Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. Велико
Търново, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на петнадесети
април две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от Окръжна прокуратура Велико Търново
Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно АХД № 10066/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ
от ПЗР на ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39
от 2011 г./.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от началника на Общинска служба по земеделие – гр. Лясковец с адрес за
призоваване гр. Лясковец, ул. „Младост“ № 2, против Решение № 27/ 17.01.2022 г.
по гр. дело № 20214120101618/ 2021 г. на Районен съд – Горна Ораховица. С
обжалваното решение е отменен обекивирания в писмо рег. индекс РД-10-422/
09.08.2021 г. отказ на началника на Общинска служба по земеделие - Лясковец да
включи в предварителния регистър по чл.72 ППЗСПЗЗ имоти, като заявени от И.И.К.,
ЕГН **********, с адрес ***. Касаторът счита за неправилен изводът на съда, че
отказът да се извърши исканата от К. административна услуга, касае включването
на имоти в предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като изтъква,
че съобразно цитираната норма, в правмомощията на общинските служби по
земеделиие е единствено да прецени дали да регистрира определен договор като
правно основание за ползване на конкретен имот. Поради това и обжалваният пред
районния съд отказ е касаел вписването в регистъра на исканото от заявителя
основание за ползването им /в случая представени договори за пренаемане/, а не
на самите имоти. Намира, че поради това не са нарушения на изискванията към
формата на отменения от съда отказ. Развива и подробни доводи, че в хода на
процедурата по издаването на същия не са допуснати соченото от ГОРС съществено
нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в липса на
ясна разпоредителна част на акта. От настоящата инстанция се иска да отмени
обжалваното съдебно решение и де се произнесе по същество на спора, като
отхвърли жалбата на И.И.К. срещу отказа, обекивиран в писмо рег. индекс
РД-10-422/ 09.08.2021 г. на началника на Общинска служба по земеделие –
Лясковец. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото гл.
юрисконсулт Дяна Кунева, поддържа жалбата с направените искания, по доводите изложени
в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба И.И.К.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представена писмена молба заема становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена. Иска решението на ГОРС да бъде оставено в сила, не
претендира присъждане на разноски. Прави искане при евентуален неблагоприятен
за него изход на спора, на касатора да бъде присъден минималния предвиден в
закона размер на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново дава становище за неоснователност на касационната
жалба. Намира решението на РС – Горна Оряховица за правилно, по изложените в
него съображения и предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, ответник в производството пред РС – Горна Оряховица, съгласно чл. 210,
ал. 1 от АПК, вр. с § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39 от 2011
г./, срещу съдебно решение, с която е
оспорения пред районния съд акт. Като такава касационната жалба е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. С договори за аренда на земеделски земи от 30.09.2015 г. и от 06.04.2015
г. на „Полет – 2000“ ЕООД са били предоставени за ползване четири имота -
земеделски земи в землището на с. Драгижево, за срок от 10 стопански години -
до 01.10.2025 година. Съгласно договореното дружеството-арендатор има право да
преотдаде на трето лице под наем или под аренда част или целия обект на
договора, при условия каквото прецени. По силата на споразумения от 27.10.2015
г. между собственика, арендатора и „Агро финанс консулт“ ЕООД, последното
дружество и заместило „Полет – 2000“ ЕООД като арендодател по посочените два
договора, като освен това са били променени договорките за срока и размера на
арендрните плащания. С договор за пренаем на земеделски земи от 29.07.2021 г.,
„Агро финанс консулт“ ЕООД е отдало на И.И.К. за възмездно ползване четирите
имота в землището на с. Драгижево, за срок от една стопанска година - от 01.10.2021
г. до 30.09.2022 година.
Със Заявление вх. № ПО-26-815/ 28.07.2021 г.,
подадено от И.И.К. до Общинска служба „Земеделие“ – Лясковец, на основание чл.
70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, И.К. е поискал да участва в споразумение за ползване на
масиви по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с общо 154 имота в землището на гр.
Лясковец, описани в приложение към заявлението. По отношение на четири имота в
землището на с. Драгижево за доказване на основанието за ползване е представил
изброените по-горе договори за аренда и
споразуменията към тях, и договора за пренаем. С писмо рег. индекс РД-10-422/
09.08.2021 г., началникът на ОСЗ - Лясковец е уведомил жалбоподателя за отказ
да се включат имотите от договора за пренаем, като правно основание за ползване
в предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Изложени са мотиви, че не
са спазени изискванията за действителност на договора за пренаем, тъй като
договорът за преотдаване на арендовани земи следва да отговаря на изискванията
на Закона за арендата в земеделието, а не на общите такива по ЗЗД. Така формулираният отказ е бил съобщен на
заявителя на 09.08.2021 г. и е обжалван от него пред Районен съд – Горна
Оряховица в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. От оспорващия в него производство са били наведени
доводи за противоречие на оспорения акт с матералноправните разпоредби и с
целта на закона. От районния съд са събрани писмени доказателства, представени
от страните - коментираните договори, заявлението на И.К. по чл.
70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с приложението към него и писмо рег. индекс РД-10-422/
09.08.2021 г. на началника на ОСЗ – Лясковец. След преценката на тези доказателства, съдът е
отменил обжалвания пред него отказ, обективиран в писмото на началника на ОСЗ.
Същият е формирал извод за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на административния акт, поради липса на задължителни елементи от
разпоредителната му част, осуетяваща възможността да се установи точният
предмет на отказа, а от там защитата на заинтересованото лице и съдебната
проверка за законосъобразност на акта. Решението на
районния съд е правилно.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по делото е правилно
установена от районния съд, след събирането на необходимите писмени
доказателства. Решаващият състав на РС – Горна Оряховица е формирал изводите си
въз основа на установените обстоятелства по делото, при спазване изискванията
на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания акт. Формираните от съда правни изводи в резултат
на тази проверка са правилни и се споделят от настоящия състав на АСВТ.
Решението
на районния съд не е постановено при нарушение на материалноправни норми на
закона.
Оспореният отказ И.К. да бъде включен в
списъка за участие в споразумение за ползване на масиви по чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ със заявени от него имоти, е издаден в писмена форма. При издаването на
същия са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Съгласно чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ,
общинската служба по земеделие изготвя предварителен регистър на имотите въз
основа на данни от редица източници, изброени в същия текст, между които и тези
от заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Данните, които следва да съдържа този
предварителен регистър са изчерпателно посочени в чл. 72, ал. 3 от ППЗСПЗЗ -
номерата на имотите по картата на възстановената собственост /кадастралната
карта/, площта, категорията, начина на трайно ползване, ползвателя и правното
основание за ползването, за които са подадени декларации и заявления за участие
в споразумение. В конкретния случай от И.К. е заявено желание за участие в
споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ с общо 154 поземлени имота, като съгласно
отбелязаното в приложението към заявлението, при 18 от тези имоти, правното
основание за ползването им е „пренаемане“. В мотивите на оспорения отказ е
обсъждан един договор за пренаем на земеделска земя, касаещ процедурата по разпределяне
на масиви в землището на с. Драгижево, преди това отдадени под аренда с пет
договора. От диспозитивната част става ясно, че този договор е представен за
регистрация пред ОСЗ – Лясковец и имотите от него не следва да бъдат включени
като правно основание за ползване в предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ. При това съдържание на акта, правилни са изводите на районния съд, че
в разпоредителната част на същия липсва индивидуализация на имотите, по
отношение на които е постановен отказ за вписване в регистъра за участие в
разпределението. Такава индивидуализация не може да бъде изведена по никакъв
начин и от мотивите на акта, в който впрочем липсва дори посочване на входящия
номер на заявлението от И.К.. Същевременно, в Заявление вх. №
ПО-26-815/ 28.07.2021 г. на ОСЗ - Лясковец, подадено от същия, е отбелязано, че
то касае имоти в землището на гр. Лясковец, а не на с. Драгижево. Дори да се
приеме, че заявлението е за имоти на цялата територия на Община Лясковец, от
същото не може да се установи кои имоти са в землището на с. Драгижево, а както
се отбеляза, за 18 имота е посочено, че се ползват на основание „пренаем“. На
последно място, като част от административната преписка са представени само
коментираните по-горе два /а не пет/ арендни договора и две споразумения,
касаещи общо четири поземлени имота в землището на с. Драгижево, и договора за
пренаемане на същите. Съобразно така наличните по делото доказателства, дори
при най-благоприятно за ответника тълкуване, не може да бъде изведен предмета
на постановения от него отказ.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 5 от АПК, приложима и в проведеното производство по силата на § 8 от ПЗР на АПК,
въвежда императивно изискване към съдържанието на всеки административен акт –
същото да включва разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията на неговия адресат, начинът и срокът за изпълнението. Отнесено към
отказ да бъде удовлетворено отправено към администрацията искане /също административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК/, това изискване включва като минимум посочване
на искането и заявителя, и ясно формулиране вида и параметрите на отказаното
претендирано право. Въведеното от закона изискване цели яснота на волята на
административния орган относно вменяваните/отричани права и задължения на
адресата, по като вид и обем, и е недопустимо тази воля да бъде извличана по
тълкувателен път от съда и страните. Ето защо правилни са изводите на районния
съд, че липсата на реквизита по чл. 59, ал. 1, т. 5 от АПК практически
препятства както защитата на засегнатото лице и възможността му да узнае кои
конкретни имоти касае акта, така и провеждането на съдебния контрол.
Нарушението е особено съществено и съставлява самостоятелно, и достатъчно
основание за отмяна на издадения от началника на ОСЗ – Лясковец отказ.
Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилни изводи на районния съд
относно предмета на постановения отказ, доколкото съдът е възпроизвел на
практика дословно формулировката от разпоредителната част на административния акт.
Обстоятелството, че самият административен орган твърди неправилност на тази
формулировка, представлява само още една илюстрация на обсъдената пълна
неяснота в отменения от съда отказ, относно вида и обема на отричаните от
администрацията права на К..
Безпредметно е обсъждането на
оплакванията на касатора по същество на отказа, доколко не може да бъде
установен предмета на същия и относимостта към него на наличните в делото
писмени доказателства, а и е недопустимо такова обсъждане да се провежда за
пръв път в касационната фаза на съдебното производство. Независимо от това, при
установените допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, като е отменил обжалвания пред него отказ и е върнал преписката за
ново разглеждане от административния орган, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че решението на РС – Горна Оряховица не страда от визираните в
жалбата на началника на ОСЗ – Лясковец пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на касатора не се дължат направените от него
разноски за образуването и воденето на касационното делото. Разноски за
производството не се дължат и на ответника по касационната жалба, доколкото
такива не са поискани а и няма данни да са били сторени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 27/ 17.01.2022
г. по гр. дело № 20214120101618/ 2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.