Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 13.01.2021 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, граждански състав
На четиринадесети декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гр. дело № 391 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д.Н.В. от с. ***********, с ЕГН-***********, чрез процесуалния си представител адвокат Т.Я. ***. ЕГН-**********, АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр. Ц.***********, против, „Централна кооперативна банка“ АД, вписана в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление на дружеството: гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 87, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата в размер на 3 972,58 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, обезщетение в размер на 190.00 /сто и деветдесет лева/- лихва във връзка с неразрешените платежни операции- ведно със законната лихва върху дължимите суми, от датата на предявяване на настоящата искова претенция-03.05.2019 год. до окончателното й изплащане, както и да осъди ответника, да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане от 30.08.2019 год. съдът е приел исковата
молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата
на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал
писмен отговор в срок. В отговора ответника твърди, че иска е неоснователен. Ангажира
писмени доказателства.
С исковата молба се твърди, че между страните по делото е
бел сключен Договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна
карта на 16.09.2016 год. Според исковата молба, на 04.04.2018 год. в 10:35 ч. ищеца
изтеглил от банкомат към ЦКБ, находящ се в гр. Царево, обл. Бургас, сумата от
100,00 лева и при извършване на тегленето установил, липси от наличността по
сметката си. Според исковата молба, същия посетил незабавно офиса на ответника
в гр. Царево, и уведомил служителите в клона на ЦКБ. Ищеца поискал и извлечение
от банковата си сметка, което му е било предоставено и от което същия
установил, че за периода от 20.03.2018 год. до 04.04.2018 год. транзакции не са
отразени, освен последният запис в извлечението на стойност 0,94 USD или 1,49
лв. от 01.04.2018 год. с описание на транзакцията „DUBAI CASHU FZ LLC АС:852508
T:NBADSI05“. Според исковата молба, на 05.04.2018 г. в 9:20 ч. ищеца посетил
офиса на ответника в гр. Царево и установил, че разплащания в щатски долари с
неговата карта, са извършени и отразени, както следва: 01.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC АС:852508 T:NBADS105 - 0,94 USD/ 1.49 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU
FZ LLC AC:280266 T:NBADSI05- 0,06
USD/ 0,10 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:283361 T:NBADSI01- 54. 59 USD/
87,23 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:298155 T:NBADSI01- 556,20 USD/ 888,66
лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:310153 T:NBADSI01 556.20USD/ 888.66 лв.
03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:323001 T:NBADSI01- 556.20 USD/ 888.66 лв. 03.04.2018
г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:335956 T:NBADSI01- 556,20 USD/ 888, 66 лв. 03.04.2018
г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:342136 T:NBADSIO 1- 206,00 USD/ 329,12 лв. или общо 2
486,39 USD/ 3 972,58 лева. Според исковата молба, на 05.04.2018 г. ищеца е
направил искане за оспорване на транзакции с банкова карта с Вх. №
046-А-С06-60858/ 05.04.2018 год. като след пет месеца получил отговор от ответника
с Изх. № 150209/ 07.09.2018 г. с който банката го уведомила, че отказва да възстанови сумата на
неразрешените плащания.
В отговора на исковата молба ответника твърди, че предявеният
иск е допустим, но по същество е неоснователен.
Според
отговора на исковата молба, осемте транзакции с банковата карта на ищеца,
оспорени от последния, са били извършени
на 01.04.2018 г. /1 транзакция/ и на 03.04.2018 г. /7 транзакции/, като
транзакциите са извършени по Интернет- физическото присъствие на картата у
извършващия транзакциите не е необходимо. Според отговора на исковата молба, оспорените
процесии транзакции са протекли с въвеждане на името на картодържателя, номера
на картата, дата на валидност и CVV2 код, които данни следва да са известни
единствено и само на картодържателя и които последният има задължение изрично
да опазва. Според ответника, процесиите транзакции са протекли и с допълнително
ниво на сигурност- 3DS парола, тъй като картата е регистрирана за платформата
3D Secure за интернет плащания с висока степен на сигурност. Според отговора на
исковата молба, тази платформа дава възможност на банката- издател на картата,
да верифицира картодържателя в процеса на поръчки на стоки от интернет търговец,
като верификацията се извършва, като картодържателя въведе известна единствено
на него парола, с която потвърждава пред банката- издател своето нареждане за
извършване на транзакцията. Според отговора на исковата молба, при плащания при
3D Secure търговци, картодържателя използва парола, която е създадена при
извършване на първата транзакция по интернет към търговец в системата 3D Secure,
като се следва процеса Activation During Shopping (Активиране по време на
пазаруване) и за създаване на паролата картодържателя трябва да отговори на
секретен въпрос, който е поставен от банката. Според отговора на исковата
молба, веднъж избрана от картодържателя, паролата се използва при всяко плащане
по интернет при 3D Secure търговец, като при този начин на потвърждаване на
операцията, информацията за паролата за 3D верификацията (допълнителния
криптиран код) се обменя само между картодържателя и сървъра на „Борика“ АД. Ответника
твърди, че кода (паролата за 3D верификацията) е криптиран и не е известен на
служители на ответника или „Борика“ АД и този код не достига под никаква форма
до търговеца, за разлика от останалите данни, въвеждани при транзакцията, като
номер на карта, срок на валидност, имена на картодържателя и CVV/CVC код. Според
отговора на исковата молба, транзакциите са извършени с въвеждане на персонална,
секретна парола и са протекли с въведена от извършилият транзакциите такава парола.
Според ответника, картата на ищеца е била блокирана на 04.04.2018 г. от
служител в клон на банката в гр. Царево по желание на ищеца. Ответника твърди,
че към момента, в който клиентът- ищец по настоящото дело- е уведомил банката,
транзакциите са били вече извършени и Банката не е имала възможност да ги спре,
тъй като картовите транзакции- включително и осчетоводяването им по сметките на
клиентите- се обработват автоматично и ЦКБ АД няма как да спре транзакции,
които вече са били извършени, независимо дали картодържателя ги разпознава или
не.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца поддържа
иска на изложените основания. Ангажира гласни, писмени доказателства и
експертизи.
Ответника в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител оспорва иска. Ангажира гласни, писмени доказателства и експертизи.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното :
Не
се спори между страните, и се установява от Договор за разплащателна сметка и
издаване на международна дебитна карта от 16.09.2016 год. че ответника е
предоставил на ищеца, дебитна карта MasterCard с № *****, срок на валидност
09/19 и име върху картата *****
Не
се спори, че с предоставената от ответника на ищеца дебитна карта, са били
извършени общо 8 бр. транзакции, представляващи разплащания онлайн- чрез
интернет- извършени на 01.04.2018 г. /1 транзакция/ и на 03.04.2018 г. /7
транзакции/ като следва: 01.04.2018 г. DUBAI
CASHU FZ LLC АС:852508 T:NBADS105 -
0,94 USD/ 1.49 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC
AC:280266 T:NBADSI05- 0,06 USD/ 0,10 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC
AC:283361 T:NBADSI01- 54. 59 USD/ 87,23 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC
AC:298155 T:NBADSI01- 556,20 USD/ 888,66 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC
AC:310153 T:NBADSI01 556.20USD/ 888.66 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC
AC:323001 T:NBADSI01- 556.20 USD/ 888.66 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC
AC:335956 T:NBADSI01- 556,20 USD/ 888, 66 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC
AC:342136 T:NBADSIO 1- 206,00 USD/ 329,12 лв. или общо 2 486,39 USD/ 3 972,58
лева, които транзакции са били отчетени в информационните масиви и регистри на
банката.
Не
се спори също така, че на 05.04.2018 г. ищецът е подал в клон на ответника в
гр. Царево, обл. Бургаска, искане за оспорване на транзакции с банкова карта с Вх.
№ 046-А-С06-60858/ 05.04.2018 год.
Не
се оспорва, че ищеца е получил отговор от ответника с Изх. № 150209/ 07.09.2018
г. с който банката го уведомила, че
отказва да възстанови сумата на неразрешените плащания
Не
се спори също така, че банкова карта, с която са извършени оспорените
транзакции е с „чип“, както и че същата карта е регистрирана в платформата 3D
Secure.
Съгласно
заключенията на в.л. С. С., по допуснатите, изслушани и приети от съда основно
и допълнително заключение по СКЕ, оспорените плащания са направени он- лайн,
при пазаруване в интернет мрежата, към търговец DUBAI CASHU FZ LLC. Според
вещото лице, не може да се даде категоричен отговор, дали картата е скимирана и
дали е използвано нейно копие, но при активирана защита 3DS, дори да е
използвано копие на картата, то не може да бъде използвано без информация за
защитата 3DS. Според заключението, от системата на банката, не може да се
проследи как е активиран кода, тъй като банката не е страна при реализацията на
тази услуга, както и не може да се проследи как е активиран кода. Съгласно експертизата,
CVV/CVC кода (Стойносг/Код за проверка на картата /Card Verification
Vaiue/Code) се намира върху задната страна на платежна карта, в дясно в бялата
ивица за подпис и става въпрос винаги за последните 3 цифри в случай на VISA и
MasterCard, като същия е задължителен атрибут при разплащанията по Интернет.
Според заключението, към датата на преводите, 3D’Secure за интернет плащания с
висока степен на сигурност по отношение на картата на ищеца е била регистрирана,
като процесните трансакции, са протекли с допълнително ниво на сигурност 3DS-
3DS парола. Според вещото лице, платформата 3D’Secure, дава възможност на
банката- издател на картата, да верифицира картодържателя в процеса на поръчки
на стоки от интернет търговец, като верификацията се извършва, като картодържателя
въведе известна единствено на него парола, с която потвърждава пред банката- издател
своето нареждане за извършване на транзакцията. Съгласно заключението, информацията
за паролата при 3D верификацията се обменя само между картодържателя и сървъра,
предоставящ услугата, който в този случай е сървъра на Борика АД и този код не
достига по никакъв начин до служители на ЦКБ АД или Борика АД. Вещото лице
сочи, че в информацията на банката, коректно е указана защитата информацията на
банката, коректно е указана защитата 3D Secure. Същия може да даде заключение,
дали са изпращани SMS съобщения с пароли за потвърждение на операциите, поради изтекъл
период на съхранение на записите. В съдебно заседание вещото лице отговори на
поставените въпроси, като потвърди, че процесната карта е регистрирана в
3D’Secure за интернет плащания, както и че е било невъзможно, оспорените
плащания да са били извършени без 3DS парола.
Съгласно
заключението на в.л. Д. Л., по допуснатата, изслушана и приета от съда СБЕ, към
датата на уведомяване на банката- 04.04.2018 г. процесиите транзакции са били
извършени и авторизирани и банката не е имала обективна възможност да спре
процесиите транзакции. Съгласно същото заключение, процесиите транзакции не
могат да бъдат оспорени, с основание неразпознати транзакции, съответно банката
издател не може да стартира процедура по оспорване на процесиите транзакции, съгласно
международните правила на MasterCard.
Съгласно
показанията на разпитаната по делото като свидетел Р. Д., ищеца по делото е
заявил, че е получил e-mail
в пощата си, обозначен като такъв, изпратен от банката, с указания за
актуализация на данните и го е отворил. Според показанията на същия свидетел,
банката не изпраща такива съобщения на клиентите си, не изисква никакви
актуализации на данни чрез e-mail.
Съгласно
показанията на разпитаната по делото като свидетел А. И., ищеца по делото е заявил
пред нея лично, че е получил „фалшив“ e-mail в пощата си, обозначен като такъв, изпратен от банката, с
указания за актуализация на данните и е предоставил данните си на този e-mail.
Според показанията на същия свидетел, банката не изпраща такива съобщения на
клиентите си, не изисква никакви актуализации на данни чрез e-mail,
а ако такива са необходими, това става само в офис на банката.
Съгласно
показанията на разпитаната по делото като свидетел А. С., ищеца по делото е
заявил пред нея- като служител на ответника- че от картата му са били изтеглени
нерегламентирано големи суми пари. Според същите показания, свидетелката е
установила, че по сметката на ищеца има блокирани суми, незабавно е извършила
проверка и е сигнализирала в банката, но е получила отговор, че наредения
превод не може да бъде спрян.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание в чл. 79 от Закон за платежни услуги и платежни системи- за
възстановяване на суми представляващи стойността на неразрешената платежна
операция.
По допустимостта на иска:
Иска
е предявен от правно легитимирана страна, в законоустановения срок. Съдът намира,
че за ищеца съществува правен интерес от предявяването на настоящия иск. Ето
защо, предявеният иск е процесуално допустим и като такъв следва да бъде
разгледан по същество.
По основателността на иска:
Между
страните не се спорят фактите, че с предоставената от ответника на ищеца
дебитна карта, са били извършени общо 8 бр. транзакции, представляващи
разплащания онлайн- чрез интернет- извършени на 01.04.2018 г. /1 транзакция/ и
на 03.04.2018 г. /7 транзакции/ като следва: 01.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC
АС:852508 T:NBADS105- 0,94 USD/ 1.49 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLCAC:280266 T:NBADSI05- 0,06 USD/ 0,10 лв.
03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:283361 T:NBADSI01- 54. 59 USD/ 87,23 лв.
03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:298155 T:NBADSI01- 556,20 USD/ 888,66 лв.
03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:310153 T:NBADSI01 556.20USD/ 888.66 лв.
03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:323001 T:NBADSI01- 556.20 USD/ 888.66 лв.
03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:335956 T:NBADSI01- 556,20 USD/ 888, 66 лв.
03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:342136 T:NBADSIO 1- 206,00 USD/ 329,12 лв.
или общо 2 486,39 USD/ 3 972,58 лева, които транзакции са били отчетени в
информационните масиви и регистри на банката. Не се спори също така, че на
05.04.2018 г. ищецът е подал в клон на ответника в гр. Царево, обл. Бургаска,
искане за оспорване на транзакции с банкова карта с Вх. № 046-А-С06-60858/
05.04.2018 год.
Спорен
между страните е въпросът дължи ли ответникът възстановяване на претендираните
суми с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
В
чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е посочено, че в случай на неразрешена
платежна операция доставчика на платежни услуги възстановява незабавно на
платеца стойността на неразрешената платежна операция, освен когато доставчика
на платежни услуги има основателни съмнения за измама и уведоми съответните
компетентни органи. Съгласно
чл. 70, ал.
1
и ал. 2 от
Закона за платежните услуги и платежните системи, където е дадено
легално определение на понятието "разрешена платежна операция", същата
представлява платежна операция, която платеца е наредил или е дал съгласие за
изпълнението й, т.е. ако платеца не е наредил или не е дал изрично съгласие за
изпълнени, то платежната операция е неразрешена. В чл. 75 от
ЗПУПС са посочени задълженията на ползвателя на платежния
инструмент, а именно: Да използва платежния инструмент в съответствие с
условията за неговото издаване и ползване; Незабавно след узнаването да уведоми
доставчика на платежните услуги за загубване, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежния инструмент; Да предприеме всички разумни
действия за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния
инструмент; Аналогични задължения са посочени и в текстовете на чл. 135 от
Общите условия на „ЦКБ“ АД към рамков договор за откриване и обслужване на
банкови платежни сметки и извършване на платежни операции вкл. незабавно
уведомяване на Банката при извършване на операция, която не е одобрена от
картодържателя. В разпоредбите на чл. 76, ал. 1
от ЗПУПС са регламентирани задълженията на доставчика на платежните
услуги, по отношение на платежните инструменти, а в нормата на чл. 76, ал. 1,
т. 1 е посочено, че доставчика на платежните услуги следва да осигури
недостъпност на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент
за лица, различни от ползвателя на платежните услуги. Разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ЗПУПС сочи, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не
е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги. В чл. 80, ал. 3
от ЗПУПС е посочено, че платеца понася всички загуби, свързани с
неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с
неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75, умишлено или
поради груба небрежност.
В
настоящия казус, за да се приеме за основателна исковата претенция, на най-
напред следва де се обсъди въпроса, дали в случая се касае за "неразрешена
платежна операция" по смисъла на чл. 70, ал. 1
и ал. 2 от
ЗПУПС ?
Според
настоящия състав, в случая безспорно се касае "неразрешена платежна
операция" по смисъла на чл. 70, ал. 1
и ал. 2 от
ЗПУПС.
На
първо място, твърдяното с исковата молба обстоятелство, че нареждането за
плащане не е извършено от платеца-
ищец в настоящото производство- се установява от Искане за
оспорване на транзакции с банкова карта с Вх. № 046-А-С06-60858/ 05.04.2018
год. с което ищеца е оспорил трансакциите от банковата си карта. Това
обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели- служители на банката ответник- съгласно които показания, ищеца лично
пред тях е оспорил нареждането за плащане да е извършено от него. В допълнение следва
да се отбележи, че нито в отговора на исковата молба, нито пред съда, вкл. и в
писменото становище по делото, ответната банка не спори, респ. не ангажира и
доказателства, че нареждането за плащане не е извършено именно от платеца, т.е.
че не е налице "неразрешена платежна операция".
На
следващо място, от доказателствата по делото съдът приема, че ответника- съобразно
доказателствената тежест, установена в чл. 78, ал. 1
от ЗПУПС- не е установил "автентичността" на платежната
операция. По делото е безспорно доказано- по мотивите изложени по- горе, че ищеца
не е наредител на плащането, а нареждането е извършено от трето, неизвестно
лице, различно от ищеца, като притежател на платежния инструмент- което
обстоятелство не се спори и от ответника.
Съдът
приема, че в настоящия казус ответника- като доставчик на платежни услуги- не
може да бъде освободен от имуществена отговорност и по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС,
тъй като по делото няма ангажирани доказателства, за осъществена измама от
страна на ищеца- притежател на платежната карта, нито има наведени такива
твърдения от страна на ответника.
Основните
възражения на ответника по иска, наведени в отговора на исковата молба и в
писменото становище по делото са, че банката следва да бъде освободена от
отговорност при условията на чл. 80, ал. 3
от ЗПУПС. Твърди се от ответника, че имуществената отговорност
следва да бъде за сметка на платеца/ищец, тъй като не е изпълнил задълженията
си по чл. 75, т. 2
от ЗПУПС и тези по ОУ към договора. Възражението на ответната страна е за това,
че щом като данните на платежната карта, вкл. и 3DS паролата, са
въведени правилно от наредителя на плащането това означава (презумира факта),
че ищеца не е изпълнил задължението си за запазване на персонализираните
средства за сигурност на платежния инструмент, като действайки при груба небрежност, е допуснал данните по
дебитната му карта да станат достояние на трето лице, като преди процесните
транзакции, е отговорил на имейл, изхождащ от неизвестно лице и е разкрил
данните на дебитната си карта. В тази връзка, ответника ангажира свидетелски
показания, съгласно които, ищеца получил „фалшив“ e-mail в пощата си, обозначен като такъв, изпратен от
банката, с указания за актуализация на данните и е предоставил данните си на
този e-mail, т.е. проявил е „груба небрежност“ поради което и са
налице предпоставките на чл. 80, ал. 3
от ЗПУПС.
Според
настоящия съд, възражението е неоснователно.
Съгласно
нормата на чл. 80, ал. 3
от ЗПУПС, доставчика на платежните услуги се освобождава от
отговорност само, ако неизпълнението на задълженията по чл. 75 от ЗУМПС е
извършено "умишлено" (съзнателното предоставяне на платежната карта
на трети лица) или поради "груба небрежност" (несъзнавано
предоставяне на платежната карта на трети лица) от платеца.
На
първо място, по делото няма данни, а и не се твърди от ответника,
неизпълнението на задълженията по чл. 75 от ЗУМПС да е извършено от ищеца "умишлено".
Твърди се, че ищеца е проявил груба небрежност,
като е допуснал данните по дебитната му карта, да станат достояние на трето
лице.
В тази връзка, най- напред следва да се обсъди, какво е "груба
небрежност".
Понятията „небрежност“ и „груба небрежност“ нямат легална
дефиниция, но в трайната и безпротиворечива съдебна практика (Решение № 348/ 11.10.2011
г. постановено по гр. д. № 387/ 2010 г. по описа на Върховен касационен съд на
Република България, ІV г.о. Решение № 184/ 24.02.2016 г. постановено по т. д. №
3092/ 2014 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІ
т.о. Определение № 36/ 22.01.2018 г. постановено по т.д. № 1497/ 2017 г. по
описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІ т.о. и мн. др.) се
приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато субекта
несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази
грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата
небрежност се различава от обикновената, само по степен и представлява по-
засилена форма на небрежност- неполагане на грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност, не може да бъде
дефинирана в договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото
формите на неизпълнението на задълженията чл. 75 от ЗУМПС, не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред.
При наличие на спор относно характера на допуснатата
небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните
факти по делото.
В
настоящия случай, от заключението на СТЕ се установява, че персоналните данни
на платежния инструмент са станали достояние на трето лице. Установи се от заключението на вещото лице С., че
оспорените процесни транзакции, са протекли с въвеждане на името на
картодържателя, номера на картата, дата на валидност и CVV2 кода /които данни безспорно
следва да са известни само на картодържателя и които същия има задължение
изрично да опазва/. Безспорно, съгласно същото заключение, процесиите
транзакции са протекли и с допълнително ниво на сигурност- 3DS парола, тъй като
картата е регистрирана за платформата 3D Secure за интернет плащания с висока
степен на сигурност, т.е. безспорно е, че лицето или лицата, извършили
транзакциите са разполагали с тези данни. В заключението на СТЕ подробно е обяснено и как е извършено
нареждането за плащане на процесните суми.
Според
настоящия състав обаче, узнаването на индивидуалните данни на платежния
документ от трето лице, по престъпен начин, независимо и против волята на
притежателя на картата не може да се вмени във вина на притежателя на картата. Противно на твърдяното
от ответника, настоящият съд счита,
че в случая не е налице проява на „груба
небрежност“ от
страна на ищеца /в този смисъл по сходни случаи- Определение
№
214 от 14.04.2014 г. по т.д. № 3960/
2013 г. ТК, ІІ ТО на ВКС, Определение
№
644 от 19.11.2015 г. по т.д. № 3621/
2014 г. ТК, ІІ ТО на ВКС, Определение № 592 от 09.10.2018 г. по т.д. № 982/
2018 г. ТК, ІІ ТО на ВКС/. Съгласно практиката на съдилищата
и на ВКС цитирана
по-горе, груба небрежност е тази
грижа, която би положил и най-небрежния човек. Не може да се приравни на тази
грижа, отварянето и отговарянето на e-mail, когато същия е
отбелязан, като изпратен от банката. Безспорно, може да се приеме с известни
уговорки /степен на компютърна грамотност на ползвателя, информираност за
хакерски атаки от страна на същия и др./ ищеца да е проявил известна небрежност, но в
никой случай тя не е груба такава.
Известен факт е, че масово редовите
потребителите
на интернет, не използват най-
новите, най- защитените операционни системи, браузери
и антивирусни програми. Не може да се приравни на груба
небрежност това, че ищеца е отворил полученото съобщение и е попълнил
персоналните си данни. Обяснимо е, логично и житейски оправдано, при получаване
на съобщение от банка, на който лицето е клиент, същото да бъде отворено,
прочетено и в него да бъдат попълнени данни, за които се твърди, че се изискват
от банката- сочена като автор на съобщението. Още повече, общо известен е факта,
че в такива съобщения, най- често се сочи и налагане на санкция, ако въпросните
данни не бъдат предоставени на сочената за автор на съобщението банка. Не може
да се очаква всеки потребител да е наясно, че съществуват хакерски варианти, за
маскиране на фалшиви съобщения, чрез които съобщения да се извършва кражба на
лични данни и впоследствие, злоупотреба с тях. От друга страна следва да се
посочи, че банката превантивно е могла да разясни на клиентите си, използването
при комуникации със сайта на банката и съобщения от и към банката, на определени
операционни системи и браузери от потребителите, както и превантивно да
разясни, че банката не изпраща съобщения, в които да иска посочване на
индивидуални, лични данни. Това не е направено, което означава, че и самата
банка е проявила небрежност към интересите на потребителите си.
Отделно от това, при положение, че клиент на банката е получил фалшив имейл-
представен като такъв изпратен от банката- чрез който неправомерно са
откраднати персонални данни на клиента, явно сочи, че банката не е опазила
данните за клиентите си- вкл. и за имената и електронните им, т.е. явно е
налице проявена небрежност от страна на самата банка, като е било допуснато
изтичане на лични данни за клиентите й.
По отношение на твърдяното от
процесуалния представител на ответника, че процесиите транзакции
са протекли и с допълнително ниво на сигурност- 3DS парола, тъй като картата е
регистрирана за платформата 3D Secure за интернет плащания с висока степен на
сигурност и спора дали на ищеца е било изпратено, респ. дали същия е получил
съобщение и дали той е въвел 3DS парола. Безспорно, съгласно заключението на
вещото лице Симонов, процесиите транзакции са протекли и с допълнително ниво на
сигурност- 3DS парола, която е била въведена при извършването им. Според съда
обаче, това е било напълно възможно да се направи и без участието на ищеца.
Така, след като персоналните му данни са били откраднати, няма никаква пречка,
лицата извършили това, съвсем елементарно да преодолеят 3DS парола. Това може
да бъде направено по много начини- чрез влизане в акаунта на ищеца в банката,
да бъде временно изключено използването на 3DS парола, в същия акаунт да бъде променен посочения
телефонен номер и
3DS паролата да бъде
изпратена на съвсем друг абонат, както и още мн. други. Тук следва да се отбележи,
че във връзка с твърдяното от ищеца, че не е получавал съобщение и не е получавал
3DS парола, банката ответник- чиято е доказателствената тежест- не ангажира
нито едно доказателство, с което да докаже, че съобщение до ищеца е било
изпратено и че точно на неговия телефон е била изпратена 3DS парола.
Във връзка с наведеното твърдение и
представеното в подкрепа на това твърдение заключение на в.л. Л.,
че към датата на уведомяване на банката- 04.04.2018 г. процесиите транзакции са
били извършени и авторизирани и банката не е имала обективна възможност да ги спре
и сочените в тази връзка юридически и технологични Правила за обработка на
транзакции на международния оператор Мастъркард (Mastercard Transaction
Processing Rules), съгласно които не е имало обективна възможност процесиите
транзакции да бъдат спрени от банката, съда намира следното: отношенията
банката ответник с Мастъркард (Mastercard Transaction Processing Rules), Борика
и др. са отношения между банката и тези трети лица. Клиентите- ползватели на
услугите предоставяни от самата банка, не са обвързани по никой начин с тия отношения.
В тази връзка, сочените правила на Мастъркард (Mastercard Transaction
Processing Rules) и твърдяната невъзможност да бъдат спрени трансакциите, по
никой начин нямат отношение към отговорността на банката по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС. Тук следва да се отбележи, че ищеца своевременно е уведомил
ответника за проблемите си- видно както от показанията на свидетелите,
така и от представеното Искане за оспорване на транзакции с банкова карта с Вх. №
046-А-С06-60858/ 05.04.2018 год. Банката- ответник обаче, явно не е взела никакви адекватни мерки
за да защити интереса на клиента си. Обстоятелството, че служител на банката не
е могъл да спре плащането по процесните операции може и да е вярно, но не
изключва възможността същия да сигнализира други служители на банката,
евентуално и ръководни такива, отговарящи за подобни операции, които да спрат
плащанията по сметката на ищеца.
Във връзка с всичко изложено по-
горе, съда приема, че безспорно в случая е налице проява на известна небрежност
у ищцата /в никой случай обаче груба такава/, но много по- голяма
небрежност е проявена от ответника. В банката явно не са били взети адекватни
мерки за защита личните данни на клиентите, както и явно не е била създадена
необходимата организация и не с били взети превантивни мерки за спиране на подобни
банкови операции, както и не са взети адекватни мерки, за защита на интересите
на ищеца- клиент на банката.
В тази връзка, съда приема предявения
иск по чл. 79 от ЗПУПС, за основател и доказан и като такъв, следва да бъде
уважен изцяло.
След
като съда намира предявеният иск за основателен, основателен се явява и
акцесорният иск за присъждане на лихва върху претендираната сума.
Предвид
основателността на исковата претенция, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сумата от 1150,00 лв. за съдебно деловодни разноски,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Царевският районен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
„Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д.Н.В., ЕГН ***********,
сумата в размер на 3 972,58 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и два лева
и петдесет и осем стотинки/ и обезщетение в размер на 190.00 /сто и деветдесет
лева/, представляващи суми по неразрешени платежни операции- 8 бр. транзакции,
представляващи разплащания онлайн- чрез интернет- извършени на 01.04.2018 г. /1
транзакция/ и на 03.04.2018 г. /7 транзакции/ като следва: 01.04.2018 г. DUBAI
CASHU FZ LLC АС:852508 T:NBADS105- 0,94 USD/ 1.49 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU
FZ LLCAC:280266 T:NBADSI05- 0,06
USD/ 0,10 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:283361 T:NBADSI01- 54. 59
USD/ 87,23 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:298155 T:NBADSI01- 556,20
USD/ 888,66 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:310153 T:NBADSI01
556.20USD/ 888.66 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:323001 T:NBADSI01-
556.20 USD/ 888.66 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:335956 T:NBADSI01-
556,20 USD/ 888, 66 лв. 03.04.2018 г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:342136 T:NBADSIO 1-
206,00 USD/ 329,12 лв. или общо 2 486,39 USD/ 3 972,58 лева, ведно със
законната лихва върху дължимите главницата, считано от датата на предявяване на
исковата претенция- 03.05.2019 год. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК
*********, да заплати на Д.Н.В., ЕГН ***********, сумата от 1150,00 лв. за направени
съдебно деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :