Решение по дело №19316/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 25.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19316 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Предмет на делото са искове на Л.Г.Г. ЕГН**********, с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за осъждане на С.А.С., ЕГН**********, за сумата 773.60лв. – обезщетение за имуществени вреди, нанесени по собствения на ищеца л.а. „Б. *“, ДК №***, които включват стойност на резервни части, труд, материали, боя и консумативи, както и сумата 500.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни уплаха, стрес, безпокойство и неудобство, които две групи вреди са резултат от настъпил през нощта на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. инцидент, при който В. С. В. (син на ответницата, не разбирал към този момент свойството и значението на постъпките си) изхвърлил през прозореца на дома си в кв. М., бл.*, вх.*, микровълнова фурна, саксии с цветя, маса, столове и други вещи, които попаднали върху паркирания на улицата пред блока лек автомобил на ищеца и му нанесли щети.

Ищецът твърди, че през нощта на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. В. С. В. изхвърлил през прозореца на дома си в кв. М., бл.*, вх.*, микровълнова фурна, саксии с цветя, маса, столове и други вещи, които попаднали върху паркирания на улицата пред блока лек автомобил на ищеца – Б. *“, ДК №***, с което му нанесли щети. Видът и размерът им били установени чрез обезпечаване на доказателства по гр.д. №4183/2014г. на ВРС.

С решение от 11.04.2016г. на ВРС по гр.д. №12550/2015г. на ВРС, влязло в законна сила след потвърждаването му от ВОС, били отхвърлени предявените от ищеца срещу деликвента искове за процесните обезщетения поради това, че към момента на деликта В.В. не разбирал свойството и значението на постъпките си. За това впоследствие било проведено производство и по чл.89 НК, в което майката и ответница по настоящото дело поела задължение за лечение на В..

С оглед реалното настъпване на деликта и вредите и установеното от съда, че деликвентът не разбирал свойството и значението на постъпките си към този момент, се моли за присъждане на обезщетенията от неговата майка, под надзор на която към деня на деликта ищецът твърди, че деликвентът се намирал.

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор. С него тя не оспорва факта на деликта, извършването му от сина й и вредите от него, но счита исковете за неоснователни, тъй като към деня на деликта (01.01.2014г.) сънът й е бил пълнолетен, не е бил освидетелстван и не е бил предоставен за лечение или за надзор на майка му и ответница по делото. Оспорва и размера на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните и се потвърждава от приобщените рапорт от служители на МВР, предупредителен протокол по ЗМВР, а също и от гласните по делото доказателства, че през нощта на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. В. С. В. изхвърлил през прозореца на дома си в кв. М., бл.*, вх.*, микровълнова фурна, саксии с цветя, маса, столове и други вещи, които попаднали върху паркирания на улицата пред блока лек автомобил Б. *“, ДК №***, с което му нанесли щети.

Безспорно е между страните и се потвърждава от приетото свидетелство за регистрация на МПС, че л.а. Б. *“, ДК №***, е бил собственост на ищеца Л.Г.Г. към 01.01.2014г.

Прието за изрично безспорно в о.с.з. (л.66-гръб от делото) е освен това и че л.а. Б. *“, ДК №***, е идентичен с автомобила, предмет на гр.д. № 4183/2014г. на ВРС по чл.207 ГПК, както и с процесния по делото автомобил.

В приобщеното към делото в оригинал на гр.д. №4183/2014г. на ВРС, със страни Л.Г.Г. и В. С. В. и предмет чл.207 от ГПК, се съдържа обезпечаване на доказателства за размера и вида на вредите върху исковия л.а. Б. *“, ДК №***, от инцидента на 01.01.2014г.

На л.9-13 от делото е приета СПЕ, която обаче е дадена по друго дело и за това е без отношение към настоящото, по арг. от противното от чл.11 ГПК.

Видно от медицинските удостоверения и данни на л.27 и л.32-35 от делото на 14.01.2014г. деликвентът В. С. В. е бил диагностициран и лекуван за „Параноидна шизофрения“, с проявления на висока нападателност, на агресивност, нервност, тревожност, неконтролираност.

            Видно от приетите преписи от съдебни актове на ВРС и ВОС, с Решение от 11.04.2016г. на ВРС по гр.д. №12550/2015г. на ВРС, влязло в законна сила след потвърждаването му от ВОС, били отхвърлени предявените от ищеца срещу деликвента искове за процесните обезщетения поради това, че към момента на деликта В. В. не разбирал свойството и значението на постъпките си, с които решения на ВРС и ВОС е формирана СПН по тези въпроси.

            Видно от приетия препис от влязло в сила Определение от 05.06.2015г. по н.д. №2406/2015г. на ВРС, със същото са констатирани предпоставките по реда на чл.89, б. „а“ от НК, поради което В. С. В., диагностициран с „параноидна шизофрения“, е предаден на майка му – отв. С.С.,а тя е поела задължение за лечението на сина й.

            Показанията на св. Е. Ш. съдът кредитира като непосредствени и от тях несъмнено се установява както безспорното по делото събитие, резултат от действията на В. С. В. на 01.01.2014г., така и причинените от тях морални и материални вреди на собственика на увредената кола – ищеца.

            От показанията на св. С. С. не се установява нищо, защото свидетелят сам признава на два пъти пред съда, относно спорния инцидент: „не помня, имам проблеми със забравянето“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на предявените искове се свързва с пълно и главно доказване от ищеца на следното:  Твърдяното виновно и противоправно деяние на деликвента (в случая син на ответницата по делото); описаните по вид и обем вреди, пряка последица от него (имуществени и неимуществени); размера на предявения иск за тях според приложимите законови критери за всеки от тях; допълнително в случая следва да докаже, че към момента на деликта синът на ответницата не разбирал свойството и значението на постъпките си, а надзорът над него е бил възложен на майка му (ответницата по делото). В тежест на ответника е да докаже положителните факти на които основава възраженията си.

Относно деянието в случая няма спор между страните, като отделно то се потвърждава несъмнено от общия анализ на приетите рапорт от служители на МВР, предупредителен протокол по ЗМВР, от гласните по делото доказателства и косвено и от Решение от 11.04.2016г. на ВРС по гр.д. №12550/2015г. на ВРС.

По отговорността на ответницата: Съгласно чл.47, ал.2 ЗЗД, за вредите, причинени от неспособен (да разбира или да ръководи постъпките си) отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор върху него. Трайни са правната доктрина и съдебната практика, че деликатната отговорност за вреди, причинени от неспособен се носи от лицето, което има правното задължение да упражнява надзор върху деликвента, което задължение следва пряко от закона или следва от конкретно възлагане по законов ред и процедура. Отговорността е лична и виновна, а основанието й е лошия надзор от задължено за него лице (така само за пример Определение №430/27.04.2010г. по гр.д. №1678/2009г., на 3-то ГО на ВКС и много други). Типични примери за тази отговорност е тази на учители и възпитатели през време на учебни занятия на децата; директорите на лечебни и санитарни заведения спрямо настанените при тях недееспособни; настойници и попечители на запретени лица и други. Както се посочи абсолютното условие за реализиране на подобна отговорност е наличието на задължение за надзор върху деликвента, което задължение следва пряко от закона или конкретно възлагане по законов ред и процедура.

В светлината на тази безусловна правна постановка конкреният случай не попада, просто защото деликтът е извършен в началото на 2014г., а предаването на деликвента на майка му и поемането от нея на задължението за лечение – едва в средата на 2015г. Към 01.01.2014г. В. С. В. е бил пълнолетен, не е бил поставен пор пълно или ограничено запрещение, спрямо него е нямало мярка по Закона за здравето или принудително лечение по НПК, няма твърдения и данни за законова процедура по повод неговата дееспособност. Ето защо след като първата такава датира година и половина след деликта, няма как да може да се ангажира, законосъобразно, отговорност на ответницата по чл.47, ал.2 ЗЗД. А след като въпросът за вменяемостта на деликвента (различен от този за надзора над лицето) е решен със СПН от ВРС и ВОС, той няма как да се преразглежда.В този смисъл и на това основание исковете следва да се отхвърлят, макар съдът да счита същите за доказани по останалите им предпоставки.

Настоящият съдебен състав осъзнава житейската несправедливост на това разрешение, от гледна точка на пострадалия от деликта ищец. Биха могли освен това да се изкажат и съображения относно позицията на ответницата за цялостно несъдействие на пострадалия от действията на сина й. Но в настоящия процес и по предявените срещу ответницата искове, правилата на закона са еднозначни.

По разноските: Предвид изхода по спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят на ответника разноски – адв. хонорар от 600лв.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Л.Г.Г., ЕГН**********, за осъждане на С.А.С., ЕГН**********, за сумата 773.60лв. – обезщетение за имуществени вреди, нанесени по собствения на ищеца л.а. „Б. *“, ДК №***, които включват стойност на резервни части, труд, материали, боя и консумативи, както и сумата 500.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни уплаха, стрес, безпокойство и неудобство, които две групи вреди са резултат от настъпил през нощта на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. инцидент, при който В. С. В. (син на ответницата, не разбирал към този момент свойството и значението на постъпките си) изхвърлил през прозореца на дома си в кв. М., бл.*, вх.*, микровълнова фурна, саксии с цветя, маса, столове и други вещи, които попаднали върху паркирания на улицата пред блока лек автомобил на ищеца и му нанесли щети, с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

ОСЪЖДА Л.Г.Г., ЕГН**********, да плати на С.А.С., ЕГН**********, сумата 600.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………