№ 6249
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110139806 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца Д. Г. А., ЕГН ***************, със съдебен адрес:
**********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
срещу ответника „Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, за признаване за
установено, че ищецът Д. Г. А. не дължи на ответника „Финанс Про Колект“ ООД
сумата от 110,86 лв., представляваща дължима сума по Договор № 5471110, сключен с
„А 1 България“ ЕАД, вземането по който се претендира от ответника.
Ищцата Д. Г. А. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че през месец юни 2022 г. получила писмо от ответника, с което я уведомява, че има
задължение в размер на 110,86 лв. към „А 1 България“ ЕАД по договор № 5471110,
което е в просрочие, като е предупредена, че при неизпълнение сумата ще бъде
събрана принудително. Сочи, че при направена справка в „А 1 България“ ЕАД
установила, че липсват неплатени задължения към мобилния оператор и същата не е
клиент на оператора от 2016 г. С допълнителна молба твърди, че след проведен
телефонен разговор със служител при ответното дружество била уведомена, че същото
е придобило процесното вземане въз основа на договор за цесия. Твърди, че вземането
е погасено поради изчитането на петгодишна погасителна давност.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска, като релевира възражение за недопустимост на иска поради липсата на правен
интерес за ищцата от воденето на отрицателен установителен иск, доколкото същият
никога не е претендирал да е кредитор на ищцата. Сочи, че с „А1 България“ ЕАД имат
сключен договор за извънсъдебно събиране, който включва изпращане на
извънсъдебни покани и осъществяване на контакт с длъжниците, а вземането никога не
му е прехвърляно с договор за цесия. При условията на евентуалност признава
предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена извънсъдебна покана, изпратена от ответника „Финанс
Про Колект“ ООД до ищца, от съдържанието на която се установява, че между
ответникът и „А1 България“ ЕАД е сключен рамков договор за извънсъдебно
събиране, въз основа на който първият е упълномощен да организира събирането на
просрочени задължения към „А1 България“ ЕАД. Със същата покана ответникът
уведомява ищеца за съществуването на неплатено задължение в размер на 110,86 лв.
1
по Договор № М54711110, като го кани да плати доброволно, като в случай, че не бъде
платено, ще се прибегне към съдебно събиране.
Представен е и Договор, подписан на 23.06.2021 г. (видно от електронните
подписи) между „А1 България“ ЕАД и „Финанс Про Колект“ ООД, въз основа на
който първото е възложило на ответника да организира чрез всички позволени от
закона средства събирането на просрочени вземания от неизрядни длъжници, страни
по договори с „А1 България“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. От приложената по делото извънсъдебна
покана се установява, че ответното дружеството претендира заплащане на процесните
суми от ищеца, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска в
посочения размер. Без значение за правния интерес е дали между ответника и „А1
България“ ЕАД съществува договор за събиране на вземания или за цесия, доколкото
изявлението и предупреждение за последиците от неизпълнение на задължението са
отправени именно от ответника. От друга страна признанието на иска от страна на
ответника на самостоятелно основание обуславя допустимост на предявения
отрицателен установителен иск.
Ответникът „Финанс Про Колект“ ООД е направил изрично признание на
предявените искове, с които права процесуалният представител е надлежно
упълномощен, но поради липсата на изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на решение при признание на иска, съдът ще цени признанието наред с
другите доказателства по делото. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото,
съответно не е установил поставените в негова доказателствена тежест обстоятелства
за основанията, на които претендира това вземане от ищеца – наличието на
облигационна връзка пряко с него или с трето лице, от чието име действа. В този
смисъл представения делото Договор от 26.03.2021 г., сключен между ответника и „А1
България“ ЕАД за организиране събирането на просрочени вземания от неизрядни
длъжници, не установява именно процесното вземане от ищеца да е възложено за
събиране.
Предвид пасивното процесуално поведение и с оглед твърденията на ищеца, че
не е клиент на „А1 България“ ЕАД следва да се приеме, че процесното вземане датира
от преди 2016 г. и доколкото не са ангажирани доказателства за факти, обуславящи
прекъсване или спиране на давността, то същото се явява погасено по давност.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за основателен, поради
което следва да бъде уважен.
По разноските:
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло
предявения иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието. В тази
хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете
предпоставки за приложение на цитираната разпоредба, като счита, че с
извънсъдебното претендиране на процесното вземане (дори и несъществуващо)
ответникът по отрицателен установителен иск за отричане на вземането не дава повод
за завеждане на делото. При сега действащия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието
на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
2
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и и
константната практика на ВКС (в този смисъл – Определение № 474/07.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 6063/2019 г. на ВКС, Определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017
г. на ВКС, Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС и много
други.).
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Д. Г. А., ЕГН
***************, със съдебен адрес: **********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „Финанс Про Колект“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет. 6, че ищецът Д. Г. А., ЕГН ***************, със съдебен
адрес: ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет. 6 сумата от 110,86 лв., представляваща дължима сума по
Договор № 5471110, сключен с „А 1 България“ ЕАД, вземането по който се претендира
извънсъдебно от ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3