№ 17966
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело №
20241110126226 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 ГПК, вр. чл. 150, вр. чл. 143 СК.
Образувано е по искова молба вх. №151611/09.05.2024 г. от Д. Николов
Б., действащ лично и със съгласието на своята майка - Н. Б – Б. срещу П. Г. Б. с
искане за изменение на присъдената с решение № 178/11.05.2015 г.,
постановено по гр. дело № 63869/2014 г. по описа на Софийския районен съд
издръжка от 150 лв. на 300 лв., считано от датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че размерът на издръжката следва да се
промени както с оглед на настъпила промяна в минималния размер на
издръжката, равняваща се на 235,25 лв., така и на увеличилите се разходи на
детето. Поддържа се, че бащата, извън издръжката, не участва по никакъв
начин в разходите за детето. Според ищеца, с оглед възрастта на детето и
факта, че същото е ученик в прогимназиален етап от обучение, то има нужда
от по-големи средства както за съществуването си, така и за обучението си.
Предвид нарасналите нужди на детето и възможностите на ответника да
заплаща по-голяма издръжка се моли дължимия размер на издръжката да бъде
увеличен от 150 на 300 лв. месечно, считано от датата на предявяване на
исковата молба. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника П. Б., с който заявява, че исковата претенция е до
1
известна степен основателна. Излага становище, че имотното му състояние не
позволява да заплаща издръжка в размер на 300 лв., тъй като не притежава
достатъчно имущество и няма постоянна работа. Заявява, че може да заплаща
издръжка в размер на 200 лв. месечно.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 150, вр. чл. 143 от Семейния кодекс,
съгласно който всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. При изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че след
постановяване на решение № 178/11.05.2015 г., постановено по гр. дело №
63869/2014 г. по описа на Софийския районен съд, са настъпили нови
обстоятелства, които обуславят по-висок размер на издръжката, както и
възможностите на ответника да я заплаща. В тежест на ответника е да докаже
изложените в отговора на исковата молба твърдения, в това число твърдения
във връзка с доходите и финансовото му състояние.
По делото не се спори, че ответникът е баща на ищеца. Това
обстоятелство се установява и от приложено по делото писмено доказателство
– Удостоверение за раждане на л. 10 от делото.
Установява се, че с решение № 178/11.05.2015 г., постановено по гр.
дело № 63869/2014 г. по описа на Софийския районен съд бракът между Н. Б и
П. Б. е прекратен по взаимно съгласие, като съгласно постигнато между
родителите и утвърдено от съда споразумение, родителските права по
отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, като бащата
е осъден да заплаща издръжка в размер на по 150 лв. месечно.
По делото са представени разходооправдателни документи, от които е
видно, че детето посещава курс по БЕЛ, направени са разходи за дрехи и
ученически пособия.
От представена по делото служебна бележка /л.16/ се установява, че
2
детето е ученик в 7-ми клас в 128 СУ „Алберт Айнщайн“.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /л.26/
ответникът е собственик на недвижим имот – празно дворно място от 600
кв.м., находящ се в кв. „Горубляне“, гр. София.
Видно от служебно изискана от съда справка за осигурителен доход на
ответника за периода от м. юли 2023 г. до м. април 2024 г. същият има среден
месечен осигурителен доход в размер на 368, 27 лв.
Други относими към предмета на делото доказателства не са
представени.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването
на издръжката е безусловно, не е свързано с каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае
до размера на даваната издръжка, като това зависи от възможността на същия
да предоставя такава - арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят
дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼
от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2от СК) или 233,25 лева към
настоящия момент. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на
задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена - увеличена, респективно намалена - чл. 150 СК. За да се уважи
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената
издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.Съдът намира за изцяло доказани така заявените нужди, поради
3
което и исковете за изцяло основателни.
Заедно с посоченото за размера на издръжката също от значение е и
обстоятелството при кого от двамата родители са предоставени за отглеждане
и възпитание децата. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат
под внимание при определяне размера на издръжката, като в случая
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на дтето се полагат
от майката, на която е предоставено упражняването а родителските права. За
ответника по делото не е установено да дължи и да заплаща други алиментни
задължения.
В същото време претендираната от ищците издръжка от по 300 лв.
месечно е в размер близък до законоустановения минимум от 233,25 лв., който
обвързва съда и признатият от ответника за основателен размер от 200 лв. и
дава основание да се уважат исковите претенции в цялост.
Това е така и доколкото, въпреки установения по делото доход на
бащата, настоящият съдебен състав счита, че същият е работоспособен, няма
данни да страда от заболявания, които да му пречат да полага труд, поради
което ответникът може да реазлизира доход, възлизащ на средата за страната
работна заплата, в това число и чрез притежавания от него недвижим имот.
След съобразяване съотношението на доходите на ответника и нуждите
на детето, настоящата инстанция счита, че ответникът следва да поеме сума в
размер на по 300 лв. месечната издръжка за детето.
Ето защо, претенцията за издръжка с правно основание чл. 150, вр. чл.
143, ал. 2 СК е изцяло основателна и следва да бъде уважена. Издръжката се
дължи от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2024 г.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege)
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона
вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се
произнесе служебно (ex officio). Ето защо в настоящия случай следва да се
4
допусне предварително изпълнение на решението по почин на съда.
Относно направените разноски по делото:
Предвид изхода от делото ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
следва да заплати по сметката на Софийския районен съд, разноски в размер
на 216,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
С оглед изхода на делото, ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
дължи и направените от ищцовата страна разноски, а именно адвокатски
хонорар. Ищецът претендира сумата от 850 лв., срещу който размер
своевременно е възразено в проведеното открито съдебно заседание.
На съда е служебно известна практиката на Съда на Европейския съюз
по дело C‑438/22, с която изцяло е съобразена и практиката на Върховния
касационен съд, съгласно която посочените в Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда
/Определение № 50015/16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС/.
Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност по делото,
броя на проведените съдебни заседания, обема на събрания доказателствен
материал, както и материалния интерес по делото, намира, че претендираният
размер е прекомерен, поради което следва да бъде намален на основание чл.
78,ал. 5 ГПК. на сумата от 400 лв., който размер е съответен и на предвидения
по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с решение № 178/11.05.2015 г., постановено по гр. дело №
63869/2014 г. по описа на Софийския районен съд, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК П. Г. Б., ЕГН
5
**********, с адрес: гр. София, ... да заплаща на непълнолетното си дете Д. П.
Б., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на Н. Д. Б – Б., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. София, .... месечна издръжка в размер на
300,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /09.05.2024 г./ до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ... да заплати по сметката на Софийския районен съд сумата
от 216,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ... да заплати на Д. П. Б., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на Н. Д. Б – Б., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София,
.... сумата от 400 лв., представляваща разноски за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6