Р Е Ш Е Н И Е
№.....
/...... 12.2020г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
при
секретар Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.дело
№387 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№14711/10.06.2020г. на ПРОДЕРМА ООД, чрез адв.А.К., срещу решение №265/13.04.2020г., постановено по
т.дело №90/2020г. по описа на ВОС, ТО, с което съдът е ОСЪДИЛ въззивното
дружество ПРОДЕРМА ООД да заплати на С.М.М., ЕГН **********,***, сумата от 96 135 лева,
представляващи стойността на ½ от дружествен дял на Веселина Иванова
Протопопова, починала на 20.10.2018г., на основание чл.125, ал.3 ТЗ като
съобразно този резултат в полза на С.М. са присъдени и сторените по делото
разноски в размер на 7 455.40 лева.
Въззивникът обжалва решението изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира отмяната му ведно със съответно произнасяне и по
сторените в производството разноски.
В жалбата се излага, че производството има за предмет
заплащане стойността на ½ от дружествения дял на наследодателя на ищцата
С.М., което имуществено право е наследено от починалия на 20.10.2018г.
съдружник в Продерма ООД – Веселина Протопопова, на основание чл.125, ал.3 ТЗ. Излага се, че съобразно
приложимата разпоредба на закона, имуществените последици от прекратяване на
членственото правоотношение се уреждат съгласно счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. към 31.10.2018г. в
конкретния случай. Въззивникът счита, че дружественият дял на всеки съдружник се формира от чистата стойност
на капитала, представляваща разлика между всички активи и пасиви на дружеството
като при изплащане на дела, следва да се вземе предвид и да се извади от
междинния счетоводен резултат корпоративния данък и всички данъци за сметка на
прекратилия участието съдружник, които подлежат на удържане от дружеството.
Конкретното несъгласие с мотивите на постановеното решение касаят неотчитане от
съда на изплатената на наследника сума от 1 000 лева по предявен
първоначално частичен иск. Твърди се, че по делото е представена разписка,
удостоверяваща извършеното в полза на С.М. плащане на 19.06.2019г., на сумата от 1000 лева. Сочи, че съдът
неправилно не е отчел при формиране на крайните си изводи това обстоятелство,
за което страната своевременно е представила доказателства. Поддържа се довод,
че изпращането на дължимата сума чрез пощенски запис може да се разглежда като
предлагане на изпълнение по смисъла на чл.95 от ЗЗД, съответно отказът за получаването
ѝ ще води до забава на кредитора с произтичащите от това правни
последици.
В срока за отговор
е постъпило становище на насрещната страна С.М.М., чрез адв.М.Ц., за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че съдът е изложил задълбочени и
обосновани мотиви относно основанието и размера на уважената претенция като е
съобразил изцяло съществуващата практика на ВКС. Страните не са оспорвали
изслушаното заключение на счетоводната експертиза, което също отговаря пълно на
поставените релевантни въпроси. Съдът правилно е приел липса на доказателства
за извършено частично плащане на сумата от 1 000 лева чрез пощенския запис. Твърди се освен това, че в
първоинстанционното производство такава сума изобщо не е била на разположение
на страната, вкл. и към настоящия момент. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна ведно с присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
За да се
произнесе по спора въззивният съд съобрази, че производството е било образувано
пред ВОС по искова молба на С.М.М. срещу ПРОДЕРМА
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен
иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 96 135
лв, представляваща стойността на ½ от дружествения дял
на Веселина Иванова Протопопова, поч. на 20.10.18г. В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на Веселина
Иванова Протопопова, поч. на 20.10.18г., която е била съдружник в ответното
дружество и притежавала дял в размер на
51% от капитала му.
Излага, че съгласно представения в ТР баланс, дружеството притежава активи на обща стойност 798 000лв, а задълженията му
възлизат на
421 000лв,
поради което и чистият
актив бил в размер на 377 000лв. Счита, че с оглед дела на наследодателя ѝ припадащата ѝ се наследствена част от него възлиза на 96 135лв. Излага, че ответникът
отказвал да предприеме действия по уреждане на отношенията във връзка с
дяловото участие на починалия съдружник, което
обосновава предявения иск.
В срока за отговор ПРОДЕРМА
ЕООД,
ЕИК *********
оспорва иска по основание и размер. Сочи, че ищцата не
проявявала интерес към дружествените дела както че на 19.06.19г. ѝ била заплатена сумата от 1000
лв. като част от дела ѝ. Твърди,
че стойността му следва да се определи съгласно счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. към
31.10.18г.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът не се
явява и не изпраща представител. С писмена молба поддържа жалбата на изложените
основания.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание
от адв.Ц., която поддържа неоснователността на въззивната жалба.
Въз основа на твърденията, доводите и възраженията на
страните, въззивният съд намира за установено следното от правна и фактическа
страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
правилността на решението съдът е ограничен от посочените в жалбата оплаквания,
но със служебна преценка спазване на императивни материалноправни разпоредби на
закона.
Решението на ВОС е валидно и допустимо.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, на съдебен
контрол пред въззивния съд подлежи единствено преценката за размера на иска
според въведените от въззивника аргументи за изчисляване равностойността на
дела по чл.125, ал.3 ТЗ както и за извършено частично плащане.
Не е налице спор относно наследственото правоприемство
между починалия съдружник Веселина Иванова Протопопова и ищеца С.М., съответно притежаваните от съдружника 51 дяла от
капитала на ПРОДЕРМА ЕООД, целия в размер на 200000лв,
разпределен на 100 дяла.
Не е налице спор, че членството на съдружника Протопопова в дружеството е
прекратено със смъртта на лицето, настъпила на 20.10.18г., съгласно
чл.125, ал.1, т.1 ТЗ. Съдружникът Протопопова е наследена от двама наследници
–ищцата и брат ѝ Явор Протопопов.
От заключението на приетата ппред ВРС ССЕ /на л.62 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда, се установява, че съгласно изготвен
счетоводен баланс към 31.10.18г., размерът
на активите възлиза на 665 980,14 лв.,
а размерът на задълженията – 277 381,77 лв. като съответно стойността на капитала без преоценъчен резерв
е в размер на 388 598,37 лв.
При така определеният размер на чистия актив
вещото лице дава заключение, че размера на дружествения дял
на наследодателя на ищеца възлиза на 198 185,17лв. Налице е констатация за редовно водене на счетоводството на Продерма ЕООД.
Съобразно наследствената квота на ищцата, същата
притежава субективно материално право върху половината от равностойността на
наследения дружествен дял на Веселина Протопопова от капитала на Продерма ООД.
Съдът констатира, че за вземането ищцата е била предявила
първоначално частичен иск за сумата от 1 000 лева от общо дължими ѝ
96 135 лева, за което е образувано гр.дело №6605/2019г. по описа на ВРС.
След изменение в размера на предявения иск до пълния му размер от 96 135
лева, производството пред РС е прекратено и изпратено на родово компетентния
ВОС, където е образувано т.дело №90/2020г.
Пред РС е било представено своевременно с отговора на
исковата молба писмено доказателство във връзка с твърдяно изплащане на сумата
от 1000 лева – разписка за приемане на паричен превод от Български пощи ЕАД, от
19.06.2019г. с посочено основание –плащане по дело №6605/2019г. В съдебно
заседание, разписката е била оспорена от насрещната страна чрез адв.Ц. с
възражение, че сумата не е реално постъпила при С.М..
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига
до следните правни изводи:
Съобразно императивната разпоредба на чл.125, ал.3 ТЗ,
при прекратяване участието на съдружник му се изплаща сума, определена по
размер съобразно участието в капитала на дружеството по счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването (така решение №
224/10.09.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 765/2008 г. и решение № 120 от
10.07.2012 г., по т. д. № 781/2011 г. на ВКС, ІІ ТО). Имуществената последица в
хипотезата на ал.3 е правото на съдружника да иска паричната равностойност на
дружествените си дялове, а предпоставка за уважаване на иска е да е прекратено
членството на съдружника, обезщетението да не е изплатено от дружеството, като
изчислението на равностойността на дружествения дял се извършва, въз основа на
т. нар. чист актив (разлика между активи и пасиви без собствен капитал, в т. ч.
резерви и финансов резултат – напр. решение № 224/10.09.10 г. по т. д. № 765/08
г. на II т. о., решение № 100 от 07.02.2013 г., по т. д. № 665/2011 г. на ВКС,
І ТО.) В настоящия случай се установява безспорно, че членственото правоотношение
е прекратено поради смъртта на съдружника Веселина Протопопова на 20.10.2018г.
съгласно чл.125, т.1 ТЗ, поради което имуществените последици от това
прекратяване се уреждат съобразно счетоводен баланс /междинен/ към края на
месец октомври 2018г. Предпоставките за основанието на иска не са спорни между
страните.
Въпреки изложените в жалбата доводи относно начина на
определяне равностойността на дела на съдружника, не са направени конкретни
оплаквания срещу методиката, обективирана и в заключението на вещото лице по
ССчЕ. Страната не е оспорвала и не е поставяла допълнителни въпроси на вещото
лице. Поради това съдът намира, че въпросът относно начина на изчисляване на
равностойността на дружествения дял, не е спорен. По отношение на същия е
налице формирана задължителна за съдилищата практика в множество съд.актове -
решение № 64 от 09.06.2009г., по т. д. № 504/2008г. на ІІ ТО; решение № 100 от
07.02.2013г., по т. д. 665/2011 г. на І ТО; решение № 466 от 30.06.2008г., по
т. д. № 112/2008г. на ІІ ТО, която приема, че за да се определи стойността на
дяловете на прекратилия участието си съдружник, следва от актива по счетоводния
баланс включващ стойността на дълготрайните материални активи на дружеството
(напр. земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални
активи, да се извади тази част от пасива, която формира задълженията на
дружеството (без собствения капитал). При съпоставяне на двете величини, ако
сумата на активите е по-висока от задълженията, т. е. собственият капитал е
положителна величина, се получава условно наречен чист актив, стойността на
който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество.
Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се
равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената
стойност на един дружествен дял.
При преценка оплакванията във въззивната жалба, съставът
намира, че не са налице други възражения относно правилността на съдебния акт,
освен поддържаното твърдение за частично погасяване на задължението чрез
приобщения към доказателствата по делото пощенски запис за сумата от 1 000
лева. Не се твърди погасяване на цялото задължение.
Фактът на изплащане на първоначално частично предявената претенция по
чл.125, ал.3 ТЗ, в размер на 1000 лева, е оспорен от ищеца. В тази връзка
ответното дружество не е ангажирало доказателства за установяване извършеното
реално плащане на сумата като част от настоящата претенция, т.е. постъпването
ѝ при кредитора. Представените бонове за приемане на паричен превод и
разписка, издадени от Български пощи ЕАД, София, не са годни да удостоверят
плащането извършено на С.М.. Твърденията във връзка с представеното
доказателство за изпращане на пощенски запис всъщност не е твърдение за
постъпване на сумата в патримониума на кредитора и/или съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД. Като носимо паричното задължение съгласно чл.68 ЗЗД, следва да бъде
изпълнено в местожителството на кредитора, за което същия да бъде уведомен.
Същевременно, кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на част от дължимото
съгласно чл.66 ЗЗД, поради което и не намира приложение нормата на чл.95 ЗЗД.
Не се установява и липса на съдействие или неоснователен отказ на ищеца С.М. да
приеме изпълнението с оглед приложение на алтернативния способ за изпълнение по
чл.97, ал.1, предложение второ ЗЗД. Не са направени други доказателствени
искания въпреки надлежно указаната доказателствена тежест. Поради това,
плащането на част от претенцията както и кредиторова забава, не са установени
по делото, а и втората не би имала значение за основателността на иска. Въззивникът
впрочем не изчерпва докрай твърденията си за последиците от релевантния факт на
плащане. Не се твърди усвояване на сумата, връщане на сумата след изтичане на
срока за съхранение в БП ЕАД както и основанието да избрания способ за
връчване. Неоснователен е доводът, че във всеки момент сумата би могла да бъде
усвоена от кредитора, тъй като съгласно ОУ на БП ЕАД, преводната сума се
съхранява в пощенската станция за около максимум 20 дни. Освен това, както бе
подчертано по-горе, кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение.
Тъй като съобразно ССЕ размерът
на дружествения дял на наследодателя възлиза на 198 185,17лв., то дължимата на ищеца част съобразно наследствената ѝ квота е в
размер на 99 092.58 лева. С оглед на горното не е налице основание за редуциране
на дължимата на наследника сума по чл.125, ал.3 ТЗ и искът се явява основателен
до предявения размер от 96 135 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
решението на ВОС следва да бъде потвърдено.
Разноски за производството се следват на въззиваемата
страна, но поради липса на доказателства за сторени такива, съдът не дължи
присъждане.
Воден от горното, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №265/13.04.2020г., постановено по т.дело №90/2020г. по описа на
Варненски окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл.125, ал.3 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчване преписи на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Преписи от акта да се връчат на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: