РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. Б., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102101 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Ю. Б.“ АД, чрез адвокат П. В. В. - САК,
съгласно приложено пълномощно, с която срещу Т. И. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ул. „Ц. Ц.“ № 5 е предявен положителен установителен иск - за признаване за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 8300.65 лева, от които 7580.00
лева - главница, 684 лева - договорна лихва за периода от 17.01.2013г. - 17.11.2013г., 36.62
лева лихва за просрочие от 18.11.2013г. - 23.05.2014г., като се иска присъждане и
направените по делото разноски - правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения, е връчена на ответната страна,
която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.
Предявеният иск е процесуално допустим - подаден от ищец, който има качеството на
заявител по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1209/2014г. по описа на РС Б. и в срока
по чл.415 ГПК срещу ответник, който има качеството на длъжник по това производство.
Извършена е размяна на книжа, поради което делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните и е съобщен проект на доклад.
Твърди се от ищеца, че на 17.12.2012г. в гр. С. е сключен Договор за потребителски
кредит FL667259 между „Ю. И ЕФ Д. Б.“ АД, с настоящо наименование „Ю. Б.“ АД и Т. И.
Л., ЕГН **********, като по силата на договора се твърди, че банката е предоставила на Т.
И. Л. кредит в размер на 7580 лева, със срок на договора - 84 месеца. В изпълнение на
поетите договорни задължения се твърди, че банката е превела по сметка на ответника на
17.12.2012г., договорената сума в размер на 7580.00 лева, като кредитът е изцяло усвоен от
Т. И. Л..
Сочи се, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения, за „Ю. И ЕФ Д. Б.“
АД, с настоящо наименование „Ю. Б.“ АД е възникнал правен интерес да предяви
претенциите си по реда на чл. 417 ГПК. В тази връзка, банката е предприела съдебни
действия срещу кредитополучателя, като е депозирано заявление по чл. 417 ГПК в PC Б..
Претендирани са 8300.65 лева, от които 7580.00 лева- главница, 684 лева - договорна лихва
за периода от 17.01.2013г. - 17.11.2013., 36.62 лева лихва за просрочие от 18.11.2013г. -
23.05.2014г.
Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение, с което
ищецът обосновава правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на
оспореното вземане.
1
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
допускане на ССчЕ, като въпросите за същата ще бъдат поставени в първото съдебно
заседание, съобразно процесуалното поведение на ответника, както и да се изиска и
приобщи ч.гр.д. № 20141210101209 по описа на PC Б..
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор.
Не се оспорва допустимостта на иска, а се възразява по основателността му.
Твърди се от ответника, че на 12.04.2021г. е получил покана от ЧСИ В., с взискател ЕОС
М. ЕООД по ИД 325/2019г., образувано въз основа на ИЛ и заповед за изпълнение, издадени
в полза на ищеца по настоящата ИМ
Ю. Б. АД по ч.гр.д.№ 1209/2014г. по описа на Районен съд Б..
Посочва се, че изпълнителният лист, по който е образувано посоченото по- горе
изпълнително дело е издаден на 13.06.2014г. от Районен съд Б. по ч.гр.д.№ 1209/2014г. в
полза на Ю. Б. АД, за сума в общ размер на 8300 лева, от която: 7580 лева - главница,
представляваща парично вземане по банков кредит, 684,03 лева- договорна лихва за период
17.01.2013г. -17.11.2013г., 36,62 лева - лихва за просрочие за периода от 18.11.2013г до
23.05.2014г., ведно със законна лихва върху главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.06.2014г., 166.01 лева — държавна
такса и 624,63 лева - адвокатско възнаграждение.
Заповед за изпълнение на парично задължение се сочи, че е издадена на 13.06.2014г. от
Районен съд Б. по ч.гр.д.№ 1209/2014г. в полза на Ю. Б. АД. Изтъква се, че пет години по-
късно - през 2019г., въз основа на този ИЛ и Заповед за изпълнение на парично задължение
издадени в полза на Ю. Б. АД, Изпълнителното дело № 325/2019г. при ЧСИ Б.В. е било
образувано не с взискател Ю. Б. АД, а с взискател - ЕОС М. ЕООД, а две години след това -
на 12.04.2021г., ответникът е разбрал за съществуването на тези документи - ИЛ, заповед ,
образувано срещу него ч.гр.дело и изпълнително дело.
В тази връзка твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело през 2019 г.,
към датата на получаване на книжата във вр.с образуваното изпълнително дело - 2021г. са
изминали повече от 5 години от датата на издаването на изпълнителния лист, като повече от
5 години ищеца по настоящата ИМ не е извършвал никакви действия за образуване на
изпълнително дело и привеждане в изпълнение на издадения срещу мен изпълнителен лист
за удовлетворяване на претенцията му за заплащане на дължимите суми.
Поради това се твърди, че вземането на ищеца Ю. Б. АД , представляващо: сумата от 8300
лева, от която: 7580 лева - главница, представляваща парично вземане по банков кредит,
684,03 лева- договорна лихва за период 17.01.2013г-17.11.2013г., 36,62 лева - лихва за
просрочие за периода от 18.11.2013г до 23.05.2014г. е погасено по давност, съгласно чл. 110
ЗЗД и чл.111 ЗЗД и на това основание са недължими и всички произлизащи от това
задължения.
Оспорват се всички изложени от ищеца факти и обстоятелства както досежно
основанията, така и по отношение размера на претендираната сума.
Твърди се, че договора за кредит е нищожен, поради липса на съгласие, т.к. твърди, че
подписа положен на представения към ИМ договор и погасителен план не са подписан от
ответника, който оспорва подписа положен върху документите да е негов.
Договорът за кредит се счита за нищожен, тъй като води до неравноправност на
договарящите, противоречащ на добрите нрави и сключен при заобикаляне на закона.
На следващо място- възразява се срещу всички суми описани в ИМ, с твърдение , че
дължи същите на ищеца.
Възразява се срещу приложеният документ с наименование- извлечение от счетоводни
книги.Твърди се, че същият е съставен за целите на настоящето производство и не
отговарящ на изискванията на чл.366 ГПК.
Възразявам се срещу твърдението на ищеца, че цялото задължение е падежирало. От
приложените по делото документи се твърди, че не е възможно да се установи ликвидно и
изискуемо вземане, както и какъв с размерът му.
2
Иска се приемане от съда на възражение, по силата на което да се прогласи нищожността
на процесният договор и погасителния план към него на сочените основания, като се
постанови решение, с което да се отхвърли иска и се присъдят направените разноски по
делото.
Доказателствените искания на ищеца за: назначаване на съдебно- графическа експертиза
на документ - договор за потребителски кредит от 17.12.2012г. и погасителен план към него,
приложен от ищеца към ИМ, която експертиза да изследва този подпис, да го сравни с
подписа на ответника, положен от него при издаване на документите му за самоличност в
съответната служба при ОД на МВР гр.Б. и да отговори дали подписа на договор за
потребителски кредит от 17.12.2012г. и погасителен план към него е положен от ответника -
Т. Л. или не.
Поискано е да се задължи ищеца да представи по делото оригиналният екземпляр на
договор за потребителски кредит от 17.12.2012г. и погасителен план към него, а при
непредставянето му да се приеме, че подписа върху него не е положен от ответника Т. Л..
Не се възразява по исканията по доказателствата на ищеца, с изключение на приемането
като доказателство на извлечение по сметка, за което се твръди, че е съставена за целите на
производството, неотговаряща на изискванията на закона.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права
възражения на ответника - правно основание на предявения положителен установителен иск
по чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.417 ГПК вр. с чл.430 ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД вр. с чл.86
ЗЗД.
Възраженията на ответника са за погасяване на вземането по давност - пр.основание
чл.120 вр. с чл.110 ЗЗД вр. с чл.111 б „в“ ЗЗД , както и за недействителност - нищожност на
сключения договор, поради липса на съгласие, като оспорва подписа си върху договора и
погасителния план и поради неравноправни клаузи - равно основание чл.26, ал.2 и ал.1 ЗЗД
вр. с чл.146 ЗЗП.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1209/2014г. по описа на РС Б.. Допусната и назначени са съдебно
– счетоводна и съдебно – почеркова експертизи и са приети заключения на вещи лица.
Анализът на събраните доказателства,преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
На 17.12.2012г. между „Ю. И ЕФ Д. Б.“ АД, с настоящо наименование „Ю. Б.“ АД и Т. И.
Л., ЕГН **********, е сключен Договор за потребителски кредит № FL667259, по силата на
който банката е предоставила на Т. И. Л. кредит в размер на 7580 лева, със срок на договора
- 84 месеца. Към договора за кредит страните са подписали и Погасителен план от същата
дата, с който е уговорено разсрочено изпълнение от страна на длъжника, платимо на вноски,
считано от 17.01.2013г. до 17.12.2019г. В изпълнение на поетите договорни задължения
банката е превела по сметка на ответника на 17.12.2012г., договорената сума в размер на
7580.00 лева, като кредитът е изцяло усвоен от Т. И. Л.. В тази насока са изводите и по двете
приети експерти. Според ССЕ по сметка на ищеца договорената сума е преведена от
кредитора, а според съдебно – почерковата експертиза подписите, положени за „подпис на
кредитоискател“, „кредитополучател“ и под текста от името на Т. И. Л., с ЕГН ********** в
ксерокскопия на Договора за кредит № FL667259 от 17.12.2012г. и Погасителен план по
кредит от 17.12.2012г., сключени между страните, са изписани от Т. И. Л., с ЕГН
**********.
На 12.06.2014г. от ТБ „Ю. Б.“ АД с ЕИК ******* /към настоящия момент с ново
търговско наименование – „Ю. Б.“ АД/ е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание извлечение от сметка срещу
ответника Т. И. Л.. По заявлението е образувано заповедно производство с № 1209/2014г. по
описа на БРС, като заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 417/13.06.2014г. и въз
основа на нея е издаден и Изпълнителен лист от същата дата, с която е разпоредено на
длъжника Т. И. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “Ц. Ц.” № 5, в качеството на
кредитополучател да заплати на кредитора ТБ“Ю. Б.” АД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “В.”, ул. “О. п.” № 260, п.к. 1766, представлявано от
3
законните представители П. Н. Д.-Изпълнителен директор, Д. Б. Ш. – Изпълнителен
директор, М. И. В.-прокурист, съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от
прокурист заедно с изпълнителен директор, чрез пълномощник адвокат З. И. К., САК, сума
в общ размер 8 300, 65 /осем хиляди и триста лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, от
която: -сумата от 7 580, 00 / седем хиляди петстотин и осемдесет/ лева - главница,
представляваща парично вземане за погасяване на банков кредит, съгласно Договор за
потребителски кредит № FL667259 от 17.12.2012г.; сумата от 684, 03 /шестстотин осемдесет
и четири лева и три стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 17.01.2013 г. до
17.11.2013г.; сумата от 36, 62 /тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ лева –лихва
за просрочие за периода от 18.11.2013 г. до 23.05.2014г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК - 12.06.2014 г. до окончателното изплащане на дължимото;
сумата от 166,01 /сто шестдесет и шест лева и една стотинки/ представляваща внесена
държавна такса и сумата от 624, 63 / шестстотин двадесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е
разпоредено от заповедния съд изпълнение на процедурата по чл.415 ГПК. В 1- месечен
срок от получаване на съобщението по чл.415 ГПК заявителят е подал иск за установяване
на оспореното вземане.
Според приетата ССЕ се установява следното: сумата по отпуснатият кредит от 7580,00
лв. е преведена по разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя Т. И. Л. и
сметката е заверена на 17.12.2012г. От страна на кредитополучателя има погасяване на
първите девет броя погасителни вноски по погасителен план в размер на 31,58 лв. в общ
размер от 284,22 лв., сумата от 18,58 лв. е платена договорна лихва и 0,10 лв. е платена
просрочена лихва или общо внесена сума по кредита от ответника е в размер на 302,90 лв.
Според експертизата към датата на подаване на заявлението – 12.06.2014г. по Договор за
потребителски кредит № FL667259/17.12.2012г. размерът на задължението на ответника е
както следва: сумата от 7580,00 лв. главница, сумата от 157,54 лв. договорна лихва за
периода от 17.10.2013г. – 17.11.2013г., сумата от 0,49 лв. лихва за просрочие за периода от
18.10.2013г. – 18.11.2013г., с,мата от 434,61 лв. законова лихва за периода от 18.01.2013г. до
11.06.2014г. вкл./върху главницата от 7 580,00 лв./.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация на исковете- предявени са специалните положителни
установителни искове – с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД,
във връзка с чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричното вземане.
Исковете са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на исковете,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 1209/2014г. по описа на Районен съд – гр. Б., по
което срещу ответника Т. Л. е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 4339/13.06.2014г. за заплащане на посочените в заповедта
суми. Същата е връчена на ответника с връчване на ПДИ по изп.д.№ 325/2019г. на ЧСИ Б.
В. – на 12.04.2021г. /л.27 от делото/. В срока по чл.414 ГПК – 1- месечен от получаване на
ПДИ длъжникът е подал възражение, поради което заповедния съд е дал на заявителя
указания за подаване на иск за установяване на оспореното вземане. В 1- месечен срок от
получаване на указанията по чл.415 ГПК заявителят е подал установителен иск, т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който
съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Разгледани по същество, исковете са основателни, по следните съображения:
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест
е да установи твърденията си в исковата молба, че между ответника и „Ю. Б.” АД е
съществувало договорно правоотношение, както и че дружеството-ищец е изправна страна
по сделката, респ. че ответника е неизправна страна и не е изпълнил поетите от него
задължения по сключения договор, както и да установи процесуалните и материални
условия, договорени между страните за настъпване на твърдяната от ищеца предсрочна
4
изискуемост на вземането в заповедното прозиводство, т.е. в тежест на ищеца бе да
установи качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му,
както и неговата ликвидност и изискуемост.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с Банката, съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ. По
силата на чл. 430, ал. 3 от ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес
изпълнението на правните задължения следва да се установи от страната, която навежда
този положителен факт – по аргумент на чл. 154, ал. 1 от ГПК, чрез пълно и главно
доказване. Всяка страна в процеса трябва да установи чрез пълно и главно доказване
фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като прилагането на
неизгодните процесуални последици от недоказването в процеса на определен
правнорелевантен факт не е обусловено от установяването на друго правнозначимо
обстоятелство, процесуалното задължение за чието доказване принадлежи на ответната
страна.
В тази насока съдът при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото е
дал точни указания на ищеца, че на него принадлежи процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че между
ответника и ищеца е бил сключен соченото материално правоотношение - договор за
потребителски кредит № FL667259/17.12.2012г.
По делото е приета съдебно – почеркова експертиза, която е неоспорена от страните.
Експертните изводи съдът кредитира изцяло като достоверни, доколкото липсват данни за
заинтересованост на вещото лице или необоснованост на експертните изводи. В
експертизата вещото лице е категорично, че подписите, положени за „подпис на
кредитоискател“, „кредитополучател“ и под текста от името на Т. И. Л., с ЕГН **********
върху копията на договор за кредит № FL667259/17.12.2012г., сключен между страните и
върху Погасителен план по кредит от 176.12.2012г. са изписани от ответника Т. И. Л..
От друга страна, неоспорената съдебно – счетоводна експертиза установява категорично
фактът, че по сметка, с титуляр именно ответната страна от кредитора на 17.12.2012г. е
заверена сумата от 7580 лв. Следователно, от двете експертизи се установява както фактът
на сключване на соченото от ищеца по вид спорно материално правоотношение, а така също
и реалното превеждане по сметка на ответника на паричната сума, предмет на договора.
Поради реалния характер на договора с превеждане на сумата от ищеца по сметка на
ответника се установява и реалното изпълнение по правоотношението от страна на ищеца,
като изправна страна по същото.
В тази връзка е неоснователно оспорването на ответника и възражението му за
нищожност на материалното основание, от което ищецът черпи права, поради липса на
съгласие, доколкото се установи, че именно ответната страна е автор на подписите, както
върху договора за кредит, така и върху погасителния план към него срещу
кредитополучател.
От ответната страна не са ангажирани доказателства за изпълнение на насрещното
задължение по правоотношението, а именно да върне заетата сума по уговорените в
договора по време, място и начин на изпълнение. С оглед естеството на подлежащия на
доказване факт – за неизпълнение, който е отрицателен за ищеца, в тежест на ответната
страна е да го установи пълно и главно, а такива доказателства не са посочени от страната,
която носи доказателствената тежест да ги установи – ответника и не са събрани по делото.
Неоснователно е оспорването на ответника за недължимост на спорните суми,
позовавайки се на нарушаване на императивната разпоредба на чл.366 ГПК. Цитираната
разпоредба се намира в глава 32 от ГПК, която регламентира производството по търговски
спорове, които са подсъдни като първа инстанция пред съответния окръжен съд. Ето защо
цитираната разпоредба не е приложима към процесния спор, който е подсъден на районен
съд и предмет на спора е специалния установителен иск в хипотезата на чл.422 ГПК.
По възражението на ответника за погасяване на вземанията, както главното, така и
5
акцесорните по давност:
Възражението е неоснователно.
Всяко парично вземане се погасява по давност, като общата такава е пет години – арг.110
ЗД, а по отношение на вземанията ,сред изброените в чл.111 ЗЗД е тригодишна. Съгласно
чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Ответната страна твърди, че началото на давностния срок е започнал от датата на
издаване на изпълнителния лист на 13.06.2014г. по ч.гр.д.№ 1209/2014г. по описа на РС Б..
При прегледа на материалите по заповедното производство се установява, че заявлението
е подадено на 12.06.2014г. и в него заявителят се е позовал на искане за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на несъдебно изпълнително основание –
извлечение от сметка и изпълнителен лист при условията на предсрочна изискуемост.
Такава обаче в заповедното производство не е доказана да е настъпила и осъществена, т.е.
заповедният съд е издал заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, но при липса на
доказателства, че преди подаване на заявлението кредиторът е връчил съобщение, покана
или по друг начин е поканил длъжника да изпълни и му е указал, че поради неизпълнение на
няколко последователни вноски, дължими по погасителния план и чиито падеж е настъпил,
прави изявление за предсрочна изискуемост на цялото вземане. Съдебната практика е
категорична, че не е достатъчно наличието на клауза в договора, че при неизпълнение
последователно на няколко вноски по погасителен план вземането става предсрочно
изискуемо, а следва кредитора изрично да обективира волеизявление за това и същото да
бъде съобщено на длъжника. Фактическият състав за настъпване на факта на предсрочна
изискуемост включва освен установяване обективният факт на неизпълнение на длъжника ,
изразяващо се в неплащане на определен брой последователни погасителни вноски по
погасителния план, но и изрично достигнало до длъжника волеизявление на насрещната
изправна страна – кредитора, че упражнява това право. Данни за упражняване на това право
от кредитора по заповедното производство липсват, поради което настоящият състав счита,
че спрямо длъжника с факта на подаване на заявлението, уважаването му и издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника до връчването им на
задължената страна не е възникнало основание сред визираните в чл.116 ЗЗД, което да
прекъсне давността.
Според т.14 от ТР № 2/2013г. от 26 юни 2015г. на ОСГТК на ВКС - Подаването на молба
за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла
на чл. 116, б. „в” ЗЗД /така ТР № 2/2013г. от 26 юни 2015г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите
относно тази точка ВКС пояснява, че отмененият ГПК не съдържа подобна уредба, поради
което на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да
прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер на
производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за това производство,
едва при връчването на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е
прекъсната със започването на изпълнителния процес и то само ако взискателят е изискал
извършване на конкретен изпълнителен способ и този способ е реално приложен. Както при
действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва
само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да
бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на
документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да
прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото
да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг
начин.
В случая по заповедното производство и до подаване на заявлението кредиторът валидно
не е упражнил волеизявлението си за предсрочна изискуемост на вземането и до връчването
на ПДИ и препис от заповедта за изпълнение и изпълнителен лист длъжникът не е узнал за
започнатото изпълнение, както и за волеизявлението на едната от старите с искане за
изменение на съществен елемент от двустранното материално правоотношение, сключено
помежду им, а именно – по отношение на срока.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се е произнесъл по
6
въпросите, отнасящи се до обявяване на факта за настъпилата предсрочна изискуемост на
длъжника. Предсрочната изискуемост по своята същност представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективен
фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за
кредит и субективен фактор, обективиран в упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като постигнатата в договора предварителна уговорка не
поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-
кредитополучател. Това тълкуване се налага с оглед задължителната съдебна практика по
прилагането на закона, а именно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК - в т. 18, както и Решение № 64 от 09.02.2015г. по гр.д. №
5796/2014г., IV г.о. на ВКС, Решение № 175 от 25.02.2016г. на ВКС по т.д. № 2602/2014г., II
т.о., ТК, докладчик съдията Б. Й. и мн.др., постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК и
мн.др.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по-горе законова
норма на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения негов остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението още не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й, като получаването на това волеизявление, отправено от
Банката до длъжника, трябва да е реално и да предхожда по време предявената претенция за
търсеното вземане. Уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на договора за банков кредит представлява елемент от фактическия състав, без
който не може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор.
Ето защо не може да се счете, че давността за спорното вземане е започната да тече на
посочената от ответника в отговора по иска дата – 13.06.2014г. , доколкото в това
производство длъжникът не участва, като преди подаване на заявлението не е уведомен и за
волеизявлението на кредитора за настъпване на ефекта на предсрочната изискуемост на
вземането.
Следва да се има предвид, че процесният договор за кредит, е сключен при условията на
разсрочено изпълнение по Погасителен план, подписан и от двете страни към датата на
сключване на договора. Крайната датата на която се дължи последното плащане на
последната погасителна вноска е 17.12.2019г. При липса на доказателства за обявена
предсрочна изискуемост от кредитора преди подаване на заявлението то датата, считано от
която следва да се счете, че е започнал да тече срокът за погасяване на спорното вземане по
давност, както за главницата, така и за лихвата – това е крайния срок на договора, а именно
датата на дължимост на последната вноска по погасителния план или това е 17.12.2019г. От
тази дата до датата на образуване на изпълнителното производство, както и до датата на
връчване на ПДИ на 12.04.2021г. по него не е изтекъл нито общата пет годишна давност за
главното вземане , нито специалната тригодишна давност за вземанията за лихва.
На основание задължителните постановки на ТР № 5 от 21.01.2022г. по т.д.№ 5/2019г. на
ОСГТК на ВКС, според което при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без значение, дали същата е
предсрочно обявена, по аналогия се извежда извода, че независимо от уговорка за
погасяване на вземане по погасителен план на вноски, тази уговорка не прави отделните
вземания периодични, вземането си остава едно и неделимо и давността за погасяването му
започва да тече от настъпване на крайния срок на дължимост на последната погасителна
вноска.
Според т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС – е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск - за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
7
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В случая предсрочната изискуемост не е била обявена валидно от кредитора преди
подаване на заявлението, като към датата на подаване на установителният иск е изтекъл
крайният срок за дължимост на цялото вземане от която дата до подаване на иска , вкл. и до
получаване на ПДИ и образуване на изпълнителния процес по изп.д.325/2019г. по описа на
ЧСИ В., не е изтекъл срокът за погасяване на вземанията - нито на главното, нито на
акцесорните по давност.
По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение, касателно
нарушението на разпоредби от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, съдът излага следните доводи:
Възраженията на ответника в горната насока са твърде неясни , общи е неконкретизирани.
Независимо от това, на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът е длъжен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договора или на такива които нарушават императивни
правни норми. Няма спор, че ответникът е потребител на финансова услуга и в случая при
сключване на процесния договор е действал в качеството на физическо лице – потребител, а
ищецът е сключил договора в качеството му на търговец, осъществяващ по занятие такава
търговска дейност и в този смисъл по отношение на процесния договор са приложими
разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП.
При анализ на разпоредбите на договора обаче съдът не констатира данни за наличието на
неравноправни клаузи. За да се прецени, дали конкретните договорни клаузи са
неравноправни, трябва да се установи, дали същите са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин, както и че клаузите не са
индивидуално уговорени или при сключването на договора за ответника възниква риск от
нееквивалентност на дължимите престации.
От съдържанието на договора се извежда , че клаузите са индивидуално уговорени, при
предоставена достатъчно информация за кредитополучателя, като при уговаряне на дължима
насрещна престация за ползването на отпуснатия паричен ресурс по дефиниция с оглед вида
на характера на договора на кредитора се дължи възнаграждение. Банката е уговорила ясно
и разбираемо начина на изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора
за банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната до пълното
погасяване задължението на кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния
лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Поради това и предвид правната
характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между
съконтрахентите на съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя,
т.е. относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва.Вещото лице по
ССе сочи, че в това отношение от страна на кредитора са спазени императивните изисквания
относно начина на формиране на дължимата и претендирана насрещна парична престация
по договора за кредит.
По изложеното възраженията на ответната страна са неоснователни , а искът е
основателен и следва да се уважи, както по размер, така и по основание.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК съдът, който
разглежда установителния иск по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на решението е прието, че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
8
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
Ето защо ответната страна дължи разноските, направени по ч.гр.д№ 1209/2014г. по описа
на БРС в размер на 166,01 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 624,63 лв. за
адв.възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
направени и в исковото производство в общ размер от 587,19 лв. , а по съответната сметка
на РС Б. сумата от 400 лв. за изплатено възнаграждение на вещо лице по приетата съдебно
почеркова експертиза, допусната по искане на тази страна.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка
с чл. 86 от ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ул. „Ц. Ц.“ № 5, че дължи на „Ю. Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “В.”, ул. “О. п.” № 260, п.к. 1766,чрез пълномощник - адвокат П.
В. В. - САК, съгласно приложено пълномощно, сума в общ размер на 8300,65 лева, от които:
-сумата от 7 580, 00 / седем хиляди петстотин и осемдесет/ лева - главница, представляваща
парично вземане за погасяване на банков кредит, съгласно Договор за потребителски
кредит № FL667259 от 17.12.2012г.;
-сумата от 684, 03 /шестстотин осемдесет и четири лева и три стотинки/ лева – договорна
лихва за периода от 17.01.2013 г. до 17.11.2013г.;
-сумата от 36, 62 /тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ лева –лихва за
просрочие за периода от 18.11.2013 г. до 23.05.2014 г.;
-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 12.06.2014 г. до окончателното
изплащане на дължимото – които суми са предмет на издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4339/13.06.2014г., издадена по ч.гр.д.
№ 1209/2014г. по описа на РС Б..
Осъжда Т. И. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц. Ц.“ № 5 да заплати на „Ю. Б.“
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “В.”, ул. “О. п.” №
260, п.к. 1766,чрез пълномощник - адвокат П. В. В. – САК сумата от 166,01 /сто шестдесет и
шест лева и една стотинки/ за внесена държавна такса и сумата от 624, 63 / шестстотин
двадесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/ лева адвокатско възнаграждение,
представляващи направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1209/2014г.
по описа на РС Б..
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Осъжда Т. И. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц.
Ц.“ № 5 да заплати на „Ю. Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район “В.”, ул. “О. п.” № 260, п.к. 1766,чрез пълномощник - адвокат П. В. В. – САК
сумата от 587,19 /петстотин осемдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ лв. ,
представляващи направени по исковото производство разноски.
Осъжда Т. И. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц. Ц.“ № 5 да заплати по
съответната сметка на РС Б. сумата от 400 /четиристотин/ лв. за изплатено от бюджетната
сметка на съда възнаграждение на вещо лице по приетата съдебно - почеркова експертиза,
допусната по искане на тази страна.
На основание чл.259, ал.2 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба в 2- седмичен срок от получаване на препис пред БОС.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да е връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9