№ 260246 29.01.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД трети въззивен граждански състав,
На двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и първа година,
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. РАДОСТИНА
ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
в. ч. гр. д. № 2874 по
описа за 2020 г. на БОС
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Образувано
е повод постъпило
възражение, подадено от длъжника „КАД “ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул. „Морски скали“ № 15, ет. 2, ап. 6, представляван от управителя Кристофър Дорел – гражданин на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Ивайло Найденов, с което се иска
съдът да приеме, че заповед № 1225 от
19.06.2020г. за изпълнение на парично вземане въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3043/2020г. на БРС, издадена за сумата 500000
лева, дължима по запис на заповед от 01.03.2010г. не му е била надлежно връчена по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като при условията на
евентуалност се позовава на чл. 423, ал.
1, т. 3 от ГПК като твърди, че дружеството-длъжник е било в невъзможност да
узнае своевременно за връчване на заповедта по чл. 417 от ГПК поради настъпване
на особени непредвидени обстоятелства, свързани с ограниченията с пътуванията
поради глобалната ковид пандемията. В случай,
че съдът приеме за основателно възражението му по чл. 423 от ГПК, длъжникът
моли съдът да се произнесе и по обективираната в него частна жалба по смисъла
на чл. 419, ал. 1 от ГПК, с която се иска отмяна на разпореждането на съда за
незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта по чл. 417 от ГПК, въз основа
на което в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист, по изложени подробни
съображения. Направено е и искане за спиране на
основание чл. 423, ал. 3 от ГПК на незабавното изпълнение на заповедта
по чл. 417 от ГПК. Моли за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел за установяване на обективната невъзможност на управителя на
дружеството-длъжник да предприеме пътуване до Р. България през лятото на 2020г.
Ответникът по възражението В.Д. П. – кредитор по вземането в указания му срок е
депозирал писмен отговор и становиещ, в
които е оспорил твърденията на длъжника с искане съдът да не приема
възражението по
чл. 423 от ГПК, както и да не уважава частната жалба на длъжника по чл. 419, ал.
1 от ГПК и искането за спиране по чл. 423, ал. 3 от ГПК. Изложил е съображения, че в случая поради
неосигуряване от длъжника на канцелария по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК на
вписания в търговския регистър адрес на управление е приложима санкцията на чл.
50, ал. 2 от ГПК, независимо дали е залепено уведомление по чл. 50, ал. 4 от ГПК. Досежно сочените от длъжника непредвидени обстоятелства, свързани с
коронавирус пандемията кредиторът счита, че същите не представляват причина за
да не може длъжника, който е търговец своевременно да узнае за връчване на
заповедта. По горните съображения, подробно доразвити в писмения отговор и
становището, кредиторът счита, че длъжникът е редовно уведомен за заповедта по
чл. 417 от ГПК и няма основание за приемане на възражението му по чл. 423 от ГПК.
Бургаският окръжен съд след като прецени, че
искането по чл. 423 от ГПК е направено е законовия едномесечен срок от лице с
правен интерес от направеното искане, намира, че искането е допустимо.
След преценка на изложените доводи и събраните доказателства, съдът намира за
установено следното:
Със заповед № 1225
от 19.06.2020г. за изпълнение на
парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 3043/2020г. на
БРС е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата 150 000 лв., дължима по запис на заповед от 17.01.2007г., ведно със законната
лихва от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 5200лева - разноски по
делото. По
силата на допуснатото незабавно изпълнение, в полза на кредитора е издаден
изпълнителен лист от 19.06.2020г., въз основа на който е образувано изп. д. № 340/2020г. по описа на ДСИС
при БРС.
Видно от данните по изисканото и приложено изп.
д. № 340/2020г. по описа на ДСИС
при БРС, на длъжника са изпратени две покани за доброволно изпълнение /ПДИ/ на
адреса му на управление, вписан търговския регистър- гр. Созопол, ул. „Морски
скали“ 15. В първата покана от 01.07.2020г. е отбелязано от връчителя, че
адресът е посетен на 09.07.2020г., установено е, че къщата е необитаема от
години, невъзможно е в нея да е живее, като съседите не знаят чия собственост е
имота. Посочено е, че на адреса не е открито такова лице и такова дружество.
С
разпореждане от 13.07.2020г. ДСИ е
разпоредил ново връчване на ПДИ на същия адрес, като в изпълнение на това
разпореждане на 13.07.2020г. до длъжника е изпратена нова ПДИ, която е върната
с отбелязване, че адресът е посетен отново на 16.07.2020г. Връчителят е
посочил, че адресът е посещаван от него и друг път, като отново е констатирано,
че къщата е необитаема, в нея не може да се живее, а по данни на съседи никой
не е идвал там от много години. С
разпореждане от 23.07.2020г. втората ПДИ е върната на връчителя за изпълнение
на процедурата по разлепване на уведомление и отбелязване дали на адреса има
канцелария на дружеството. В изпълнение на дадените указания, на 14.08.2020г.
на вратата на адреса на управление на дружеството-длъжник е залепено
уведомление за явяване в двуседмичен
срок от съобщението в канцеларията на Община Созопол за получаване на съобщение
по горепосоченото изпълнително дело, като е отбелязано от връчителя, че няма
индикации за съществуването на офис на фирма.
С разпореждане от 28.08.2020г. ДСИ е приел,
че на основание чл. 50, ал. 4 вр. с ал. 2 от ГПК дружеството-длъжник е редовно
уведомен от 14.08.2020г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка
и съобразно наведените от жалбоподателя възражения, от правна страна съдът
намира следното:
Възражението по чл. 423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в
заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на
заявените основания за нарушено право на защита, без да се произнася по
съществото на изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява
висящността на заповедното производството и възможността да се подаде
възражение по чл. 414 от ГПК, а с неприемането му се запазва стабилитета на
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.
В конкретния случай наведените от дружеството фактически твърдения се
основават на чл. 423, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по съображения, че същото било лишено от възможността да
оспори вземането, тъй като
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, респ. не са могли да узнаят своевременно
за връчването поради особени непредвидени обстоятелства.
По отношение на първото възражение по чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК длъжникът счита, че връчването е опорочено, основавайки
се на следните съображения: на първо място възразява, че видно от съдържанието
на ПДИ, като нейно приложение, видно от направеното отбелязване е вписано, че е
приложено само „извлечение от изпълнителен лист“, без заповедта за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, на второ място, сочи, че липсва отбелязване на часовете на
посещение, както и на индивидуализация на лицата - съседи, от които е получил
вписаната в разписката информация, и на трето място, че липсват вписани в ПДИ данни
дали връчителят е имал достъп до пощенската кутия.
С оглед гореизложените съображения, на първо
място следва да се отбележи, че тъй като се касае се за връчване на съобщения на юридическо лице – търговско дръжество,
редът за това е уреден в нормата на чл. 50 от ГПК.
Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е
последният посочен в регистъра адрес, като съгласно чл. 3 връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им
и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и
длъжността на получателя.
В ал. 2 на чл. 50 от ГПК е установена законовата
фикция, че ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Ако обаче има данни за
наличие на канцелария на юридическото лице, за която обаче връчителят не намери
достъп или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, съгласно разпоредбата на
чл. 50, ал. 4 от ГПК, на адреса следва
да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Длъжникът се позовава на дадените
относно приложението на чл. 50, ал. 2 от ГПК указания в решение
№ 279 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2769/2014 г., III г. о., ГК и решение
№ 15 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3719/2017
г., III г. о., ГК.
В цитираната съдебна практика е посочено, че за
връчване на търговец чрез прилагане на съобщението към делото на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК е необходимо същият
да е напуснал регистрирания адрес на управление, без в съответния регистър да е
вписан новият му адрес, като това
обстоятелство следва да се удостовери от връчителя. За целта същият следва да
извърши проверка за наличието на табела с фирмата на търговеца или
наименованието на юридическото лице,
обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които
пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. В случай, че не намери такива, връчителят
трябва да положи усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец
с такава фирма и известно ли е на съседите юридическо
лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или
работници и служители на посочения адрес и, по възможност кога, като тези сведения, наред с констатациите си, той трябва
да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения. Прието е, че
само констатацията, че на адреса няма
представители на търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога
и как са събрани сведения за това, опорочава връчването на съобщението.
В случая видно от данните по делото и двете
ПДИ са били изпратени на адреса на управление на дружеството, вписан в ТР, като
и при двете посещения на посочените дати съответно на 09.07.2020г. и на
16.07.2020г. връчителят е отбелязал, че къщата е необитаема /дограмата липсва/,
в сградата няма никой, на адреса няма изобщо офис или индиции за такъв, няма
открито такова лице или фирма, като по данни на съседи няма информация чия
собственост е имота, и, че никой не е идвал от много години. С оглед
гореустановеното фактическо положение предвид констатациите на служителя и
събраните от него данни не само за отсъствие на офис и служители на
дружеството, но и отсъствие на обитатели на
сградата от години, в т.ч. и липсата на каквото и да е означение за офис
или за собственост на което и да е лице, се налага извод, че на този адрес,
който съвпада с адреса на управление на дружеството в ТР е редовно удостоверено,
че адресът на управление се намира във видно необитаема от години постройка, в
която липсва, както надлежно означена канцелария,
така и каквито и да е обитатели, в т.ч. и служители на дружеството- длъжник.
Това налага извода, че в случая дружеството- длъжник се счита за редовно
уведомено по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че поради
отсъствие на офис и служители и приложение на чл. 50, ал. 2 от ГПК в случая не
е било необходимо залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 вр. с ал.
2 вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК, тъй като
целта на залепване на уведомление е юридическото лице, което има офис, но
временно отсъстват негови служители или представители да може в указания му двуседмичен срок по чл.
47, ал. 2 от ГПК да изпрати свой представител, който да получи подлежащите му
на връчване книжа. Тъй като факта на отсъствие на управителя и служители на
дружеството за периода на посещенията на връчителя /м. юли и м. август 2020г./
не се оспорва от длъжника, а напротив именно такива изтъкнат е като основание
по чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК, без правно значение е дали връчителя е
отбелязал точните часове на посещение, кои са лицата – съседи, които са дали
сведения за отсъствието на офис и обитатели на адреса, респ. и какви документи
са отбелязани като приложение към ПДИ, щом като обективно адресът е бил
необитаем и в него не е имало офис и/или служители на ответника през горепосочените
месеци.
По гореизложените съображения, с оглед
редовното уведомяване на дружеството- длъжник съдът намира за неоснователно
възражението на длъжника по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК
Що се касае до наведеното при условията на
евентуалност възражение по чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът намира за неоснователно
позоваването на на търговското дружество
на особени непредвидени обстоятелства, поради които същите не са могъл да
узнаят своевременно за връчването на заповедта.
В трайната съдебна практика се приема, че „особени непредвидени обстоятелства“ са тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са
възпрепятствали страната да извърши определени процесуални действия при наличие
на проявена от нея добросъвестност и положена грижа за добро водене на своите
дела. Такива са обстоятелствата, които имат изключителен и изненадващ характер,
настъпили са в течение на срока и обективно са попречили на страната да
предприеме необходимото процесуално действие. В конкретния случай дружеството твърди, че
представляващия го управителя, който е чужд гражданин е бил извън страната, като въпреки намеренията му да прекара лятото на 2020г.
в Р. България, поради глобалната ковид пандемия и ограничителните мерки,
поставящи влизащите в страната лица под задължителна 14- дневна карантина, е
бил във внезапно и обективно възпрепятстван да пътува до Р. България и да
извърши необходимите процесуални действия. Изложената от дружеството причина за
сочените ограничителни мерки съдът приема за доказана с оглед приложените документи, поради което и счита, че
не следва да се допуска събиране исканите от дружество гласни доказателства за
установяване на това обстоятелство. Въпреки това обаче съдът намира, че същите не представляват
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК. Този извод следва от
обстоятелството, че дружеството-длъжник като юридическо лице е следвало да
организира от дейността си така, че
да осигури канцелария по смисъла на чл. 50, ал.3 от ГПК или
на заявения в търговския регистър адрес на управление или
чрез местно лице,
чрез което да се осъществява връзката с държавните институции, респ. при такава невъзможност да посочи друг адрес за кореспонденция. От
неизпълнение на това си задължение, дружеството не може да черпи
изгодни за себе си правни последици, в т.ч. и да иска възобновяване на
пропуснатите срокове за извършване на процесуални действия.
Поради горните съображения, възражението по чл.
423 от ГПК се явява неоснователно и на двете наведени от
длъжника основания, поради което не следва да се приема. Поради неприемане на възражението по чл.
423 от ГПК по аргумент на чл. 423, ал. 3 от ГПК съдът не следва да се произнася
по частната жалба на длъжника по чл. 419, ал. 1 от ГПК и направеното искане за
спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражението на „КАД“
ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.
Созопол, ул. „Морски скали“ № 15,
ет. 2, ап. 6,
представляван от управителя Кристофър Дорел – гражданин на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Ивайло Найденов по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК против заповед № 1225
от 19.06.2020г.
за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 3043/2020г. на
БРС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.