№ 4227
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110140833 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. В. С. срещу „****“ ЕООД, с която са
предявени при условията на обективно съединяване следните искове: евентуално съединени
помежду си искове за прогласяване нищожност на клаузата в Договор за кредит от
09.09.2017 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 191.87
лв., както следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – нищожност поради
неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК –
нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
нищожност поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 50 лв., представляваща платена без основание такса за
експресно разглеждане по Договор за кредит от 09.09.2017 г., ведно със законната лихва от
28.07.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит от 09.09.2017 г., по
силата на който й била предоставена сума в размер на 1 000 лв., при фиксиран лихвен
процент 40.99 % и ГПР 49.70 %. В договора била обективирана клауза, предвиждаща
заплащането от нея на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 191.87 лв. Излага съображения, че тази клауза е нищожна поради
неравноправност с оглед липсата на информираност на заемателя преди сключването на
договора, че такава такса би се дължала при необходимост от бързо разглеждане на заявката
за кредит, както и липсата на информираност за нейния размер и начин на плащане. Счита,
че липсва еквивалентност между таксата и действително извършената услуга от ответника,
като единствената й цел е неоснователното обогатяване на кредитора. Излага, че клаузата
1
цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като таксата води до скрито
оскъпяване на кредита. Сочи, че е налице и противоречие с добрите нрави – с принципа на
добросъвестността, защото таксата представлява добавка към възнаградителната лихва.
Поради това счита, че платената от нея такса в размер на 50 лв. е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен
Договор за кредит № ****/12.08.2017 г., по който е предоставил на ищцата сумата от 1 000
лв., а тя се задължила да върне сума в общ размер на 1 225.56 лв., включваща освен
главницата, но и договорна лихва в размер на 33.69 лв. и такса за допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявлението за кредит в размер на
191.87 лв., с падеж на 11.09.2017 г., като с Анекс от 09.09.2017 г. /озаглавен Договор за
кредит № ****/09.09.2017 г./ падежът е променен на 11.10.2017 г. Излага, че ищцата
доброволно е кандидатствала за отпускане на кредита, като е попълнила желаните
параметри, включително, че желае да ползва услугата за експресно разглеждане на кредита,
и е одобрила Общите условия на ответника. Оспорва таксата за експресно разглеждане да е
нищожна. Излага, че при приемане на искането за отпускане на кредит е предоставил на
ищцата пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко време при кандидатстването
са били посочени параметрите на процесния договор за кредит – възнаградителна лихва,
размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на кредита, и ищцата е имала
възможност да се откаже, включително в 14-дневен срок след сключването на договора, без
да обосновава отказа си. Счита, че ГПР е формиран изцяло в съответствие със законовата
формула, като оспорва таксата за експресно разглеждане да подлежи на включване в него,
след като тя не се заплаща във връзка с договора, а е дължима за самостоятелна услуга, която
се предоставя преди да се стигне до сключване на договор за кредит, и щом ползването на
услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Предвид изложеното и поради липса на
субективния елемент на заобикалянето на закона – знание и на двете страни по сделката,
оспорва такова основание за нищожност да е налице. Оспорва процесната клауза да е в
противоречие с добрите нрави, като излага, че тя е уговорена в съответствие с принципа на
свободното договаряне и таксата е еквивалентна на обема и значимостта на предоставената
услуга на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожна на няколко различни основания на клауза от договор за кредит, предвиждаща
задължение за потребителя за заплащане на такса за допълнителна услуга, и кумулативно
съединен с тях иск за връщане на платената въз основа на нищожната клауза парична сума.
Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
2
ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване
нищожност на клаузата, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде разгледан искът
с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата поради
неравноправност и само в случай на неговото отхвърляне следва да бъдат разгледани
последователно другите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
По този иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи сключването между
страните на Договор за кредит от 09.09.2017 г. с посоченото съдържание и твърдяната
неравноправност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, а в тежест на
ответника е да докаже, че процесната клауза е индивидуално уговорена.
В случая не се спори по делото, че на 09.09.2017 г. страните са сключили
съглашение, наименовано Договор за кредит № ****/09.09.2017 г., доколкото и двете го
представят по делото, като съдържанието му е идентично. С него е уговорено
предоставянето от ответника /към онзи момент с наименование „4финанс“ ЕООД/ на
ищцата на потребителски кредит на 11.09.2017 г. в размер на 1 000 лв., за срок от 30 дни –
до 11.10.2017 г., при лихвен процент в размер на 40.99 %, годишен процент на разходите в
размер на 49.7 %, като е уговорено задължение за заплащане на сума за експресно
разглеждане в размер на 191.87 лв., а общата дължима сума възлиза на 1 225.56 лв. Страните
спорят относно това дали се касае за самостоятелен договор или подписаното съглашение
има характера на анекс към по-рано сключен между тях договор за кредит. В тази връзка
ответникът представя Договор за кредит № ****/2.08.2017 г., сключен с ищцата, с който й е
предоставил на 12.08.2017 г. потребителски кредит в размер на 1 000 лв., за срок от 30 дни –
до 11.09.2017 г., при лихвен процент в размер на 40.99 %, годишен процент на разходите в
размер на 49.7 %, като е уговорено задължение за заплащане на сума за експресно
разглеждане в размер на 191.87 лв., а общата дължима сума възлиза на 1 225.56 лв.
Съобразявайки обстоятелството, че като дата на получаване на заемната сума е посочен
падежът по договора от 12.08.2017 г., както и че единствената разлика в съдържанието на
двата договора касае датата на връщане на заемната сума, а всички други параметри са
идентични, като дори номерата на двете съглашения са еднакви, съдът намира, че всъщност
съглашението от 09.09.2017 г. представлява такова, с което се изменя само падежът на
задължението на кредитополучателя за връщане на заемната сума, като с него се
възпроизвеждат всички останали договорни клаузи от основното съглашение, включително
поетото от ищцата по договора задължение за заплащане на сума за експресно разглеждане
на заявлението за кредит. Същевременно по делото се доказва предоставянето на заемната
сума на ищцата на 12.08.2017 г., като липсват доказателства за предоставяне на идентична
по размер сума на 11.09.2017 г., което потвърждава извода на съда, че с „договора“ от
09.09.2017 г. е изменен само падежът на задължението, а не се касае за възникване на второ
договорно правоотношение между страните – за втора сума в размер на 1 000 лв., нито пък
3
се касае за допълнителен кредит по смисъла на Общите условия на Договора за кредит, щом
клаузата относно размера на дължимите суми е останала непроменена.
Предвид изложеното и доколкото двете съглашения в своята цялост обективират
съдържанието на възникналото между страните договорно правоотношение, съдът намира,
че независимо от правната интерпретация на ищцата, направена в исковата молба и
поддържана в молба с вх. № 42158/15.02.2023 г., предявеният иск за установяване
нищожност на клаузата, предвиждаща задължение за ищцата за заплащане на сумата от
191.87 лв., касае обективираната в Договор за кредит № ****/12.08.2017 г., изменен с
Договор за кредит № ****/09.09.2017 г., клауза за дължимост на сума за експресно
разглеждане.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на
чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Страните са уговорили, че неразделна част от него са Общите условия на Договора за
кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че
преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от
разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит, а според ал. 2 информацията се предоставя във формата
на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение № 2, като съгласно ал. 9 при предоставяне на потребителски
кредит от разстояние кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение № 2. В случая на ищцата е представен Стандартен
европейски формуляр в съответствие с т. 1.4. от Общите условия на Договора за кредит,
поради което ответникът е доказал спазване на тези изисквания, като от значение е
предоставянето на преддоговорната информация преди сключване на Договор за кредит №
****/12.08.2017 г., доколкото задълженията са възникнали от този момент.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е
нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
4
възможност да влияе върху съдържанието им. Ал. 2 предвижда частни случаи на
неравноправност.
В случая е установено поемането от ищцата на задължение за заплащане на сума за
експресно разглеждане. В Общите условия на Договора за кредит е прието, че се касае за
такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на Искането за отпускане на
кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит и/или допълнителен кредит/и/ при срокове и условия, посочени в
Общите условия. Съгласно т. 2.1. от Общите условия на Договора за кредит кредиторът се
задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит
/включително за допълнителен кредит/, изпратено от кредитополучателя, е одобрено в срок
от 7 календарни дни, считано от получаването му, като се свърже с кредитополучателя и му
даде изричен отговор, като ако седмият календарен ден се пада в неработен ден, отговорът
трябва да бъде даден в първия следващ работен ден. Според т.2.2. от същите кредиторът
дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или
допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
кредитополучателя, т.е. получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15
минути от изпращането му, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне веднага след
получаването на искането за отпускане на кредит. Съгласно т. 2.3., когато Искането за
отпускане на кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен ден или на
официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и
ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 2 часа от началото на
първия следващ работен ден, но кредиторът не може да бъде отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни услугата ведна,
когато това стане възможно. Според т. 2.4. за допълнителната незадължителна услуга за
експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели /за кредит и за допълнителен
кредит/ кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се изчислява
спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит, като тя е
видима на сайта на кредитора и е описана в специалните условия към Договора за кредит, а
в т. 2.5. е предвидено, че таксата се дължи само, когато кредитът/допълнителният кредит
бъде одобрен, и не се дължи, ако искането бъде отхвърлено. Съгласно т. 2.6. допълнителната
услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на
кредит/допълнителен кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи
такъв.
Следователно таксата за експресно разглеждане, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена
от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за
5
потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая съгласно т. 4 от Общите условия на Договора за кредит ГПР не включва
разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по
негово искане. В този смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според
което посоченият в договора ГПР в размер на 49.7 % включва единствено разхода за
договорна лихва, а ако при изчислението на размера на ГПР бъде включена и таксата за
експресно разглеждане в размер на 191.87 лв. и тя е дължима на падежа на единствената
вноска по кредита, то ГПР ще е в размер на 1 087.80 %. Невключването на таксата за
експресно разглеждане в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора, което означава, че клаузата
относно нейната дължимост е неравноправно по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Въпреки изричните указания до ответника, че следва да докаже, че процесната клауза
е индивидуално уговорена и че не сочи доказателства за това, той не е ангажирал съответни
доказателства. Същевременно данни за индивидуално уговаряне на клаузата не могат да се
почерпят и от самия договор, който е сключен при общи условия, чрез използване на
средства за комуникация от разстояние и е очевидно типизиран. Щом клаузата не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП те я нищожна.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата
основания за нищожност на процесната клауза.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За неговата основателност в тежест на ищцата е да докаже следните обстоятелства:
извършена от нея в полза на ответника престация на определено благо – заплащане на
парична сума в размер на 50 лв. като такса за експресно разглеждане по процесния договор;
получаване на сумата от ответника.
В случая по делото следва да се приеме за установено плащането на процесната сума
от ищцата и получаването й от ответника. В тази връзка съдът съобрази, че единствената
причина за липсата на отговор по този въпрос от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е обстоятелството, че ответникът не му е предоставил необходимите счетоводни
регистри, обосновавайки се с изтичане на срока за тяхното съхранение. Съгласно чл. 12, ал.
1, т. 12 ЗСч обаче счетоводните регистри се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на
отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. Този срок в случая не е
изтекъл. Ето защо съдът преценява поведението на ответника по непредоставяне на вещото
лице на необходимите му за отговор на въпрос № 3 счетоводни документи като
възпрепятстване на доказването, поради което и доколкото той е предупреден за
последиците от такова свое поведение, съдът приема за доказано плащането от ищцата на
ответника на сумата от 50 лв. като такса за експресно разглеждане по процесния договор.
Същевременно неоснователни са възраженията на ответника срещу допускането на
експертиза относно плащането на процесната сума от ищцата. Действително това
6
обстоятелство е в доказателствена тежест на ищцовата страна, но същевременно
процесуалния закон не съдържа изискване за доказването му по точно определен начин – с
писмени доказателства, каквато теза на практика застъпва ответникът. Допълнителен
аргумент относно доказаността на плащането е и адресираното до вещото лице изявление на
ответника, че общият размер на задължението по договора за кредит е било в размер на
1 225.56 лв., която сума включва и такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит
в размер на 191.87 лв., като задължението е било погасено.
Основателността на иска за прогласяване на клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на таксата, за нищожна неминуемо налага извод, че плащането на сумата от 50
лв. от ищцата в полза на ответника е извършено при начална липса на основание, поради
което тя следва да й бъде възстановена.
По изложените съображения осъдителният иск следва да бъде уважен изцяло, като
върху сумата от 50 лв. ответникът дължи и законната лихва, считано от 28.07.2022 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат сторените от нея разноски по
делото, възлизащи на сумата от 400 лв., както следва: 100 лв. – държавна такса; 300 лв. –
депозит за вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищцата – адв. И., се дължи сумата от 600 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред., изм. с
ДВ, бр. 68/2020 г., която е приложима към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 25.07.2022 г./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес:
адрес, срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, че
клаузата, обективираната в Договор за кредит № ****/12.08.2017 г., изменен с Договор за
кредит № ****/09.09.2017 г., предвиждаща задължение за ищцата за заплащане на сумата от
191.87 лв. – такса за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: адрес, следните суми: на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата от 50 лв., представляваща платена без основание такса за експресно
разглеждане по Договор за кредит № ****/12.08.2017 г., изменен с Договор за кредит №
****/09.09.2017 г., ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до окончателното плащане; на
7
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес,да
заплати на адв. Е. Г. И. от АК – Пловдив, личен № **********, с адрес на упражняване на
дейността: адрес, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
600 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Л. В. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8