№ 16951
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20231110149644 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
247239/05.09.2023г. на ищцата А. И. И., с която е предявила осъдителен иск срещу ******* с
искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5017.30 лева,
представляваща платена сума за извършени разходи за възстановяване функционалността и
обезопасяването на общо дворно място - незастроена част от УПИ с идентификатор *******,
с административен адрес: *********, съответстваща на припадащите се на ответника 19,56
% идеални части от поземления имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба– 05.09.2023г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че тя и ответникът (заедно с трети лица) са собственици на
недвижими имоти в триетажна жилищна сграда с идентификатор *******.1, находяща се на
адрес: **********, като ищцата притежавала 12.30 % идеални части от общите части, а
ответникът - 19,56 % идеални части от поземления имот. Твърди, че сградата е построена
преди повече от сто години, като с течение на времето дворната настилка в незастроената
част от УПИ с идентификатор ******* ерозирала, оградата се разрушила, а входните дворни
врати се изкривили и изгнили и поради това били негодни за ползване и създавали
затруднения на живущите в сградата да имат нормален достъп да жилищата си. През месец
ноември 2020 г. било взето решение от „по-голямата част от живеещите и притежаващи
вещни права с УПИ“ да бъдат извършени СМР и доставки, чрез които да се изчистят
натрупаните отпадъци и да се отпуши каналната шахта, да се промени наклона в двора и да
се укрепи основата му със стоманобетон, да се демонтират и подменят износените и счупени
бордюри, да се положи хидроизолация и асфалт, да се възстановят/изградят пешеходни
пътеки за осигуряване безопасен и нормален достъп до входните врати на сградите, както и
да се възстановят/изградят места за паркиране и зелени площи, да се изгради навес за
оформяне на защитено от дъждове и снеговалежи място, което да се използва за битовите
нужди на живеещите, с което да се възстанови функционалността на двора. На ищцата било
възложено да извършва действия във връзка с осигуряване на изпълнител и приемане на
възложената работа по необходимите СМР, както и да събира суми от съответните
съсобственици на дворното място. В изпълнение на решението през периода декември 2020
г. - август 2022 г. били извършени СМР и доставки за възстановяване функционалността на
1
двора и неговото обезопасяване на обща стойност от 25650,82 лева, като въпреки
проведените многократни разговори с управителя на ответното дружеството, същият не
изпълнил задължението си да заплати сумата от 5017.30лева, съответстваща на припадащата
се на ответника 19,56 % идеални части от УПИ с идентификатор ******* сума от общия
разход за ремонт по Договор за изпълнение на СМР от 16.12.2020 г., сключен с ********,
ЕИК ****** и Протокол за действително изпълнени СМР от 04.03.2021г.; по Протокол/акт
(Образец 19) от 29.05.2021г. за извършени СМР от изпълнителя *********; по договор №
001/210221 от 21.02.2021г., сключен с ********* и приемо-предавателен протокол от
04.08.2022г.; по фактура № 1158/24.03.2021г., издадена от ********; по разписка от
09.04.2021г., издадена от Н.Г.П. за бояджийски дейности и по фискален бон от 06.09.2021г.,
издаден от ******, поради което претендира платената сума за извършени разходи за
възстановяване функционалността и обезопасяването на общо дворно място. Претендира
разноски.
В първото открито по делото съдебно заседание ищцата е уточнила по реда на чл.143
ГПК, че строителни работи, които са били извършени, техният вид и стойност, са тези, които
са описани в представените договори и протоколи с трети лица. Уточнила е, че ремонтът е
започнал зимата, тъй като е бил наложителен. Първо започнала направата на изкоп вътре в
двора, който е за паркинга. Бил сложен кофраж, излял се цимент и се направила рамка. След
това трябвало да се махне старата оградата, която имала проблеми със замръзване, с
изкривяване, няколко пъти дори ударила хора, като не можело да се излиза. Поради това
старата ограда била демонтирана. Оградата, която е изградена към настоящия момент, се
отваряла с дистанционно, като под нея бил направен изкоп, в който се излял цимент и върху
него се монтирала лайсна, която е поела оградата. Върху тази лайсна се движела гаражна
врата, като освен това имало и друга по-малка врата. Дворът бил преасфалтиран, за да не
буксуват гуми и да не потъват автомобили, били подменени бордюрите към пътеката в
двора, водеща към двете къщи близнаци. Допълва, че в двора е бил изграден и наклон, тъй
като при дъжд хората газели във водата.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва
исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че не е налице основание за
заплащане на претендираните разходи, тъй като част от претендираните подобрения не са
били необходими и полезни – направа на навес, подмяна на съществуваща ограда, гаражна
врата, малка врата и боядисване, така и част от разходите за СМР не са извършени и
съответно заплатени от ищцата – за преработката на дворното пространство – пътеки,
паркинг, бордюр. През 2021 г. управителят на ответното дружество бил уведомен от ищцата,
че има намерение да извърши ремонт в двора и последната отправила искане ответникът да
заплати парична сума в размер на 9500-10000лева, за която управителят на ответното
дружество поискал количествена и стойностна сметка за претендираната сума, след което по
отношение на него било извършено вербално и физическо насилие от Р.Р., който бил бивш
съпруг на ищцата, и в присъствието на ищцата. От месец ноември 2021 г. и понастоящем
управителят на ответника бил лишен от достъп до притежаваните от последния и от
дружеството общо два имота в сградата, като описва, че имал право и претендирал
обезщетение за ползата, от която е лишен, което ще предяви в отделен иск и в случай, че не
постигнат разумно споразумение и достъп до имотите, като с получаване на отговора
отправя покана и за лихвите върху сумите на обезщетението.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.32, ал.1 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС, като
съдът е указал на страните, че ако се докаже, че разходите не са необходими, ще бъде
разгледан иска по чл.61, ал.2 ЗЗД, съответно по чл.59 ЗЗД, доколкото е налице спор по
2
отношение на качеството на претендираните разходи – дали са сторени за необходими
разноски или и за подобрения, което рефлектира и върху правната квалификация на иска.
Описано е в исковата молба, че ищцата е собственик на самостоятелен недвижим имот
(апартамент) в триетажна жилищна сграда (вкл. в отговора ответникът описва, че в имота
има три сгради), като притежава 12.30% ид.ч. от УПИ (*******.1), в което има незастроена
част (прилежащ двор). Описано е, че с решение на „по-голямата част от живущите и
притежаващи вещни права в УПИ (*******.1)“ било взето решение да се извършат СМР,
като на ищцата било възложено да търси изпълнители, в изпълнение на което решение били
извършени различни СМР на обща стойност 25650.82лв., като искането спрямо ответника е
да се осъди да заплати съответно на притежаваните от него 19.56% ид.ч. от УПИ направени
разходи за възстановяване на общото дворно място. Доколкото съдът приема за безспорно
между страните, че същите са съсобственици на общо дворно място – то по принцип всеки
съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските
по поддържането й.
Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от
съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените
разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта
от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Вземанията имат облигационен
характер и могат да се упражняват само спрямо съсобствениците, участвали в
съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи.
Достатъчно е разходите за необходими поправки да са били действително необходими и да са
употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин. При спор се преценява
необходимостта им.
Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена и стойността на имота,
т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/. Извършването на
подобрения е извън границите на понятието „използване и управление”, поради което нито
мнозинството, нито съдът може да задължи несъгласния съсобственик да участва със
средства за предстоящо извършване на подобрения. Отношенията във връзка с
подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните
условия, при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът-
подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на
останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.
Подобренията, извършени със съгласието на останалите съсобственици – в този
случай квалификацията на иска е по чл.30, ал.3 ЗС и се присъждат действително
направените разходи, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици. Когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на
своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, ако липсва
такова съгласие – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 и сл. ЗЗД,
а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по правилото на чл.59 ЗЗД. Когато
съсобственикът е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на частите на
останалите съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при
извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина,
указан в т..5 на ППВС № 6/1974 г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и
ВКС. Единствено в хипотезата на чл.60, вр.чл.61, ал.2 ЗЗД може да се присъди увеличената
стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй
като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Идеята е, че
ако разходите са по-големи от увеличената стойност на имота, останалите съсобственици се
обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената
вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на
разходите, които биха направили за подобряването на имота. В този случай подобрителят
3
действа при условията на чл.60, ал.2 ЗЗД - при воденето на чужда работа без пълномощие ,
т.е. не само в чужд, а и в собствен интерес, тъй като подобряването на съсобствения имот
увеличава не само стойността на неговия дял от него, а и този на останалите съсобственици.
Поради това последните съгласно чл.30, ал.3 ЗС дължат това, с което са се обогатили, но не
увеличената стойност на имота, ако тя е по-голяма от направените разноски за подобренията
в съсобствения имот. Подобренията, извършени при наличието на противопоставяне от
страна на останалите съсобственици - правоотношенията се уреждат съобразно правилата на
чл.60, ал.3 във връзка с неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, като се дължи по-
малката сума между обедняването /направените от подобрителя разноски/ и обогатяването
/увеличената стойност на имота/.
Установява се от представените нотариални актове № 6, том VI, дело № 758/1984г.; №
116, том VIII, дело № 1318/1988г.; № 179, том I, рег. № 3008, дело № 131/2016г., че ищцата А.
И. И. притежава 12,30 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *******, а
ответникът ******* притежава 19,56 идеални части от същия имот, като по тези
обстоятелства не съществува спор между насрещните страни и същите са обявени от съда за
безспорни с доклада по делото.
Ищецът е претендирал на първо място изразходваните средства по 1) договор за
изпълнение на СМР от 16.12.2020г., сключен ********* и съгласно протокол за
действително извършени работи от 04.03.2021г., както и по 2) Протокол/акт (Образец 19) от
29.05.2021г. за извършени СМР от изпълнителя *********, съобразно частта на ответника от
19,56 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *******.
На първо място следва да се посочи, че оспорванията на ответника във връзка с
представения по делото Протокол на ОС на ЕС от 16.11.2020г., досежно неговата дата на
съставяне и необходимо мнозинство, са неотносими по отношение дължимостта на
направените необходими разноски, тъй като за тях не се изисква предварително решение или
съгласие на останалите съсобственици. Такова съгласие е нужно единствено по отношение
на полезните разноски, които не са били необходими за предпазване на вещта от развала.
В тази връзка по делото е приет договор за изпълнение на СМР от 16.12.2020г.,
сключен между А. И. И. (възложител) и ********* (изпълнител) за извършване на
строително монтажни работи на обект: „Вертикална планировка на двор, ********* при
цена от 12 864 лева с ДДС, като конкретните СМР са описани в приложение № 1 към
договора, което също е приобщено към доказателствата. В чл.3.3.1. от договора е посочено,
че се дължи авансово плащане в размер на 5000 лева с ДДС в срок от три работни дни след
подписване на договора, като за това плащане на името на ищцата А. И. И. е издадена
фактура от 16.12.2020г., в която е посочено, че плащането е извършено по банков път.
Установява се от приложение № 1 към договора, че работите, които е следвало да бъдат
извършени от изпълнителя, касаят площадката за паркиране, разширение на портал към
улицата, както и изграждане на цокъл на къща. От приетия протокол за действително
извършени работи от 04.03.2021г. е видно, че изпълнителят е извършил следните дейности:
1) Направа на стоманобетонова ивична основа 40/30 под терен и от 50 до 60/25см над него,
включително частично разрушаване на стара основа, изкоп, кофраж, армировка и
бетониране; 2) Обратен насип от строителни отпадъци и частично заравняване на площадка
с армиран бетон /средна дебелина 12см/ за оформяне на наклон към улицата, като
стойността на извършеното възлиза на 2000 лева без ДДС, като е приспаднат платеният
аванс от 4166,67 лева без ДДС. След извършеното приспадане е издадена фактура от
04.03.2021г., по която не се дължи плащане.
Приет е и протокол/акт (Образец 19) за извършени СМР от 29.05.2021г., подписан от
възложителя А. И. И. и изпълнителя *********. Установява се, че изпълнителят е извършил
ремонтни дейности по пешеходната алея и прилежащия паркинг на частен имот на
********* и по - конкретно е извършен Демонтаж на стар съществуващ бордюр;
4
Натоварване и извозване на строителен отпадък; Доставяне и напръскване с битумна
емулсия, строителната площадка; Доставка и полагане на градински бордюр 50/15/5;
Доставка и полагане на плътен асфалтобетон тип /пясъчник/ за пешеходната алея със средна
дебелина 5см; Почистване на паркинг; Доставка и полагане на битумна емулсия; Доставка и
полагане на плътен асфалтобетон тип /биндер/ за паркинг със средна дебелина 6 см;
Доставка и полагане на плътен асфалтобетон тип /износващ/ със средна дебелина 4 см.
Общата стойност на извършените СМР е отразено, че възлиза на 7500 лева с ДДС, за която е
издадена фактура № 159/01.06.2021г. на името на Р.Б.Р., като е приет към фактурата и
фискален бон за същата сума.
По отношение на така извършените СМР се поставя на първо място въпросът дали
същите съставляват необходими разноски или подобрения. Съдът намира, че извършеното
заплащане на така посочените ремонтни дейности съставлява необходим разход, свързан с
поддържането и запазването на общия имот с идентификатор *******. Установява се от
свидетелските показания, че състоянието на имота преди да се извършат ремонтите
дейности е било лошо и не е позволявало нормалното му използване по предназначение,
като е имало промяна в неговия наклон, водещ до събиране на вода и унищожаване на
поставената в него настилка, водещо до затруднено придвижване. Така свидетелят Р. П. Г.,
собственик на имот на *********, е посочил, че в имота се е събирала вода, негови части са
пропадали и се е ронела мазилката. Имало е проблеми с настилката на двора и с неговия
наклон, респ. с неговото отводняване. Частично сведение относно състоянието на
настилката в двора са съдържа и в показанията на свидетеля Е.С.Я., който е заявил, че
същата не е била добра. Свидетелката Й. Р.Р.а, дъщеря на ищцата, е посочила, че живее в
имота от 28 години и нито веднъж не е бил правен ремонт, поради което не е било възможно
да се влезе в рушащия се двор, а при валежи от дъжд преминаването през двора било
невъзможно и се е налагало да се поставят греди и тухли, за може да се извърши
придвижване, поради което са направило асфалтиране на пътеката, по която се минава.
Имало е големи дупки. Паркингът е бил полусрутен, а неговата настилка била силно
износена и се рушала. Независимо че Й. Р. е дъщеря на ищцата съдът кредитира нейните
показания, тъй като кореспондират с изложеното от свидетеля Р. Г., за когото липсват данни
да е заинтересован от изхода на спора, а и освен това е разпитан по искане именно на
ответната страна. Свидетелят С.А.А. е заявил, че в имота е имало неравности, но не си
спомня да е имало големи локви при дъжд, като едновременно с това сочи, че не си спомня
да е посещавал имота при валежи. Поради това противоречие съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля в тази част. Свидетелката А.Б.В., от своя страна, не е дала
информация относно състоянието на двора на имота, на неговата настилка и наклон.
Посочила е, че е имало асфалт, т.е. че е изграден настилка, но това обстоятелство се
установява от показания и на останалите свидетели, които обаче са заявили, че тази настилка
се руши, като А.В. не е дала никакви сведения относно самото състояние на настилката. По
същество показанията на свидетелката касаят направата на намиращата се в имота врата.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, след оглед на място, е посочило, че извършените СМР
по договор за изпълнение от 16.12.2020г., сключен *********, протокол за действително
извършени работи от 04.03.2021г., както и по Протокол/акт (Образец 19) от 29.05.2021г. за
извършени СМР от изпълнителя *********, отговарят на действителното състояние на
дворното място. Вещото лице е посочило, че дворното място е ремонтирано. Обособена е
част за паркиране на автомобили (площадка), която е отделена чрез направата на бетонова
основа, засипване и трамбоване за повдигане на нивото от останалата част на двора, след
което е направена настилка с асфалт. Мястото е равно и с наклон към улица ******** за
оттичане на дъждовни и други води. Извън частта за паркиране и успоредно на нея по
дължина е направена дворна алея с настилка от асфалт и с монтирани тротоарни бетонови
бордюри по цялата дължина за отделянето й от зоната за озеленяване. В зоната между
5
асфалтовата площадка и къщата с идентификатор *******.2 е направен ремонт като е
изпълнена настилка с асфалт, монтиран е сифон за събиране на дъждовните води.
Асфалтовата настилка продължава и към вътрешността на дворното място и завършва
непосредствено до външно стълбище за първи етаж на къщата с идентификатор *******.2. В
тази част също са положени тротоарни бетонови бордюри за отделяне зона за озеленяване.
Така изпълнените СМР експертът е посочил, че са били необходими за предпазване на вещта
от развала и привеждане на имота в състояние, годно за ползване по предназначение.
По отношение на въпроса дали е доказано извършването на разходи във връзка с
посочените по-горе необходими СМР за запазване на имота съдът приема следното:
Ответникът е оспорил в отговора на исковата молба ищцата да е заплатила на изпълнителя
********* сумата от 7500 лева. Съдът счита, че по делото не се установява, че именно
ищцата А. И. И. е направила разходи в размер на 7500 лева в качеството си на съсобственик
на поземлен имот с идентификатор ******* във връзка с извършените съгласно
протокол/акт (Образец 19) СМР от 29.05.2021г. от ********* ремонтни дейности.
Присъждането на суми за необходими разноски и подобрения е подчинено на общите
правила за недопускане на неоснователно обогатяване, т.е. следва да се установи, че
имуществото на ищцата е намаляло за сметка на ответника. В тази връзка следва да се
посочи, че издадената от изпълнителя ********* фактура № 159/01.06.2021г. с приложен
към нея касов бон от същата дата е на името на трето за спора лица – Р.Б.Р., който е заплатил
7500 лева на изпълнителя. Липсват други доказателства, че ищцата е сторила тези разноски.
Представената по делото декларация от 07.10.2024г. на Р.Б.Р. не е такова доказателство. На
първо място същата няма характер на разписка, доколкото е съставена от лицето, което е
извършило плащането, а не от кредита, а от друга страна в частта, с която се сочи, че сумата
е заплатена от името и за сметка на А. И. и установяваща отношенията между тези страни,
декларацията има характер на свидетелски показания, които са дадени в писмен вид от лице,
което не е разпитано по делото по реда и със способите на ГПК. При това положение на
ищцата се следват направените необходими разноски единствено за извършените СМР по
договор за изпълнение на СМР от 16.12.2020г., сключен ********* и съгласно протокол за
действително извършени работи от 04.03.2021г. които съгласно заключението на вещото
лице по техническата експертиза са на стойност от 3250,70 лева без ДДС (2955,19 лева без
ДДС + 10% печалба за изпълнителя в размер от 295,51 лева без ДДС), или сумата от 3900,84
лева с ДДС, като припадащата се на ответника част, съобразно притежаваните от него 19,56
% идеални части, се равнява на 763 лева. При изчисляване на дължимите от ответника суми
следва като база да се вземе стойността, която е претендирана от ищеца, в случай на
установена от вещото лице по-голяма стойност от претендираната, а в хипотезите на
претендирана по-голяма стойност от изчислената от вещото лице съответно като база следва
да се вземе посочената от експерта. Тъй като вещото лице е посочило по-високи от
претендираните стойности, като база за изчислението се вземат претендираните от ищеца
стойности. Така 19,56 % от действително заплатените разходи за СМР по договор за
изпълнение на СМР от 16.12.2020г. и протокол за действително извършени работи от
04.03.2021г. в размер на 2400 лева с ДДС се равнява на 469,44 лева, колкото е претендирала
и ищцата, поради което в тази част искът е основателен и следва да се уважи.
Ищецът е претендирал също така и изразходваните средства по 1) договор №
001/210221 от 21.02.2021г., сключен с ********* и съгласно приемо-предавателен протокол
от 04.08.2022г.; както и по 2) фактура № 1158/24.03.2021г., издадена от ********.
По делото е приет договор № 001/210221 от 21.02.2021г., сключен между А. И. И.
(възложител) и ********* (изпълнител), който има за предмет: „Демонтаж, разрушаване на
тухлена ограда и депонирането и, изработка, разширение, доставка и монтаж на:
Съществуваща един брой метална подвижна врата, разширяване на отвора и изработка на
ламели към подвижната врата. Изработка на стъпала, поцинковане, доставка и монтаж,
както и „Изработка и монтаж на 1 брой навес с поликарбонат, като в чл.3.1 от договора е
6
посочено, че мястото на извършване на доставките и монтажа е гр.София, *********.
Уговорена е цена в общ размер на 13 263,84 лева с ДДС, като от т.2.1 от договора се
установява, че цената във връзка с дейностите по входната подвижна врата е в размер на
12 237,60 с ДДС, а цената за изграждане на метален навес е в размер на 1026,24 лева с ДДС.
Приет е и приемо-предавателен протокол от 04.08.2022г., подписан от възложителя и
изпълнителя, от който се установява, че строително монтажните работи по договора са
изпълнени и се приемат без забележки. За дължимата сума от 13 263,84 лева е издадена
фактура № **********/04.08.2022г., която е заплатена от ищцата по банкова сметка на
*********, видно от приетото по делото платежно нареждане от 08.08.2022г.
Установява се от фактура № 1158/24.03.2021г. и платежно нареждане от 24.03.2021г.,
че ищцата е заплатила на ******** сумата от 1920 лева с ДДС за закупени: Двигател,
комплект за плъзгаща врата до 550кг - 1бр.; Тефлонова зъбна рейка - 1бр.; Монтаж и
настройка двигател - 1 бр.; Външен приемник портал - 1 бр.; Четириканално дистанционно -
4бр.; Фотоклетки със соларен панел и акумулатори - 1 бр.; Сигнална лампа-1бр.
Съдът намира, че извършеното заплащане на така посочените ремонтни дейности
(без заплащането за изграждане на метален навес) също съставлява необходим разход,
свързан с поддържането и запазването на общия имот с идентификатор *******. В тази
връзка съдът счита, че от свидетелските показания се установява, че съществуващата на
място автоматична плъзглаща се врата преди да бъде монтирана процесната такава не е била
в състояние, което да е годно за нейното използване по предназначение, като е била налице
наложителност за нейната подмяна.
В тази връзка свидетелят Р. П. Г. сочи, че около вратата, която се е намирала в имота
преди да бъде монтирана новата такава, е имало пропадания, които изместват конструкцията
и възниквали проблеми със затварянето, а зимата врата замръзвала. Свидетелката Й. Р.Р.а е
посочила, че в имота е направена нова ограда, тъй като старата не се е отваряла, замръзвала
е и е зацепвала. Допълва, че състоянието на старата ограда е било твърде лошо, същата била
потънала и имало опасност да падне върху някого. Свидетелят Е.С.Я., който е управител на
дружеството, което е монтирало настоящата гаражна врата, сочи, че в процесния имот е
изградена комбинирана врата с ограда, като конструкцията е такава, че е налице както врата
за пешеходци, така и врата за автомобили. Сочи, че е имало проблеми със съществуваща
преди това автоматична врата, чиято конструкция се е рушала, както и нарушаване на
водача, който движи вратата, предизвикан от изместената от недобрата настилка равнина.
Самата ограда, която е била също подменена, е имала отстрани зид, който е придържал
вратата, като същият е бил с нарушена цялост. Това налагало да се създаде друга концепция
за врата. Допълва, че съществуваща преди това врата е имало опасност да падне, поради
отклонението от едната й страна, на която се е държала. С.А.А. е дал показания, че във
времето в имота е имало общо три врати, респ.с ограда към тях. Първата ограда е била
бетонна в основата и с черни метални решетки нагоре, като гаражната врата към нея е била
обикновена с панти. Свидетелят е посочил, че никога не е минавал през тази гаражна врата,
като в имота е влизал през отделната порта. След това, около 2019г. е била монтирана нова
гаражна врата, която се е плъзгала с автоматично дистанционно отваряне, която е била
отваряна от управителя на ответното дружество с дистанционно през прозореца, когато
свидетелят го е посещавал. След „Ковид“ пандемията е била монтирана трета гаражна врата,
която е плътна и блокира изгледа към двора. Свидетелката А.Б.В. заявява, че в имота е
имало автоматична метална врата, а оградата е била от зид, върху който е имало поставена
друга извита метална конструкция. Тази врата управителят на ответното дружество отварял
с дистанционно, когато свидетелят го посещавал всеки месец, като А.В. сочи, че е паркирала
собствената си в кола в двора. След това, тази врата била сменена с друга плътна такава
откъм улицата.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р. П. Г., Й. Р.Р.а и Е.С.Я., доколкото
7
същите сочат за едни и същи факти и си кореспондират. Следва да се посочи, че със
съществена доказателствена стойност за лошото състояние на гаражната врата се ползват
показанията на самия управител на дружеството, което е извършило ремонта и нейната
подмяна с нова такава, като същият по никакъв начин не се явява заинтересован от изхода
на спора, поради което неговите показания съдът цени като правдиви и отговарящи на
обективната действителност. Както се посочи по-горе, за свидетеля Р. П. Г. също липсват
данни да е заинтересовано лице и е разпитан по искане на ответника, като същият по
идентичен начин сочи за изместване на конструкцията на старата врата и за пропадания,
както сочи и Е.С.Я. – рушаща се конструкция и лоша настилка на равнината. Показанията на
Й. Р., която е дъщеря на ищцата, в действителност следва да се преценяват с внимателност,
предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, но информацията, която е събрана от свидетеля,
напълно кореспондира с показанията на останалите двама свидетели и най-вече с
показанията на Е.С.Я.. Следва да се съобрази също така, че вещото лице по време на
изслушването му в отрито съдебно заседание е посочило, че вратата от 2019г. е
доизграждана на височина с метални шипове, което я е направило твърде тежка.
Показанията на свидетелите С.А.А. и А.Б.В. противоречат на посочените по-горе свидетели,
като освен това по същество от тях не се установява състоянието на предходната врата.
С.А.А. е посочил, че вратата е била отваряна с дистанционно, но не става ясно дали
отварянето е ставало непосредствено след монтирането на вратата, докато същата все още е
била нова и предполагаемо в изрядно състояние, или впоследствие. Освен това,
представената на л.98 от делото снимка не е с посочена дата, поради което е невъзможно да
се установи дали изобразените на снимката автомобили са били паркирани в двора докато е
била монтирана старата плъзгаща се врата, или след като е била поставена новата процесна
такава. На представената от вещото лице снимка към приложение № 1 от СТЕ е видно, че
към м.09.2019г. паркирани автомобили не е имало. А.В. също сочи за дистанционно
отваряне на предходната гаражна врата, от което би следвало вратата да е в добро състояние,
но въпреки това нейните показания категорично противоречат на другите разпитани трима
свидетели, а и наред с това следва да се съобрази нейната възможна заинтересованост от
делото, предвид приетия по делото предупредителен протокол от 18.08.2022г., с който й е
наредено да разрешава споровете си с ищцата А. И. по законоустановения за това ред.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира, е
посочило, че извършените СМР по договор № 001/210221 от 21.02.2021г., сключен с
********* и съгласно приемо-предавателен протокол от 04.08.2022г. отговарят на
действителното състояние на дворното място. Експертът е посочил, че входът към дворното
място от ул. ******** е с изцяло монтирана метална ограда с голяма плъзгаща се врата със
задвижване с електромотор и втора единична пешеходна врата. Общата измерена дължина е
10,28 метра с височина 2,16метра на плътната част, като отгоре са монтирани метални остри
елементи. Цялата монтирана ограда и врати са грундирани и боядисани в черен цвят.
Отбелязано е също така, че представената по делото фактура № 1158/24.03.2021г. от
******** касае допълнително закупени от ищцата материали, свързани с оборудването на
монтираната метална врата. Така изпълнените СМР експертът също е посочил, че са били
необходими.
Съдът намира, че от доказателствата по делото (фактура № **********/04.08.2022г.,
платежно нареждане от 08.08.2022г., фактура № 1158/24.03.2021г. и платежно нареждане от
24.03.2021г.) се установява действителното извършване от ищцата на разходи във връзка с
посочените по-горе необходими СМР във връзка с изграждането на металната подвижна
гаражна врата в имота и закупуването на допълнителни материали във връзка с това. При
това положение на ищцата се следват направените необходими разноски във връзка с тези
дейности, които съгласно заключението на вещото лице по техническата експертиза са на
обща стойност от 12 749,00 лева без ДДС (11590,00 лева без ДДС + 10% печалба за
изпълнителя в размер от 1159,00 лева без ДДС), или сумата от 15 298,80 лева с ДДС, като
8
припадащата се на ответника част, съобразно притежаваните от него 19,56 % идеални части,
се равнява на 2992,44 лева. Следва да се посочи, че стойността на допълнително закупените
от ищцата материали са взети предвид от вещото лице при посочване на общата цена на
извършените СМР по демонтаж и монтаж на врата. При изчисляване на дължимите от
ответника суми следва като база да се вземе стойността, която е претендирана от ищеца, в
случай на установена от вещото лице по-голяма стойност от претендираната, а в хипотезите
на претендирана по-голяма стойност от изчислената от вещото лице съответно като база
следва да се вземе посочената от експерта. Установява се, че ищцата е заплатила за
дейностите по входната подвижна врата сума в размер на 12 237,60 с ДДС, както и за
допълнителни материали по фактура № 1158/24.03.2021г. сумата от 1920,00 лева с ДДС, или
общо сумата от 14 157,60 лева с ДДС. Тъй като вещото лице е посочило по-високи от
претендираните стойности, като база за изчислението се вземат претендираните от ищеца
стойности. Така 19,56 % от действително заплатените разходи за СМР във връзка с
изграждането на металната врата по договор № 001/210221 от 21.02.2021г., сключен с
*********, и закупуването на допълнителни материали по фактура № 1158/24.03.2021г. в
общ размер на 14 157,60 лева с ДДС се равнява на 2769,22 лева, която ответникът следва да
бъде осъден да заплати.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с характера на
изградената процесна метална врата като незаконен строеж. В действителност незаконните
строежи не се заплащат като подобрения, като в този смисъл в т.ІІ.7 на ППВС №
6/27.12.1974 г. е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат
като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. В решение № 308 от
30.10.2012 г. по гр. д. № 271/2012 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. №
1189/2011 г., 1 г.о., както и в решение № 432 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 6086/2007 г., 1 г.о. на
ВКС е прието, че не представлява подобрение на недвижим имот извършено в
него незаконно строителство, което подлежи на премахване или отнемане в полза на
държавата, както и че незаконният строеж подлежи на премахване, когато има издадено
предписание за това от компетентните органи. При липса на издадена и влязла в сила
заповед за премахването му по чл. 225 ЗУТ, не следва да се приема, че строежът подлежи на
премахване и за същия се дължи обезщетение. В случая съдът прие, че металната гаражна
врата не е подобрение, а е необходим разход, като освен това по делото няма доказателства,
а и твърдения за издадена заповед за нейното премахване, поради което ответникът дължи
заплащане на припадащата му се част.
По отношение на изразходваните средства по 1) договор № 001/210221 от
21.02.2021г., сключен с ********* и съгласно приемо-предавателен протокол от 04.08.2022г.
за изграждане на метален навес с покрив от поликарбонат; 2) по разписка № 1/09.04.2021г.,
подписана от лицето Н.Г.П. за сумата от 500 лева, предадена от А. И. И. за извършено
почистване от прах и миене, шлайфане на стара боя, облепване с тиксо и боядисване, както
и 3) по фискален бон от 06.09.2021г. за закупена пощенска кутия и болтове за закрепване,
следва да се посочи следното: Съдът намира, че изграденият в имота метален навес не
представлява необходим разход, доколкото не се установява същият по никакъв начин да е
свързан с предпазването на общия имот от погиване или повреждане, да е условие за
запазване на имота или да е била налице обективна наложителност за неговото изграждане.
Използването на навеса е свързано със задоволяване на нужди на живущите в имота
(простиране на дрехи), а не със самия имот. Същото е заявено и от свидетеля Емил Янакиев,
както и от вещото лице по техническата експертиза. Самият навес няма характер и на
подобрение, доколкото от заключението на експертизата се установява, че неговото
изграждане не е довело до увеличаване стойността на имота. Същото се отнася и за
закупената пощенска кутия с болтове за нейното прикрепване – същата не е нито
необходима разноска, нито подобрение, като нейното изграждане не способства за
предпазване на имота или за увеличаване на стойността му. Разходите на ищцата за
9
заплатени 500 лева на Н.Г.П. във връзка с извършено почистване от прах и миене, шлайфане
на стара боя, облепване с тиксо и боядисване, също не са необходими или полезни. На първо
място не се установява по никакъв начин какво е било почистено от прах, както е било
шлайфано, облепено с тиксо и боядисано, като от съдържанието на разписката не може да се
направи връзка, че това е било сторено със състоянието на двора или гаражната врата. Сами
по себе си тези дейности не могат да предпазят имот от неговото унищожаване, за да се
приемат като необходими, а са свързани с извършване на дейност по текущо поддържане на
вещ, която остава неустановена. Именно защото става въпрос за разходи за текущо
поддържане, то не може да се приеме, че става въпрос и за подобрение. Предвид
изложеното, съдът намира, че тези разходи следва да останат в тежест на ищцата.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.30, ал.3 ЗС да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3238,66 лева,
представляваща припадащата се на ответника съобразно дела му в съсобствеността (19,56%
и.ч.) част от сторените от ищцата необходими разноски за недвижим имот с идентификатор
*******, с административен адрес: *********, изразяващи се в следните СМР: 1) Направа
на стоманобетонова ивична основа 40/30 под терен и 50-60/25см над терен, включително
изрязване на стара настилка и изкоп с багер с широчина до 50см., направа кофраж за ивична
основа, доставка и полагане на армировка за ивична основа, доставка и полагане на бетон
клас В15; Обратен насип и трамбоване за изравняване и направа на наклон на площадка с
армиран бетон /средна дебелина 12см/ за оформяне на наклон към улицата – съгласно
договор за изпълнение на СМР от 16.12.2020г., сключен ********* и протокол за
действително извършени работи от 04.03.2021г.; 2) Демонтаж на стара врата, доставка и
монтаж на нова дворна врата, включително с електрозадвижване, с метална неподвижна част
и единична врата; закупуване на допълнителни материали за оборудването на металната
врата, сред които: двигател, комплект за плъзгаща врата до 550кг - 1бр.; тефлонова зъбна
рейка - 1бр.; монтаж и настройка двигател - 1 бр.; външен приемник портал - 1 бр.;
четириканално дистанционно - 4бр.; фотоклетки със соларен панел и акумулатори - 1 бр.;
сигнална лампа-1бр. – съгласно договор № 001/210221 от 21.02.2021г., сключен с *********
и приемо-предавателен протокол от 04.08.2022г., както и фактура № 1158/24.03.2021г.,
издадена от ********, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 05.09.2023г. до окончателното й изплащане.
Искът следва да се отхвърли за горницата над сумата от 3238,66 лева до пълния
предявен размер от 5017,30 лева, представляваща припадаща се на ответника съобразно дела
му в съсобствеността (19,56% и.ч.) част от сторените от ищцата разноски за недвижим имот
с идентификатор *******, с административен адрес: *********, изразяващи се в следните
СМР: 1) Демонтаж на стар съществуващ бордюр; Натоварване и извозване на строителен
отпадък; Доставяне и напръскване с битумна емулсия, строителната площадка; Доставка и
полагане на градински бордюр 50/15/5; Доставка и полагане на плътен асфалтобетон тип
/пясъчник/ за пешеходната алея със средна дебелина 5см; Почистване на паркинг; Доставка
и полагане на битумна емулсия; Доставка и полагане на плътен асфалтобетон тип /биндер/ за
паркинг със средна дебелина 6см; Доставка и полагане на плътен асфалтобетон тип
/износващ/ със средна дебелина 4см – съгласно Протокол/акт (Образец 19) от 29.05.2021г. за
извършени СМР от изпълнителя *********; 2) Изработка и монтаж на навес с метална
конструкция и поликарбонат – съгласно договор № 001/210221 от 21.02.2021г., сключен с
********* и приемо-предавателен протокол от 04.08.2022г.; 3) извършено почистване от
прах и миене, шлайфане на стара боя, облепване с тиксо и боядисване – съгласно разписка
№ 1/09.04.2021г., подписана от Н.Г.П.; 4) закупуване на пощенска кутия и болтове за
закрепване – съгласно фискален бон от 06.09.2021г., издаден от *********.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
10
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 200,69 лева, депозит за вещо лице в
размер на 600 лева, както и такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00
лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 520,07 лева, съразмерно на уважената част на иска. Представени са
доказателства за заплатено в полза на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на
1700 лева, чието пълномощно е оттеглено, както и за заплатено в полза на адвокат Х.
адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, като ищецът е претендирал
възстановяването на възнагражденията, платени и на двамата адвокати. Съгласно чл.78, ал.1
ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Разпоредбата е ясна. При това положение, ищецът има право по съразмерност на част от по-
голямата сума измежду двете платени адвокатски възнаграждения (това от 1700 лева), която
възлиза на 1097,34 лева. Общо ответникът следва да заплати за разноски сумата от 1617,41
лева. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
несвоевременно наведено едва с представената по делото писмена защита, поради което не
подлежи на разглеждане.
Ответникът е претендирал възстановяване на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева, поради което на основание чл.78, ал.3 ГПК в негова
полза се следва сумата от 319,05 лева, съразмерно на отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *******, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС на А. И.
И., ЕГН **********, сумата в размер от 3238,66 лева, представляваща припадащата се на
ответника съобразно дела му в съсобствеността (19,56% и.ч.) част от сторените от ищцата
необходими разноски за недвижим имот с идентификатор *******, с административен
адрес: *********, изразяващи се в следните СМР: 1) Направа на стоманобетонова ивична
основа 40/30 под терен и 50-60/25см над терен, включително изрязване на стара настилка и
изкоп с багер с широчина до 50см., направа кофраж за ивична основа, доставка и полагане на
армировка за ивична основа, доставка и полагане на бетон клас В15; Обратен насип и
трамбоване за изравняване и направа на наклон на площадка с армиран бетон /средна
дебелина 12см/ за оформяне на наклон към улицата – съгласно договор за изпълнение на
СМР от 16.12.2020г., сключен ********* и протокол за действително извършени работи от
04.03.2021г.; 2) Демонтаж на стара врата, доставка и монтаж на нова дворна врата,
включително с електрозадвижване, с метална неподвижна част и единична врата; закупуване
на допълнителни материали за оборудването на металната врата, сред които: двигател,
комплект за плъзгаща врата до 550кг - 1бр.; тефлонова зъбна рейка - 1бр.; монтаж и
настройка двигател - 1 бр.; външен приемник портал - 1 бр.; четириканално дистанционно -
4бр.; фотоклетки със соларен панел и акумулатори - 1 бр.; сигнална лампа-1бр. – съгласно
договор № 001/210221 от 21.02.2021г., сключен с ********* и приемо-предавателен
протокол от 04.08.2022г., както и фактура № 1158/24.03.2021г., издадена от ********, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба
05.09.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3238,66
лева до пълния предявен размер от 5017,30 лева, представляваща припадаща се на ответника
съобразно дела му в съсобствеността (19,56% и.ч.) част от сторените от ищцата разноски за
недвижим имот с идентификатор *******, с административен адрес: *********, изразяващи
се в следните СМР: 1) Демонтаж на стар съществуващ бордюр; Натоварване и извозване на
строителен отпадък; Доставяне и напръскване с битумна емулсия, строителната площадка;
Доставка и полагане на градински бордюр 50/15/5; Доставка и полагане на плътен
11
асфалтобетон тип /пясъчник/ за пешеходната алея със средна дебелина 5см; Почистване на
паркинг; Доставка и полагане на битумна емулсия; Доставка и полагане на плътен
асфалтобетон тип /биндер/ за паркинг със средна дебелина 6см; Доставка и полагане на
плътен асфалтобетон тип /износващ/ със средна дебелина 4см – съгласно Протокол/акт
(Образец 19) от 29.05.2021г. за извършени СМР от изпълнителя *********; 2) Изработка и
монтаж на навес с метална конструкция и поликарбонат – съгласно договор № 001/210221 от
21.02.2021г., сключен с ********* и приемо-предавателен протокол от 04.08.2022г.; 3)
извършено почистване от прах и миене, шлайфане на стара боя, облепване с тиксо и
боядисване – съгласно разписка № 1/09.04.2021г., подписана от Н.Г.П.; 4) закупуване на
пощенска кутия и болтове за закрепване – съгласно фискален бон от 06.09.2021г., издаден от
*********.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ****, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на А. И. И.,
ЕГН **********, сумата в размер от 1617,41 лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на
*******, ЕИК ****, сумата в размер от 319,05 лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12