№ 207
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина А.
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600534 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на адвокат А. А. – упълномощен
защитник на осъдения Н. Г. Д. срещу определение от 31.03.2025г., постановено по НЧД
№ 1789/25г. по описа на СГС, НО, 1 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК е групирал наказанията по 3 осъждания (по НОХД № 2420/24г. на
СГС, по НОХД № 7890/24г. на СГС и по НОХД № 1249/25г. на СГС) на Д., определяйки
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 10
/десет/ месеца при първоначален „строг“ режим, към което е присъединено наказанието
„ глоба“ в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева. Постановено е отделното
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца, наложено на Д. по НОХД № 1537/24г. по описа на СГС при първоначален
„строг“ режим, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4000 /четири
хиляди / лева. Общото наказание „лишаване от свобода“ е увеличено по реда на чл. 24
НК с 3 /три/ месеца, така че общият размер възлиза на 2 /две/ години и 1 /един/ месец.
Изтърпяването на увеличеното наказание „лишаване от свобода“ е постановено при
първоначален строг режим, като е приспаднато на осн. чл. 59, ал.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 от
НК изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ и задържането под стража.
С жалбата, подадена от упълномощения защитник на осъдения Д. – адв. А., се
1
изразява недоволство от определението на съд в частите, с която е приложен чл. 24 от
НК и определения от първостепенния съд „ строг“ режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, наложено на Д. по
НОХД № 1537/24г. по описа на СГС, като се иска неговата отмяна в посочените части.
Сочи се, че приложението на чл. 24 от НК е неудачно, тъй като осъденият не е лице със
завишена степен на обществена опасност, като в тази насока се акцентира върху
фактите, че групираните наказателни производства са приключили със споразумение, а
до настоящия момент Д. не е търпял наказание „лишаване от свобода“. По отношение
определения „строг“ режим на изтърпяване на наказанието по НОХД № 1537/24г. по
описа на СГС, защитникът счита, че не е налице хипотезата на чл. 57, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗИНЗС , тъй като нормата е приложима за наказанието, наложено за престъпление,
явяващо се в изпитателния срок на предходно осъждане и то ако сборът им е повече от
две години, а не за отложено за изпълнение наказание. Прави се искане за отмяна на
определението на СГС в частта му относно приложението на чл. 24 от НК и за
изменение относно определения „строг“ режим на изтърпяване на наказанието по НОХД
№ 1537/24г. по описа на СГС, който да бъде определен на „общ“.
В съдебно заседание прокурорът от САП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваното определение да бъде потвърдено,.
Защитникът на осъдения Д. – адв. А. моли съда да уважи въззивната жалба по
изложените в нея съображения, които преразказва. Прави искане за изменение на
определението на СГС, с отмяна увеличаването на определеното общо наказание и
изменение относно определения „строг“ режим на изтърпяване на наказанието по
НОХД № 1537/24г. по описа на СГС, който да бъде определен на „общ“.
Осъденият Д. моли въззивния съд да отмени приложението на чл.24 от НК и да
бъде изменен режима в по - лек.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
СГС е бил сезиран с предложение от СГП по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК с
искане за определяне на едно общо най – тежко наказание по отношение на осъдения
Н. Г. Д. в размер на 1 година и 10 месеца при „строг“ режим по НОХД № 2420/24г. на
СГС, по НОХД № 7890/24г. на СГС и по НОХД № 1249/25г. на СГС, към което да бъде
присъединено наказанието „ глоба“ в размер на 4500 лева и да бъде постановено
отделното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, наложено на Д. по НОХД № 1537/24г. по описа на СГС.
От събраните в хода на хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства е установено, че Н. Г. Д. е 4-кратно осъждан (доколкото по НОХД №
3602/23г. по описа на СРС е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК), както следва:
2
1. по НОХД № 1537/2024 г. по описа на СГС, НО, 26 с-в, с определение, влязло
в сила на 21.03.2024 г., за извършено на 04.08.2023 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, пред. 4, алт. 1 и пред. 5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като при условията на чл. 55
от НК му е наложено наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца и „глоба“ в размер на 4 000 лева; изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години на основание
чл. 66, ал. 1 от НК;
2. по НОХД № 2420/2024 г. по описа на СГС, НО, 16 състав, с определение,
влязло в сила на 18.10.2024 г., за извършено на 26.01.2023 г. престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 3, алт. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като при условията на
чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3
/три/ години на основание чл. 66, ал. 1 от НК;
3. по НОХД № 7890/2024 г. по описа на СГС, НО, 28 състав, с определение
влязло в сила на 11.12.2024 г., за извършено на 07.06.2023 г., престъпление по чл. 330,
ал. 3, пред. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като при
условията на чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен
срок от 3 /три/ години на основание чл. 66, ал. 1 от НК;
4. по НОХД № 1249/2025 г. по описа на СГС, НО, 1 състав, с определение,
влязло в сила на 07.03.2025 г., за извършено на 27.09.2024 г. престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, пред. 4, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като при условията на чл. 55 от
НК са му наложени наказания „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 10
/десет/ месеца при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 4 500 лева.
С атакуваното определение СГС, НО, 1 с-в е включил в съвкупността три от
цитираните осъждания на Д. от 2024г. – по НОХД № 2420/24г. на СГС, по НОХД №
7890/24г. на СГС и по НОХД № 1249/25г. на СГС, приемайки че престъпленията и по 3-
те осъждания са извършени в условията на реална съвкупност, налагайки му най –
тежкото – това по НОХД № 1249/25г. на СГС от 1 (една) година и 10 (десет) месеца
лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал.3 от НК е присъединил наказанието „
глоба“ в размер от 4 500 лева, наложено му по НОХД № 1249/25г. на СГС. Общото най –
тежко наказание „лишаване от свобода“ на осн. чл. 24 от НК е увеличил с 3 /три/ месеца
( съобразно направеното от прокурора искане в проведеното на 31.03.2025г. о.с.з.), така
че общият размер възлиза на 2 /две/ години и 1 /един/ месец. Изтърпяването на
увеличеното наказание „лишаване от свобода“ е постановено при първоначален „строг“
режим, като е приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяното наказание лишаване
от свобода и задържането под стража. На следващо място контролираният съд е
3
постановил отделното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, наложено на Д. по НОХД № 1537/24г. по описа на СГС
при първоначален „строг“ режим на осн. чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, към което е
присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4000 /четири хиляди / лева.
Съобразявайки данните по отделните наказателни производства по НОХД №
2420/24г. на СГС, по НОХД № 7890/24г. на СГС и по НОХД № 1249/25г. на СГС,
изводът на СГС за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по
отношение на 3-те горепосочени осъждания е правилен и в съответствие с
материалния закон – чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК. Деянията на осъдения Д. ,
предмет на наказателно преследване по описаните осъждания, съпоставени с датите
на влизане в сила на определенията, имащи последиците на влязла в сила присъда по
силата на чл.383, ал.1 от НПК, води до извод, че всички е възможно да бъдат
включени в посочената група, тъй като престъпленията по 3-те наказателни
производства са осъществени в условията на реална съвкупност, т.е. Д. е извършил
престъпленията, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от
тях. Следва и извода, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за
определяне на едно общо най-тежко наказание – в случая това по НОХД № 1249/25г.
на СГС от 1 (една) година и 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, което
обстоятелство не се оспорва от страните по делото. Оспорена е обаче констатацията на
СГС за наличието на условията за приложение на чл. 24 от НК. Настоящият съдебен
състав намира, че правните изводи на контролираната инстанция в това отношение са
законосъобразни. В съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната
превенция СГС е приложил института на увеличаване на така определеното общо най
– тежко наказание, предвиден в чл. 24 от НК, тъй като видно от изложеното по –горе,
престъпленията, за които е определено едно общо наказание, са извършени от Д. за
разнородна общественоопасна деятелност, свързана с извършени престъпления против
собствеността, против народното здраве и общоопасното престъпление „палеж“, всяко
от които поотделно представлява тежко умишлено престъпление. Следва извод, че
определеното общо най-тежко наказание от 1 (една) година и 10 (десет) месеца
„лишаване от свобода“ не се явява адекватно на степента на обществена опасност на
деянията, а оттам е и в невъзможност да осигури обществения интерес от
преустановяване на престъпната му деятелност и да се постигне превъзпитаване на
дееца. Действително на завишената степен на обществена опасност на деянията се
противопоставя занижената такава на дееца, изводима от младата му възраст и
първото му пребиваване в пенитенциарно заведение. Това обстоятелство обаче е било
отчетено от СГС, който е увеличил определеното общо наказание едва с 3 (три) месеца
при законоустановено правомощие наказанието да бъде увеличено до ½, т.е. в
конкретния случай до 11 (единадесет) месеца. Ето защо напълно законосъобразно е
постъпил СГС като е упражнил правомощието си по чл.24 от НК и е увеличил общото
4
най-тежко наказание с 3 (три) месеца, изхождайки именно от завишената степен на
обществена опасност на деянията и ниската такава на дееца. В този смисъл ( каквито
доводи се съдържат във въззивната частна жалба и пледоарията на защитата) така
увеличеното общо наказание не е явно несправедливо, а се явява адекватен обществен
отговор на завишената обществена опасност на конкретните деяния по чл. 199, ал. 1, т.
3, алт. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по чл. 330, ал. 3, пред. 1, вр. ал.
2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пред. 4, алт. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, като наказанието от 2 (две) години и 1 (един) месец „лишаване от
свобода“ е в рамките, надвишаващи минималния, но под средния срок, предвиден за
множеството извършени от Д. престъпления. Не могат да се черпят изводи,
благоприятстващи Д. в настоящото производство, от факта, че наказателните
производства са приключени по реда на диференцираната процедура по глава ХХІХ от
НПК, тъй като същият е ползвал облагите от приложението й при определяне на
наказанието ( наказанията и по трите наказателни производства са определени без
изключения при условията на чл. 55 от НК под минимума на престъпните състави).
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така увеличеното
наказание времето, пред което осъдения Д. е търпял наказание лишаване от свобода по
отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране група и задържането
под стража по отделните (подлежащи на групиране) наказателни производства, а
първоначалният режим на изтърпяване на увеличеното общо най – тежко наказание е
определен в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС като
„строг“. Не се оспорва законосъобразността на предприетия от СГС подход относно
присъединяването на наказанието „глоба“ в размер на 4 500 лв., наложено на осъдения
по НОХД № 1249/25г. по описа на СГС към така увеличеното общо най-тежко
наказание по реда на чл. 23, ал.3 от НК.
Правилно СГС е постановил наказанието от 1 (една) година и 6 (шест) месеца
„лишаване от свобода“, наложено на Д. по НОХД 1537/2024 г. по описа на СГС, НО, 26
състав да бъде изтърпяно него отделно, тъй като в рамките на определения, считано от
влизането в сила на определението, имащо последиците на влязла в сила присъда
(21.03.2024г.) 3-годишен изпитателен срок, осъденият е извършил ( на 27.09.2024г.)
престъплението, за което е бил осъден по НОХД 1249/25г. по описа на СГС, което
определя невъзможността му да бъде кумулируемо, като са били предпоставки за
приложение на чл. 68, ал.1 от НК за привеждането му в изпълнение. Въззивният съд
обаче счита, че в нарушение на чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС и по отношение на
това наказание „лишаване от свобода“ е определен първоначален „строг“ режим на
изтърпяване, а наведеният във въззивната частна жалба довод се явява основателен.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в“ от ЗИНЗС „строг“ режим се определя при осъждане на едно лице за умишлено
извършено престъпление, което е осъществено в изпитателния срок на условно
5
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако
сборът от двете наказания надвишава две години. Този текст на ЗИНЗС правилно е
приложен към увеличеното общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“, което
е за срок от 2 (две) години и 1 ( един) месец и на основание чл. 68, ал. 1 НК е
постановено отделно изтърпяване на наложено с предходна присъда наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, тъй като общият
сбор от двете наказания „лишаване от свобода“ надвишава 2 ( две) години и
законосъобразно е определено наказанието от 2 (две) години и 1 ( един) месец да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Не такава е ситуацията спрямо режима на
приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода, тъй като чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в“ от ЗИНЗС касае само наложеното по съответното производство наказание, но не
и привежданото в изпълнение. В конкретния случай то е наказание лишаване от
свобода в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца и не попада и в останалите
изчерпателно изброени случаи в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, поради което и
първоначално определения режим за неговото изтърпяване следва да е „общ“
съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а не „строг“ и атакуваният акт
следва да бъде изменен в тази насока. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС,
намерила израз в решение № 391 от 26.10.2023 г. по н. д. № 522/2023 г. ІІ н. о. на ВКС,
решение № 37 от 23.08.2022 г. по н. д. № 1080/2021 г., ІІ н. о. на ВКС, решение № 214
от 04.04.2024 г. по н. д. № 151/2024 г., ІІ н. о. на ВКС и др.
На последно място следва да се посочи, че невключването на наказанията,
наложени на осъдения Д. по НОХД 1537/2024 г. по описа на СГС, НО, 26 състав
(„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер
на 4000 /четири хиляди / лева) в група/ съвкупност (реална или идеална), означава, че
всяко от двете наказания следва да бъде изпълнявано самостоятелно, поради което и
подходът на СГС за „присъединяване“ по реда на чл. 23, ал.3 от НК на „глобата“ към
„лишаването от свобода“ по това осъждане е незаконосъобразен. Присъединяване на
наказание „глоба“ или „конфискация“ по реда на чл. 23, ал.3 от НК е възможно
единствено когато нито едно от двете наказание не е кумулативно предвидена санкция
от специален състав на престъпление, какъвто в случая се явява нормата на чл. 354а,
ал. 1 от НК. Ето защо и на общо основание наказанието „глоба“ в размер на 4 000
(четири) хиляди лева, наложено на Д. по НОХД № 1537/2024 г. по описа на СГС, НО,
26 състав подлежи на самостоятелно изпълнение, а определението на СГС в тази му
част като противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено.
Водeн от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ определение от 31.03.2025г., постановено по НЧД № 1789/2025г. по описа
на Софийски градски съд, НО, 1 състав В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 23, ал.3 от
НК е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4000 /четири хиляди / лева към
определеното отделно да се изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца по НОХД № 1537/2024 г. по описа на СГС, НО, 26
състав.
ИЗМЕНЯ определение от 31.03.2025г., постановено по НЧД № 1789/2025г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 1 състав В ЧАСТТА, с която наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца по НОХД №
1537/2024 г. по описа на СГС, НО, 26 състав е определен на осн. чл. 57, ал.1, т.2, „в”
от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим, КАТО ВМЕСТО ТОВА на осн. чл. чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 31.03.2025г., постановено по НЧД №
1789/2025г. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7