№ 580
гр. Русе, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200840 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.К.А. от АК-Хасково, в качеството на
упълномощен процесуален представител на В. П. Г., от гр.Смолян, до
Русенския Районен съд против НП № 252/27.04.2022г. на Началника на отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и на
основание същата правна норма, на Г. било наложено наказание “Глоба” в
размер на 1800.00лв.
Жалбоподателя моли Съда да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли
Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Нарушителят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощеният процесуален представител. Моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага твърдения, за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и за липса на
1
доказателства Г. да е автор на нарушението, за което ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 09.11.2021г., в 09.45 часа, контролно устройство с идентификатор
№40342, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, стационарно поставено на
път I-5, км.25+914, в участък включен в обхвата на платената пътна мрежа,
заснело движещо се ППС – влекач „ДАФ ФТ 95 ХФ 480“, с рег.№ СМ 7862
АТ, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, с 5 бр. оси,
като било установено, че за заснетото ППС не е заплатена пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. За това нарушение бил генериран
доказателствен запис /Електронен доклад/ от електронната система, ведно със
статични изображения – фотоснимки и динамични изображения – видеозапис.
На 23.11.2021г., около 09.43ч. посоченият по-горе товарен автомобил,
управляван от жалб.В.Г. се насочил към ГКПП „Дунав мост“ - гр.Русе за
напускане територията на Р.България. На пункта била извършена проверка на
превозното средство и водача му от свид.М.Г. – старши инспектор в отдел
ПТРР към ТД „Митница Русе“. При въвеждане регистрационният номер на
влекача в електронната система за събиране на пътни такси свид.Г.
установила данните за описаното по-горе нарушение.
При така констатираното, свид.Г. преценила че е осъществено
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което административнонаказателната
отговорност следва да бъде понесена от жалб.В.Г.. Поради това Г. съставил
против Г. АУАН, за това, че на 09.11.2021г., в 09.45ч. е управлявал пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
2
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП.
Основанията за този извод са следните:
Налице е съществено противоречие и неяснота при описанието и
правната квалификация на нарушението, допуснати както в АУАН, така и в
НП, представляващи самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите
на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за
постановлението, които задължават административните органи при съставяне
на АУАН и изготвяне на НП да опишат нарушението като посочат всички
елементи от състава му, както и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и да обвържат тези обстоятелства със законните
разпоредби, които са били нарушени виновно.
В настоящият случай, в акта и в наказателното постановление,
административните органи приели, че нарушението на жалб.В.Г. се изразява в
това, че на 09.11.2021г., в 09.45ч. е управлявал пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП. В същото време, при тази
фактическа рамка и в АУАН и в НП нарушението било квалифицирано като
такова по чл.179, ал.3а от ЗДвП, според която норма водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да
ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв.
Очевидно е, че текстовото описание на нарушението съществено не
съответства на правната норма, сочена като нарушена от жалб.Г.. Освен това,
3
ако административните органи са приели, че нарушението е именно по
чл.179, ал.3а от ЗДвП, то пък е следвало при описанието му да посочат на
първо място коя от двете хипотези /1.“не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние“ и 2.“няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство“/ е осъществена от нарушителя, на второ – какви задължения не е
изпълнил В.Г. или трето лице /при първата хипотеза/ и на трето – въз основа
на какви доказателства се установяват тези факти. Такива обстоятелства не са
изложени нито в АУАН, нито в НП.
По мнение на Съда, такова описание на нарушението, със съответната
му квалификация не дават достатъчна яснота за всички елементи от състава
му, тъй като липсва посочване на правно дължимото поведение от страна на
наказаното лице, за което се твърди, че не е изпълнено, в резултат от което не
става ясно какво конкретно задължение било вменено на жалб.Г., в
качеството му на водач на превозно средство, за което се дължи заплащане на
тол такса, за да бъде възможно безпротиворечиво да се установи налице ли е
неизпълнение на това задължение и в какво се изразява деянието на
нарушителя.
С това противоречиво и със значителна неяснота описание на
нарушението и правна квалификация, съществено било нарушено правото на
защита на наказаното лице, което било лишено от възможността да разбере за
какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.
Освен това, обсъжданите неясноти в АУАН и НП създават значителни
затруднения у Съда да провери материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, досежно наличието или
отсъствието на всички елементи от обективната и субективна страна на
състава на нарушението и правилното прилагане на закона.
Отделно от това, Съдът констатира и съществена материалноправна
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, касаеща
авторството на твърдяното нарушение. От съвкупният анализ на
доказателствата по делото не се установява с категоричност, че жалб.В.Г. е
извършил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като не се установява по
4
несъмнен и безспорен начин, че именно той е управлявал процесният лек
автомобил, по времето и на мястото описани в АУАН и НП.
От показанията на свид.М.Г. става ясно, че тя няма конкретен спомен за
извършената от нея проверка на превозното средство, управлявано от жалб.Г.,
при явяването му на ГКПП Дунав мост за напускане на Р.България. В същото
време, в принципен порядък Г. разяснява, че при такава хипотеза, ако водачът
откаже да заплати компенсаторната такса, актът винаги се съставя срещу
него, независимо от изявлението му дали към датата на нарушението той е
управлявал превозното средство или не. Единствено, ако твърдял, че не той е
управлявал автомобила, това се вписвало в акта, в позицията за обяснения и
възражения. При внимателен преглед на процесният АУАН, се установява, че
в частта за обяснения и възражения е отразено само „НЕ“ /вероятно от
жалбоподателя/, което би могло, съобразно казаното от свид.Г., да се тълкува
или, че лицето отрекло то да е управлявало превозното средство или, че няма
възражения по констатациите в акта. Т.е. това обстоятелство, само по себе си,
не би могло да се приеме за доказателства, още по-малко безспорно такова,
че именно Г. е управлявал процесният товарен автомобил на 09.11.2021г.,
около 09.45ч. по път I-5, км.25+914. Освен това, от доказателствата по делото
се установява, че влекач „ДАФ ФТ 95 ХФ 480“, с регистрационен № СМ 7862
АТ е собственост на „Радев Рент“ЕООД гр.Смолян, а по силата на договор за
наем е отдаден под наем на „Транс Ню“ООД гр.Смолян. Установява се също
така, че жалб.В.Г. е само работник в последното дружество, назначен като
„Шофьор тежкотоварен автомобил“ с трудов договор от 18.04.2021г. Т.е. при
това положение няма как да се изведе дори предположение, че Г. е трайно
обвързан с управлението именно на този товарен автомобил, като негов
собственик или ползвател.
По делото не бяха представени и не се събраха други доказателства, въз
основа на които, с изискуемата от закона категоричност, може да се направи
еднозначен извода, че на 09.11.2021г., около 09.45ч. по път I-5, км.25+914
именно жалб.В.Г. е управлявал влекач „ДАФ ФТ 95 ХФ 480“, с рег. № СМ
7862 АТ, с който е извършено обсъжданото нарушение.
Няма спор, че административнонаказателното обвинение не може да
почива на предположения, предвид невъзможността от установяване на
спорните по делото факти, особено досежно авторството на деянието, което е
5
основание за търсене на административнонаказателна отговорност. Когато от
доказателствата по делото следва извода, че е налице само хипотетична
възможност соченият за нарушител да е извършил нарушението, то това е
основание за освобождаването му от отговорност съгласно чл.54, ал.1, т.3 от
ЗАНН, още във фазата на производството пред административните органи.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител, респ. вината е на
административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване
по спорните факти, което в настоящия случай не е направено.
Административнонаказателната отговорност е лична и наказателното
постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи
относно извършителя на административно нарушение, което е гаранция за
реализиране правата на обвиненото в извършването на нарушението лице.
Задължение на компетентния наказващ орган е да установи по категоричен
начин деянието, извършителя и вината му, преди да пристъпи към издаването
на наказателно постановление. По този начин, в настоящия случай,
актосъставителят, а след това и наказващият орган са допуснали да започне и
да се проведе административнонаказателно производство, без да е установено
по безспорен начин дали именно В.Г. е лицето извършило нарушението, за
което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като неправилно и необосновно подлежи на отмяна.
По отношение на разноските:
По делото наказаното лице В.Г. се представлявало от упълномощен
процесуален представител – адв.К.А. от АК-Хасково, на която /чрез
Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ гр.Хасково/ заплатил хонорар в
размер на 720.00лв./с включен ДДС/, съобразно приложените по делото
адвокатско пълномощно, договор за правна помощ, проформа фактура,
фактура, преводно нареждане и списък на разноските. В хода на съдебните
прения, адв.А. претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение именно в този размер, както и изплащане на пътни разходи за
явяването ѝ в съдебното заседание, в размер на 150лв.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
6
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на
АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Административнонаказващ орган в настоящият
случай е Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление, което е част от структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум /356.00лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
Въпреки това, отчитайки материалния интерес по делото /1800.00лв./, както и
че конкретното дело се отличава с известна фактическа и правна сложност,
при наличието на съществени спорни обстоятелства, а процесуалният
представител проявил значителна активност при изготвянето на жалбата и
ангажирането на доказателства, то възражението за прекомерност се явява
неоснователно. Обоснованият и справедлив размер на адвокатското
възнаграждение в конкретният случай следва да бъде договореният между
страните, а именно 600.00 лв. Тази сума е увеличена и с размера на
начисленият върху нея ДДС от 120 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78 от
ГПК, вр. с чл.144 от АПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат – пълномощник, а когато тази услуга
попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с включен ДДС е заплатена
от страната, направените разноски обхващат размера на възнаграждението с
включеното ДДС. Правните услуги, предоставени по реда на Закона за
адвокатурата съставляват облагаема възмездна доставка. Съгласно § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004 г., за регистрираните по ДДС адвокати дължимият
7
данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото възнаграждение. В конкретният случай е
видно, че Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ гр.Хасково, част от
което е и адв. К.А. е регистрирано по ДДС, а наказаното лице е заплатило
цената за адвокатската услуга ведно с ДДС, поради което ответникът –
Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати и
стойността на ДДС върху платеното адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното, понастоящем Агенция „Пътна инфраструктура“
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя В.Г. гр.Русе разноските
за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 720.00лв.
Отговорността за разноски цели възстановяване на разноските
направени по делото във връзка с извършването на правните действия по
делото и оказаната правна защита, но не и заплатените пътни разходи на
страната или процесуалния представител, които не следва да бъдат
възлагани / в тази насока Решение № 3566 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 8651/2016 г., VI о., Определение № 5584 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 3680/2020 г., II о., Решение № 13200 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. №
7839/2020 г., V о., Определение № 60368 от 20.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
2058/2021 г., II т. о., ТК и др./ Поради това, искането на адв. Христова за
присъждане на пътни разходи за явяването в съдебното заседание в размер
на 150 лв. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 252/27.04.2022г. на
Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, на В. П. Г., от
гр.Смолян, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на
1800.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплати на В. П. Г., от
8
гр. Смолян, ЕГН-**********, направените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 /седемстотин и двадесет/лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Кримена Христова от АК
Хасково, за присъждане на пътни разноски в размер на 150.00 лв., за
явяването ѝ в съдебното заседание на 25.08.2022 г.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9