№ 97
гр. Варна , 21.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:С. В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100503552 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивникът Р. Г. Ц. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. К.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивникът Е. Г. И., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. К.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивникът П. Г. Г. , редовно призована, явява се лично и се представлява от адв.
Д. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Г. К. С., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна К. Г. К., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна Д. Г. К., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна „АЛИНВЕСТ 2014“ ООД, редовно призовано, не се
представлява от процесуален представител.
СЪДЪТ служебно докладва постъпила молба с вх. № 825/15.01.2021г., с която адв. Г.
Г. като процесуален представител на Г. К. С., К. Г. К. и Д. Г. К. заявява, че няма да се яви на
съдебното заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и
оспорва насрещната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Моли по същество
1
въззивната им жалба да бъде уважена, а насрещната въззивна жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира съдебно-деловодни разноски.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Образувано е по повод въззивна жалба на Г. К. С., К. Г. К. и Д. Г. К. срещу Решение
№ 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав, поправено с
Решение № 151 от 02.07.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на Г. К. С. с
ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН **********, че Р. Г. Ц. с ЕГН
**********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на общо
1000 кв.м. ид.ч. /всеки един от тях на по 333.33 кв.м.ид.ч./ от недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Ц., представляващ по скица имот с пл. №
160, включен в УПИ № XI 158, 160, по плана на с. Ц., с площ 7020 кв.м. и при граници: от
две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162, УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65, УПИ VII-
215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159, а по документ за собственост съставляващо поземлен имот
№ 160, включен в УПИ X, в кв. 23 по РП на с. Ц., цялото с площ от 7020 кв.м. и при
граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ
162, ПИ 161, от които 666.67 кв.м. ид.ч. придобити на основание наследяване на баща им
Г.Ц.Г., а 333.33 кв.м. ид.ч. – на основание наследяване на баба им Р.Н.Б.
- на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 149,
том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на Нотариус И.К. по отношение на 1000 кв.м. ид.ч. от
правото на собственост върху описания имот.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално за
неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Съдържа доводи, че въззивниците
не са процесуално и материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове,
тъй като много преди завеждане на исковата молба, наследодателката им Л.С. се е
разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на трето лице с договора
по НА № 20/14.03.2014г. След този момент те не са придобили права или задължения по
отношение на имота, поради което за ищците не е налице правен интерес от провеждане на
иска срещу тях. Вярно е, че според ТР № 4/2014г. на ВКС е налице правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот
преди завеждане на исковата молба, но в случая се касае не до действителния продавач, а до
2
неговите наследници, които въобще не са придобили права върху имота, доколкото към
момента на смъртта тези права не са съществували и по отношение на тях решението не
може формира СПН. Ето защо производството по делото следва да се прекрати.
Първоинстанционният не е отговорил на релевираните в отговора възражения и оспорвания
в този смисъл. Отмяната на КНА от друга страна не влече автоматична отмяна на НА, с
който „Алинвест 2014“ ООД е придобил права. Последният продължава да владее имота на
правно основание – валидна правна сделка по НА № 20/14.03.2014г., която сделка не е
развалена. Дори и ида се приеме, че ищците са собственици на част от имота, ответното
дружество не може да бъде осъдено да предаде владението, доколкото основанието за
ползването му не е отпаднало. Липсва произнасяне от друга страна по възражението, че
доколкото от НА не може да се установи кой каква част от имота притежава, то искът по чл.
124 от ГПК следва да бъде насочен срещу всички собственици по КНА, още повече, че
твърдят придобиване на право на собствено основание – по давност. С оглед липсата на
установена идентичност между имотите по представените НА и процесния имот, същите не
са установили правото си на собственост изобщо. Приемайки обратното по отношение на
1000 кв.м. ид.ч. от процесния имот, съдът е постановил необоснован акт. От доказателствата
по делото се установява, че прехвърленият на наследодателя Ц. Б. имот от 2000 кв.м. ид.ч.,
целият от 7020 кв.м. не е бил негова собственост, доколкото няма доказателства да е бил
притежание на неговите прехвърлители, поради което дарствената сделка не е произвела
транслативен ефект. Ищците следва да установят правата си върху претендирания обем, на
заявеното основание – наследяване, което включва пряко и пълно доказване правата на
наследодателя им. Доказване в тази връзка не е проведено по делото. При недоказана
собственост искът следва да се отхвърли като неоснователен. Наред с това съдът е излязъл
извън рамките на сезирането – ищците не са претендирали наследяване на баба си Р. Г.,
поради което произнесеното в тази част за 333.33 кв.м. ид.ч. е недопустимо и следва да се
обезсили. При липса на преценка на всички доказателства по делото, съдът е приел, че е
оборена доказателствената сила на КНА и че не са доказали правото си на собственост,
размествайки доказателствената тежест. Показанията на свидетелите са обсъдени
незадълбочено, довело до неправилно изясняване на фактическата обстановка. Възприетото
от съда по приложението на чл. 79 от ЗС противоречи поради това на 2 съдебната практика,
според която, когато владението е установено чрез предаване от предишния
собственик/владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на
чл. 69 от ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си. Ако наследодателят приживе е
изразил воля да предаде владението на своя родственик, който има качеството негов
наследник, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. С оглед
установеното по делото за съгласие на брата и майката на Л.С. да се грижи сама за
процесния имот, обработвайки го в продължение на установения срок 2000г.-2014г., тя го е
придобила по давност, като не е било длъжно да демонстрира своителни намерения на
децата на своя брат, тъй като по волята на своите роднини е станала владелец на цялото
дворно място. Установено е, че мястото е поддържано постоянно, явно в продължение на 10
3
години от Л. и съпруга й и С. и съпруга й – М.М.. След 1990г. ищците не са идвали в с. Ц.,
не са се интересували от имота, поради което твърдението им, че са обработвали същия до
2015г. не отговаря на действителното положение. Отправили искане поради всичко
изложено за постановяване на решение, с което обжалваното такова бъде обезсилено, респ.
отменено като неправилно.
В отговор на жалбата Р. Ц., Е. И. и П. Г. оспорват доводите в нея. Излагат, че
водените от тях свидетели живеят постоянно в с. Ц. и познават добре имота и като
безпристрастни следва да се ценят като обективни. Свидетелите на ответниците от друга
страна са заинтересовани от изхода на делото, като участници в обстоятелствената проверка.
Идентичността на имота също е доказана, а относно съответствието му с имотите по НА от
1937г. няма запазени планове от преди 1961г. за селото. В НА от 1989г., от който черпят
права е описан НА от 1937г. Към този момент имотът е бил земеделска земя, включен в
регулацията на селото с плана от 1962г. Поради това е отказано възстановяване правото на
собственост по отношение на 7 дка в с. Я., понастоящем с. Ц. от ОДЗ – Д.. В РП към плана
под № 160 – нива е записан Г. Б. А., който именно е наследодателят им Г. Б. К..
Наследодателите им са владяли от имота от 1989г. и на основание давност придобили
правото на собственост. Отправили искане за постановяване на решение, с което
обжалваното такова се потвърди като правилно и законосъобразно постановено.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Р. Г. Ц., Е. Г. И. и П. Г. Г. срещу Решение
№ 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав, В ЧАСТТА МУ,
с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу Г. К. С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН **********
искове за приемане за установено в отношенията между 3 страните, че Р. Г. Ц. с ЕГН
**********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на още
254 кв.м. ид.ч. от описания недвижим имот.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на извода на ПРС за липса на
идентичност между имотите. Такава за останалите неразпределени 3020 кв.м., след
извършените дарения през 1989г. е установена. През 1989г. са извършени две дарения на
ид.ч. от цял имот от 7020 кв.м. Двете ид.ч. са с площ по 2000 кв.м. Т.е. след даренията от
1989г. Г. и С. Б.и К.и са останали собственици на 3020 кв.м. ид.ч. Щом е налице
идентичност между процесния и дарените части от имота, то е налице идентичност и за
останалата част от имота. Бащата на ищците придобил по наследство от баща си Ц. Б., п.
1995г. 1/9 ид.ч. от останалата част с площ от 3020 кв.м., като притежавал 1002.23 кв.м. от
дворното място, цялото с площ от 7020 кв.м. Тази част е наследена от ищците след неговата
смърт. Те са наследили също така 1/12 ид.ч. от 3020 кв.м. след смъртта на бабата на баща им
С. К.а, п. 2009г. По този начин тримата ищци притежават общо 1254 кв.м. Дори да се
приеме, че не е установена идентичност между имота по НА от 1937г., то тогава имота е
придоби на основание давност при владение на наследодателите им от 1989г. Ето защо
отправили искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
4
което исковете бъдат уважени в цялост.
В отговор на насрещната въззивна жалба Г. С., К. К. и Д. К. оспорили доводите в нея.
Заявили, че доводът за евентуално придобиване на частта на основание придобивна давност
от 1989г. е преклудирано, тъй като не е направено своевременно и съставлява основание,
съдържащо нови фактически твърдения, което е недопустимо да се случва пред въззивната
инстанция.
АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам изцяло въззивната
жалба на насрещната страна, поддържам депозирания от нас писмен отговор. Поддържам
депозираната от нас насрещна въззивна жалба, която считам за правилна и законосъобразна.
Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Правя евентуално
възражение за прекомерност.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивниците списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Един имот, който е 7 дка и от него са отделени два по 2 дка и тези части по
2 дка успяха да докарат идентичност, а за остатъка от 3 дка първоинстанционният съд прие,
че няма идентичност и поради тази причина отхвърли иска ни в тази част. Аз моля да
преразгледате всички документи и да видите, че първоначалният иск изцяло е доказан със
събраните доказателства в съдебното производство и поради тази причина да постановите
решение, съответстващо на подадената искова молба и на насрещната въззивна жалба, като
при евентуално уважаване моля да ни присъдите разноски за настоящата инстанция.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5