МОТИВИ
към Присъда № : 99/05.11.2019г. по НОХД №: 1169/2019г. по описа
на Пловдивски
окръжен съд
Спрямо подсъдимия
Г.Х.Т.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.
343, ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.” в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
31.03.2018 г. на главен път I -6 , гр. София – гр. Бургас, при км.
252 + 400 м., между гр. С., обл.
Пловдив и гр. К., обл. Пловдив,
движейки се по южната лента
на платното за движение, в посока на движение
запад-изток, от гр. С. към
гр. К., със скорост на
движение от 96 км/ч, без да
има необходимата правоспособност, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка
и модел „Форд Ка“, с рег. № *****, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал.1 от Закона за
движението по пътищата и чл. 21, ал.1, от
Закона за движението по пътищата,
в резултат на което е предизвикал пътно – транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на А.Т.Г. ***, с ЕГН
**********, която е настъпила
на 03.04.2018 г.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.
От
пострадалите лица, единствено Е.А.Г. и Т.И.Г. като родители и наследници на
починалия А.Т.Г. са конституирани в качеството на частни обвинители.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на
чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по обвинителния акт. Изразява
становище, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.Т. обстоятелства. Предлага да бъде определено
наказание в размер от 4 години лишаване от свобода, което обаче да се изтърпи
ефективно, предвид наличието на предходно осъждане на подсъдимия.
Частните
обвинители Е.А.Г. и Т.И.Г. лично и чрез повереника си
адв.А.Б. изразяват становище за доказаност на
обвинението от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Иска
се, въпреки направеното от подсъдимия Г.Т. признание на фактите, да се определи
наказание в размер около средния предвиден в закона, като за поправянето и
превъзпитанието му считат, че е необходимо ефективното му изтърпяване. В този
смисъл не се солидаризират с искането на прокурора за определяне на по-ниско по
размер наказание, тъй като извън квалифициращите престъплението обстоятелства,
е налице и употреба на алкохол от страна на подсъдимия, както и причиняване на
телесни увреждания и на други лица. Претендират се направени по делото
разноски.
Защитникът
на подсъдимия –адв.С.Ш. не
оспорва фактическата обстановка и правна квалификация
възприета от обвинението. Застъпва становището, че неговият подзащитен
съжалява за извършеното, предвид и приятелските отношения между него и
починалия. Акцентира се върху младата
възраст на подс.Т. и процесуалното му поведение до
момента. С оглед на това пледира за определяне на наказание в
минималния размер предвиден от закона, което след редукцията по чл.58а
от НК, да бъде отложено с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК. Оспорват се доводите за управление на превозното средство след употреба на
алкохол, застъпени от частното обвинение, като се твърди и че предходното
осъждане на подсъдимия е за леко престъпление и не е пречка за приложение на
чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият
Г.Х.Т. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Признава вината си и изразява съжаление за случилото се. В подкрепа на казаното
от неговия адвокат заявява, че също е претъпял оперативна интервенция след
катастрофата. В последната си дума моли съда да му определи наказание, което да
му позволи да живее със семейството си и малкото му дете.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена фактическата обстановка, а именно:
Подсъдимият
Г.Х.Т. е
роден на ***г***, живее в същия
град, българин, български гражданин е. Не е женен, но живее на семейни начала с
Г. Ч. Л., от което съжителство имат малолетно дете. Видно от приложената
справка за съдимост/ на л.186, том 2 от д.п./ е осъждан, с влязла в сила на
13.07.2017г. присъда по НОХД № 279/2017г. на „пробация“
за срок от 6 месеца, като това наказание е изтърпяно на 23.01.2018г. Подс.Т. не работи.
Същият не притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен водач
на МПС. Въпреки това притежавал и ползвал лек автомобил „Форд Ка“с рег. № *****, който се водил собственост на С.К. ***,
тъй като не бил прехвърлен и регистриран от подсъдимия по надлежния за това
ред.
На 30 срещу
31.03.2018 г., късно вечерта, подс. Г.Т. и
свидетелите Я.Х., Т.Х., както и пострадалият А.Г., се събрали да се
почерпят в дома на техен общ приятел - Д. (неустановен по делото)
в гр.С. Всички употребявали алкохол, като изпили общо около четири литра бира -
два галона от по два литра. След това решили да отидат да закупят още бира,
като към тяхната компания се присъединил и св. И.К..
Така, на
31.03.2018 г., около 00:30 часа, подс. Г.Т., св.
Я.Х., св. Т.Х., пострадалият А.Г. и св. И.К. се качили и потеглили с ползвания
и управляван от подсъдимия автомобил „Форд КА“, с per. № ***** в посока към гр. К. Първоначално, те имали идея да
закупят бира от бензиностанция „Лукойл“ в гр.С., но я подминали и продължили
към гр. К..
Автомобилът бил
управляван от подс.Г.Т., въпреки, че същият бил
неправоспособен водач. На 31.03.2018 г., около 00:45 часа, в тъмната част на
денонощието, подсъдимият управлявал автомобила „Форд КА“ по главен път 1-6,
гр.София-гр.Бургас, при км. 252+400 м, между гр. С. и гр. К., обл. П., движейки се по южната лента на платното за
движение, по посока на движение от запад на изток, а именно от гр. С. към гр.
К.. До него, на предната дясна седалка бил св.Я.Х., а на задната седалка -
пострадалият А.Г., св.Т.Х. и св.И.К.. Участъкът от пътя бил прав, със сухо и
чисто асфалтово покритие, в добро състояние. Трафика в този момент не бил
натоварен, а движението се осъществявало при намалена видимост, през тъмната
част на денонощието, с включени къси светлини на автомобила. Пътното платно
било двупосочно, с широчина 11, 80 м, с налични три пътни ленти, две северни и
една южна. Южната лента е с широчина 3, 60 м, раздЕ.от
северните ленти с двойна непрекъсната разделителна линия. В дясно от южната
лента на платното, имало опесъчен и затревен банкет с
широчина 1,40 м. и циментова канавка с широчина 1 м и дълбочина 0,5 м.
След като подминал бензиностанция „Лукойл“ в
гр.С., подс. Т. увеличил скоростта на автомобила и
предприел изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, управляван от
св. Н.П., с пътник св. П.А., след което се прибрал в южната лента/дясна/ на
платното за движение и продължил да се движи със скорост на движение от 96
км/ч, която превишавала максимално разрешената за пътно превозно средство от категория
„В“ извън населено място от 90 км/ч. В този момент, подсъдимият загубил контрол
над автомобила, който започнал да криволичи, завъртял се настрани и приплъзвайки се странично (оставяйки следи на пътното
платно), се насочил към дясната граница на платното за движение, след което го
напуснал и се ударил силно в намиращото се край пътя дърво, което било
разположено на разстояние около 2 метра южно от южната граница на пътното
платно. След удара, автомобилът „Форд КА“ се деформирал силно, лявата му страна
се извила и усукала около дървото, а тавана му изпаднал. Части от автомобила
изпаднали около мястото на удара.
Св. Н.П., движейки
се отзад, видял удара, веднага спрял автомобила си и отишъл до л.а. „Форд КА“, за
да провери какво е състоянието на хората вътре. Св. П. установил, че лицата
имат наранявания от удара, били заклещени вътре в колата и не могат да излязат.
Всички, с изключение на подс. Т., били контакти. Св.
П. счупил с камък задното стъкло на автомобила и помогнал на св. И.К. да излезе
навън.
На мястото, поради
получен сигнал за настъпило произшествие, пристигнали св. Д.Ж. и колегата му –
Л. Г. - младши автоконтрольори при РУ на МВР гр. К.,
а малко преди тях там пристигнали св. Д.П. и колегите му - Р.Р.и И.С.- полицаи в РУ- К., работещи като автопатрул „Охрана на обществения ред“. Била установена
самоличността на лицата, които пътували в пострадалия автомобил. Подсъдимият
Г.Т., св. Я.Х., св. Т.Х. и пострадалия А.Г. били изведени с помощта на
пристигналите на място пожарникари, които срязали автомобила. На място би
извикан и екип на ФСМП-гр.К., като била оказана медицинска помощ на участниците
в произшествието, след което същите били транспортирани в УМБАЛ ***, гр. П.
Местопроизшествието
било посетено от дежурния разследващ полицай при РУ-К., който извършил оглед на
същото и бил изготвен протокол и фотоалбум ( в т.1, л.17-л.27 от д.п.).
В резултат на ПТП,
пострадалият А.Т.Г. на 16 год. получил множество травматични увреждания и бил
приет за диагностика и лечение в УМБАЛ****, гр. П., където на 03.04.2018 г. е
настъпила смъртта му.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
Съдебно-медицинска експертиза/ на л.74-79, том 1 от д.п./, причината за смъртта
на А.Т.Г. е тежка дихателна - недостатъчност, в следствие на масивна мастна
емболия на белите дробове с оток на белите дробове, точковидни кръвоизливи под
плеврите и епикарда на сърцето, мозъчен оток и
вклиняване на мозъка. Описано е в експертизата, че мастната емболия на белия
дроб е вид емболия, причинена от физическа травма, като фрактура на кости и
травмиране на меките тъкани, при която мастни капки от костния мозък или меките
тъкани навлизат във венозните съдове, след което с кръвния поток се отнасят до
най-малките разклонения на белодробната артерия. Отлагайки се там, мастните
капки водят до тежко нарушаване на циркулацията на кръвта и преноса на
кислород, което води до множество последици в различни органи.
Вследствие на ПТП,
на св. Я.Г. и св. Т.Х., също били
причинени травматични увреждания, които съгласно заключенията на изготвените в
хода на досъдебното производство СМЕ-зи, са довели до разстройство на здравето извън
чл.128 и чл. 129 от НК- за св.Т.Х., както и болка и страдания, без разстройство
на здравето- за св.Я.Г. (виж СМЕ-зи № 183/2019 г. и
№184/ 2019 г. - т.1, на л.83-л.103 от д.п.). На св.И.К. не са причинени
травматични увреждания от ПТП.
Установява се, от
заключението на извършената в хода на досъдебното производство авто-техническа експертиза /т.1, л.51-л.70/, че л.а. „Форд Ка" е напуснал платното за движение на място, което
приблизително се намира:
► ПО
ДЪЛЖИНА на около 50 - 55 m източно от
ориентира приет в протокола за оглед.
► ПО
ШИРОЧИНА от към южната граница на платното.
Скоростта на движение на л.а.
„Форд Ка“ непосредствено преди произшествието е била
около 96 км/ч. В заключението си експерта е приел, че в анализираната пътна
ситуация, водачът на л.а. „Форд Ка" е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе движил по платното
за движение без да го напуска от дясно. Технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на видимост - движение на къси
светлини, е била 76 км/ч, а с движение на дълги светлини е била 121 км/ч.
Затова се приема, че скоростта на движение на л.а. „Форд Ка"
от 96 км/ч, е била технически несъобразена в конкретната пътно- климатична
обстановка при движение на къси светлини и е била технически съобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка при движение на дълги светлини.
Експертът е възприел като най-вероятен от техническа гледна точка, следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие:
Водачът Г.Х.Т. е
управлявал л.а. „Форд Ка“ по платното за движение на
пътя гр. С. - гр. К. в посока от запад на изток. В един момент, поради субективни
причини водача е загубил контрол над автомобила и така по направление на
следите то странично плъзгане е напуснал платното за движене от дясно, след
което се е ударил в дърво. След удара автомобилът се е установил на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Прието е също, че основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водача на л.а. „Форд Ка“ - Г.Х.Т. по субективни причини, е загубил контрол над
автомобила и така се е насочил към дясната граница на платното за движение,
след което е напуснал платното.
Видно от
изготвения и приложен по делото Протокол за
химическа експертиза /т.1,л. 107/, в кръвта на подс.
Г.Т. е доказано наличие на етилов алкохол 0,12 промила. За това и в хода на
досъдебното производство е назначена СМЕ
–за № 53/2019 г./ на л.112-120, в т. 1 от д.п.8, която установява, че към
момента на ПТП - 31.03.2018 г., в 00:45 ч., водачът Г.Х.Т. е бил с концентрация
на алкохол в кръвта си от 0,4935 промила.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от
показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели Я.Г.Х., Т.Л.Х., И.А.К., Н.П.П., П.Г.А., Д.С.Ж.,
Д.Р.П. и С.К. Б.; от приложените писмени доказателства-протокол за оглед и фотоалбум към него / на л.17-27, том1 от д.п./,
протокол за химическа експертиза/ на л.107, том 1 от д.п./, договор за покупко –продажба на МПС/ на л.143, том 2 от д.п./, Епикризи, издадени на пострадалите/ на л.155,156, том 2 от
д.п./ и Епикриза на подс.
Г.Т./ на л.67 от НОХД/, справки от сектор „ПП и КАТ” / на л.л.134
и 170, том 2 от д.п/, справка от РЦ 112/ на л.124 от д.п./, акт за смърт и
удостоверение за наследници/ л.128 и л.131 от д.п./, характеристична справка,
свидетелство съдимост/ на л.186 и л.187, том 2 от д.п./, а така също и от
назначените експертизи.
Съдът кредитира с доверие всички изготвени съдебно
медицински експертизи- съдебно -медицинската експертиза на труп и двете съдебно
медицински експертизи на пострадалите Т.Х. и Я.Х., тъй като всички са
обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в съответните
области. Тези експертизи се позовават на всички събрани по делото
доказателства, включително и писмените данни, установяващи здравословното
състояние на пострадалите. Същото е отношението на съда и по отношение на
съдебно-медицинската експертиза за установяване концентрация на алкохол в
кръвта на подс.Т., изготвена от в.л. Б., която се
позовава както на гласните сведения, така и на писмените такива, доказващи
наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия. Изводите на тази експертиза
са обосновани и пълни , поради което няма
никакви съмнения за нейната правилност.
Като компетентно, ясно и достатъчно обосновано следва да
бъде кредитирано заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
и неоспорена от страните авто-техническа експертиза.
Същата кореспондира на гласните сведения, а също и на обективните данни,
установени при извършения оглед на място.
Направеното
от подс. Г.Т. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Я.Г.Х., Т.Л.Х. и И.А.К., които заедно с
починалия А.Т.Г., са се намирали вечерта на 30 срещу 31.03.2018г. в една
компания, черпили са се според показанията на Я. Х. и Т.Х. с бира и именно, за
да си набавят още пиене са решили да излязат и да си купят. Безспорно установено
е, че компанията от пет човека, се е качила в автомобила „Форд Ка“, който от преди това е бил закупен и управляван от подс.Г.Т., като именно той е шофирал и въпросната вечер.
Установява се и посоката на предвижване, а именно подминаването на бензиностанция
„Лукойл“ в края на гр.С. и отправянето към гр.К.. Показанията на тези свидетели
си кореспондират и за това как са били разположени вътре в автомобила, както и
за това, че подс.Т. е карал с висока скорост,
предприел изпреварване на автомобил пред него и след тази маневра е правил
опити да овладее автомобила, но без успех, като в резултат последвал удар в
крайпътно дърво. За начина на управление, предприетата маневра и загубата на
контрол върху автомобила от страна на водача - подс.Г.Т.
свидетелстват Т.Х. и И.К., които са били
с него в автомобила. Така, св.Т.Х. твърди „Стори
ми се, че се движим бързо“, както и „..видях,
че Г. направи две резки движения с ръката като изви волана първо наляво и
веднага след това надясно.“ Св. К.
твърди идентични обстоятелства: „По пътя
Г. беше ускорил доста…“, „Мисля, че Г. изпревари две коли последователно…..и за
третата кола пред нас, която беше Мерцедес, след като я изпревари , Г. тръгна
да се прибира в дясната лента….“, „Мисля че Г. беше изгубил контрол , след което се беше опитал да я овладее, но не успя
и се блъснахме в дървото.“ Съответстващи на горните показания по отношение
начина на движение на автомобила „Форд Ка“ и
настъпилия удар, са и показанията на свидетелите Н.П.П.
и П.А., които в същия момент са се движили по пътя в същата посока. Това, което
са възприели тези двама свидетели, е изпреварването на техния автомобил и
започналото след това криволичене по пътя на автомобила „Форд Ка“, завъртането му странично и удара в крайпътно дърво.
Според показанията, и двамата свидетели са спрели, за да окажат помощ, като
св.А. е позвънила на тел.112, а св.П. е помогнал на св.И.К. да излезе от
автомобила. И двамата твърдят, че автомобилът е бил доста увреден, а останалите
четирима човека в него са били заклещени, като намесата на пожарната и
разрязването на автомобила, е съдействало за тяхното изваждане и оказване на
помощ след това. Показанията на посочените свидетели кореспондират и с
показанията на свидетелите Д.Ж. и Д.П.,
които като полицейски служители са посетили местопроизшествието и са възприели
положението на превозно средство и състоянието на пострадалите.
Кореспондиращи на показанията на тези свидетелите са и данните, отразени в
протокола за оглед и фотоалбума, както и в изготвената справка от Регионален
център 112.
Няма
спор, за това, че управлявайки л.а.“Форд Ка“ подс.Г.Т. е предприел изпреварване, като в резултат на
неопитността си и на по-високата скорост, при навлизането в дясната пътна
лента, не е успял да овладее и контролира автомобила си и напуснал платното за движение, след което е
настъпил удар. Безспорно е прието от
изготвената и приета по делото авто-техническа
експертиза/ на л.51-70, том 1 от д.п./, че това от техническа гледна точка е
причината за настъпване на произшествието и би могло да бъде избегнато, ако
водачът на л.а. „Форд Ка”, се бе движил по платното
без да го напуска. Изготвената автотехническа
експертизи е неоспорена, компетентно изготвена и съдът я кредитира. Същата е
съобразена не само с обективните данни отразени в огледния
протокол, но и с другите писмени и гласни доказателства, най-вече показанията
на посочените по-горе свидетели.
Кореспондиращи
на установените факти са и показанията на свидетелката С. Б., която фигурира
като собственик на въпросния автомобил „Форд Ка“.
Твърденията на свидетелката, че е продала същия през 2016г. се установяват от
приложения по делото Договор / на л.143 от д.п./ несъмнено е, че след това
автомобила не е регистриран по надлежен ред от новия собственик, а и както се
установява от показанията на св.Я.Х., този автомобил е сменил няколко пъти
собственика и ползвателя си, без да има надлежно документално прехвърляне и
регистрация в КАТ. В крайна сметка, безспорно установено е, че именно подс.Г.Т. е закупил и ползвал въпросния автомобил, още преди
инкриминираната дата 31.03.2018г. Това, че автомобилът е на Г.Т. и се ползва от
него, се установява от показанията на свидетелите Я.Х., Т.Х. и И.К., като и
тримата описвайки случилото се заявяват, че са се качили в „колата на Г.“.
Показанията
на свидетелите Е.Г., Т.Г., И.Г. и А.Г., макар да не дават сведения за
конкретния инцидент, също следва да бъдат кредитирани, доколкото същите дават
сведения за отношенията им с техния син, брат и внук -починалия А.Т.Г. и за
начина, по който са разбрали за случилото се.
Ето защо,
настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира
съществени противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават
направените изводи относно фактите. В хода на съдебното следствие беше
представена епикриза от 27.10.2019г. издадена на подс.Г.Т., установяваща претърпени от последния оперативни
процедури на таза и долен ляв крайник, които са резултат от пътнотранспортното
произшествие. Всъщност, обстоятелствата за претъпени и от подсъдимия увреждания
в резултат на станалото ПТП, са установени и в досъдебното производство от
разпита на свидетелите, така че, представената епикриза
не навежда нови обстоятелства, а потвърждава вече установените такива, касаещо здравословното състояние на подс.Г.Т.
след инцидента. Всички посочени гласни и писмени доказателства според съда, са
непротиворечиви и дават основание да се възприеме описаната по-горе фактическа
обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото
съдът счита, че подс. Г.Х.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по
чл. 343, ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.” в”, вр.
с чл.342, ал.1 от НК, за това,
че на
31.03.2018 г. на главен път I -6, гр. София – гр.
Бургас, при км. 252 + 400 м., между гр.
С., обл. П.
и гр. К.,
обл. П., движейки се по
южната лента на платното за
движение, в посока на движение запад-изток,
от гр. С. към гр.
К., със скорост на движение
от 96 км/ч, без да има
необходимата правоспособност,
при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка и модел „Форд Ка“,
с рег. № *****, е нарушил правилата за движение,
а именно: чл. 20, ал.1 от Закона за
движението по пътищата и чл. 21, ал.1, от
Закона за движението по пътищата,
в резултат на което е предизвикал пътно – транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на А.Т.Г. ***, с ЕГН
**********, която е настъпила
на 03.04.2018 г.
Настоящия състав
намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и допуснатото от подс.Г.Т.
нарушение на правилата за движение. Безспорно установено е, че същият в пътния
участък се е движил със скорост от около 96 км/ч, която скорост надвишава
установената максимална скорост за движение на пътни превозни средства от
категория „В“ извън населени места, а именно 90 км/ч. В този смисъл подсъдимият
е пренебрегнал и не е спазил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
регламентираща горното изискване към водачите. Донякъде, избраната от
подсъдимия висока скорост на движение, е предпоставила
и липсата на контрол от негова страна върху управляваното МПС при управление.
Налице са доказателства за криволичене,
залитане на страни и приплъзване на автомобила по
пътя, в резултат на което същият е напуснал пътното платно и се ударил в
крайпътно дърво. Така, избирайки да се движи със скорост надвишаваща максимално
разрешената за този участък и при липсата на контрол върху превозното средство,
подсъдимият не е овладял същото, като по този начин е създал с поведението си опасност
на пътя, която е в причинна връзка с ПТП и е поставила в опасност живота и
здравето на другите пътници в автомобила. Несъобразявайки посочените правила,
подсъдимият безспорно е нарушил
разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо, съдът намира за обоснован правния
извод на обвинението, че в процесния случай допуснатото нарушение на разпоредбите на
ЗДвП, посочени по-горе, от страна на подс.Т., е в
пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
вредоносен резултат.
Най-същественото,
което в случая се явява самостоятелно квалифициращо обстоятелство на деянието
по смисъла на чл.343, ал.3 от НК, е липсата на необходимата правоспособност у подс.Г.Т.. Напълно безспорен е факта, че същият не
притежава свидетелство за управление на МПС и никога не е имал такова. Въпреки
това, доказателствата по делото изобилстват от сведения, че подсъдимият
притежава лек автомобил/макар и да не е регистриран надлежно/, който ползва още
преди инцидента. За това и през инкриминираната вечер, същият без колебание се
е качил и привел в движение автомобила, при това натоварен с пътници. Самият
подсъдим в хода на съдебното следствие не отрича това обстоятелство, като дори
заявява, че не е завършил шофьорски курс.
Вероятно добити от него познания за шофиране, са създали погрешна
увереност за възможност да управлява
МПС, като по този начин подсъдимият напълно е игнорирал законовото изискване за
управление, след придобиване на необходимата по закон правоспособност.
Допуснатите от него нарушения на правилата за движение, като управлението с
висока скорост и невъзможността да контролира превозното средство в създадената
пътна ситуация, са следствие от липсата
на необходимите по закон знания и умения за осъществяване на дейност с повишен
риск, каквото е управлението на моторно
превозно средство. Правоспособността се свързва с придобити от водача на
превозно средство знания на закона, на правилата за движение, за особеностите
на моторните превозни средства, умения за управление и контрол в различни
ситуации и обстановка, както и опит. За това и липсата на съответната
правоспособност, е възведена от законодателя в нормата на чл.343, ал.3 от НК
като по-тежко квалифициращо обстоятелство и в конкретния случай, то е несъмнено
установено.
Безспорно установено е от изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп, че смъртта на
пострадалия А.Т.Г. се дължи на тежка дихателна - недостатъчност, в следствие на масивна
мастна емболия на белите дробове
с оток на белите дробове, точковидни кръвоизливи под плеврите и епикарда на сърцето,
мозъчен оток и вклиняване на мозъка,
които травматични увреждания са резултат
от претърпяното ПТП. Несъмнено доказана е причинна
връзка между настъпилия вредоносен резултат и действията на подсъдимият Г.Т. като водач на МПС, като от обективна
страна е изпълнен състава на престъплението
по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. ал.1, б.“в“ от НК- настъпила смърт на едно лице.
С оглед
застъпеното в настоящото производство становище от страна на повереника на частните
обвинители –адв.Б., че св.Т.Х., който е един от пътуващите в автомобила,
е претърпял по-тежки увреждания от описаните в заключението леки телесни
повреди, то следва да се има предвид, че приетото заключение на СМЕ-за,
изготвено от в.л. д-р Х., е приело безспорно, че разкъсно-контузната
рана на главата, контузията на главата и травмата на интрабдоминалните
/коремни / органи на св.Т.Х., са причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и болка и страдание без разстройство
на здравето. Вещото лице е обосновало заключението си в тази част, като се
позовало не само на свидетелските сведения, но и данните от съдебно-медицинска
документация, цитирани в заключението и няма основание да се счита, че е това
заключение е необективно или необосновано.
В този смисъл доводите на частното обвинение по-скоро следва да бъдат
съобразени при определяне размер на евентуално дължимото обезщетение за
пострадалия Т.Л.Х., но не водят до изводи за различна правна квалификация.
В хода на
съдебните прения се оформи спор между частното обвинение и защитата, дали подс.Г.Т. не се е намирал в пияно състояние към момента на
пътния инцидент. В тази връзка се твърди от страна на повереника
на частните обвинители, че установената концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия е гранична. Управлението на МПС в пияно състояние е самостоятелно
квалифициращо деянието обстоятелство, което в случая не е било възприето от
държавното обвинение и не е било вменено на подсъдимия, предвид заключението на
назначената в досъдебното производство СМЕ-за за наличието и степента на
повлияване от алкохола и въздействието върху поведението на подсъдимия като
водач на МПС. Тази експертиза, категорично приема, изхождайки от данните по
делото, че подс.Г.Т. към момента на ПТП на
31.03.2018г. в 00,45 ч.е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0, 4935
промила. Начинът и редът, по който е установено това, е в съответствие с
изискванията на НПК, а и самата експертиза по никакъв начин не е оспорена.
Безспорна е практиката на ВКС, която приема, че в пияно състояние се намира
водач на МПС, в кръвта на когото по време на транспортна злополука се установи
алкохол над 0,50 промила, за което количество с положителност може да се
възприеме, че е въздействало върху психофизиологическото му състояние. В
конкретния случай, установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия/
макар и гранична/, не надвишава установения в правната доктрина критерий от 0,5
промила. Несъмнено установено е, че вечерта преди да се качи в автомобила и да
тръгне за гр.К., подс.Г.Т., заедно със свои приятели
се черпил с алкохол и е консумирал такъв-бира. За наличността на квалификацията
„в пияно състояние“ има значение не всяка употреба на алкохол , а само онази,
която е направила водача на МПС негоден да го управлява. А критериите за това
са изложени по-горе. Безспорно, поведението на подс.Т.,
изразяващо се в употреба на алкохол, макар и в по-малко количество, и
предприетото съзнателно след това управление на автомобил, са отегчаващи
обстоятелства, които следва да намерят отражение при определяне на наказанието
му и ще бъдат обсъдени по-надолу в мотивите на съда.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост . Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед предприетото
изпреварване, при това с висока скорост, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По отношение на наказанието:
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.” в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода”
от три до петнадесет години. В случая с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК определянето на наказанието съобразно разпоредбата
на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се
от степента на обществена опасност
на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, извън квалификацията
на настоящото деяние. Съдът
отчете наличието на смекчаващи отговорността
на подс.Г.Т. обстоятелства,
като младата му възраст, семейното положение, оказаното от него съдействие в хода на разследването, както и в хода на съдебното производство, както и направеното признание
на вината и изразено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината-
небрежност, която обуславя по-леко наказание
в сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна
страна поради самонадеяност. Настоящият състав отчита в случая и наличие на
отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са
наличието на предходно друго осъждане, за което на подсъдимия е наложено наказание „Пробация“, изтърпяно на 23.01.2018г, т.е. по-малко от два
месеца преди настоящото деяние. Макар това осъждане да е за по-леки по вид
престъпления-по чл.131, ал.1, т.12 и по чл.216, ал.1 от НК, то данните от
справката за съдимост говорят за липсата на поправителен ефект на предходното
наказание спрямо подс.Т.. Освен това, по делото са
събрани категорични доказателства, че макар и да не притежава необходимата
квалификация и способност, подс.Г.Т. е закупил с цел
лично ползване и управление, а също така и ползвал по предназначение лек
автомобил „Форд Ка“, с който е извършил настоящото
пътното произшествие. Всичко това говори за упорито несъобразяване от страна на
подсъдимия със законовите изисквания за
притежаване на необходимата правоспособност за управление на моторно превозно
средство и дори за допита от него самоувереност, че притежава достатъчни
знания, за да шофира лек автомобил. Отегчаващо обстоятелство, определящо
по-висока степен на обществена опасност на подс.Г.Т.
като водач на МПС е и управлението, след употреба на алкохол, което е
установено от приложените по делото протокол на химическа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза. Макар и концентрация в кръвта на подсъдимия да
не надвишава установените критерии от 0,5 промила, за да се квалифицира деянието като извършено в
пияно състояние, то наличието на алкохол в кръвта и употребата на алкохол преди
шофиране, говори за неглижиране от страна на
подсъдимия на обществената опасност и високия риск, който носи една такава
дейност, свързана с управлението на моторно превозно средство. В резултат на това отношение на подсъдимия, са и причинените на другите
пътници леки телесни увреждания, които са извън квалификацията на настоящото
престъпление.
Така,
отчетените по отношение на вината
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че
за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и
за поправяне на подсъдимият Г.Х.Т., следва да се
определи наказание при лек превес на смекчаващите обстоятелства, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ. Това наказание предвид характера на настоящото
производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.
54 от НК, следва да бъде намалено
с една трета, или наказанието, което се налага
на подс. Г.Х.Т.
и което последният следва
да изтърпи е ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“.
Според съдебния състав изтърпяването на така наложеното
на подс.Г.Т. наказание от четири години „лишаване от свобода”, следва да се изтърпи
при първоначален „ОБЩ“ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът е на
мнение, че по този начин, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и
превъзпитателно спрямо подсъдимия и другите граждани в обществото, и в пълна
степен ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Необходимо е да
има баланс при изпълнението на целите на специалната и генерална превенция, а в
случая той може да се постигне с ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Изложените съображения за необходимостта от полагане на грижи за малко дете,
както и неблагоприятния ефект при откъсване от семейната среда за подсъдимия,
не са достатъчни да заличат ефекта на твърде грубото незачитане на установените
норми и правила на движение, отчитайки обстоятелството, че подс.Т.
нееднократно е проявявал смелостта да шофира автомобил без да притежава
правоспособност, а на инкриминираната дата е сторил това, след като е употребил
алкохол, качил е и други лица в
автомобила и е управлявал със скорост надвишаваща максимално разрешената такава
за този участък, без да оцени сериозно пътната обстановка и въобще последиците
от неговите действия. Видно е, от данните по делото, че не е имало никаква
сериозна и основателна причина, която да оправдае предприетото шофиране от подс.Т., тъй като според показанията на разпитаните
свидетели, те са тръгнали, заедно с
подсъдимия, да закупят още бира, която да консумират, поради това, че наличния
до момента алкохол бил свършил. Всички тези обстоятелства говорят за грубо незачитане на установените правила и
норми на поведение и на движение по пътищата, включително и за липсата на
критичност ат страна на подсъдимия към момента на предприетото управление на
превозното средство. Ето защо, предвид отчетените по-горе обстоятелства, както
и широката разпространеност на този вид престъпления в страната, съдът е на становище, че наложеното на подс.Г.Т., след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, наказание
от четири години „лишаване от свобода“, следва да се изтърпи ефективно при
първоначален „Общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Предвид всичко изложено, не могат да бъдат споделени доводите
на защитата за приложение на института по чл.66, ал.1 от НК. За така
определеното наказание са налице формални пречки за отлагане изпълнението му по
реда на чл.66, ал.1 от НК- същото е в размер над допустимия от закона.
Същевременно обаче, настоящата инстанция счита, че превантивната,
предупредителна, превъзпитателна и поправяща роля на наказанието ще е
по-ефикасна, ако подсъдимият изтърпи ефективно наказание, какъвто ефект не е
бил постигнат с предходното, макар и по леко по вид, наказание. Още повече, че подс.Т. е съзнавал, че няма право да управлява МПС без да е
завършил курс за обучение и да е придобил съответната квалификация, но тази
забрана въобще не го е възпряла в желанието му да управлява автомобил, какъвто
подсъдимият е закупил именно с тази цел.
В конкретния случай, предвид липсата на правоспособност и
съответно на притежавано свидетелство за управление на моторни превозни
средства, по отношение на подс.Г.Т. не може да бъде
наложено и изпълнено кумулативно предвиденото наказание по чл.343г от НК.
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства, като прие,
че вещественото доказателство – 1
бр. мобилен
телефон „Самсунг J7“ с ИМЕЙ
№ **** следва да да се върне на
подс. Г.Х.Т. след
влизане в сила на присъдата, а иззетият като веществено
доказателство – лек автомобил „Форд Ка“, с рег. № *****, предаден на съхранение
на домакина при РУ – К., следва да се върне на
собственика-
С.К.Б., след влизане в сила на присъдата. В случай, че същият е негоден за ползване, следва да бъде бракуван от
собственика му по установения за това ред.
С присъдата си, съдът осъди подсъдимият
Г.Т. да заплати на частните обвинители Е.
А.Г. и Т.И.Г.
сумата от общо 1 300 лева -направени от същите разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на повереника. Наред с това
подсъдимият следва да заплати и направените от пострадалата И.Т.Г. разноски
за адвокатско възнаграждение, направени в хода на досъдебното производство в
размер на 500 лв., която сума е била заплатена от пострадалата, участвала в
хода на досъдебното производство, като сестра на починалия А.Т.Г..
Подсъдимият
Т. беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на Окръжен
съд-Пловдив направените в съдебното производство разноски в размер на 20, 80
лева, определени като пътни разноски на свидетели, а по сметка на ОД на МВР
гр.Пловдив следва да бъдат заплатени разноските направени в хода на досъдебното
производство в размер на 1044,47 лева-разноски за назначените и изготвени
експертизи.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :