Решение по адм. дело №1620/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от Я. Г. Я., чрез адв. Б. Б., ВАК срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1275-000237 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от 10.06.2022г. издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция Велико Търново към ОДМВР Велико Търново, упълномощен със Заповед №366з-1614/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР Велико Търново.

В жалбата се сочи, че не е управлявал МПС, поради което и не следвало да му бъде издавана оспорената ПАМ.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в производството пред Административен съд Варна е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1275-000237 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от 10.06.2022г. издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция Велико Търново към ОДМВР Велико Търново, упълномощен със Заповед №366з-1614/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР Велико Търново.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 59, ал.2 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е годен за съдебна проверка.

За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал следното: на Я. Г. Я. е съставен АУАН № [рег. номер]/10.06.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Велико Търново, сектор Пътна полиция Велико Търново за това, че на 10.06.2022г. около 21.15ч. в гр. Велико Търново на ул. Г. Г. управлява собственият си лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установени по надлежния ред чрез направен тест в сградата на РУ Велико Търново с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARHY -0011 светлинната скала, на който е отчела положителен резултат за „амфетамин“ и „метамфетамин“. Тестът е започнал в 22.00ч. и е завършил в 22.15ч. Пробата е предявена и възприета от водача г-н Я., който е споделил, че е употребил някакви наркотични вещества „кристали“ на дискотека край гр. Варна на 09.06.2022г. На г-н Я. е издаден талон за изследване и е съпроводен до ЦСМП при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново, където г-н Я. пред медицински лица е отказал да даде кръвна проба и урина за химичен анализ.

От констатираните факти е изведен извод, че г-н Я. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Нарушението е – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

На този извод и на основание чл.22 от ЗАНН е наложена на Я. Г. Я. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е издадена в деня на извършването на проверката на водача на МПС.

Констатираните в заповедта факти относно извършването на проверката са оспорени от жалбоподателя, но не са представени доказателства за опровергаването им, поради което съдът ги възприема, както са установени от административния орган.

Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1275-000237 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от 10.06.2022г. от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция Велико Търново към ОДМВР Велико Търново, упълномощен със Заповед №366з-1614/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР Велико Търново, с която на основание чл.22 от ЗАНН е наложена на Я. Г. Я., принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е разписано, че „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:“… „който управлява моторно превозно средство …….. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство „ след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест“, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са установени по надлежен ред. Констатирано е управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози чрез проверка с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARHY -0011. Техническото средство е отчело положителен резултат за „амфетамин“ и „метамфетамин“. От това следва, че употребата от г-н Я. на наркотични вещества или техни аналози е установена по разписания в закона ред.

При спазване на чл.70, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.

В тежест на жалбоподателя в хода на съдебното производство е да установи фактите, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган относно отчетения с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARHY -0011 положителен резултат за „амфетамин“ и „метамфетамин“.

Жалбоподателят не е направил медицинско изследване за кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП. От горното следва, че при установеното управление на МПС от г-н Я. след употребата на наркотични вещества или техни аналози, са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Наложената мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност при изяснени факти за правилно прилагане на принуда съобразена с целта на закона.

Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Я. Г. Я., чрез адв. Б. Б., ВАК срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1275-000237 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от 10.06.2022г. издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция Велико Търново към ОДМВР Велико Търново, упълномощен със Заповед №366з-1614/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР Велико Търново

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.