостоятелен
обект в сгР.а, с идентификатор: ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, с площ от 94 кв.м., който се намира в сгР.а № 1 с
идентификатор: ******, построена в поемлен имот с идентификатор: ******, при съседи на самостоятелния обект:
под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта: ******.*., с адрес на имора: гр. П., ул. „М.Д.“ ведно с идеалните части от
сгР.ата, в която е построен обектът вкл. и съотвентите ид.ч. от избените
помещения на сгР.ата представляващи общи части и ведно със съответните идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****** по КККР на гр. П..
2) СгР.а, с идентификатор *****,***.****.*
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с
предназначение: гараж, посторена в поземлен имот с идентификатор: ******, с
админситративен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК и
2/ Поземлен
имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
с адрес на имота: гр.П., ул.“М.Ш.”. целият с площ от 648
квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Незастроен
имот за жилищни нужди, номер
по предходен план 60, при съседи: ******, ******, ******, ******
Между съделителите: Л.Р.М. ЕГН: ********** *** и П.
Р.ев М. ЕГН: ********** *** и Р.Р.С. ЕГН: ********** ***, при следните квоти: за Л.Р.М. и П.Р.М.- 4/6 ид.ч. в режим на СИО, Л.Р.М.
– 1/6 ид.ч., Р.Р.С. – 1/6 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Л.Р.М. ЕГН: ********** и П. Р.ев М. ЕГН: ********** срещу Р.Р.С.
ЕГН: **********, иск за делба по отношение на недвижим имот: представляващ: самостоятелен обект от сгР.а - втори
етаж с идентификатор ******., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от
94 метра, който се намира в сгР.а № 1 с идентификатор: ******,
построена в поземлен имот с идентификатор: ****** и
административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“.
ОТХВЪРЛЯ предявеният, на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, иск от Р.Р.С. ЕГН: **********
срещу Л.Р.М. ЕГН: ********** и Н.Й.У. ЕГН: ********** сгР.а с идентификатор: ******,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, сплощ от 18 кв.м., на
един етаж, построена в поземлен имот с идентификатор: ****** и административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“
, с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно нанесен в
кадастралната карта като самостоятелен обект.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният на основание чл. 341,
ал. 2 ГПК, от Р.Р.С. иск за делба по отношение на ответника и Н.Й.У. ЕГН: **********
с адрес: ***.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :