Р Е Ш
Е Н И Е
№........., град Шумен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното съдебно
заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административния съдия
Р. Цветкова адм. д. №25 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.118 ал.1 от КСО, образувано по жалба на Н.Е.И.
***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат Г. С.от АК Шумен, със съдебен
адрес ***, против Решение №2153-27-5/05.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Шумен,
с което е отхвърлена жалбата и срещу Разпореждане №2113-27-361#13 от 02.11.2022
г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ град Шумен, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3
от КСО.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се иска неговата отмяна от съда и връщане на
преписката на административния орган със задължителни указания за извършване на
по-нататъшни действия по отпускане на пенсията. Поддържа се, че
административният орган неоснователно е отказал зачитането като действителен
стаж времето, през което жалбоподателката била "неработеща майка", а
именно за периода 08.08.1989 г. – 08.08.1992 г., който период е времето за
отглеждане на второто и дете, родено в Турция. В жалбата е посочено, че
незаконосъобразно административния орган не е зачел този период като
действителен стаж и е прието, че не е изпълнено изискването по чл.68 ал.3 от КСО за изискуем
минимален действителен стаж от 15 години. Според жалбоподателката позоваването
от органа на разпоредбата на пар.1 ал.1 т.12 от ДР на КСО е неоснователно, тъй
като за процесния период тази норма не е действала – в сила от 01.01.2015 г.,
тъй като за спорния период е приложимо Постановление на Министерския съвет № 61
от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта - обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., според
което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на
деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или
осиновителки, се признава за трудов стаж, в какъвто смисъл е и действащата сега
разпоредба на чл.9 ал.2 т.1 и т.2 от КСО. Излагат се и доводи, че неоснователно
органът се аргументира с обстоятелството, че детето е родено в Турция, тъй като
законът не прави разлика къде е родено детето. При зачитане на посочения период
са налице условията по чл.68 ал.3 от КСО, поради което жалбоподателката моли
съда да отмени атакуваното решение, да върне преписката на органа при дадени
указания по приложение на закона, както и да и присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна Директор на ТП на НОИ град Шумен,
редовно призован, за него се явява юрисконсулт Л.И., редово упълномощена, която
счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че оспореният акт е
постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване
на административните правила и в съответствие с материалния закон и неговата
цел. С оглед на това моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална допустимост.
Производството пред административния орган е започнало по
повод заявление вх.№2113-27-361/26.04.2022 г., с което жалбоподателката е
направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68 ал.3 от КСО. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е
извършило проверка на представените документи, както и справка за осигурителен
стаж на жалбоподателката. С оглед установяване на осигурителния стаж, е поискана
извършване на проверка от ТП на НОИ град Пловдив по отношение на осигурителя
„Ен Консулт“ ООД град Карлово, както и е изискано от ТП на НОИ град Търговище
извършване на проверка по отношение на осигурителя МБАЛ – Омуртаг ЕАД град
Омуртаг. До изясняване на относимите факти с Разпореждане от 02.06.2022 г. на
основание чл.98 ал.2 т.1 б.а от КСО производството по подаденото заявление от
жалбоподателката за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е
било спряно.
След извършените проверки с писма изх.№2113-27-361#8/26.07.2022 г. по описа на ТП на НОИ град Пловдив и
изх.№2113-27-361#12/13.10.2022 г. по описа на ТП на НОИ град Търговище са
представени констатациите от извършените проверки, обективирани в КП
№КП-5-15-01169442/22.07.2022 г. и КП №5-25-01203290/30.09.2022 г. Установено е,
че жалбоподателката е осигурено лице по смисъла на чл.10 във вр. с чл.4 ал.1
т.1 от КСО и периодът от 01.12.2019 г. до 30.09.2020 г. може да бъде зачетен за
осигурителен стаж и доход, положен труд „Ен Консулт“ ООД град Карлово. По
отношение на осигурителя
МБАЛ – Омуртаг ЕАД град Омуртаг са били дадени Задължителни предписания
№ЗД-1-25-01203309/30.09.2022 г. от контролните органи на ТП на НОИ град
Търговище за издаване на ново Удостоверение УП-2 на лицето Н.Е.И. за периода от
01.08.1984 г. до 30.06.1989 г. на длъжност медицинска сестра, тъй като лицето
след този период не фигурира в разплащателните ведомости на работодателя.
Издадени са нови два броя УП-2 с №ЛС-94-00-20 от 30.09.2022 г., които
удостоверяват положен труд от жалбоподателката като медицинска сестра в МБАЛ –
Омуртаг ЕАД град Омуртаг за периода от 01.08.1984 г. до 30.06.1989 г.
Към заявлението за отпускане на пенсия Н.И. е приложила и два броя
Удостоверения за раждане, издадени от община Омуртаг и от Община Шумен,
съгласно които заявителката има родени две деца – **– родено на *** *** и **–
родено на *** г. в Турция.
След преценка на всички факти и обстоятелства, както и събраните данни
от извършените проверки, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело,
че жалбоподателката към датата на подаване на заявлението има
навършени 66 години 10 месеца 03 дни, като е зачетен придобит общ осигурителен
стаж от трета категория труд 13 години 03 месеца и 28 дни и същият е зачетен и
за действителен осигурителен стаж. Не е зачетен за действителен стаж по смисъла
на пар.1 ал.1 т.12 от ДР на КСО периодът, в който жалбоподателката е отглеждала
второто си дете, а именно от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г. като „неработеща майка“.
При тези констатации длъжностното лице Ръководител на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ град Шумен е приело, че жалбоподателката не
отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма
15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението
по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, поради което с Разпореждане
№2113-27-361#13/02.11.2022 г. е възобновило
производството по заявление вх.№2113-27-361/26.04.2022 г. на Н.И. и е отказало
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление
вх.№2113-27-361/26.04.2022 г. на Н.И..
Недоволна от процесното Разпореждане, жалбоподателката го е оспорил пред
горестоящия административен орган - Директор на ТП на НОИ град Шумен с жалба
вх.№1012-27-268/05.12.2022 г. С оглед твърденията и доводите в жалбата, които
са насочени към неправилно незачитане на периода за отглеждане на второто дете
като действителен осигурителен стаж, както и приложените доказателства по
пенсионната преписка, Директорът на ТП на НОИ град Шумен се е произнесъл с
оспореното в настоящото производство Решение №2153-27-5/05.01.2023 г., с което
е отхвърлил жалбата срещу Разпореждането на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ град Шумен като неоснователна. В тази насока Директорът на ТП на НОИ град Шумен е
приел, че жалбоподателката има общо действителен осигурителен стаж от 13 години
03 месеца и 28 дни, а не изискуемият по чл.68 ал.3 от КСО 15 години
действителен осигурителен стаж. Обосновал се е с разпоредбата на пар.1 ал.1
т.12 от КСО, поради което е прието, че времето за отглеждане на дете като
„неработеща майка“ в периода от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г. по
удостоверението за раждане в Турция на второто дете не може да се зачете за
действителен осигурителен стаж. Административният орган е извели и извода, че
доколкото детето е родено в Турция, е необходимо жалбоподателката да не е
работила на територията на чужда държава, за да се счита, че е „неработеща
майка“ по българското законодателство и в частност по силата на чл.3ж ал.2 от
Указът за насърчаване на раждаемостта от *** г. – ДВ бр.51/1984 г., действащ за
процесния период. Доколкото обаче липсвал сключен договор за социална сигурност
между Р България и Р Турция, административният орган нямал възможност да
удостовери трудовата заетост на лицето в Р Турция, а действащото споразумение
между двете държави касаело само изплащането на българските пенсии в Р Турция,
поради което отпускането на пенсиите се извършва само въз основа на българския
осигурителен стаж на лицето. С оглед на това органът е заключил, че процесния
период може да бъде зачетен за осигурителен стаж само ако лицето не е работило
в друга държава, поради което стажът за периода от 08.08.1989 г. до 08.08.1992
г. не може да бъде зачетен за действителен, поради което жалбоподателката няма
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване на
заявлението 66 години 10 месеца 03 дни, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, при установен такъв
13 г. 3 м. 28 дни.
Към доказателствата по делото е приложена
цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на жалбоподателката.
Решението е получено от адресата си, чрез
пълномощника на 11.01.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне.
Жалбата е подадена на 14.01.2023 г. чрез административният орган по пощата,
видно от приложения плик и поставено пощенско клеймо.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ град Шумен, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Доколкото Решението е
подписано от лице по заместване, се представи Заповед №1015-27-7/28.01.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ град Шумен, от която се установи, че в отсъствие на
Директора на ТП на НОИ град Шумен е определен ***– началник отдел
„Административен“ в ТП на НОИ град Шумен да издава и подписва решения по чл.117
ал.3 от КСО. Приложена е и Заповед №198/04.01.2023 г. на подуправител на НОИ,
от която се установи, че Директорът на ТП на НОИ град Шумен е бил в платен
годишен отпуск към момента на издаване на оспореното Решение. С оглед на това
оспорения акт се явява издаден от компетентен орган.
Съдът приема, че процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл.90
от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ град Шумен. Не
са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съдът намира, че оспореният административен
акт е постановен в противоречие с материалния закон, поради следните
съображения:
На първо место следва да се
посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и се свежда до
това дали към осигурителния стаж на жалбоподателката следва да се прибави и
осигурителния стаж като „неработеща майка“ за периода от 08.08.1989 г. до
08.08.1992 г. по удостоверението за раждане на второто дете **– родено на ***
г. в Турция и следователно налице ли са кумулативно изискуемите основания по
чл.68 ал.3 КСО за минимален осигурителен стаж от 15 години за възникване
правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Съгласно чл.9 ал.2 т.1 и т.2 от КСО
за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето
на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.38 ал.3 т.6 от НПОС, която гласи, че за
осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност,
раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо
от продължителността на работното време.
Няма спор, но се установява и от доказателствата по делото, че към
датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 26.04.2022 г.,
жалбоподателката е навършила 66 години 10 месеца 03 дни. Следователно
жалбоподателката към подаване на заявлението е навършила изискуемата възраст.
Както бе посочено по-горе няма спор, а и това безспорно се установява от
данните по пенсионната преписка, че по отношение на жалбоподателката Н.И. е
зачетен за действителен осигурителен стаж трета категория в размер на 13 години
03 месеца и 28 дни по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО от пенсионния орган, който обаче не покрива изискването на чл.68
ал.3 от КСО за минимален действителен осигурителен стаж от 15 години.
Не се спори и относно факта, че през периода от 08.08.1989 г. до
08.08.1992 г. жалбоподателката не е полагала труд по трудово правоотношение или
приравнено на такова на територията на Р България, както и че второто и дете **е
родено на *** г. в Р Турция, което се установява от приложеното Удостоверение
за раждане на Община Шумен.
Първият спорен момент в
настоящото производство е дали е приложима разпоредбата на §1 т.12 от ДР на КСО
за процесния период.
Разпоредба
на §1 т.12 от ДР на КСО, на която се позовава административният орган, регламентираща
понятието „действителен стаж“, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.
107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда
стаж, придобит през времето от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г., поради което на
основание §9 ал.1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени
съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби
В §9 ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към
процесния период е разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия
период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла
на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен
отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция №
2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г.
(отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност
и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
Няма спор, а и не се установява през процесния период жалбоподателката да
е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което води до извода, че е
"неработеща майка".
С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за
бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или
осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този
ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.
Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия
КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и
това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или
неработеща, напротив - такова право е признато към процесния период и на
неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1
ал.1 т.12 от ДР на КСО. Със създаването
на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015 г., законодателят не цели отпадане на
правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж,
поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган се е позовал на
разпоредбата на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО да не признае процесния период за
действителен осигурителен стаж.
В тази връзка следва да се отбележи, че правилно административният орган
е посочил, че за процесния период също е относима разпоредбата на чл.3ж ал.2 от
Указа за насърчаване на раждаемостта, която разпоредба е обнародвана в ДВ бр.51
от 1984 г. и по силата на която „На майките и осиновителките, които не работят
по трудово правоотношение, до навършване на 3-годишна възраст на детето се
заплаща парична помощ в размер на 0,01 лв. месечно, като времето се зачита за
трудов стаж.“. Указът за насърчаване на раждаемостта е отменен от 01.04.2002 г.
Следователно по силата на тази отменена разпоредба периодът до навършване на
3-годишна възраст на детето се зачита за трудов стаж на майката, която не
работи по трудово правоотношение.
Вторият спорен момент в
настоящото производство е дали раждането на детето в Р Турция и липсата на
данни дали жалбоподателката в процесния период е полагала или не труд в Р
Турция са факти, относими и релевантни при преценката за осигурителния стаж на
жалбподоталката, с оглед разпоредбата на чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на
раждаемостта.
Безспорно дали детето е родено на територията на Р България или на
територията на друга държава е юридически факт, който не е относим при
преценката за осигурителния стаж на майката, какъвто е настоящият случай. Както
се сочи и в жалбата законодателят в посочените по-горе относими правни норми не
прави разграничение по отношение местораждането на детето, а дали майката е
родило първо, второ или повече деца, като в чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване
на раждаемостта периодът до навършване на тригодишна възраст на детето се
зачита за трудов стаж на майката, която не работи по трудово правоотношение. В
настоящият случай жалбоподателката е българска гражданка, като няма данни в
обратен смисъл, поради което за нея е приложимо българското законодателство,
уреждащо основанията за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст и в частност на основание чл.68 ал.3 от КСО.
Административният орган, за да отрече приложението на чл.3ж ал.2 от
Указа за насърчаване на раждаемостта и съответно обоснове отказа за процесния
период да не го признае за действителен стаж на жалбоподателката, е посочил, че
е в невъзможност да установи каква е била трудовата заетост на лицето в Р
Турция, и доколкото разпоредбата на чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на
раждаемостта изисква майката да не работи по трудово правоотношение към този
момент, то не следва да и бъде зачетен периодът от 08.08.1989 г. до 08.08.1992
г. за действителен стаж.
Съдът намира, че така изведения извод от административния орган е
необоснован. На първо место, не става ясно как административният орган е
установил, че в целия период жалбоподателката е пребивавала в Р Турция. В
цялата административна преписка липсват каквито и да са данни в тази насока.
Действително в подаденото заявление от оспорващата е декларирано, че получава
друга пенсия от Р Турция и има осигурителен стаж, придобит в Р Турция. Няма
обаче данни административният орган да е изискал от заявителката да представи
документи в тази насока. Или от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства не се установява жалбоподателката през целия период
от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г. да е пребивавала в Р Турция, независимо от
факта, че е родила детето си там на 08.08.1989 г.
На второ место, при отричане на приложението на чл.3ж ал.2 от Указа за
насърчаване на раждаемостта, явно административният орган приема, че в
процесния период жалбоподателката е работила по трудово правоотношение в Р
Турция, което не е заявено категорично в атакуваното Решение на Директора на ТП
на НОИ град Шумен, но се извлича от мотивите. При липса на каквито и да е
доказателства в тази насока, този извод се явява необоснован, тъй като е
изведен на базата на предположение. Това, че органът не може да извърши справка
за трудовия статус на жалбоподателката в Р Турция, не го освобождава от
задължението му, визирано в чл.35 и чл.36 от АПК, да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая, както и да събере служебно доказателства в
тази насока. Не може да се отрекат права и законни интереси на лицето без да са
налице категорични доказателства, че жалбоподателката в периода от 08.08.1989
г. до 08.08.1992 г. е работила по трудово правоотношение в Р Турция. Няма
данни, че придобитият осигурителен стаж на лицето в Р Турция обхваща и този
период.
Следователно при липса на доказателства, че оспорващата е полагала труд
по трудово правоотношение както на територията на Р България, така и на
територията на Р Турция през периода от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г., както и
да е ползвала платен или неплатен
отпуск по майчинство, жалбоподателката е "неработеща майка“ и за нея е
относима разпоредбата на чл.3ж ал.2 от отменения Указа за насърчаване на
раждаемостта.
В
случая по отношение на жалбоподателката, при зачитането на периода от
08.08.1989 г. до 08.08.1992 г., безспорно минимумът от необходимите 15 години
действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от
нея възраст от 66 години, 10 месеца и 03 дни, оспорващата безспорно доказва
придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно
жалбоподателката към момента на подаване на заявлението е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО.
Като са приели обратното, органите на ТП на НОИ град Шумен са постановили
незаконосъобразни административни актове, постановени в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта на закона
- отменителни основания по чл.146 т.4 и т.5 от АПК и като такива следва да
бъдат отменени. Доколкото естеството на спора не позволява разрешаването му по
същество от съда, то на основание чл.173 ал.2 АПК, делото следва да бъде
изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението
на оспорващата за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№2113-27-361/26.04.2022
г. по описа на ТП на НОИ град Шумен, при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на жалбоподателката следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 510.00 лв.,
от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв. заплатено
възнаграждение за един адвокат. На основание чл.143 ал.1 от АПК, ТП на НОИ град
Шумен следва да бъде осъдено да заплати на Н.Е.И. направените по делото
разноски общо в размер на 510.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-27-5/05.01.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Н.Е.И. ***, с ЕГН **********,
срещу Разпореждане №2113-27-361#13 от 02.11.2022 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ град Шумен, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното
лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ град Шумен за ново произнасяне по
заявлението на Н.Е.И. ***, с ЕГН ********** за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст вх.№2113-27-361/26.04.2022 г. по описа на ТП на НОИ
град Шумен, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ град Шумен да заплати на Н.Е.И. ***, с
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 510.00 /петстотин и десет
лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: