РЕШЕНИЕ

№118

гр.  Перник 16.04.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря КАТЯ СТАНОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 114 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът П.Л.И., с ЕГН: **********,***, моли съдът да постановите решение, с което да осъди Р.Л.Г., с ЕГН: ********** и А.М.Г., с ЕГН: ********** ***, да му заплатят солидарно сумата от 34289 лева представляваща извършени от ищеца подобрения в собственият им недвижим имот за периода от 2013 до 2017 г.

Ответниците Р.Л.Г. и А.М.Г., чрез процесуалния си представител – адв. В.М. *** са подали отговор, с който заявяват, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърдят, че изложеното в исковата молба не съответства на истината и действителната фактическа обстановка. Правят възражение за погасяване по давност на сумите по вложените материали и направените с тях подобренията през цялата 2013 г. Правят изрично насрещно възражение/искане за прихващане на дължимите за подобренията суми с дължимото обезщетение за лишаване на ответниците от ползването на имота за периода от 01.01.2014 г. до 02.11.2017 г. В условията на евентуалност правят изрично насрещно искане за прихващане с размера на цената за наем на имота за периода от 01.01.2016 г. до 02.11.2017 г., която би следвало да заплати ищецът за времето, за което е ползвал жилището без да е заплащал наем за това.

Окръжен съд Перник, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

В периода посочен в исковата молба ищецът П.И. и свидетелката М.М. живеели на съпруженски начала, а в последствие сключили и граждански брак, който бил прекратен с влязло в сила Решение постановено по гр.д. № 520 по описа на Районен съд Габрово за 2018 г. През цялото време живели в *** в семейното жилище на родителите на свидетелката – ответниците Р.Г. и А.Г.. Ищецът твърди, че заедно с М.М. първоначално живеели на етажа на ответниците. След като приспособили за живеене таванския етаж от къщата, находяща се на посочения по-горе адрес, те се преместили да живеят там като ответниците по никакъв начин не се възпротивили на преустройството и преместването им. Ищецът и съпругата му живяли имота в продължение на 3-4 години до момента, когато взаимоотношенията със съпругата му се влошили дотолкова, че тя го отстранила от имота.

 П.И. твърди, че в периода 2013 г. – 2017 г. е извършил със знанието и съгласието на ответниците следните подобрения в имота по години, както следва:

През 2013 г. поставяне на теракот (закупен от ответника) в хола и коридора за труд лично от ищеца – 800 лева; стиропор във всички стаи по стени и таван за осъществяване на вътрешна изолация общо 120 кв.м. за материали И. дал сумата от 480 лева и за труд 1100 лева; закупуване на мрежа за армиране и шпакловка – материали 150 кв.м., 3 топа мрежа – 600 лева за труд и 150 лева за материали; за груба шпакловка – 360 лв.; каменна вата – 180 лева за материали и за труд 70 лева; материал теракол – 585 лева; гипсокартон материали – 542 лева и за труд 62 кв. м. 744 лева; поставяне на бяла дограма ПВС 1200 лева; замазка във всички стаи – материали 362 лева и труд – 400 лева.

През 2014 г. извършил следните ремонти: фина шпакловка във всички стаи в къщата – материали 710 лева, за труд – 600 лева; лактекс и грунд във всички стаи – материали – 272 лева и труд – 750 лева; закупил със собствени средства и поставил кухненски шкафове – 1020 лева; изработка и монтаж на камина – материали и труд общо 2250 лева; изработка и монтаж на кухненски плотове от гранит и гърбове от варовик – 2100 лева; изработка и монтаж на мивка, плот върху структурата и обръщане на прозорец с гранит в банята – 350 лева; изработка и монтаж на подпрозоречни первази от вътрешната страна от варовик – 380 лева;  мивка и смесител в кухнята – 210 лева за материали; керамични котлони – 25 лева материали абсорбатор – 250 лева; плочки в банята – 500 лева труд; структура за вграждане 700 лева – труд и материали; монтаж на душ кабина 350 лева;  монтиране на закупени 5 броя интериорни врати – 550 лева; дървена мебел за баня изработена по поръчка – 270 лева; умивалник със смесител – 170 лева; закупуване и поставяне на ламинат в спалните – 32 кв.м. за материали – 384 лева и за труд – 64 лева; поставяне на плочки от гранитогрес на 2 тераси – 200 лева за труд.

През 2015 г. и 2016 г. извършил ремонт в дворното място изразяващ се в  изграждане на помещение за дърва – 800 лева включващо труд и материали – тухли, керемиди, дървена дограма; зидария в помещението – 500 лева труд; труд 100 лева за подложен бетон в избата; изолация с асфалтова хартия – 100 лева за труд;  Горна плоча от бетон – 100 лева труд; зидария с блокчета – 400 лева материали и 400 лева за труд.

През месец септември 2016 г. от късо съединение в ел. инсталацията възникнал пожар, при който бил опожарен изцяло покрива на къщата и били нанесени щети таванския етаж от къщата. Наложило се отново да бъде извършен ремонт, който ищецът извършил изцяло закупувайки материали и полагайки труд или заплащайки труда на майсторите. Били извършени следните строителни работи за 2016-2017 г.: изчистване и извозване на всички отпадъци от покрива – 500 лева за труд;  изграждане на целия покрив – 2800 лева заплатени за труд на майсторите, като остатъка до 3500 лева бил заплатен от ответника А.Г.; през ноември 2016 г. П.И. извършил ремонт на таванския етаж като сменил цялата ел. инсталация – табло, кабели, прекъсвачи, ключове и контакти, както и поставил осветителни тела – общо 2200 лева, от които за материали 1300 лева и за труд 900 лева, който заплатил на майстори със свои средства.

За възстановяване на етажа закупил материали на стойност 1160 лева и за труд: поставяне на стиропор 40 кв.м. – 200 лева, армиране и шпакловка 150 кв.м. за труд -  600 лева, каменна вата 35 кв.м. за труд – 70 лева, за груба шпакловка 100 кв.м. труд – 400 лева, за 19 кв.м. гипсо картон за труд – 228 лева.

По делото са представени фактури, складови разписки, касови бонове, приходни квитанции, фискални бонове, касови бележки, стокови разписки, експедиционни бележки, установяващи закупуване на строителни материали.

По делото са разпитани в качеството на свидетели шест лица – три по искане на ищеца и три по искане на ответниците.

Л. И.И., който е баща на ищеца заявява, че не е идвал в къщата в гр. Перник където са живели сина му у снаха му. Свидетелят твърди, че преди 6-7 години сина му дошъл при него в *** и той му дал 10000 лв. Разполагал с тази сума понеже си продал апартамента за 30000 лв. Дал парите без разписка, от сърце и да помогне на младото семейство. След време П. отново ходил при баща си с един мъж и свидетеля му дал още 5000 лв. Спомня си, че веднъж е дал 1500 лв. на снахата Ц., на големия му син съпругата и тя ги пратила по банкова сметка на М.  Заявява, че не знае за какво са ги употребили парите, но сина му му е казвал, че ги е дал за ремонти на къщата.

И.Л. И., който е брат на ответницата заявява, че познава ищеца още преди да се запознаят с М., преди повече от 15 години. Знае, че П. и М. са живели заедно в гр. Перник от 2010 г. в къщата на ул. ***. Първоначално живеели на един етаж със ответниците. След земетресението през 2012 г. П. направил нов покрив. Стария покрив бил с ламарина, след това ищеца направил нов но, инсталацията дала на късо и всичко изгоряло, като след пожара правил покрива отново. Над втория етаж къщата имала таван и М. и П. го преправили като жилищна площ. Това преустройство го направили след като ищецът направил първия ремонт на покрива. Свидетелят знае, че за ремонтите много хора са помагали с пари. На тавана нямало помещения, ищеца всичко направил. П. закупил материалите от една Софийска фирма. Самият свидетел помагал само с труд. Твърди, че в периода от 2013 г. до 2017 г. П. не е спирал да работи на частно и изкарвал добри пари. Докато правел ремонта, само Р. дето  живеел на първия етаж помагал. Когато изгорял покрива също му помагал. А. и Р. живеели на втория етаж. Сестра му (ответницата Р.) гледала детето, а зет му не го е виждал да помага в ремонтите. Знае, че П. и М. не живеят заедно от зимата на 2017 г., когато П. един ден дошъл в дома му по джапанки и му казал, че са го изгонили от къщата. Живял при него шест месеца. Казал, че жена му го е изгонила. Знае, че преди пожара като започнал да се строи жилището бащата на П. му е дал пари. Това било по времето когато почнали да правят тавана на жилището. Когато изгорял покрива П. му се обадил и свидетеля докарал целия дървен материал. Тогава никой не му платил дъските, като се договорил с П., като се възстанови да му плати. През месец октомври или ноември 2013 г. или 2014 г. ходил заедно с ищеца в гр. *** и баща му дал 5000 лв. Свидетелят също му дал пари. Заедно с ищеца ходили за материали, защото свидетелят познавал много хора, тъй като работил в строителството и от там купувал материали. Свидетелят заявява, че е помагал с труд, но също така и му е плащано с пари. По отношение на камината свидетелят, казва, че той я направил, а П. му измазал къщата.

Т. Г. Т. е съсед на ответниците. Същият заявява, че познава ищеца П., от както е в гр. Перник. Знае, че П. работил на къщата дълго време, оправял си тавански стаи. Според свидетеля ищеца си работел сам. Умеел да си работи много неща, слагал ламперии, замазки, цименти. Къщата представлявала сутерен с два етажа, а П. правил таванския етаж. Правил го дълго време, защото работел сам. Направил го 2016 г. и се нанесли, но 2-3 месеца след това избухнал пожар и унищожил всичко. Започнал отново ремонт и свидетелят и други хора му помагали, кой с пари, кой с каквото може. Докато правел таванските стаи П. и М. живеели при А. и Р.. Не може да каже А. и Р. дали са му помагали. Не ги е виждал, може да са работели вътре. Според свидетеля финансирането на строежа било със заеми. Смята, че не са имали готови пари. Свидетелят заявява, че е дал 5000 лв. на ищеца, които му върнал на по – малко. Приятели на сина на Т., които работели на склад за строителни материали, давали на П. материали на отложено плащане. И този свидетел заявява, че П. работел частно, не е спирал да работи, тъй като бил добър майстор и хората го търсели. Знае, че П. и съпругата му са се развели миналата година. Към момента П. не живее в това жилище. Докато живеел там П. отремонтирал жилището след пожара, правил покрива, слагал ламперия и прозорци. Жилището било възстановено отново след пожара. П. му е казвал, че от баща си е вземал пари, дали са заеми или така му ги е давал обаче свидетеля не знае.

М. А.М., която е дъщеря на ответниците и бивша съпруга на ищеца заявява, че всичко започнало след развода. В гр. Перник живели от м. ноември 2011 г. до края 2017 г. През цялото време живели в семейното жилище на родителите й на ул. ***. Свидетелката завява, че през този период работела непрекъснато, а П. работел рядко, от време на време. Работела в *** фирма, след това била по майчинство и след това започнала работа в друга фирма. Ищецът изкарвал малко пари, които не стигали и им помагали нейните родители. Като се прибрали от *** живели около две години на етажа на ответниците и започнали малко, по малко да оправят таванския етаж. Ремонта го правил П. заедно с други работници. Свидетелката твърди, че родителите й са финансирали тази дейност. През 2013 г. баща й (ответника А.Г.) получил обезщетение за имот в размер на 6500 лв. и с това стартирали ремонта. През 2014 г. приключили ремонта и след като се родило детето се качили да живеят на таванския етаж. Там живели около две години до 2016 г. когато станал пожар, който опожарил целия покрив и те отново слезли да живеят при родителите й. Свидетелката твърди, че ремонта на таванския етаж го довършили, тя и родителите й, като баща й взел на заем 5000 лв., с които платили на работниците за покрива. На майка й брат (свидетеля И. И.) бил дал 2400 лв. за дървен материал, които върнали след като се разделили с П.. За приключване на ремонта и свидетелката теглила кредит. Ответникът А.Г. теглил заем за да върне парите на приятеля на П. и да плати материалите, които били взели от един склад. Свидетелката твърди, че всички неща, които са направени от гранит и варовик ги е направил брата на майка й с уговорката, че това е подарък за П. и М.. Пожара на таванския етаж станал на 08.09.2016 г., като в последващия ремонт бил изграден покрива, таваните на стаите, бил поставен стериопор и гипсо картон. Свидетелката заявява, че бившият й съпруг е направил ремонта, заедно с негови познати. След като ищецът напуснал имота имало за довършване малко неща. Стените били боядисани, готови, като имало да се слагат первази, закачалки и други дребни неща. Свидетелката заявява, че отношенията на ищеца с ответниците не били добри, тъй като А. и Р. не харесали П. още от самото начало когато им идвали на гости в ***.

От показанията на Н.З.К се установява, че познава П., Р. и А., като с ответниците са приятелски семейства от 1983 г. С П. се запознал, когато ходил на гости у ответниците. През последните 4-5 години ходил 4-5 пъти. Не винаги виждал П. когато ходил на гости. Знае, че П. и М. живеели в къщата. Знае, че преди време на таванския етаж М. и на П. си правили ремонти. Твърди, че А. и П. правили ремонта, но не може да кажа колко време е продължил. Знае, че е имало пожар на покрива. Тогава се чул с Р. и А. и им дал на заем 5000 лв. Дал им парите на ръка с уговорка, че ще ги върнат и те му ги върнали. Когато ответниците му се обадили му казали, че са закъсали. А. му върнал парите, но теглил заем от банка за да му ги върне. Според свидетеля тези пари ответниците са ги използвали за ремонта на покрива, но лично не присъствал на ремонта. К. знае, че камината е изградена от вуйчото на М..

Свидетелят П.Б.С. познава ищеца и ответника. С А.Г. работили заедно преди 10-15 г. и поддържат много добри отношения. От около 7-8 г. познава и П., тъй като с него са работили на частно. П. му намирал работа и той му плащал. Свидетеля твърди, че след пожара 2016 г. той лично правил ремонти на покрива, като ремонтирал всичко. Правил гипсо картон и мазилки. По време на работа установил, че има почупени работи от пожара и ги възстановил, като приятел на А., но А. му заплащал. Според този свидетел докато правил ремонта, П. се появил два пъти, като и двата пъти бил в нетрезво състояние. С. твърди, че А. и М. купували материалите, като той ходил с тях, когато пазарували по складовете. Доколкото знае А. се е погрижил за пари, с кредити и от приятели.

За установяване стойността на извършените строително – монтажни работи, представляващи подобрения в процесния имот в периода 2013 г. – 2017 г. по делото са назначени съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.

От заключението по СТЕ на вещото лице А.П. се установява, че след направен оглед на място и измервания в жилището е извършено поставяне на теракот, поставяне на гипс – картон по таваните и стените с вата, стириопор във всички стаи по стени и тавани за вътрешна изолация, монтиран е ламиниран паркет, направена е финна шпакловка във всички стаи, боядисано е с латекс, монтирани са кухненски мебели и мебели за баня, монтирани са ПВЦ прозорци с двоен стъклопакет, изградено е помещение за дърва, направена е зидария с газобетонни блокчета, направена са две плочи, подменена е цялата електрическа инсталация в таванския етаж и много други подобрения, които са посочени подробно по години в констативната част на заключението. Общата стойност на извършените строително – монтажни работи и материалите за тях според вещото лице възлиза на 22736 лева. По изговеното заключение страните не са направили възражения и същото е прието като доказателство по делото.

По делото е изготвено заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза от вещото лице Б.П., от което се установява, че същото след като се е запознало с всички документи приложени по делото е извършило проверка в счетоводствата на дружествата издали счетоводните документи. Вещото лице сочи, че плащането на стоките е извършвано касово, в брой в деня на покупката, за което е издаван фискален касов бон, като не са издавани фактури на купувача по процесиите стокови разписки. При извършената проверка и разговора с управителя на ЕТ „Гранит Лукс – И. И.”, с ЕИК: *********  на вещото лице не са предоставени счетоводни документи за осчетоводени и платени суми по процесните поръчки. По данни на Управителя търговеца, същият е прекратил дейността си през 2017 г. и не се съхраняват издаваните поръчки за извършени услуги. Управителят е заявил, че плащания по процесиите поръчки не е извършвано, защото е извършвана услуга срещу положен труд от ищеца П.Л.И..

По изговеното заключение страните не са направили възражения и същото е прието като доказателство по делото.

С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното:

По делото е предявена искова претенция по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на правната квалификация, окръжният съд отчита съдебната практика. В ТР № 85/2.12.1968 г. се сочи, че отношенията между собственика и лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС. Качеството на лицето, извършило подобренията се определя от даденото съгласие, с оглед на което подобрителят може да бъде владелец, държател или лице, което води чужда работа без пълномощие. В ТР на ОС на ВС № 85 от 2.12.1968 г. по гр.д. № 149/1968 г. е посочено, че чл. 59 от ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени в строителните работи средства. В решение № 180/25.04.2012 г. по гр.д. № 198/2011 г. по описа на ВКС, І Г.О., се сочи, че Постановление № 6/27.12.1974 г. на Пленума на ВС и последвалата съдебна практика приемат, че разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС се отнасят само за подобрения, извършени от владелеца на имота и, че на основание ТР № 85/1968 г. отношенията между собственика и подобрителя се уреждат съобразно договора, а ако няма договор – по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън случаите по чл. 55-58 всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно, фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл. 59 от ЗЗД, изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на основание за имущественото разместване. Искът по чл. 59 от ЗЗД има субсидиарен характер. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити.  

 

 

 

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, обогатяването и обедняването се извършват по косвен път и задължението, което възниква от това правоотношение е за възстановяване на стойност.

 

 

 

 

С оглед гореизложеното съдът приема, че в случая няма друг иск, с който ищецът може да се защити, освен с предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. В Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, е посочено, че искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

С оглед на обсъдената съдебна практика, окръжният съд приема, че правното основание на иска, изведено от твърденията в исковата молба, е чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване.

 

 

 

 

Разгледан по същество, предявеният осъдителен иск е частично основателен.

От многобройните гласни доказателства, преценени в своята съвкупност, следва извод, че ремонтът на къщата е извършен за около три години – от 2013 г. до 2015 г. и от 2016 г. до 2017 г. като в организацията му, в т.ч. осигуряване на материали, изпълнители (майстори) и заплащане на възнаграждение, са се включили ищецът и двамата ответници като собственици на имота, като ищецът е бил значително по-ангажиран и активен в тези дейности. С оглед поддържаното от ответниците по иска оспорване на извършването на процесните работи изцяло със средствата на ищеца, то в тежест на последния е да проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че процесните подобрения са извършени с негови средства. След анализ на гласните и писмени доказателства, както и заключението на СТЕ, се налага извод, че претендираните по отделни позиции в исковата молба ремонтни дейности (предмет на настоящото производство), са извършени в имота през посочените периоди. С оглед позицията на ответниците в отговора по чл. 131 ГПК, в който се оспорват някои от подобренията като извършени, а другите по стойност и обем, от една страна, а от друга с оглед установеното от гласните доказателства и заключението на СТЕ, следва да се направи извод, че са извършени дейности по поставяне на гипс – картон по таваните и стените с вата, стириопор във всички стаи по стени и тавани за вътрешна изолация, монтиран е ламиниран паркет, направена е финна шпакловка във всички стаи, боядисано е с латекс, монтирани са кухненски мебели и мебели за баня, монтирани са ПВЦ прозорци с двоен стъклопакет, изградено е помещение за дърва, направена е зидария с газобетонни блокчета, направена са две плочи, подменена е цялата електрическа инсталация в таванския етаж. Гласните доказателства (свиделите Т. Г. Т., Н.З.К., П.Б.С., И.Л. И., Л. И.И. и М. А.М. показанията на последните трима се ценят по реда на чл. 172 ГПК) установяват, че ищецът, както и ответниците са осигурявали материали за строителните работи, заплащането на труда е ставало не само от ищеца, но и от ответнииците, като ищецът е бил значително по-ангажиран и активен в тези дейности. След цялостна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, в т.ч. стоковите разписки за закупени строителни материали за процесния период, данните, че ремонтни работи са правени от ищеца в имот, собственост на ответниците, както и с оглед заключението на СТЕ за стойността на труда и материалите за извършените подобрения и при приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК, следва да се приеме, че ищецът е вложил суми за заплащане на материали и труд в размер на 3/4 от общата стойност посочена от вещото лице. В случая следва да се има предвид, че законът не изисква размерът на направените подобрения да се доказва единствено с писмени доказателства. Разпитаните по делото свидетели давят ясни, категорични и непротиворечиви показания относно вида на извършените подобрения, като свидетелските показания са допустими по силата на чл. 164 ГПК. Показанията на свидетелите напълно коресподират и със заключението на назначеното по делото вещо лице, което на място е извършило оглед на имота и е констатирало наличието на направените подобрения. Следва да се отбележи и факта, че ответниците не твърдят, че те самите са направили подобренията.

С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за погасяване по давност на сумите по вложените материали и направените с тях подобренията през цялата 2013 г. При фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД началото на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се свързва с деня на получаване на престацията от неоснователно обогатилото се лице, тъй като неоснователността на преминаването на блага от имуществото на обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. Това разбиране се застъпва още с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Видно от данните по делото исковата молба е подадена на 25.02.2019 г., поради което и възражението е основателно и сумата за разходите за труд и материали следва бъде намалена с размер съгласно заключението на вещото лице за 2013 г. от 5902 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предвид горното искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 12625.50 лв. (22736 лв. – 5902 лв.= 16843 лв. х 0,75 = 12625.50 лв.), като до пълния предявен размер от 34289 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.

С исковата молба се претендира солидарно осъждане на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, освен в предвидените от закона случаи, солидарност между длъжници възниква само когато е уговорена. В случая не е налице основание за солидарно осъждане на ответниците – не се твърди от ищеца ответниците да са приели да дължат солидарно, нито има законова разпоредба, която да предвижда солидарност. Макар ответниците да са съпрузи, няма законова разпоредба, която да предвижда съпрузите да отговарят солидарно по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, включително когато притежават идеална част от недвижим имот при условията на съпружеска имуществена общност. По реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК съдът е оставил исковата молба без движение. С допълнителна молба по делото ищецът поддържа искането си за солидарно осъждане. Съгласно установената практика на ВКС, намерила израз в определение № 120/2009 г. по ч.гр.д. № 2350/2008 г. на ВКС, IV гр. отд. и решение № 350/2015 г. по гр.д. № 1730/2014 г. на ВКС, IV гр. отд., постановено в производство по чл. 290 от ГПК, когато ищецът поддържа искане за солидарно присъждане, съдът следва да установи обуславя ли солидарност характера на материалното правоотношение и ако не – да разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер – в рамките на общо заявената сума, като се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции.

Предвид изложеното, съдът намира, че всеки от ответниците дължи на ищеца по ½ от сумата от 12625.50 лева, т.е. по 6312.75 лева.

 

 

 

 

По възражението за прихващане:

Ответниците са направили възражение за съдебно прихващане на вземането за подобрения с тяхно насрещно вземане, за обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 01.01.2014 г. до 02.11.2017 г., а в условията на евентуалност с цената за наема на имота за периода от 01.01.2016 г. до 02.11.2017 г., дължим от ищеца в размер на 7420 лева.

С оглед извода за частична основателност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за извършени подобрения, се е сбъднало вътрешно – процесуалното условие за произнасянето по възражението за прихващане.

За да бъде извършено съдебното прихващане, следва да се установи съществуването на активното вземане, в случая – да се установи, че е налице сключен между страните договор за наем на процесния имот и ищецът в качеството си на наемател не е заплащал дължимата наемна цена. В случай че приемем, че насрещното вземане представлява обезщетение за ползване, за да се извърши съдебно прихващане следва да се установи, че ищецът е ползвали процесния имот за претендирания период без правно основание.

Настоящата инстанция счита, че по делото като безспорно се установява, че П. И. се е преместил да живее с М. А. в процесния имот със знанието и съгласието на ответниците. Спорно между страните е обстоятелството дали ползването е било уговорено като възмездно или не. Липсата на изрична уговорка за безвъзмездно ползване на имота не е основание да се приеме, че страните не са постигнали съгласие по въпроса дали ползването е възмездно или безвъзмездно. Нито ответниците, нито ищеца, нито свидетелката М. А. твърдят, че са коментирали и договаряли възмездно ползване на таванския етаж. Липсата на уговорка да се дължи насрещна престация обаче означава, че страните не са искали да се дължи нищо за ползването, налице е предоставяне на безвъзмездно ползване на имота или, иначе казано, страните са сключили договор за заем за послужване.

Както се посочи по-горе в изложението, ищецът е ползвал таванския етаж със съгласието на ответниците, което от своя страна лишава същите да претендират обезщетение за ползване, тъй като такова се дължи само при ползване на имот без правно основание. В настоящия случай между страните е налице заем за послужване, който е безвъзмезден. Договорът за заем е реален, не е формален, за валидността на който е необходимо заемодателят да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а последният да се задължи да я върне след ползването. Установи се по делото, че ищецът е отишъл да живее в процесния имот със знанието и съгласието на ответниците – собственици т.е. имотът се счита предаден за ползване. Безспорно между страните по делото е, че към настоящия момент ищецът не ползва таванския етаж, нито което и да било помещения в имота собственост на ответниците, т.е. изпълнил е задължението си по договора за заем – да върне вещта.

Предвид изложеното не се установява да е налице изискуемо насрещно вземане, в размер на 7420 лв., поради което възражение за съдебно прихващане следва да бъде отхвърлено.   

С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разходи в размер на 4307.56 лв, а ответниците в размер на 2640 лв. Предвид изхода на спора ответниците дължат на ищеца сумата от 1591.80 лв. направени разноски, а ищецът дължи на ответниците 1663 лв. направени разноски в настоящото производство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения Окръжен съд Перник,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р.Л.Г., с ЕГН: ********** и А.М.Г., с ЕГН: ********** *** да заплатят на П.Л.И., с ЕГН: **********,*** на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от по 6312.75 лв., представляваща извършени от ищеца подобрения в собственият им недвижим имот находящ се в ***, за периода от 2013 до 2017 г., като за горницата до пълния претендиран размер от 34289 лева  ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р.Л.Г., с ЕГН: ********** и А.М.Г., с ЕГН: ********** *** да заплатят СОЛИДАРНО на П.Л.И., с ЕГН: **********,***, сумата от 1591.80 лв. направени разноски по делото.

ОСЪЖДА П.Л.И., с ЕГН: **********,***, да заплати на Р.Л.Г., с ЕГН: ********** и А.М.Г., с ЕГН: ********** *** сумата от 1663 лв. направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

СЪДИЯ:__________________