№ 3674
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206665 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххх, чрез
упълномощен представител -адв. С. Ц. от АК - хххххххххххх, против
Наказателно постановление № 23-2300089/30.03.2023 г., издадено от
Директор на дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на
основание чл. чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 3 КТ на дружеството - жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ.
С жалбата наказателното постановление се обжалва като издадено при
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Излагат се подробни съображения, че фактическата
обстановка е неправилно установена в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство и че правоотношението между
"хххххххххх" ЕООД и П. Д. Г. е такова по договор за изработка, а не трудово
правоотношение. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от законния си представител - управителя на дружеството
И.Б. и от упълномощен представител - адв. С. Ц.. Адв. Ц. поддържа
аргументите и исканията, направени с жалбата. Законният представител на
1
дружеството - въззивник И. Б. се придържа към заявеното от адв. С. Ц..
Наказващият орган - Директор на Дирекция "Инспекция по труда
Софийска област", редовно уведомен, се представлява от юрк. К. Н., която
пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че извършването на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството -
жалбоподател, е доказано по несъмнен и категоричен начин. Изтъква, че от
разпоредбата на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд (ЗЗБУТ) следва, че лицата, извършващи строително - ремонтни работи,
следва да бъдат наети въз основа на сключен трудов договор. Сочи, че в
Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) не е
предвидена възможност лицата, извършващи шпакловка, да бъдат
самоосигуряващи се. По изложените съображения прави искане обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. В условията на
алтернативност навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и прави искане да бъде намалено до минималния
размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана
страна – юридическото лице, на което е наложена имуществена санкция,
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по чл. 59
ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
27.04.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е
подадена на 10.05.2023 г./.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище гр.
Плевен, адрес на управление гр. Плевен, ул. "ххххххххххх" № 24, ет. 3, ап. 15,
с управител И.Б. и с предмет на дейност: строително-монтажни работи,
хидроизолации, изработка и монтаж на алуминиева и пвц - дограма, търговия
със строителни материали, проектиране и дизайн и други.
На 03.01.2023 г. между "хххххххх" ООД, ЕИК хххххххххх, като
изпълнител, и "хххххххххх" ЕООД, като подизпълнител, бил сключен договор
за възлагане на дейности на подизпълнител, по силата на който "хххххххххх"
ЕООД следвало да извърши строително - монтажни работи на обект - магазин
за промишлени стоки - магазин "хххххххх", находящ се в кв. "Враждебна",
местност "Богровски песоци", район Кремиковци /търговски комплекс
"Джъмбо Плаза" на бул. "Ботевградско шосе"/ в срок до 31.01.2023 г.
2
Тъй като дружеството - жалбоподател извършвало строително -
монтажни работи и на други обекти и поради наближаващия краен срок за
изпълнение на строително - монтажните работи на обекта в "Джъмбо плаза",
управителят на дружеството - въззивник решил да сключи граждански
договори с няколко лица за изпълнение на дейностите по шпакловка на стени
и тавани от гипсокартон. На 24.01.2023 г. между дружеството - жалбоподател
като възложител и свидетеля П. Д. Г. като изпълнител бил сключен
граждански договор, съгласно който възложителят възлагал, а изпълнителят
приемал да извърши строително - монтажни работи - шпакловка на стени и
тавани от гипсокартон /чл. 1 от договора/, а възложителят се задължавал да
изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 3 лв/кв. м. в срок от три
дни от приемане на СМР /чл. 2 от договора/. Съгласно чл. 4 от договора
изпълнителят се задължавал да извърши посоченото в чл. 1 от договора в
срок от пет работни дни. В чл. 7 от договора било посочено, че възложителят
има право по уговорка с изпълнителя да извършва проверки, без с това да
пречи на оперативната дейност на изпълнителя. Съгласно чл. 8 от договора
възложителят се задължавал да представи на изпълнителя необходимите
документи, информация или други материали, свързани с изпълнение на
посоченото в чл. 1 от договора. Съгласно чл. 9 от договора ако поръчката
била изпълнена от изпълнителя в договорените срокове и качество,
изпълнителят бил длъжен да приеме изпълнението в срок до един ден от
съобщението за приключване на изпълнението.
На същия ден - 24.01.2023 г. свидетелят П. Г. отишъл на обекта -
магазин "хххххххх", находящ се в кв. "Враждебна", местност "Богровски
песоци", район Кремиковци /търговски комплекс "Джъмбо Плаза" на бул.
"Ботевградско шосе"/ и започнал работа.
В ДИТ - Софийска област бил получен анонимен сигнал, че на
горепосочения обект работят чужди граждани и лица без трудов договор и по
повод на подадения сигнал свидетелят И. Г. Г. - главен инспектор в ДИТ -
СО, М.М.М. - също главен инспектор и М.Д.К. - старши инспектор в ДИТ -
СО, посетили обекта магазин "хххххххх", находящ се в кв. "Враждебна",
местност "Богровски песоци", район Кремиковци /търговски комплекс
"Джъмбо Плаза" на бул. "Ботевградско шосе"/. Проверяващите установили в
обекта 6 - 7 лица, които полагали труд, в това число и свидетеля П. Г..
Свидетелят П. Г. попълнил декларация, в която отразил, че работи в
"хххххххххх" ЕООД, че има сключен граждански договор, че има работно
време от 09.00 до 17.00 часа с почивка в работния ден от 12.00 до 13.00 часа и
почивни дни - събота и неделя. В декларацията свидетелят Г. посочил и че
възнаграждението му е уговорено "на заработка 3 лв/кв. м."
Проверката продължила по документи на 08.02.2023 г. в сградата на
ДИТ - Софийска област, където законният представител на дружеството -
въззивник представил сключения на 24.01.2023 г. със свидетеля П. Г.
граждански договор.
3
За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена
проверка № ПР2303409/24.01.2023 г., като на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ
на дружеството - въззивник били дадени задължителни предписания за
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Свидетелят И. Г. приел, че дружеството - въззивник "хххххххххх"
ЕООД не е уредило като трудови отношенията по предоставяне на работна
сила от П. Д. Г., като не е сключило трудов договор в писмена форма преди
постъпването му на работа, с което е нарушило разпоредбата на чл. 62 ал. 1
вр. чл. 1 ал. 2 КТ.
На 08.02.2023 г. в присъствието на един свидетел и на законния
представител на дружеството - жалбоподател, свидетелят И. Г. съставил
АУАН № 23-2300089/08.02.2023 г., с който повдигнала против "хххххххххх"
ЕООД административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 62 ал. 1
вр. чл. 1 ал. 2 КТ, извършено на 24.01.2023 г. АУАН бил връчен на законния
представител на въззивника. Срещу съставения АУАН в срока по чл. 44 ал. 1
ЗАНН били депозирани възражения, заведени с вх. № 23015705/15.02.2023 г.,
с доводи, че правоотношението между свидетеля П. Г. и дружеството -
въззивник е такова по договор за изработка, а не е трудово правоотношение.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение и преценка, че депозираните възражения не са основателни, на
30.03.2023 г. инж. К.Й.В. - директор на дирекция "Инспекция по труда
Софийска област", издала обжалваното НП № 23-2300089/30.03.2023 г., с
което на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 3 КТ за нарушението по чл. 62
ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ наложила на дружеството - жалбоподател имуществена
санкция в размер на 1500, 00 /хиляда и петстотин/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите И. Г. и П. Г., както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: договор за
възлагане на дейности на подизпълнител от 03.01.2023 г., ведно с приложение
№ 1 към него, споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа, правилник за организацията на дейността и вътрешния трудов ред
на "хххххххххх" ЕООД, граждански договор от 24.01.2023 г., декларация от
П. Г. от 24.01.2023 г., протокол за извършена проверка №
ПР2303409/24.01.2023 г., АУАН № 23-2300089/08.02.2023 г., възражения вх.
№ 23015705/15.02.2023 г., НП № 23-2300089/30.03.2023 г., известие за
доставяне, призовка на основание чл. 45 ал. 1 АПК № 2300444/24.01.2023 г.,
заповед № З - 0864/17.10.2022 г., заповед № ЧР - 43/30.01.2023 г., заповед №
ЧР - 878/24.06.2022 г. - всички, издадени от изпълнителния директор на
ИАГИТ, длъжностна характеристика за длъжността "главен инспектор" в
4
отдел "Безопасност на труда и контролна дейност", Дирекция "Инспекция по
труда Софийска област", длъжностна характеристика за длъжността
"директор" на дирекция "Инспекция по труда Софийска област".
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Г., които оцени като
последователни и съответни на писмените доказателства, както и на
показанията на свидетеля Г.. Свидетелят Г. е извършил проверката по
отношение на дружеството - въззивник и в съдебно заседание дава сведения
за констатациите от същата. Показанията му кореспондират с писмените
доказателства - протокол за извършена проверка, както и саморъчна
декларация, попълнена от свидетеля П. Г.. Съдът се довери и на показанията
на свидетеля Г., като намери, че същите добре кореспондират с писмените
доказателства и с показанията на свидетеля Г.. Свидетелят Г. не отрича, че е
полагал труд на обекта, когато е била извършена проверката от инспекторите
от ДИТ - СО, както и че е попълнил декларацията, приложена в материалите
по административнонаказателната преписка. В съдебно заседание свидетелят
Г. дава сведения за причините, поради които е отразил конкретни
обстоятелства в предоставената му за попълване декларация, като съдът
възприе тези му показания, тъй като те кореспондират на писмените
доказателства.
Съдът цени и писмените доказателства, които напълно кореспондират
на гласните доказателствени средства. Въз основа на приложените по делото
заповеди на изпълнителния директор на ИАГИТ съдът изгради изводите си за
компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от административни органи, които
разполагат с материална и териториална компетентност.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
дружеството - жалбоподател е повдИ.о административнонаказателно
обвинение въз основа на АУАН № 23-2300089/08.02.2023 г., който е съставен
от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална
компетентност. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на
трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи,
каквито съгласно чл. 399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и
нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по труда -
Софийска област", чийто служител е главен инспектор И. Г., съставил акта,
5
видно и от писмените доказателства - заповед № ЧР - 878/24.06.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ и длъжностна характеристика за
длъжността "главен инспектор" в отдел "Безопасност на труда и контролна
дейност", Дирекция "Инспекция по труда Софийска област". Териториалната
компетентност на актосъставителя произтича от Устройствения правилника
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", където в чл. 21 ал. 4 е
предвидено, че служителите на дирекция "Инспекция по труда Софийска
област" имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на
Столичната община.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган. Съгласно заповед № З-0864/17.10.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание
чл.416, ал.5 от КТ директорите на съответните териториални инспекции по
труда са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция. По
делото е приета като писмено доказателство и заповед № ЧР - 43/30.01.2023
г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която издалата наказателното
постановление К.Й.В. е назначена на длъжност директор на Дирекция
"Инспекция по труда Софийска област".
АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН срокове.
Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на
един свидетел - М.М.М., която е участвала при извършване на проверката,
видно от протокол за извършена проверка № ПР2303409 от 24.01.2023 г./ и
респективно - при установяване на нарушението. Актът е съставен в
присъствието на законния представител на дружеството - въззивник, предявен
му е за запознаване и му е връчен препис.
Както АУАН, така и НП, имат предвиденото съответно в чл. 42 ал. 1 и
чл. 57 ал. 1 ЗАНН съдържание. По надлежен начин и при пълна идентичност,
както в АУАН, така и в НП, са описани както нарушението, така и
обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на дата на
извършването му и на нарушената законова разпоредба.
6
Съдът намери обаче, че при издаване на наказателното постановление
неправилно е приложен материалният закон.
Съгласно чл. 62 ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма, а съгласно императивната разпоредба на чл. 1 ал. 2 КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Съществените елементи от съдържанието на трудовия
договор са посочени в чл.66 КТ. Решаващо значение за определяне характера
на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната
дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по чл. 258 –
269 ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение.
При трудовия договор се дължи престиране на работна сила в рамките на
определено работно време за изпълнение на определена трайно
осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т.нар. овеществен
труд - постигане на определен трудов резултат. При трудовия договор
работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на
установен трудов ред и трудова дисциплина, докато при гражданския договор
изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само „изработване на
нещо“ - на уговорения резултат.
От събраните по делото доказателства се установява /а и не се спори от
въззивника/, че на 24.01.2023 г. свидетелят П. Г. е полагал труд като е правел
шпакловка на обект - магазин "хххххххх", находящ се в кв. "Враждебна",
местност "Богровски песоци", район Кремиковци /търговски комплекс
"Джъмбо Плаза" на бул. "Ботевградско шосе"/, като към тази дата между
свидетеля Г. и "хххххххххх" ЕООД не е имало сключен трудов договор, а
граждански договор от същата дата. Единствено наличието на сключен
граждански договор обаче не е определящо за преценката дали се касае за
гражданско или за трудово правоотношение, тъй като от значение е не
наименованието на договора, а неговото съдържание - постиганите между
страните договорки. "Съществуването на трудово правоотношение е правен
извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е организация на работа от
работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно
облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически
ръководител), работно време и почивки, като работникът само предоставя
работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и
7
собствена преценка за времето на работата и организация на работния
процес" (така решение № 1933 от 01.03.2022 г. по адм. дело № 10118/2021 г.,
VІ отделение на ВАС). Ето защо от значение за преценката дали се касае за
облигационно или трудово правоотношение са елементите на конкретното
правоотношение, а не наименованието на договора и обстоятелството дали
свидетелят Г. е разполагал с екземпляр от него у себе си по време на
проверката от служителите от ДИТ - Софийска област.
В случая от събраните гласни доказателствени средства - показанията
на свидетеля П. Г., се установи, че правоотношението, възникнало между
дружеството - въззивник и свидетеля Г., е по договор за изработка и няма
белезите на трудово правоотношение. Така от показанията на свидетеля Г. се
установява, че същият се е задължил да реализира определен трудов резултат
- да извърши шпакловка на стени и тавани от гипсокартон, а не да престира
трайно някаква работа, т.е. касае се за еднократен, а не периодичен процес.
От показанията на свидетеля Г. се установява и че в правоотношението му с
"хххххххххх" ЕООД липсва характерните за трудовото правоотношение
подчиненост на работодателя и на установен от него трудов ред и
дисциплина. Така свидетелят Г. заявява, че той, както и останалите лица, с
които е бил сключен граждански договор, не са имали точен график на
работа, включително и не са имали определена почивка в рамките на
работния ден. От показанията на свидетеля Г. се установява, че същият е
разполагал с характерната за изпълнителя при договора за изработка
оперативна самостоятелност - свидетелят заявява, че от дружеството -
жалбоподател не е осъществяван контрол дали работи или не, а постИ.ата
уговорка е била, когато свърши работата според уговореното, да получи и
дължимото възнаграждение. В показанията си свидетелят Г. заявява и че
първоначалната уговорка е била да изпълни работата за пет работни дни,
както е посочено и в чл. 4 от гражданския договор, но в крайна сметка е успял
в по-кратък срок - за четири работни дни.
Отново от показанията на свидетеля П. Г. се установява, че същият не
е имал уговорено с "хххххххххх" ЕООД работно време, почивки в рамките на
работния ден, както и почивни дни от седмицата. Вместо това сам е
определял времето, в което да изпълнява работата си, включително и дали и
кога да ползва почивка в рамките на работния ден. От показанията на
свидетеля Г. се установява, че същият е попълнил част от графите в
8
представената му декларация като "работно време", "почивни дни", "почивки
в работния ден" без попълнената информация да съответства на реално
уговореното с възложителя "хххххххххх" ЕООД, а поради настояването на
проверяващите да бъдат попълнени всички графи в декларацията. И от
попълнената декларация обаче се установява, че се касае за правоотношение
по договор за изработка, а не за трудово правоотношение. Така в
декларацията свидетелят е отбелязал, че има сключен граждански договор,
както и че възнаграждението му не е уговорено в определен размер, а е "на
заработка 3 лв/кв. метър", т.е. плащането е уговорено еднократно и след
приемане на извършената работа (чл. 3 от граждански договор от 24.01.2023
г.), а не се касае за ежемесечно плащане на уговорено трудово
възнаграждение.
Предвид всичко изложеното съдът намери, че отношението,
възникнало между "хххххххххх" ЕООД и свидетелят П. Г. е облигационно, а
не трудово, поради което и дружеството - въззивник не е нарушило
разпоредбата на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ и неправилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Ирелевантно е позоваването на процесуалния представител на
наказващия орган на разпоредбата на чл. 52 ЗЗБУТ, тъй като същата
предвижда задължение за работодателя да сключи за своя сметка застраховка
за риска "трудова злополука" за работещите, които извършват работа, при
която съществува риск за живота и здравето им. Посочената разпоредба обаче
не може да се тълкува разширително и в смисъл, че когато работата е
свързана с риск за живота или здравето, не е допустимо сключването на
граждански договор, а само на трудов, и въз основа на такова разширително
тълкуване да се ангажира административнонаказателната отговорност на
дружеството - въззивник. Неоснователно е и следващото възражение на
процесуалния представител на наказващия орган за невъзможността лицата,
извършващи строително - монтажни работи, да бъдат самоосигуряващи се,
тъй като такава забрана не е предвидена в КСО.
Предвид извода за основателност на жалбата право на разноски има
жалбоподателят, който претендира такива. Жалбоподателят доказва
извършването на разноски в размер на 540, 00 лева - адвокатско
възнаграждение, заплатено по банков път, като от писмените доказателства се
9
установява, че 450, 00 лева е договореното адвокатско възнаграждение и 90,
00 лева - ДДС. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на наказващия орган възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Прекомерността на заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и
съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 от ЗА, във
връзка с чл. 7 и чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата, Наредба № 1 от
09.07.2004 г.). Съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело предвид размера на наложената имуществена санкция е 450, 00 лева.
Видно е, че адвокатското възнаграждение, което жалбоподателят е договорил
и заплатил, е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Съгласно § 2а от ДР на Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая са
представени и доказателства за обстоятелството, че адв. С. Ц. е регистрирана
по ЗДДС. Ето защо и доколкото договореното и заплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1
от 09.07.2004 г., и върху него е начислен ДДС, съдът намери, че договореното
и заплатено от въззивника адвокатско възнаграждение не следва да бъде
намалявано и сумата от 540, 00 лева следва да бъде възложена в тежест на ИА
"Главна инспекция по труда" на основание чл. 143 ал. 1 АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2300089/30.03.2023 г.,
издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с
което на основание чл. чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 3 КТ на "хххххххххх"
ЕООД, ЕИК хххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,
10
00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", адрес гр. София, бул.
"Княз Александър Дондуков" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на "хххххххххх" ЕООД,
ЕИК хххххххххх, сумата от 540, 00 /петстотин и четиридесет/ лева - разноски
в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11