Р
Е Ш Е Н И Е
№ 45
Гр.
Ботевград, 19.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. БОТЕВГРАД, VI състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Н.
при секретаря Х.К., като разгледа гражданско дело №
232 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Ищците Е.С.Г., С.С.С. и Н.С.Ч.
твърдят, че са собственици на имот – земеделска земя, представляващ овощна
градина с площ от 1.800дка, намираща се в землището на с. Я., О. Е., С. о., м.
„З.-К.” при съседи: собствен имот, П.Р., път и С. П. е качеството им на
наследници на М.К. Ц. (М. С. Г.). Твърдят, че правото на собственост върху
процесния имот им е признато с решение № 555/16.02.1993г. на ПК – гр. Е..
Когато поискали заснемането му обаче се оказало, че имотът е с действителна
площ от 1397 кв. м. и че част от него попада в регулационния план на с. Я.,
както следва 767 кв. м. в УПИ V-320 в кв. 18 по
регулационния план на селото и 630 кв. м. – извън регулация в имот № 228005 по картата
на землището на с. Я., местността „С.”. Тези два имота се
оказало, че са възстановени на наследодателя на ответниците С.
П. *** с
решение на ОСЗ – гр. Е. по преписка вх. № 03962А от 03.06.1992г. на ОСЗ – гр. Е.
и скици към тях.
Посочват, че имотът е неправилно възстановен
на ответниците, тъй като към момента на включването му в ТКЗС негов собственик
била наследодателката им М. С. Г. Същата придобила
имота по наследство от П. С., б. ж. на с. Л. и въз
основа на извършена делба по гр. дело № 29/1945г. по описа на РС – гр. Е.. По
силата на разпределение, извършено чрез жребий, в съдебно заседание на 10.02.1950г.
на нея бил разпределен дял IV съгласно съставени
окончателен разделителен протокол. Твърдят, че в т. 3 от същия бил описан
процесния недвижим имот. Посочват, че на 13.06.1950г. наследодателката им била
въведена във владение на имота като от същия бил отстранен наследодателят на
ответниците С. П. *** (също съделител по гр. дело № 29/1945г. по описа на РС –
гр. Е.), за което било образувано изпълнително дело № 142/1950г.
При условията на
евентуалност твърдят, че наследодателката им е придобила имота въз основа на
упражнявано от нея давностно владение, чието начало било поставено с извършения
на 13.06.1950г. въвод във владение по изпълнително дело № 142/1950г.,
продължило повече от 20 години до включването на имота в ТКЗС. Изтъкват, че в
случая приложение намирала разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като
владението било основано на писмени документ – протокол от 10.02.1950г. по с.
з. по гр. дело № 29/1945г., респ. протокол за въвод във владение от
13.06.1950г. по изпълнително дело № 142/1950г.
Сочат, че наличието на
неправилно възстановително решение по отношение на наследодателя им препятства
приключване на процедурата по възстановяването на имота, откъдето черпят и основание
за претенцията си. Искат от съда да признае за установено по отношение на
ответниците, че наследодателката им М.К. Ц. (М. С. Г.) е била собственик на
имот – земеделска земя, представляващ овощна градина с площ от 1.800дка,
намираща се в землището на с. Я., О. Е., С. о., м. „З.-К.” при съседи: собствен
имот, П.Р., път и С. П., понастоящем с площ от
1397 кв. м., от които 767 кв. м. попадат в УПИ *-* в кв. * по
сега действащия регулационен план на с. Я., одобрен със заповед №
АБ-381/30.12.1987г. с урегулирана площ от 1014 кв. м., при съседи: улица, УПИ IV-319
и земеделска земя, а останалите 630 кв. м. – извън регулация в имот № 228005 по
картата на землището на с. Я., местността „С.”, при съседи: имот №
228024 – ливада на И. Е. С. и имот № 000004 –
населено място, общинска незаявена земя. Претендират разноски.
В срока за отговор
ответникът Е.И.С. изразява становище, че предявеният иск е недопустим. При
извод за обратното сочи, че същият е неоснователен. Посочва, че
наследодателката на ищците никога не е била собственик на процесния имот,
възстановен на наследодателя му С. П.С. Твърди, че
представения с исковата молба протокол от 08.10.1948г. по гр. дело № 29/1945г.
не се отнася до процесния имот. Посочва, че от владението на последния
наследодателят му С. П.С. никога не е
отстраняван, че същият е станал негов собственик по силата на частен писмен
договор, сключен през 1938г., вписан със записка за вписване от 1943г.,
евентуално по силата на придобивна давност текла в периода от 1928г. до 1952г.
След този момент собствеността преминала върху наследниците му по закон, които
не са извършвали делба, а през 1957г. имотът бил включен в ТКЗС. Посочва, че
имотът е възстановен на наследниците на С.П.С. с решение №
4660*/01.02.2000г. в стари реални граници. Оспорва по съдържание представените
с исковата молба протоколи по ч. гр. дело № */1945г. от дати
08.10.1948г., 09.02.1949г., 10.02.1950г., 13.06.1950г., скица – проект с №
Ф00769/11.05.2011г. на ОСЗ гр. Е. и геодезическо заснемане, а също и
удостоверение за идентичност на лица № 29/27.05.2011г. Иска от съда да отхвърли
предявените искове.
Ответникът Н.Т.П. чрез
особения си представител адв. Ц. изразява становище за
допустимост на предявените искове. Твърди обаче, че същите са неоснователни.
Иска от съда да бъдат отхвърлени.
Останалите ответници В.Н.С.,
И.Н.В., В.Г.Ц., Г.В.Г., Б.В.Р., К.Д.П., С.Т.П., не са изразили становище в
стока са отговор.
С определение от
31.05.2013г., постановени по гр. дело № 22/2012г. на РС- гр. Е. (л. л. 217 –
219), съдът е прекратил производството по отношение на ответниците И.П.Х., Ц.В.С.,
В.С.С., П.С.С., С.Г.П., Г.С.П., П.С.Т., Н.Х.С., Г.Г.С., Н.Г.С. по причина, че
исковете срещу тях са били оттеглени, а също и по отношение на П.
З. З.
(конституиран като наследник на Л.Б.З.) като е преценил, че по отношение на
него искът е недопустим. Определението не е обжалвано и е влязло сила.
Съдът, след като прецени по
вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Установява се от
представеното удостоверение за наследници
№ 19/27.04.2011г., че М. К. Ц. е починала на 29.07.1985г. (за което е
съставен акт за смърт № 185/29.07.1985г.) и е оставила законни наследници С.Г.Ц.
(починал на 06.06.1996г.) – съпруг и Е.С.Г., С.С.С. и Н.С.Ч. – дъщери. По
делото е представено удостоверение номер 29/27.05.2011г., съгласно което М. К.
Ц. родена на ***г. с ЕГН: ********** и М. С. Г. са едно и също лице. Същото е
видно и от представеното удостоверение № 280/03.06.1944г. на Л.
селско общинско управление, Т. околия.
От представеното по делото
удостоверение за наследници изх. № 23/11.04.2013г. (л. 183 от гр. дело № 22 по
описа на РС – гр. Е. за 2012г.), че ответниците В.Н.С., И.Н.В., В.Г.Ц., Г.В.Г.,
Б.В.Р., К.Д.П., С.Т.П., Н.Т.П. и Е.И.С. са наследници на С.
П.С., роден на
***г. и починал на 01.04.1954г., за което е съставен акт за смърт №
29/01.04.1954г. в с. Лопян, обл. Софийска.
Установява се от
представеното по приложеното ч. гр. дело № */1945г. на Е.
околийски съдия, удостоверение № 280/03.06.1944г. на Л. селско общинско
управление, Т. околия, че наследодателите на страните – М.
С. Г. и С.
П.С. – са
наследници на П. С. Й., б.
ж. на с. Л. Видно от същото последният е починал на 22.11.1942г. (за което е
съставен акт за смърт № 23/1942г. и след смъртта си е оставил следните
наследници – С. П. – син, Й. по мъж Ц.
В. – дъщеря, М. по
мъж С. Г. – внучка, дъщеря на по-рано починалия му син К. П.С. и П. К. Й.
– внук и Р. по мъж В.Н. – внучка, деца на по-рано почнала му дъщеря Р.- по мъж
К. Й.
Видно от т. 6 на нотариален
акт за собственост на недвижими имоти том *, № *, регистър *, дело № */1927г. П.
С. от с. Л. е бил собственик на недвижим имот – колиба, с три овощни градини с
обща площ от 7,5 дка в местността „К.-З.“, при съседи: Р. П., река, Н. М., Б. Х.,
М. П. и Г. У.
Със записка за вписване от
08.07.1943г. № * т.* на Е. околийски съдия, е вписан договор за продажба на
недвижим имот от 08.11.1938г., с който П. С. Й. продава на сина си С.П.С.
недвижими имоти в с. Л. между които и колиба с бахча в м. „З.“ от около 4 дка
при граници: река „З.“, П.Р. П., С. К. Н. и М.
Изискано и приложено е в
оригинал е гр. дело № */1945г., образувано по предявен иск за делба на наследството
на П. С. Й. от страна на М. С. Г. (по баща К. П.С.), П. К. Й. и Р. К. Й. (по
мъж В.Н.) против С. П.С. и Й. П.С. (по мъж Ц. В.) искова молба.
Установява се от цитираното
по-горе удостоверение № */03.06.1944г. на Л. селско общинско управление, Т.
околия, че към момента на смъртта му на името на П. С. Й. е имало записани по
партидната книга на общината за периода от 1935 – 1944 година (стр. 430,
партида № 431 и партида № 399) 42 броя недвижими имоти, сред които и: под № 3 –
нива в местността „К.” с площ от 5 дка при съседи собствен имот от всички
страни; под № 14 – овощна градина в местността „К.” с площ от 3,0 дка при съседи: П.Р., път и дол и С. К. Н., под №
40 – колиба в местността „З.” при съседи С. К. и собствен имот и под № 41 –
плевня в местността „З.” при съседи:собствен имот и път.
По делото е представен
протокол от публично съдебно заседание, проведено на 08.10.1948г. по ч. гр. дело
№ 29 по описа на РС – гр. Е. от 1945г. От същия се установява, че в съдебното
заседание за присъствали адв. В. Л. като представител на М. С. Г., П. К. Й.
лично и с адв. Л., С. П. С. лично и с адв. Г. и вещо лице и не са се явили и не
са били представлявани Р. К. Й. (по мъж В.Н.) и Й. П.С. (по мъж Ц. В.). В
същото заседание е съставен разделителен протокол, вписан в съдебния такъв –
съставени за 6 дяла, всеки един от които включва по 7 имота. Видно е, че в дял II
попада имот, представляващ овощна градина с площ от 1.800 дка, намиращ се в
местността „З.-К.” при граници долчина, П.Р., дол, а в дял IV –
имот, представляващ овощна градина с площ от 1.800 дка, намиращ се в местността
„З.-К.” при граници дял I, П.Р., път и С. П. Съдът с
протоколно определение, посредством теглене на жребий е постановил временно ползване
на имотите, съставляващи дял II и дял III от
разделителния протокол от М. С. Г. (по баща К. П.), а на тези съставляващи дял VI и
дял I - от С.
П.С.
Установява се от
съдържанието на протокол от 15.10.1948г., че е извършено уравняване на дяловете
въз основа на разделителния протокол, с протоколно определение от 09.02.1949г.,
съставения в с. з. на 08.10.1948г. разделителен протокол е утвърден и е
разпоредено призоваването на страните за теглене на жребий в следващо съдебно
заседание. Видно е от съставения протокол, че такова е проведено на
10.02.1950г. и че при него на М. С. Г. (по баща К. П.С.) се паднали дял II и
дял IV по разделителния протокол, а на С. П.С. – дял I и дял V. Отбелязано
е издаването на 25.02.1950г. на два броя изпълнителни листа на М. С. Г. за
падналите се в неин дял имоти.
Видно от протокол за въвод
във владение на недвижим имот от 13.06.1950г. по изпълнително дело № */1945г.
на съдия-изпълнител при Б. околийски съд, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 25.02.1950г. от Е. околийски съдия по ч. гр. дело № */1945г. в
полза на М. С. *** за получените от нея недвижими имоти. От съдържанието му се
установява, че съделителят С. П.С. е отстранен от 14 имота, сред които и имот,
представляващ овощна градина с площ от 1.800 дка, намиращ се в местността „З.-К.”
при граници долчина, П.Р., дол и имот, представляващ овощна градина с площ от
1.800 дка, намиращ се в местността „З.-К.” при граници дял I, П.Р.,
път и С. П.
С писмо изх. №
ПО-05-020/12.08.2013г. на ОСЗ – гр. Е.
по делото са представени изисканите от ОСЗ – гр. Е. преписка вх. №
А0460/22.11.1991г. и вх. № 03962А/03.06.1992г.
Преписка вх. №
А0460/22.11.1991г. е образувана въз основа на заявление № А0460/22.11.1991г.,
подадено от С.Г.Ц. в качеството му на наследник на М. С. Г. Със същото са
заявени за възстановяване девет недвижими имота с обща площ от 20,100 дка както
следва: две ливади с площ от по 2,6 дка в местността „С. в.“, една ливада с
площ от 3,3 дка в местността „Д.“, една ливада с площ от 2 дка в местността „М.
р.“ и две овощни градини с площ от по 1,8 дка в местността „З.-К.“, една гора
от 2 дка е м. „Б.“, една гора от 2 дка в м. „К. б.“ и ливада с площ от 2 дка в
местността „Я.“.
Представена
опис-декларация, емлячна партида № 661, за имотите стопанисвани от С.Г.Ц. и
семейството му до влизането му в ТКЗС, сред които ливада в местността „З. с
площ от 3 дка (под № 3) и такава в местността „К.под (5) също с площ от 3 дка,
две ливади в местността „С.в. от по 2,6 дка и една в м. „М.Р. от 2 дка.
С решение №
555/16.02.1993г. на ПК Е. на наследниците на М.С. Г.е възстановено в стари
реални граници правото на собственост върху седем недвижим имоти, както следва:
1. Ливада от 2,6 дка, седма категория, намираща се в землището на с. Я. в
местността „С.в.“, при граници (съседи): дял 1, наследствена гора, дял 3, В.Ц.
П., заявен с пореден № 1 и установен с протокол от 13.06.1950г., 2. Ливада от
2,6 дка, седма категория, намираща се в землището на с. Я. в местността „С. в.“,
при граници (съседи): дял 3, наследствена гора, дял 5, В.Ц. П., заявен с
пореден № 2 и установен с протокол от 13.06.1950г.; 3. Ливада от 3,3 дка, шеста
категория, намираща се в землището на с. Я., в местността „Д.“, при граници
(съседи): Р., И. М., наследствена гора, Г. В. С., заявен с пореден № 3 и
установен с протокол от 13.06.1950г.; 4. Ливада от 2 дка, седма категория, в
местността „М. р.“, при граници (съседи): Д. С., Н. С., М. К., дял 2, заявен с
пореден № 4 и установен с протокол от 13.06.1950г. 5. овощна градина от 1.800
дка, седма категория, намиращ се в землището на с. Я., местността „З.-К.” при
граници долчина, П.Р., дол, заявен с пореден № 5 и установен с протокол от 13.06.1950г.; 6. 5.
овощна градина от 1.800 дка, седма категория, намиращ се в землището на с. Я.,
местността „З.-К.” при път, С. П., М. К., заявен с пореден № 6 и установен с протокол от 13.06.1950г; 7.
Ливада с площ от 2 дка, шеста категория, намираща се в землището на с. Я., в
местността „Я.“, при граници (съседи): от две страни долчина, Н. Г. Ц., И. М. В.,
заявен с пореден № 9 и установен с протокол от 13.06.1950г. Към момента на
постановяване на решението, липсва произнасяне на поземлената комисия относно
имотите с пореден № 7 и пореден № 8 от заявлението, заявени като гори от по 2
дка в местностите „Б.“ и „К. б.“.
С последващо решение №
12-1/18.09.1998г. на ПК – гр. Е. на наследниците на М. С. Г. е възстановени правото на собственост
в стари реални граници върху следните имоти: 1. трайни насаждения с площ от
2.217 дка, шеста категория, в местността „Д. р.“, представляващ имот №****** по
картата на землището; 2. Трайни насаждения с площ от 0,681 дка, шеста
категория, в местността „Д. р.“, представляващ имот № ****** по картата на
землището; 3. Ливада с площ от 1.762
дка, шеста категория, в местността „М. р.“, представляваща имот № ****** по
картата на землището – всички с подробно описани граници в решението. През
2014г. за имотите, възстановени с
решението на ищците са издадени скици, както следва с номер №
К01026/23.06.2014г. (л. 364 от гр. дело № 22/2012г. на РС – гр. Е.), №
К01027/23.06.2014г. (л. 365 от гр. дело № 22/2012г. на РС – гр. Е.) и №
К01028/23.06.2014г. .(л. 366 от гр. дело № 22/2012г. на РС – гр. Е.).
С писмо изх. №
ПО-05-008/06.06.2014г., ОСЗ – гр. Е. е предоставила на ответника Е.С. заявление
№ А0460/22.11.1991г. и двете цитирани по-горе решения като се е ангажирала със
становище, че към този момент, няма отказани имоти за възстановяване на
наследниците на М. С. Г. По искане на ответника Е.С., въз основа на издадени му
от РС-гр. Е. съдебни удостоверения, ОСЗ – гр. Е. е издала още представените по
делото удостоверение изх. № ПО-05-010/07.07.2014г., в което се посочва, че
възстановените с решение № 555/16.02.1993г. на ПК Е. на наследниците на М. С. Г.
по пунктове 4, 5, 6 са идентични с възстановените с решение № 12-1/18.09.1998г.
на ПК – гр. Е. на наследниците на М. С. Г. и удостоверение изх. №
ПО-05-009/30.09.2014г., според което заявените под № 1, 2 , 3 от заявление №
А0460/22.11.1991г. имоти не за заснети от наследниците на общия наследодател.
Видно е от писмо изх. №
ВС-01-089/25.08.2014г., изпратено от ОЗС – гр. Е. до ищцата С.С.С., че същата е
подала молба за заснемане на имотите в землището на с. Я., която ОСЗ не е могла
да удовлетвори, издавайки скица, тъй като при заснемането е установено, че за
проектен имот ****** с площ от 1.037 дка, 963 кв. м. попадат в регулация, за
което е необходимо представянето на скица удостоверение от ОА – гр. Е., 29 кв.
м. застъпват имот с № ******, 45 кв. м. застъпват имот с № 228005, а за имот
проектен № ****** в размер 0,588 дка – 10 кв. м. попадат в регулация и 578 кв.
м. застъпват имот № ******. За имотите са издадени скица проект №
К01044/19.08.2014г. (л. 375 от гр. дело № 22/2012г. на РС – гр. Е.) и скица
проект № К01045/19.08.2014г. (л. 376 от гр. дело № 22/2012г. на РС – гр. Е.).
В писмо изх. №
ПО-05-020/12.08.2013г. на ОСЗ – гр. Е. е
посочено, че преписка вх. № 03962А/03.06.1992г. е служебно образувана за имотите в регулация от основната такава с
вх. № 03962/03.06.1992г. – образувана по заявление, подадено от И. С.П. за
възстановяване правото на собственост в стари реални граници върху земеделски
земи в землището на с. Я., на наследници на С. П.С. Видно от съдържанието на
заявление вх. № 3962/03.06.1992г. И. С.П., представляван от В.Н.С. е заявил за
възстановяване 78,8 дка земеделски земи, притежавани от С. П.С., сред които
овощна градина в местността „З.” с площ от 5 дка и овощна градина с площ от 2
дка в местността „М.”.
Налице е препис –
извлечение от декларация за притежаваните от С. П.С. непокрити зем. имоти, том *,
стр. *,*. Видно от същата, декларирани са 26 недвижими имота, сред които под №
1 – зеленчукова градина в м. „З.”, землището на с. Я. с площ от 1 дка, под № 2
– овощна градина в м. „З.”, землището на с. Я. с площ от 5 дка, под № 7 –
пасище в местността „З.” землището на с. Я. от 2,8 дка, под № 17 – овощна
градина в м. „З.”, землището на с. Я. с площ от 3,6 дка. С отговора на исковата
молба от ответника Е.С. е представена е една от декларациите за притежавани
непокрити земеделски имоти на стр. 654, партида № 6 от 1950г. (предвид
посочената в документа възраст на декларатора 56г. и годината му на раждане
1894г.). Видно от съдържанието й С. П.С. е декларирал придобити на основание
договор за покупко-продажба зеленчукова градина от 1 дка при съседи М. С. и И. С.
и овощна градина от 5 дка в местността „З.“ със съсед К. Й.
Представено е описание на
границите на недвижимите имоти, оставени в наследство от С. П. *** от
10.07.1994г., заявени пред ПК – Е. през 1992г. сред които и овощна градина в
местността „З.-К.“ в землището на с. Я. от 5 дка, при граници: на изток –
долчина, на север – наследници на П.Р. с нива, на запад – имоти за заплащане от
П. Д.с построени три къщи по смисъла на параграф 4, т. 1 от ЗЗСПЗЗ, в който
имот влиза новопрокаран полски път и на юг – Д. р. и Я., а също и овощна
градина в м. „З.-К.“ в землището на с. Я. от 3 дка при граници: наследници на П.Р.,
река „З.“ и горски път, прокаран в имота на наследници на С. П., а от юг – до
съборения мост на река „З.“ на горския път.
Представен е констативен
протокол от 04.11.1998г. за допълване на кадастралния план с възстановения в
пункт 8 на решение № */19.02.1998г. на ПК – гр. Е. (което решение не е налично
по делото) имот, представляващ имот с площ от 5 дка в м. „З.“, при граници:
долчина и П.Р..
Видно от удостоверение изх. № 5-03-08-56/05.04.1999г.,
със заповед № РД-15-06/11.01.1998г. е изменен регулационния и кадастрален план
на с. Я. в частта относно кв. 18 като са нанесени границите на нов имот с пл. №
373, собствеността върху който по разписен лист е отразена на наследници на
Станьо П.С., частта, попадаща в регулация от 1588 кв.м. , както следва: 474 кв.
м. – улица, която е реализирана, 50 кв. м. – предвидени за разширение на улица,
което не е осъществено, 48 кв. м. – придаваеми към парцел *-* като регулачните
сметки не са уредени и 1016 кв. м. от имот пл. № * попадат в имот пл. № * в кв.
18 – отразен по разписен лист на П. Т. Д. и застроен с двуетажна жилищна
сграда, за която не са представени одобрени строителни книжа, 600,00 кв. м. от
имот пл. № * съгласно §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ – собственост на С. М. Р. съгласно
нотариален акт № *1994г. в изградена в имота жилищна сграда, узаконена с акт за
узаконяване №м */11.06.1998г.
Представено е решение от
27.10.1999г. по гр. дело № * по описа за 1999г. на РС – гр. Е., влязло в сила
07.01.2000г., с което по иск с правно основание
чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, предявен от Е.И.С. е отменено решение №
4660*/13.04.1999г. на Поземлена комисия гр. Е. в частта, в която е отказано
възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. П.С. в стари
реални граници върху овощна градина от 0,474 дка, седма
категория, намираща се в строителните граници на с. Я. в местността „З.”,
представляващ имот № *, парцел № УЛИЦА от кадастрален план от 1987г., при
граници улица, и върху овощна градина от
0,600 дка, седма категория, намираща се в строителните граници на с. Я. в
местността „З.”, при граници от всички страни собствен имот. В мотивите си,
съдът е посочил, че собствеността на наследодателя на жалбоподателя върху имота
е обстоятелство безспорно между страните, но че същото се подкрепя и от
приложени към преписката на ПК гр. Е. протокол от 10.02.1950г. и 08.10.1948г.
по гр. дело № 29/1945г. на Е.съд, а също и от препис – извлечение от декларация
за притежаваните от С. П.С. непокрити зем. имоти, том III, стр. 654,674.
С решение №
4660*/01.02.2000г. на ПК – гр. Е. (налично по приложеното гр. дело № 239/2011г.
на РС – гр. Е.) на наследниците на С. П.С. е признато правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 19 броя имоти и е
възстановено същото върху 15 имота. С решението поземлената комисия е отказала
да признае правото на собственост върху 7 от заявените имоти и да възстанови
правото на собственост върху 4 от заявените имоти, а именно: 1. овощна градина от
0.474 дка, седма категория, намиращ се в строителните граници на село Я. в
местността (квартал) „З.” имот № * по кадастрален план, изработен 1987 г., при
граници (съседи): улица, заявен с пореден № 13 от заявлението и установен с
решение по гр. дело № 57/99г. ; 2. овощна градина от 0.050 дка, седма
категория, намиращ се е строителните граници на с. Я. в местността (квартал) „З.”
имот № *, парцел – за улица от кадастрален план изработен 1987 г., при граници
(съседи): …, заявен с пореден № 21 от заявлението и установен с емлячен
регистър пр. извлечение т. 2, стр. 654, 674, 3. овощна градина от 0.048 дка,
седма категория, намиращ се в строителните граници на село Я. в местността
(квартал) „З.” имот № * парцел № ПРЕД5-320 от кадастрален план изработен 1987
г., при граници (съседи): парцел *-*, улица, заявен с пореден № 22 от заявлението
и установен с емлячен регистър пр. извл. т. 2, стр. 654, 674; 4. овощна
градина от 1.016 дка седма категория, намиращ се в строителните граници на
село Я., в местността (квартал) „З.” имот № ******** парцел № ... от
кадастрален план изработен 1987 г., при граници (съседи): собствено, парцел IV-319,
улица , заявен с пореден № 23 от заявлението и установен с емлячен регистър пр.
извл. т. 2, стр. 654,674. Като причина за отказа за възстановяване на правото на
собственост е посочено, че имотът е прехвърлен служебно в преписка вх. №
03962А.
Въз основа на него, с
решение № 4660*/01.02.2000г. на ПК гр. Е. на наследниците на С. П.С. е
възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху 4
броя имоти с обща площ от 1,588 дка, както следва – овощна градина от 0,474
дка, намираща се в строителните граници на с. Я. в местността „З.”,
представляващ имот № 373, парцел № УЛИЦА от кадастрален план от 1987г., при
граници и съседи улица, установен с решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ по гр.
дело № 57/1999г. и удостоверение
АВ-03-08-56/05.04.1999г. и скица № 100/02.04.1999г., овощна градина
от 0,050 дка, намираща се в строителните граници на с. Я. в местността „З.”,
представляващ имот № 373, парцел № УЛИЦА от кадастрален план от 1987г., при
граници (съседи) – неописани, установен с емлячен регистър пр. извл. т. 2 на
стр. 654, 674 и удостоверение
АВ-03-08-56/05.04.1999г. и скица № 100/02.04.1999г.; овощна градина
от 0,048 дка, намираща се в строителните граници на с. Я. в местността „З.”,
представляващ имот № 373, парцел № ПРЕД 5-320 от кадастрален план от 1987г.,
при граници (съседи) – парцел V -320, улица, установен с емлячен
регистър пр. извл. т. 2 на стр. 654, 674 и удостоверение АВ-03-08-56/05.04.1999г. и скица №
100/02.04.1999г.; овощна градина от 1,016 дка, намираща се в
строителните граници на с. Я. в местността „З.”, представляващ имот № 373 в кв.
18 от кадастрален план от 1987г., при граници (съседи) – собствено, парцел IV-319, улица,
установен с емлячен регистър пр. извл. т. 2 на стр. 654, 674 и
удостоверение АВ-03-08-56/05.04.1999г. и
скица № 100/02.04.1999г.
От представеното
удостоверение изх. № ВС-01-1008/13.09.2007г. (л. 374 от гр. дело № 22/2012г. на
РС – гр. Е.), личи, че със заявление вх. № 3962/03.06.1992г. И.С.П. е заявил за
възстановяване още земеделски земи, собственост на С. П.С.. В същото е
посочено, че с решение № 4660*/01.02.2000г. на ПК гр. Е. са възстановени
следните имоти: овощна градина от 1.016 дка в местността „З.“, кв. 18, им. №
373 от кадастралния план, изработен през 1987г., представляващ част от заявен в
цялост имот – овощна градина с площ от 5 дка, при граници (съседи), съгласно
опис на границите приложен към преписката от заявителя: на изток – долчина, на
север – наследници на П.Р. с нива, на запад – имоти за заплащане от П. Д. с
построени три къщи по смисъла на параграф 4, т. 1 от ЗЗСПЗЗ, в който имот влиза
новопрокаран полски път и на юг – Д. р. и Я., а също и овощна градина в м. „З.-К.“
в землището на с. Я. от 3 дка при граници: наследници на П.Р., река „З.“ и
горски път, прокаран в имота на наследници на С. П., а от юг – до съборения
мост на река „З.“ на горския път.
Представени са скица №
582/23.11.2011г. за парцел V-320 в кв. 18 с площ от
1014 кв. м. по плана на с. Я. на наследници на С. П.С. съгласно решение от
18.03.2008г., вп. № 26/17.02.2011г. и решение № 4660*/01.02.2000г. на ПК - Е. и
скица № К00826/22.11.2011г. за имот № 228005 - ливада в землището на с. Я. – на
С. П.С. съгласно решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 12-1/01.02.2000г. с
площ от 0.871 дка в местността „С.”, шеста категория, при граници (съседи):
имот № ****** – ливада на И. Е. С., имот № ******, населено място – общинска
незаявена. Установява се от представено удостоверение изх. №
ВС-01-0443/22.11.2011г., че имот № ****** по КВС, в местността „С.” в землището
на с. Я. с площ от 0.871 дка с начин на трайно ползване – ливада, представлява
земеделска земя.
Видно от представения
нотариален акт за придобиване право на собственост по замяна на ТПС Комисия №
45, том I, дело № 106/1972година, ТПК „Металургия” гр. София в
качеството му на правоприемник на ТПК „Метко сплав” е признат за собственик на
11,600 дка, намиращи се в землището на с. Я., в м. „З.”. Посочва се, че 2/8
идеални части от земите ТПС Комисия притежавала в резултат от внесени в ТКЗС от
Н. и П. С. П. 46.400 дка имоти, сред които и колиба в м. „З.”, представляваща
стара паянтова къща с площ от 30 кв. м., паянтов плевник с м. „З.”, стар
полуразрушен навес в м. „З.” и овощна градина в същата местност с площ от 3,6
дка, в която е намират изброените постройки.
По делото са събрани гласни
доказателства – в с. з. на 24.06.2015г. е разпитан св. С. М. Р., а на 08.09.2015г.
– свидетелите Р. Г.С. и Б. М.Й.
Св. Р. сочи, че спорът,
който водят страните е за имота на М. С. Г., по баща К. Твърди, че получил
писмо от ответника Е.С., в което същият го е уведомил, че имотът, който е
закупил е този имот. Разказва, че не е от селото и че е закупил имота от А.Д. П.,***.
Сочи, че от него знае, че го е придобил чрез покупко-продажба от ТКЗС или от
съвета с фактура през 1969 година. Установява, че се познава с М. С. Г. и
съпруга й С.Г., тъй като поддържал друг техен имот, както и че те са казвали,
че имотът, за който се води спорът, също е техен. Твърди, че местността, я
която се намира имотът, се води „З.”, а м. „С.” е през долчината. Твърди, че имотът
е разделен между наследодателите на страните, а след това ги е разделил и пътят.
Сочи, че закупеният от него имот се намира „под пътя”, а този на ответниците – над
пътя. Допълва, че ищците имат и друг имот „под пътя”, граничещ с процесния парцел
от 1,800 дка. Уточнява, че целият имот се намира под новия път и стига до
стария път, който е минавал под долчината, а имотът на ответниците се намира над
пътя, където и има почивна станция, която се намира в друга долчина.
Установява се от показанията
на св. С., че с ищците са съседи по имот в местността „З.“ и че имотите им ги
разделя единствено река „З.“. Твърди, че помни процесния имота от преди 50
години и че границите на имота са П.Р., през пътя – С. П. и река. Уточнява, че
някога е имало стар път, който е бил покрай река „З.“ и че в последствие е
прокаран нов път, който към настоящия момент разделя процесния имот,
претендиран от ищците от имота на ответника Е.С.. Допълва, че има съществуват и
м. „М. р.”, и м. „Д. р.”, но че те са различно разположени тези местности. Посочва,
че река „З.“ разделя м. „З.” и м. „Д. р.”. Уточнява, че разделител е долчината,
но че според нея това е реката, тъй като „през реката“ има друга долчина и чак тогава
е м. „Д. р.”. Посочва, че не помни със сигурност, но вероятно новият път е
направен след внасяне на имота в ТКЗС. Св. Й. също посочва, че е познавал
наследодателката на ищците М. Г. и съпруга й С.. Тя е рода на П.Р.. Посоча, че
имотите им били общи до създаване на ТКЗС. Посочва, че имотът се намирал до
къщата на П.Р. и продължава нагоре, както и че е голям около 3-4 дка. Допълва,
че от едната му страна е имало път, който върви покрай реката и след това е
имотът. Сочи, че от третата страна също има път, който е нов, сега направен, а
от четвъртата нагоре бил имотът на дядото на ответника. Посочва, че до
образуване на ТКЗС през 1957г. само С.Г. и съпругата му са ползвали имота Твърди,
че същият имот бил закупен от ТКЗС от лице от гр. София. След смъртта му имотът
заедно с къщата бил продаден на С. на майка му и П. Т. Сочи, че „З.” е общо
цялата махала, а „Д. р.” е местност в нея.
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза (л. л. 57-61 от гр. дело № 232/2015г. на РС – гр.
Б.), вещото лице по която дава
заключение, че имотът, описан в протоколите от 08.10.1948г., от 09.02.1949г. и
10.02.1950г. по гр. дело № 29/1945г. на РС – гр. Е., по протокол от
13.06.1950г. по изпълнително дело № 142/1950г. на съдия изпълнител при Б.
околийски съд е идентичен на възстановения на наследниците на М. С. Г. такъв с
решение № 555/16.02.1993г. на ПК Е. имоти. Посочва, че същите попадат в имотите
възстановени на ответниците – УПИ *-* в кв.* по регулационния
план на с. Я. и в имот № ****** по КВС на земеделските земи в с. Я., м. „С.“.
Вещото лице инж. Т. изрично посочва, че границите не съвпадат изцяло с
очертанията на бившия имот пл. № * в кв.* и възстановения имот № ****** по КВС
като прилага и комбинирана скица ( л. 62). По втората и третата от поставените
задачи, вещото лице установява, че имотът, описан в т. 3 от протокол от
08.10.1948г. съвпада с възстановения на наследниците на М. Г. имот по т. 6 от
решението за възстановяване, както и че същият съвпада с имота под т. 6 от
протокол от 13.06.1950г. по изпълнително дело № 142/1950г. на съдия изпълнител
при Б. околийски съд.
По делото е изслушана и
приета и втора експертиза вх. № 6705/14.10.2015г., вещото лице по която е
работило по поставените на предходната експертиза задачи, които обаче са били
разширени от страните в с. з. на 24.06.2015г. Вещото лице посочва, че на място
липсват естествени граници на съществувалите преди образуване на ТКЗС имоти.
Твърди, че имотът, възстановен на ищците съвпада с имота, възстановен на
ответниците по границата С. П.,*** и по населено място – с. Я., но се различава
по площ и по останалите описани граници. Изготвена е комбинирана скица, на
която е отразен процесния имот в очертанията АБВГА. Посочено е, че в имот № ******, попадат 630 кв. м., очертани по
букви в пространството ДЕЖЗД, а в УПИ *-*, кв. * попадат 767 кв. м.,
очертани в полигона АБЖЗА. Отделно от това вещото лице установява, че двата
възстановени с решение № 555/16.02.1993г. на ПК Е. имота в местността „З.“
съвпадат с описаните в протокол от 13.06.1950г. по изпълнително дело №
142/1950г. на съдия изпълнител при Ботевградски околийски съд по площ, землище,
местност и начин на ползване и по две от границите им – път и С. П. и че същите
се различават по границите дял I и непосочена такава и П.Р.
и М. К. Посочено е, че имотът описан в протокол от 13.06.1950г. за въвод във
владение и имотът, посочен в протокола от 08.10.1948г. са идентични по площ,
землище и местност, но се различават по граници като само границата П. Р. е
идентична. Отделно от това вещото лице посочва, че имотите, предмет на решение
№ 12-1/18.09.1998г. на ПК – гр. Е., намиращи се в местностите „Д. р.“ –
представляващи трайни насаждения и „М. р.“ – представляващ ливада се намират в
махала „З.“ на с. Я.. При проверка в ОСЗ гр. Е. вещото лице установило, че
имотите, предмет на цитираното решение № 12-1/18.09.1998г. са заявения за
заснемане с молба от 18.09.1998г., но че не може да установи кога са заснети същите.
Изслушана и приета е допълнителна
експертиза вх. № 7988/04.12.2015г. със същите задачи и при съобразяване не представени
от ищците нови доказателства – аерофотоснимки на местността и геодезическо
заснемане на претендирания имот. Същата потвърждава заключените по първия от
поставените въпроси. Допълва се, че имотът възстановен в т. 6 от решение №
555/16.02.1993г. на ПК Е. и имотът описан в т. 4 от решение №
4660*/01.02.2000г. на ПК Е. съвпадат по населено място, местност, в която се
намират и по границата – улица и не съвпадат по площ и останалите граници на
имотите. Вещото лице сочи, че възстановеният с решение № 555/16.02.1993г. на ПК
– гр. Е. преди образуване на ТКЗС е представлявал овощна градина с площ от 1,8
дка в землището на с. Я., м. „З.-К.“ с граници към настоящия момент П.Р. -
съществуваща, С. П. – спорна и път, за който е трудно да се определи дали
съвпада със съществуващата към момента улица. Вещото лице посочва, че имотите,
описаният в дял IV от протокола от 08.10.1948г. по гр. дело №
29/1945г. на РС – гр. Е. съвпада с описания от ищците в исковата молба такъв по
местност, по граници – П.Р., С. П. и път, но по останалите граници няма
идентичност.
С отговора на исковата
молба е представено е решение № 78/18.03.2008г. постановено по гр. дело № 210
по описа на Софийски окръжен съд за 2007г., влязло в сила на 14.01.2011г., с
което е отменено решение от 04.06.2006г. по гр. дело № 177/2002г. на РС – гр. Е.
и е уважен иск по чл. 108 от ЗС и Й. М. С. и Т. П. Т. чрез настойника му Й. М.
С. са осъдени да предадат владението на УПИ *-* в кв. * по плана на с. Я. с
площ от 1014 кв. м. при съседи: наследници на С. С.,*** Е.И.С.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на предявените субективно
съединени искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Допустимостта
на предявения иск следва да бъде преценявана в зависимост от наличието или
липсата на спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С Тълкувателно решение № 1/1997
г. на ОСГК на ВКС и последвалата задължителна съдебна
практика е прието, че такъв спор възниква, когато различни лица заявяват за
възстановяване едни и същи земеделски земи като тяхна собственост към момента
на обобществяването им, както и когато се претендира възстановяване на
собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното
им местоположение.
Ищците в настоящото
производството основават правния си интерес от предявяване на настоящия иск с
наличието на неправилно възстановително решение по отношение на наследодателя
на ответниците, което препятства възможността им да приключат процедурата за възстановения им с
решение № 555/16.02.1993г. на ПК – гр. Е. и описан в исковата молба имот,
посредством заснемането му и издаването на скица за него. С оглед приетото в
горепосоченото тълкувателно решение, без съмнение ищците имат интерес от
предявяването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
С оглед направеното от
ответника Евг. С. възражение за недопустимост, следва да се посочи, че видно от
съдържанието му, с решение № 12-1/18.09.1998г. на ПК – гр. Е. на наследниците
на М. С. Г., е възстановено правото на собственост върху по-малък брой имоти от
възстановените такива с решение № 555/16.02.1993г. на ПК – гр. Е. (а и от
заявените такива като същевременно се сочи, че отказ не е постановяван), както
и че същите се различават по вид, площ, местонахождение и граници. В
последващото решение липсва уточнение за това възстановените с него имоти на кои
от заявените съответстват респ. на кои от възстановените с предходното решение
такива. Недостатъчен да опровергае този извод е фактът, че като основание за
издаване на последващото решение № 12-1/18.09.1998г. е посочено и решение №
555/16.02.1993г., а също и посоченото в издаденото от ОСЗ – гр. Е.
удостоверение изх. № ПО-05-010/07.07.2014г., че имотите са идентични.
Последното се опровергава и от съдържанието на последващото писмо на ОЗС – гр. Е.
(изх. № ВС-01-089/25.08.2014г.) до ищцата С.С.С., в което се сочи, че молбата й
за заснемане на имотите в землището на с. Я. и издаване на скици за тях, не
може да бъде удовлетворена, тъй като при заснемането е установено, че същите се
застъпват с други възстановени имоти. Видно е, че ОСЗ не обосновава отказа си с
твърдения, че за имотите има приключила процедура и издадена скица, какъвто
извод може да се направи от възражението на ответника. Отделно от това, при
липсата на доказателства за съобщаването му, само отбелязването върху решение №
12-1/18.09.1998г. не е достатъчно да обоснове извод, че същото е влязло в сила.
Още повече, че искът е допустим и в случаите, когато в полза на ищеца вече има
влязло в сила решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността. Същото не е
пречка, когато с предявения иск се цели да бъде установено, че възстановения на
ответниците имот е този, който е бил собственост н наследодателя на ищците към
момента на образуване на ТКЗС и към който ищците са насочили претенциите си за
възстановяване. (в този смисъл решение № 1956 от 2002 г. по гр. д. № 544 от
2001 г. на ВКС, V Г. О., а също и решение № 59/01.04.2015г., по гр.
дело № 6239/2014г. на I г. о., ГК, ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК по въпроса за допустимостта на предявения
иск). Такъв е и настоящият случай.
По основателността на предявените искове с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
За основателността на
предявените искове, всяка от страните, твърдейки, че правото да се възстанови
спорната земеделска собственост й принадлежи, следва да установи правото на
собственост на праводателя си. В този смисъл в с. з. на 24.06.2015г., съдът е
допълнил изготвения по делото доклад в частта относно разпределението на
доказателствата тежест като е указал на ищците, че следва да установят, че
праводателят им М. К. Ц. (идентична с лицето М. С. Г.) е била собственик на
процесния имот на соченото от тях правно основание, а именно наследствено
правоприемство от П. С. и въз основа на делба на наследството на последния,
извършена по гр. дело № 29/1945г. по описа на РС – гр. Е., евентуално че същата
е придобила собствеността въз основа на продължило повече от 20 години
давностно владение, чието начало е било поставено на 13.06.1950 година.
Съдът е дал аналогични
указания на ответната страна, а именно, че следва да установят, че праводателят
им С. П.С. е бил носител на правото на собственост към момента на
обобществяване на имота на соченото в отговора правно основание, а именно
частен писмен договор от 1938 година, вписан със записка за вписване от 1943
година и на основание давностно владение, продължило в периода от 1928 -1952 година.
Установява се въз основа на
представеното приложено по ч. гр. дело № 29/1945г. на РС – гр. Е., прието и
неоспорено от страните удостоверение № 280/03.06.1944г. на Л. селско общинско
управление, Тетевенска околия, че наследодателите на страните – М. С. Г. и С. П.С.
– са наследници на П. С. Й., б. ж. на с. Л., починал на 22.11.1942г.
Във връзка с оспореното от
ответника С. удостоверение № 29/27.05.2011г. за идентичност на лице с различни имена,
следва да се отчете, че съгласно задължителната съдебна практика (обективирана и в решение №
372/2010 г. на ВКС по гр. д № 90/2009 г.
І г. о. на ВКС) издаденото от общината удостоверение за
идентичност на имена, ако е изготвено въз основа на данните, съдържащи се в
регистъра на населението на РБ, е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като е издадено от длъжностно лице в
общината, по установената форма и ред и в кръга на службата му. Съгласно чл.
24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация от 1999 г. именно в
правомощията на общинската администрация е да издава такива удостоверения.
Следва да се отчете и разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 14 от ЗМСМА, според
която кметът изпълнява функциите на длъжностно
лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена
заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за
гражданското състояние. С оглед изложеното такова удостоверение се ползва с
материална доказателствена сила за изложените в него факти, следователно по
правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта да опровергае на истинността му
пада върху ответника. В представения по делото документ обаче не е посочен
редът, по който същият е издадено, което препятства преценката за вида му,
съответно за доказателствената сила, с която се ползва той.
Независимо
от изложеното, цитираната по-горе задължителна практика сочи, че идентичността на имената на
едно лице по два различни документа (респективно обстоятелството, че два или
повече документа се отнасят до едно и също лице) може да се установява с
всякакви доказателствени средства и че за да се да се приеме, че два или повече
документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в съдържанието им да
съвпада поне личното име на лицето и да има доказателства за причините, поради
които това лице е използвало различни бащино и фамилно име. Такива
доказателства в настоящото производство са в достатъчна степен налице.
Установява се от удостоверение №
280/03.06.1944г. на Л.селско общинско управление, Т. околия, че П. С. Й. е имал
син, починал преди него – К. П.С., който е имал дъщеря с името М., за която е
посочено, че имената й по мъж са С. Г. (при сключването на брак преди 1944 г.,
съпругата е запазвала само личното си име, а за нейно бащино и фамилно име са
се вписвали личното и фамилното име на съпруга й). Установява се от показанията
на всички разпитани по делото свидетели, че М. С. Г. и С.Г. са съпрузи. Видно е
също така от останалите писмени доказателства (заявление № А0460/ 22.11.1991г.,
препис – извлечение от емлячна партида № 661), че пълните имена на съпруга на
наследодателката на ищците са С.Г.Ц.. По изложените съображения, за съда не
остава съмнение, че наследодателката на ищците М. С. Ц., М. С. Г. (съгласно
решение № 555/16.02.1993г. на ПК Е.) и М. К. П.С. (съделител по гр. дело №
29/1945г. на Е. околийски съдия) са едно и също лице.
Ищците основават правото на
собственост на наследодателката си на наследствено правоприемство от П. С. и
извършена след смъртта му делба на наследство. Установява се от т. 6 на нотариален акт за собственост на недвижими
имоти том XI, № 58, регистър 907, дело № 76/1927г., представен от отв. Е.С.
с отговора на исковата молба, че П. С. от с. Л. приживе е бил собственик на
недвижим имот, представляващ колиба, с три овощни градини с обща площ от 7,5
дка в местността „К.-З.“, при съседи: Р. П., река, Н. М., Б. Х., М. П. и Г. У.
От представената по делото
записка за вписване от 08.07.1943г. № 143 т. XV на Етрополски околийски
съдия, е видно, че на посочената дата е вписан договор за продажба на недвижим
имот от 08.11.1938г., с който П. С. Й. продава на наследодателя на ответниците и негов син С. П.С.
недвижими имоти в с. Л. между които и колиба с бахча в м. „З.“ от приблизително
4 дка при граници: река „З.“, П.Р. П., С. К. Н. и М. Цитираният съгласно
записката договор за продажба на имот не е представен по делото. Съгласно
нормата на чл. 25 от Закона против спекулата
недвижими имоти (отм.) частните писмени договори за продажба на
недвижими имоти, сключени до 06.12.1941г. прехвърлят правото на собственост от
момент на вписването им по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките,
ако при влизане на закона в сила купувачът се намира във владение на имота и
ако в тримесечен срок от тази дата поиска вписването. Вписаният писмен договор
за продажба обаче легитимира купувача като собственик обаче, само ако се
установи, че праводателят му е бил собственик на имота към момента на сключване
на договора (при вписването не се извършва проверка за правото на собственост
на продавача). С оглед изложеното и доколкото възмездната сделка не е оспорена
от ищците, съдът намира, че от описаните по-горе доказателства (нотариален акт на
праводателя и записка за вписване) и при липсата на самия договор, може да се
направи извод, че предмет на същия е бил част от имота на П. С. Й. описан в т.
6 на цитирания нотариален акт. Същият съвпада по местност, по вид и по три от
посочените граници – П.Р., река „З.” и М. Видно е от съдържанието на
нотариалния акт, че продавачът не е имал друга овощна градина в посочената
местност, а основание за това дава и описаната и в двата акта колиба. Също
предмет на сделката.
Такъв извод се налага и въз
основа на съдържанието на удостоверение № 280/03.06.1944г. на Л. селско
общинско управление, Т. околия в частта му относно наличните към момента на
смъртта му на името на П. С. Й., записани по партидната книга на общината за
периода от 1935 – 1944 година (стр. 430, партида № 431 и партида № 399)
недвижими имоти (под № 14 – овощна градина в местността „К.” от 3 дка, под № 3
- нива в местността „К.” с площ от 5 дка под № 40 – колиба в местността „З.” и под № 41 – плевня в местността „З.”), а също и
косвено от съдържанието на нотариален акт за придобиване право на собственост
по замяна на ТПС Комисия № 45, том I, дело № 106/1972година,
ТПК „Металургия” гр. С., в който е посочено, че 2/8 идеални части от земите,
предмет на сделката, ТПС Комисия притежава в резултат от внесени в ТКЗС от Н. и
П. С. П. 46.400 дка имот (сред тях и колиба с площ от 30 кв. м., паянтов
плевник, стар полуразрушен навес в и овощна градина с площ от 3,6 дка в м. „З.”,
в която се намират три постройки).
В предметния обхват на
делбата по ч. гр. дело № 29/1945г. на Е. околийски съдия е била именно частта
от имота, останала в собственост на продавача П. Й. след извършената
разпоредителна сделка от 08.11.1938г., а също и останалите, описани в удостоверение
№ 280/03.06.1944г. на Лопянско селско общинско управление имоти, вкл. тези в
същата местност. Установява се от представените по делото протоколи от публични
съдебни заседания, проведени на 08.10.1948г. и 10.02.1950г. по цититираното
частно гражданско дело, че в дял на М. С. Г. (по баща К. П.С.) са поставени
имотите от дял II и дял IV по разделителния протокол,
сред които овощна градина с площ от 1.800 дка, намиращ се в местността „З.-К.”
при граници долчина, П.Р., дол (дял II) и овощна градина с площ
от 1.800 дка, намиращ се в местността „З.-К.” при граници дял I, П.Р.,
път и С. П. (дял IV), а в дял на наследодателя на ответниците С. П.С.
– имотите, описания, в дял I и дял V.
Въз основа на
представения по делото протокол за въвод във владение на недвижим имот от
13.06.1950г. по изпълнително дело № 29/1945г. на съдия-изпълнител при
Ботевградски околийски съд, съдът приема за доказано, че наследодателката на
ищците в била въведена във владение на описаните по-горе имоти, разпределени й
в резултат от извършената делба. Видно, че изпълнителното дело е образувано в
резултат от издаден на 25.02.1950г. по ч. гр. дело № 29/1945г. в полза на М. С.
Г. изпълнителен лист, за които е налице надлежно отбелязване в протокола от
10.02.1950г. Изложеното води до единствен извод, че въводът във владение (по т.
5 и т. 6 от протокола) касае описаните съответно в дял II и дял IV по
разделителния протокол имоти в местността „З.-К.”. От съдържанието е видно, че
наследодателят на ищците С. П.С. е отстранен от всички 14 имота, съставляващи
двата дяла, от което може да се направи извод, че към момента същият е бил във
владение на всички тях.
Във връзка с възражението
на ответника Е.С., следва да се отбележи, че оспорването на протоколите от
съдебни заседание по гр. дело № 29.1945г. на РС – гр. Е. е само бланкетно – без
да се сочат мотиви за това. Същите не е ангажирал доказателства в тази посока,
макар да е било в негова тежест на доказване (протоколите представляват
официални свидетелстващи документи), а видно е от мотивите на решение от
27.10.1999г. по гр. дело № 57 по описа за 1999г. на РС – гр. Е., влязло в сила
07.01.2000г., че сам оспорващият се е позовал на тях в инициираното от него
производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Въз основа на всичко
изложено по-горе във връзка с притежаваните от общия наследодател на
наследодателите на страните имоти, съдът приема, че всеки от последните двама е
притежавал преди образуване на ТКЗС в с. Л. (1956 – 1957г.) имот в местността „З.-К.“
– както следва: М. С. Г. по силата на извършената през 1950г. съдебна делба, а
С. П.С. – в резултат от разпоредителна сделка, сключена с общия наследодателя
на 08.11.1938г. и вписана със записка за вписване от 08.07.1943г. № 143 т. XV на Е.
околийски съдия – и че спорът помежду им е за точното местоположение на
имотите. Същото се установява и от представените по делото преписка вх. №
А0460/22.11.1991г. и вх. № 03962А/03.06.1992г., образувани по заявление за
възстановяване на имотите на всеки от наследодателите. А такъв извод е
подкрепен и от събраните по делото гласни доказателства, доколкото св. С. и св.
Й. са категорични, че наследодателите на страните са обработвали преди
образуване на ТКЗС съседни имоти в посочената местност и че същите са били
разделени от прокаран след обобществяването път помежду им. Следва да се държи
сметка обаче, че изложеното не води непременно до извод, че по отношение на
всеки от наследодателите са били налице предпоставките за възстановяване на
притежавания имот в стари (възстановими) реални граници.
С решение №
555/16.02.1993г., в т. 5 и т. 6, ПК Е. е възстановила на наследниците на М. С.
Г. правото на собственост върху така заявените имоти. Спорът е за имота
възстановен на ищците под т. 6 от решението, доколкото ищците твърдят, че той
не може да бъде заснет, съответно за него не може да бъде издадена скица и да
приключи процедурата по възстановяването, тъй като от решение № 4660*/01.02.2000г.
на ПК гр. Е., същият е възстановен на ответниците. Такова становище застъпва и
ОСЗ – гр. Е. в представеното и прието по делото като доказателство писмо изх. №
ВС-01-089/25.08.2014г.
По въпроса са идентичността
на имота така, както е описан в исковата молба с имота описан в т. 6 от решение
№ 555/16.02.1993г. на ПК – гр. Е. и с имота възстановен на ответниците с
решение № 4660*/01.02.2000г. на ПК – гр. Е., по делото са изслушани и приети
две (към второто е прието и допълнително
такова) противоречиви заключения по допуснати съдебно-технически експертизи.
Въз основа на всички изложени по-горе
изводи и събраните по делото доказателства съдът се доверява на заключението на вещото лице Е. Т. (л. л.
57-61 от гр. дело № */2015г. на РС – гр. Б.), което посочва, че имотът, описан
в т. 3 от протокол от 08.10.1948г., съвпада с имота под т. 6 от протокол от
13.06.1950г. по изпълнително дело № 142/1950г. на съдия изпълнител при
Ботевградски околийски съд, а също и с възстановения такъв по т. 6 от решение №
555/16.02.1993г. на ПК – гр. Е.. Категоричен е изводът му и за това, че имотът попада в имоти,
възстановени на ответниците, а именно УПИ *-* в кв. * по регулационния
план на с. Я. и в имот № ****** по КВС на земеделските земи в с. Я., м. „С.“.
Вещото лице инж. Т. изрично посочва, че границите не съвпадат изцяло с
очертанията на бившия имот пл. №* в кв. * и възстановения имот № ****** по КВС
като прилага и комбинирана скица (л. 62).
Видно от представеното
заявление № А0460/22.11.1991г., подадено от С.Г.Ц. в качеството му на наследник
на М. С. Г., че същият е заявил за възстановяване именно цитираните по-горе
имоти, предмет на делбата, описани съответно в дял II и дял IV по
разделителния протокол, обективиран в
протокола от съдебното заседание на 10.02.1950г. Към заявлението е
представена и опис-декларация, емлячна партида № *, за имотите стопанисвани от С.Г.Ц.
и семейството му до влизането му в ТКЗС, сред които – под № 3 и описаните
имоти. Имотът, попадащ в дял IV е описан към 10.02.1950г.
като такъв, представляващ овощна градина с площ от 1.800 дка, намиращ се в
местността „З.-К.” при граници дял I, П.Р., път и С. П. В протокола
от 13.06.1950г. имотът е описан по същия начин и със същите граници, а
описанието му в т. 6 от възстановителното решение от 16.02.1993г. съвпада по
площ, местност и две от границите (път и С. П.) при описани общо три такива. По
отношение на границата „дял I“ следва да се държи сметка
за това, че след изтегления жребий в с. з. на 10.02.1950г., дял I e бил
разпределен на С. П., т. е. вече две от границите са били индивидуализирани по
един и същ начин – „С. П.“. В допълнение, изрично посочено е в решението, че имотът
е установен с протокол от 13.06.1950г. Отделно от това, същото се подкрепя и от
свидетелските показания. Св. С. и св. Й. категорично заявяват, че помнят
процесния имот от преди образуване на ТКЗС и че в периода след 1950г., същият е
бил стопанисван от М. и С. Г. От изложеното от тях може да се направи извод, че
границата път, не е сега съществуващата такава, а стар път, който е вървял
покрай реката. Свидетелите единодушно посочват, че имотът, притежаван от
наследодателя на ответника е бил съседен и не съвпада се процесния такъв.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите кореспондират с
установеното от съда въз основа на събраните писмени доказателства, поради
което и съдът им се доверява изцяло. Още повече, че св. С. и св. Й. са на
възраст, в която помнят имота както към настоящия момент, така и в границите му
от преди образуване на ТКЗС, познават страните и спора помежду им, запознати са
с местността, тъй като имат имоти в съседство. Що се отнася до показанията на
св. Р., съдът не намира основание да не им се довери, но държи сметка за това,
че същите не възпроизвеждат непосредствени впечатления, а се основават на
възприятия от разкази на наследодателката на ищците и семейството й.
Във връзка с изложените от
ответника твърдения относно последващото решение № 12-1/18.09.1998г. на ПК –
гр. Е. важи вече изложеното по отношение на допустимостта на предявения иск.
Съдът не дава вяра на
заключението на вещото лице П. по изслушаната втора съдебно-техническа експертиза
вх. № 6705/14.10.2015г. и допълнителната към нея с вх. № 7988/04.12.2015г. Не
може да се възприеме изложеното от вещото лице, че имотът описан в протокол от
13.06.1950г. за въвод във владение и имотът, посочен в протокола от
08.10.1948г. са само частично идентични, доколкото видно от съдържанието да
двата представени документа, същите са описани по един и същи начин. Още
повече, че изрично посочено е, че основание за образуваното изпълнително дело е
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 29/1945г., като няма данни
изпълнението да е било оспорено. В т. 7 от допълнителното заключение, вещото
лице само посочва, че имотът, описан в дял IV от протокола от
08.10.1948г. по гр. дело № 29/1945г. на РС – гр. Е. съвпадат с описания от
ищците в исковата молба такъв по местност, по граници – П.Р., С. П. и път, но
че по останалите граници няма идентичност.
Не може да бъде възприет и
изводът на вещото лице, че имотът
възстановен в т. 6 от решение № 555/16.02.1993г. на ПК Е. и имотът описан в т.
4 от решение № 4660*/01.02.2000г. на ПК Е. не са идентични (доколкото се сочи,
че съвпадат по населено място, местност, в която се намират и по границата –
улица, но не и по останалите граници и по площ). Вещото лице посочва, че от
границите на имота възстановен в т. 6 на решение № 555/16.02.1993г. на ПК Е.,
към настоящия момент съществува
единствено границата П.Р. и че границите С. П. и път са спорни, доколкото има
данни, че съществувалият в миналото път не съвпада с наличната към момента
улица. Посочената празнота, съдът намира, че може да бъде запълнена при
внимателен прочит на събраните по делото гласни доказателства. В тази посока,
съдът вече изложи аргументи при обсъждане на заключението, на което даде вяра. Косвен
извод за изложеното, може да се направи и от съдържанието на мотивите на
решение от 27.10.1999г. по гр. дело № 57 по описа за 1999г. на РС – гр. Е.
Същото е постановено във връзка с образувано по инициатива на ответника
производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ по жалба срещу решение №
4660*/13.04.1999г. на Поземлена комисия гр. Е. (което не е представено по
делото), в което ответникът Е.С. се е позовал на протокол от 10.02.1950г. и
08.10.1948г. по гр. дело № 29/1945г. на Е. съд, а също и от препис – извлечение
от декларация за притежаваните от С. П.С. непокрити зем. имоти, том *, стр. *,*.
Посочените документи касаят
различен имот като до този извод съдът достигна въз основа на следните
аргументи:
Съгласно решение №
4660*/01.02.2000г. на ПК – гр. Е. (налично по приложеното гр. дело № 239/2011г.
на РС – гр. Е.) процесният имот е бил заявен с пореден № 23 от заявлението и
установен с емлячен регистър пр. извл. т. 2, стр. 654,674. В последващото решение № 4660*/01.02.2000г. на ПК гр. Е. се
сочи, че същият е установен с емлячен регистър пр. извл. т. 2 на стр. 654, 674,
удостоверение АВ-03-08-56/05.04.1999г. и
скица № 100/02.04.1999г. Съгласно препис – извлечение от декларация за
притежаваните от С. П.С. непокрити зем. имоти, том III, стр. 654,674, декларирани
са 26 недвижими имота, сред които под № 1 – зеленчукова градина в м. „З.”,
землището на с. Я. с площ от 1 дка, под № 2 – овощна градина в м. „З.”,
землището на с. Я. с площ от 5 дка, под № 7 – пасище в местността „З.”
землището на с. Я. от 2,8 дка, под № 17 – овощна градина в м. „З.”, землището
на с. Я. с площ от 3,6 дка. Представена е само една от декларациите за
притежавани непокрити земеделски имоти на стр. 654, партида № 6 от 1950г.
(предвид посочената в документа възраст на декларатора 56г. и годината му на
раждане 1894г.), видно от която с нея са декларирани само два от описаните
по-горе имоти – зеленчукова градина от 1 дка при съседи М. С. и И. С. и овощна
градина от 5 дка в местността „З.“ със съсед К. Й. Като основанието за
придобиването е посочен договор за покупко-продажба, който не е наличен по
делото, но за който е установено, че е вписан със записка за вписване от
08.07.1943г. № * т. * на Е. околийски съдия, предмет на обсъждане по-горе в
настоящото изложение. По отношение на останалите имоти в същата местност не са
представени други доказателства, вкл. не е налице декларацията от стр. 674 на
емлячния регистър.
Видно от представените
заявление вх. № 3962/03.06.1992г. и декларация за притежавани от С. П.С. непокрити
земеделски имоти на стр. 654, партида № 6 от 1950г. се установява, че заявени
за възстановяване в процесната местност са били зеленчукова градина от 1 дка
при съседи М. С. и И. С. и овощна градина от 5 дка в местността „З.“ със съсед
К. Й. Към отговора на исковата молба, а впоследствие и от ищците е представено
„описание на границите на недвижимите имоти, оставени в наследство от С. П. ***
от 10.07.1994г, заявени пред ПК – Е. през 1992г.“. Видно от съдържанието им, същият
е заявил овощна градина в местността „З.-К.“ в землището на с. Я. от 5 дка, при
граници: на изток – долчина, на север – наследници на П.Р. с нива, на запад –
имоти за заплащане от П. Д. с построени три къщи по смисъла на параграф 4, т. 1
от ЗЗСПЗЗ, в който имот влиза новопрокаран полски път и на юг – Д. р. и Я., а
също и овощна градина в м. „З.-К.“ в землището на с. Я. от 3 дка при граници:
наследници на П.Р., река „З.“ и горски път, прокаран в имота на наследници на С.
П., а от юг – до съборения мост на река „З.“ на горския път.
Видно от изложеното така
заявеният за възстановяване имот се явява съседен на процесния такъв.
За последния се установи от
показания на св. Й. и св. Р., че е бил закупен от ТКЗС от майката на св. Р. и П.
Т. Същото се установява решение № 78/18.03.2008г. постановено по гр. дело № 210
по описа на Софийски окръжен съд за 2007г., влязло в сила на 14.01.2011г., с
което е отменено решение от 04.06.2006г. по гр. дело № 177/2002г. на РС – гр. Е.
и от съдържанието на представеното удостоверение изх. №
5-03-08-56/05.04.1999г., видно от което имот пл. № 320 в кв. 18 е отразен по
разписен лист на П. Т. Д. и застроен с двуетажна жилищна сграда, за която не са
представени одобрени строителни книжа, а съседни 600,00 кв. м. съгласно §5 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ са записано в собственост на св. С. М. Р. съгласно нотариален
акт № 175/1994г. в изградена в имота жилищна сграда, узаконена с акт за
узаконяване №м */11.06.1998г. От същото удостоверение, представено от ответника
С., се установява, че заявения за възстановяване имот не е заснет на изток от
процесния имот, съгласно представеното „описание на границите на недвижимите
имоти, оставени в наследство от С. П. *** от 10.07.1994г, заявени пред ПК – Е.
през 1992г.“ (където е описано, че съседен на наследодателя не ответниците имот
от запад – „имот за заплащане от П. Д. с построени три къщи по смисъла на
параграф 4, т. 1 от ЗЗСПЗЗ, в който имот влиза новопрокаран полски път), а
върху 1016 кв. м. от имот пл. № * попадат в имот пл. № * в кв.* – отразен по
разписен лист на П. Т. Д. и застроен с двуетажна жилищна сграда, за която не са
представени одобрени строителни книжа, а също и върху 600,00 кв. м. от имот пл.
№ * съгласно §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ – собственост на С. М. Р. съгласно нотариален
акт № */1994г. в изградена в имота жилищна сграда, узаконена с акт за
узаконяване №м 187/11.06.1998г. Такъв извод се подкрепя и от изложеното от ОСЗ
– гр. Е. становище в удостоверение изх. № ВС-01-1008/13.09.2007г. (л. 374 от
гр. дело № 22/2012г. на РС – гр. Е.). Въз основа на изложеното, съдът приема,
че заявеният от ответниците имот е неправилно заснет на мястото на имота,
възстановен на ищците. Следва да се допълни, че по делото не бяха ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението за изтекла в полза на наследодателя на
ответниците по отношение на конкретния имот придобивна давност в периода
от 1928 -1952 година.
По тези съображения съдът
намира, че предявеният от ищците иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода от правния
спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат право да получат
направените по делото разноски. Установи
се, че такива са направени в общ размер от 530,00 лева,както следва: 50,00 лева
за държавна така, 80,00 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза, 200,00
лева – депозит за особен представител на Н.Т.П. и 200,00 лева – депозит за
допълнителна повторна съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е.С.Г. с ЕГН: **********, С.С.С.
с ЕГН: ********** и Н.С.Ч. с ЕГН: **********,*** срещу В.Н.С. с ЕГН: ********** ***-4, И.Н.В. с ЕГН: ********** и
адрес ***, Е.И.С. с ЕГН: ********** и адрес ***, В.Г.Ц. с ЕГН: ********** и
адрес ***, Г.В.Г. с ЕГН: ********** и адрес ***, Б.В.Р. с ЕГН: ********** и
адрес ***, К.Д.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, Н.Т.П. с ЕГН: ********** и
адрес *** и С.Т.П. с ЕГН: ********** и адрес *** – наследници на Станьо П.С. починал
на 01.04.1954г., за което е съставен акт за смърт № 29/01.04.1954г. в с. Л.,
обл. Софийска иск с правно основание чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че наследодателката на ищците М.К. Ц. (М. С. Г.) с ЕГН: **********,
б. ж. на с. Л. е била собственик към момента на образуване на ТКЗС в с. Л.
през 1956-1957г. на недвижим имот – земеделска земя, представляващ овощна
градина с площ от 1.800дка, намираща се в землището на с. Я., О. Е., С. о., м.
„З.-К.” при съседи: собствен имот, П.Р., път и С. П., понастоящем с площ от
1397 кв. м., от които 767 кв. м. попадат в УПИ *-* в кв. * по сега действащия
регулационен план на с. Я., одобрен със заповед № АБ-381/30.12.1987г. с
урегулирана площ от 1014 кв. м., при съседи: улица, УПИ *-* и земеделска земя,
а останалите 630 кв. м. – извън регулация в имот № ****** по картата на
землището на с. Я., местността „С.”, при съседи: имот № 228024 – ливада на И. Е.
С. и имот № ****** – населено място, общинска незаявена земя съгласно
комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза вх. № 366/13.02.2015г., на
л. 62 от гр. дело № 232/2015г, на РС – гр. Б., която приподписана представлява
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА В.Н.С. с ЕГН: ********** ***-4, И.Н.В. с ЕГН: ********** и
адрес ***, Е.И.С. с ЕГН: ********** и адрес ***, В.Г.Ц. с ЕГН: ********** и
адрес ***, Г.В.Г. с ЕГН: ********** и адрес ***, Б.В.Р. с ЕГН: ********** и
адрес ***, К.Д.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, Н.Т.П. с ЕГН: ********** и
адрес *** и С.Т.П. с ЕГН: ********** и адрес *** да заплатят поравно и разделно
на ищците Е.С.Г. с ЕГН: **********, С.С.С. с ЕГН: ********** и Н.С.Ч. с ЕГН: **********,***
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 530,00 лева – разноски в настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: