Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 14.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на четиринадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Д. Г. …….…….
и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 170 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано е въз основа на
постъпила въззивна жалба от С.П.П.,***, подадена чрез пълномощника му адв. Р.И.
***, срещу решението на Плевенски районен съд от 23.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 5813/2018 г., с което е отхвърлен предявения от него против В.С.П.,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.В.А., иск с правно
основание чл. 150 от ГПК за изменение чрез намаляване от 200 лв. на 130 лв. на размера на
определената със съдебно решение № 378/12.10.2017 г. постановено по в.гр.д. №
651/2017 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е изменено решение №
1046/21.062017 г. по гр.д. № 2296/2017 г. на Районен съд – Плевен, издръжка,
която С.П.П. е осъден да заплаща на детето В.С.П..
В жалбата са изложени оплаквания, че решението
е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства се установява
трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната
издръжка, изразяващо се в намаляване на материалните възможности на
жалбоподателя като родител да осигурява присъдената издръжка, от което може да
се съди, че няма да се възвърне състояние преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.
Ответницата по въззивната жалба В.С.П.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Г.В.А., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалваното решение. Подробни съображения са изложени в
представения писмен отговор на жалбата.
Въззивният съд, в настоящия съдебен състав, намира разглеждането на
въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна,
предвид следните съображения:
Не е спорно между страните, че ищецът С.П. е баща на детето В.С.П., родена на *** г. г. от
майка Г.В.А..
Безспорно е също така, че с решение на
Плевенски окръжен от 12.10.2017 г. по в.гр.д. № 651/2017 г., с което е изменено
решението на Плевенски районен съд от 21.06.2017 г. по гр.д. № 2296/2017 г., бащата е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря В. месечна издръжка в размер на 200
лв.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява по безспорен начин, че детето В. през
учебната 2018/2019 г. е ученичка в 10 клас в ПГ по туризъм „А********“ гр.
Плевен, както и че същата понастоящем страда от заболявания, датиращи още от
2009 г. Майката Г.А., която полага непосредствени грижи за В., е с влошено
здравословно състояние, страда от множество заболявания, като в периода от
м.март 2016 г. до м.октомври 2018 г. многократно е ползвала отпуск по болест. През
м.април 2019 г. и е проведено оперативно лечение в Клиника по онкологична
хирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен. Поради финансовите си
затруднения същата е ползвала множество кредити, а също така е била подпомагана
финансово от нейните родители и от свидетелката Ц.. От м.февруари 2017 г. до
края на м.март 2019 г. на Г.А. са били изплащани по застрахователно
правоотношение обезщетения за прегледи, лечение и лекарства, чийто общ размер е
1083,34 лв. Бащата С.П. реализира доходи
от трудово правоотношение в удостоверения
от работодателя нетен размер от 466 лв. месечно. Същият е в граждански брак със
свидетелката Л. П., която на 29.12.2018 г. е била хоспитализирана в тежко
състояние – кома, на изкуствена белодробна вентилация, с диагноза „Исхемичен
инсулт на двете малкомозъчни хемисфери“. Семейството на бащата, в което се
отглеждат двете деца на съпругата Л. П. от предходен брак, също изпитва
финансови затруднения, които налагат вземането на заеми от близки и познати.
Предпоставка
за изменение на присъдена издръжка съгласно чл. 150 от СК е изменението на
обстоятелствата, което може да се отнася до здравословното състояние,
трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск,
предявен на същото основание, се изисква трайна или съществена промяна в
нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай ищецът С.П. по предявения от него иск за изменение на
присъдената издръжка в полза на непълнолетното му дете В. в размер на 200 лева
месечно е обосновал претенцията си за намаляването й с фактически
твърдения, че плащането на издръжка в
този размер се оказва непосилно за него,
предвид получаваните от него ниски доходи. Нередовното плащане на издръжка от негова
страна е довело до депозиране на жалби в РП-Плевен от страна на майката, което
пък е наложило настоящата му съпруга да изтегли кредит за покриване на тези
негови задължения. Позовава се също така на влошеното здравословно състояние на
съпругата му в резултат на прекарания от нея инсулт, както и от необходимостта
от непосредствени грижи за нея и увеличени разходи за медикаменти,
рехабилитация и консумативи.
През изминалия период от време от
определяне на действащата издръжка на непълнолетната В. – малко повече от една
година, не се установява да е намаляла необходимостта от издръжка на детето в
определения размер от 400 лв., които да бъдат осигурявани по равно от двамата
родители.
Настъпила е промяна в
обстоятелствата, касаещи възможностите
на бащата да осигурява издръжка, предвид получаваните от него доходи в по-нисък
размер и влошеното здравословно състояние на съпругата му, предпоставящо
по-големи разходи за семейството.
Същевременно обаче е отпаднало
задължението на бащата да осигурява определената издръжка на другото му дете –
А. П., също в размер на 200 лв., поради навършено пълнолетие.
Наред с това е налице и настъпила
промяна във възможностите на майката да осигурява издръжка, предвид нейното
здравословно състояние.
При това положение не може да се
направи категоричен и еднозначен извод,
че настъпилата промяна в обстоятелствата след присъждането на издръжка в полза
на непълнолетната В. сама по себе си
засяга съществено или трайно възможността на ищеца да дава издръжка в
определения размер, нито че тази промяна обуславя необходимост от намаляване на
присъдената издръжка.
Следва да се има предвид също така,
че бащата е в активна трудоспособна възраст и е работоспособен, при липсата на
данни за противното. В този смисъл и предвид абсолютното му задължение за
предоставяне на издръжка на непълнолетно дете, същият би могъл да реализира месечен доход около
средния за страната. Нуждата на непълнолетното дете от издръжка е с приоритет
пред нуждите на ищеца, респективно пред срещаните от последния материални
затруднения при осигуряването на
издръжката.
С оглед на гореизложените съображения, въззивният
съд приема, че исковата претенция за намаляване размера на дължимата от бащата С.П.
издръжка, присъдена в полза на непълнолетното
му дете В., се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както правилно е
приел и първоинстанционният съд.
Обжалваното решение на Плевенски
районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е
претендирала деловодни разноски, но предвид липсата на данни за сторени такива,
разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133 от 23.01.2019 г. на
Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 5813/2018 г..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: