№ 155
гр. Айтос, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100128 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която е
предявен иск по чл. 422, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че К.
С. К. дължи сумата от 1112,82 лв. – неплатени вноски по Договор за продажба
на изплащане № ********* от 17.04.2018 г., ведно със законната лихва за
забава от 09.12.2024 г. до окончателното изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1048/2024 г. на Районен съд – Айтос.
В исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1048/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос, но
длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, в резултат на което съдът е дал
на ищеца указания да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК. Излага се,
че между страните е сключен Договор за продажба на изплащане №
********* от 17.04.2018 г. за устройство Handset Apple iPhone 8 64GB Space
Grey MT 15 23м за обща цена от 1740 лв., платима на 24 месечни вноски, от
които първата била заплатена при подписване на договора и получаване на
устройството, а останалата сума била разсрочена на 23 равни месечни вноски,
всяка по 72,50 лв. Сочи се, е ответницата не е заплатила в срок 5 бр. месечни
погасителни вноски от уговорения погасителен план, начислен във фактури от
03.05.2018 г., 04.06.2018 г., 04.07.2018 г., 01.08.2018 г. и 01.09.2019 г. Изтъква
се, че съгласно т. 12.3 от договора между страните същият се прекратява при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна
1
на купувача. В този случай всички суми, дължими до края на срока на
договора, стават изискуеми от датата на издаването на фактура за тези суми
следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата
срок. Предвид изложеното, на 02.10.2018 г. ищецът издал Фактура №
********* със срок на плащане до 17.10.2018 г., в която включил оставащите
погасителни вноски до края на срока на договора. Излага се, че за периода от
28.08.2018 г. до 27.09.2018 г. неплатените от ответницата суми по договора
възлизат на 1112,82 лв. Иска се от съда да установи, че тази сума, ведно със
законната лихва за забава от подаването на заявлението пои чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, се дължи от ответницата.
В отговора на исковата молба ответницата прави възражение за
погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания поради изтичане
на пет години от датата, на която е изпаднала в забава – 18.10.2018 г. Иска се
съдът да отхвърли иска като неоснователен, както и да отмени издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът е подал писмено становище, в което оспорва твърденията, че
вземането е погасено по давност, тъй като не е налице периодично плащане, а
разсрочване на задължение. Сочи се, че давността е започнала да тече от
падежната дата на последната вноска – 17.03.2020 г., като е била прекъсната и
спряна с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 09.12.2024 г. „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. С. К., въз основа на което е
образувано по ч. гр. д. № 1048/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос. Съдът
е уважил заявлението, като е издал Заповед № 7 от 08.01.2025 г.
В срока за възражение на заповедта К. С. К. е възразила, че никога не е
получила съобщения на постоянния си адрес, че е длъжник на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и че се позовава на давността по чл. 110 и чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за
вземането, което той е сторил в срок и е образувано настоящото производство.
По делото е представен договор за продажба на изплащане № *********
от 17.04.2018 г., с който „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (предишно наименование на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е продало на К. С. К. устройство Handset Apple iPhone 8
64GB Space Grey MT 15 23м (договорът препраща към приемо-предавателен
протокол, който също е представен по делото) за обща цена от 1740 лв.,
платима при условията на разсрочено плащане на 24 месечни вноски съгласно
погасителен план. Първата вноска в размер на 72,50 лв. се заплаща при
подписване на договора и получаване на устройството, а останалата сума е
разсрочена на 23 равни месечни вноски по 72,50 лв. с включена
2
възнаградителна лихва. Уговорено е, че собствеността върху вещта преминава
с предаването й.
Видно от наличния по делото приемо-предавателен протокол,
горепосочената вещ е предадена от ищеца на ответницата в деня на
подписване на договора за покупко-продажба на изплащане.
Съгласно т. 12.3 от договора за продажба на изплащане той се прекратява
при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от
страна на купувача. В този случай всички суми, дължими до края на договора
стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да
бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
По делото не се спори, че ответницата не е заплатила 5 бр. месечни
вноски от уговорения погасителен план. Поради това на 02.10.2018 г. ищецът е
издал Фактура № ********* със срок на плащане до 17.10.2018 г., в който са
включени оставащите вноски до края на срока на договора в размер на 1305
лв.
По делото не се спори, че ответницата е погасила общо 627,18 лв. по
договора.
Единственият спорен въпрос по делото е дали вземанията по договора за
продажба на изплащане са погасени по давност. Отговорът е положителен,
като аргументите за това са следните:
С Решение № 103/16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г. на ВКС, II т. о.,
ВКС се е произнесъл по въпроса периодично ли е паричното задължение за
продажната цена, чието плащане е разсрочено, респективно приложима ли е
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Прието е, че уговореното връщане на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези
вноски в периодични плащания, а представлява само съгласие на кредитора да
приеме изпълнение на части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Поради
това приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е
и трайната практика във връзка с договора за кредит, където изводите са
аналогични (Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV г.
о., Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. о., и др.).
Релевантен в случая обаче е и въпросът от кой момент е започнала да
тече давността. Съдът счита, че по аналогия е приложимо Тълкувателно
решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК, според
което когато по договор за банков кредит е уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок за падежиралите вноски за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, от момента на
изискуемостта на съответната вноска, а в хипотезата на обявяване на дълга за
предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите към този момент
погасителни вноски започва да тече от предсрочната изискуемост.
В случая предсрочната изискуемост е настъпила на 02.10.2018 г. съгласно
т. 12.3 от договора за покупко-продажба на изплащане. Заявлението по чл. 410
3
ГПК е подадено на 09.12.2024 г., като към този момент е изтекла
петгодишната давност за всички вноски по договора за покупко-продажба на
изплащане (както падежиралите, така и непадежиралите към 02.10.2018 г.).
Искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането по
давност. Заповедта за изпълнение не подлежи на отмяна, както иска
ответникът, нито на обезсилване. Отхвърлянето на иска за установяване на
съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за
изпълнение съгласно чл. 416 ГПК (вж. т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2024 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата, която е
доказала разноски в размер на 420 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, с ЕИК *********, за приемане за установено, че К. С. К., с ЕГН
**********, дължи сумата от 1112,82 лв. – неплатени вноски по Договор за
продажба на изплащане № ********* от 17.04.2018 г., ведно със законната
лихва за забава от 09.12.2024 г. до окончателното изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1048/2024 г. на Районен съд –
Айтос, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, да заплати на К. С. К., с ЕГН **********, сумата от 420 лв. –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4