Р Е Ш Е Н И Е
Номер 124 /25.03 Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и пети
февруари Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№01950 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №441058-0347090/07.06.2019г.,
изд. от Л. Й. Д. - началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление
на Национална агенция за приходите, на „***“ ЕООД, гр. Перник, представлявано
от управителя Р.С.М., на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500.00 лв., за
това, че на 12.12.2018 г., в 10.45 часа, при
извършена проверка в търговски обект – склад за продажба на дърва и въглища, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ №**, стопанисван от „***“
ЕООД, се установило, че при направена
контролна покупка на 1 брой чувал
въглища на стойност 12.00 лева, за която е заплатено, не е издадена фискална
касова бележка от фискалното устройство в обекта – нарушение чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от „***“ ЕООД чрез управителя Р.М., с която се оспорва процесуално-правната и материално-правната законосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че са нарушени процесуални
правила при издаването му, че приетите за установени факти и обстоятелства не
се подкрепят от събраните доказателства, че наложената административна санкция
е неправилно определена. На основание изложеното се моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебното производство
позицията на жалбоподателя за отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт, изразена чрез пълномощника му – адв. К. С., се основава единствено на възражения, че
административното нарушение е маловажно и попада в приложното поле на чл.28, б.
„а” от ЗАНН. Самото му извършване на този етап от производството не се оспорва.
Пълномощникът претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – ст. ю.к. К., изразява становище за неоснователност на възраженията
за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, като застъпва
теза, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, и в съответствие с материалния закон. Пледира за
потвърждаването му като законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 12.12.2018 г., около 10.45 часа, свидетелите Е.Г.Д. и С.С. Г. – инспектори
по приходите в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – София, извършили проверка
в търговски обект – склад за продажба на
дърва и въглища, находящ се в гр. Перник, ул.
„***“ №**, стопанисван от „***“ ЕООД. В момента на отиването им в обекта се
намирал свид. Г.Т.К., за когото впоследствие установили, че е назначен на
длъжност шофьор в дружеството. Свидетелите извършили контролна покупка на 1
брой чувал въглища на стойност 12 лева. Свид. Г.
заплатил сумата с банкнота от 20 лева,
като плащането било прието от свид. К.,
който върнал ресто. Същият не могъл да регистрира продажбата на наличното
в обекта фискално устройство и
помолил клиентите да изчакат минута – две,
до идването на управителя на фирмата, за да им бъде издадена касова бележка,
като веднага позвънил по телефона на управителя Р.М.. Инспекторите счели, че
нямат основания да изчакват, натоварили
закупения чувал въглища в багажника на служебния си автомобил и
напуснали склада. Веднага след това
се върнали обратно, съвместно със служители
на ОД МВР – Перник и Агенция „Митници“, легитимирали се и предприели проверка.
В същия момент пристигнал и управителя на
търговското дружество - Р.М..
Инспекторите
проверили книгата за дневните финансови отчети, изискали свидетелството за
регистрация и паспорта на установеното в обекта фискално устройство и изискали
отпечатване на дневен финансов отчет, от който била разчетена касова наличност
от ФУ 0.00 лева. Установили и фактическата наличност в касата, възлизаща на
20.00 лева, съгласно изготвен опис. Въз основа на тези документи се уверили, че
извършената продажба непосредствено преди започване на проверката не е отразена
във фискалното устройство.
Веднага
след това, в присъствието на инспекторите, управителят регистрирал извършената
малко по-рано продажба чрез намиращото се в обекта фискално устройство модел “DAISY
МICRO С-01 KL, №***, номер на фискална памет ***, и издала фискална касова бележка. Впоследствие била
извършена сторно операция, закупените въглища били
върнати на дружеството срещу връщане на
заплатената продажна цена.
Констатациите
си и установеното фактическо положение контролните органи отразили в протокол
за извършена проверка №0393534 от 12.12.2018г. Протоколът
бил подписан от свид. К., от управителя на фирмата, стопанисваща обекта, както
и от участвалите при проверката длъжностни лица.
На 12.12.2018г. срещу „***“ ЕООД, в присъствие на законния
представител на дружеството, било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт серия АА, №0347090, като свидетелката Д. приела,
че е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Непосредствено след
съставяне на акта същият бил предявен за
запознаване и подписване, при което управителят вписал възражение, че
покупката е направена в момент, в който за кратко е отсъствала от обекта и
контролните органи не са изчакали връщането й, за да бъде издадена касова
бележка.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило и допълнително писмено възражение, в което били
изложени аналогични оплаквания. Посочено било, че поради допусната от служителя във фирмата грешка,
същият не е успял да издаде касова
бележка, но веднага е потърсил нейната помощ, като е помолил клиентите да изчакат връщането й.
На 07.06.2019г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
ангажирал имуществената отговорност на „***“
ЕООД за нарушението по-горе.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на свидетелите Е.Г.Д., С.С. Г. и Г.Т.К.,
както и приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно
нарушение серия АА, №0347090/12.12.2018г., заверени
копия на протокол за извършена проверка №0393534 от 12.12.2018г.,
опис на касова наличност, дневен финансов отчет №001975/12.12.2018г.
заповед №ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът приема
следното:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието им, както
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление, които да са пречка за разглеждане и решаване на
делото по същество.
По същество:
Съдът приема за безспорно
доказано, че при проверката извършена от
инспектори по приходите в ЦУ на НАП в стопанисвания от „***“ ЕООД обект,
намиращ се в гр. Перник, ул. „***“ №**, е констатирано нарушение на
изискванията за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, тъй
като при извършена контролна покупка от свид. С. Г. и Е.Д. на
стойност 12.00 лв., служителят Г.К.
/назначен на длъжност шофьор/, е приел плащане, но в същия момент не е
издал касова бележка от монтираното в обекта, изправно и работещо фискално
устройство. Събраните гласни и писмени доказателствени средства установяват без
противоречия това обстоятелство, то не се оспорва и от страна на жалбоподателя,
поради което подробно обсъждане на релевантите факти
и на доказателствата, които ги установяват, не е необходимо.
Формално, безспорно установените
факти се субсумират в състава на нарушението по чл.118,
ал.1 от ЗДДС, поради което формираните от актосъставителя
и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и
правилни и законосъобразно срещу жалбоподателят е образувано административнонаказателно
производство за посоченото административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални
бележки са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В чл.3, ал.1 и
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. /на които липсва
позоваване в акта и постановлението/, е регламентирано аналогично задължение
всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ за всяко плащане, като
отклонение от това задължение е предвидено за изчерпателно посочени хипотези,
сред които процесният случай не е. Съгласно тези
разпоредби задължението за издаване на фискална бележка възниква в момента на
извършено и прието плащане по съответната продажба.
В контекста на тази нормативна уредба, безспорно жалбоподателят е субект на вмененото му нарушение и законовите
предпоставки за ангажиране на отговорността му са налице, тъй като приемането
на плащане от негов служител за направената с контролна цел покупка в обекта от служителите на ЦУ на НАП, без да
издаде документ по
чл. 118, ал.1 ЗДДС, осъществява състава на вмененото нарушение. Ирелевантно за отговорността на търговеца е дали паралелно
с неговата имуществена отговорност е ангажирана и личната отговорност на
лицето, което фактически е било длъжно да издаде документа.
Въпреки
този извод, от гледна точка императивното задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление от гледна точка законосъобразност, обоснованост
и справедливост на наложената административна санкция, съдът намира, че
материалният закон е нарушен с извършеното
административното наказване за нарушението по-горе. В тази връзка,
възраженията на жалбоподателя за това, че деянието попада в приложното поле на чл.28, б. “а” от ЗАНН и
изложените в негова подкрепа доводи, се приемат за основателни.
Вярно е,
че стойностният
критерий – стойността на продажбата, нерегистрирана и отчетена по установения
ред, не е определящ при преценката за маловажност, тъй като нарушението е формално, съставът му не включва вреди и за
осъществяването му е достатъчно неиздаване на фискална касова бележка от
фискалното устройство в обекта. Поради това, съпоставката между стойността на
неотчетената по предвидения ред продажба и размерът на предвиденото/наложеното
наказание за нарушението нито е
релевантен, нито е убедителен довод в насока маловажност. Този вид
нарушения се установяват обичайно чрез извършване на контролна покупка, каквато
съгласно §1, т.6 от Наредба №Н-8 от 13.12.2006г.
е тази, която се извършва от или под контрола и
наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка.
Контролната покупка, извършвана от органите на НАП е само средство за проверка
спазването на изискванията за регистриране на извършените в търговските обекти
продажби, извършва се при условия и по ред, определени от изпълнителния
директор на НАП, като средствата се осигуряват от бюджета на Агенцията /чл.31,
ал.5 от Наредбата/. В този смисъл, нито е необходимо, нито може да се очаква
висока стойност на покупката. Затова и съотношението между стойността на продажбата и размера на
наложената имуществена санкция, на което защитата акцентира при аргументиране
на тезата за наличие на основание за квалифициране на нарушението както маловажно
такова, само по себе си не
обосновава такава последица.
В казуса обаче се
установяват и други обстоятелства, които
в съвкупност с горното очертават конкретното нарушение като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
Тези обстоятелства се извличат от
очертаната чрез показанията на разпитаните свидетели фактическа обстановка в казуса.
Свид. Г.К.
изяснява, че контролната покупка е била първа за деня и е извършена в
момент, в който управителят на „***“ ЕООД /с която са във фактическо
съжителство/ за кратко е напуснала обекта. Категоричен е, че приемайки плащането
от „клиента“ е предприел регистриране на продажбата на монтираното в обекта ФУ,
но тъй като извършвал действия извън служебните си задължения допуснал грешка,
за която веднага уведомил управителя по телефона и след като получил уверение от нея, че ще дойде до
минута, помолил клиентите да изчакат връщането й, за да им бъде издадена касова
бележка. Твърди, че единият от тях се съгласил да изчакат, но не и другият,
който натоварил чувала в автомобила, след което си тръгнали..
Въпреки установените лични
отношения между свидетеля и законния представител на ЮЛ – Р.М., съдът кредитира
показанията му, мотивиран от факта, че те се потвърждават от свид. Д. /“Каза ни
да изчакаме да извика жена му да ни издаде фискален бон…“/, а отчасти и от
свид. Т.. Изказаното от последния мнение „ ... според мен той /визира Г. К./
изобщо не знаеше как се работи с фискалното устройство, така мисля“, очевидно е
формирано на възприятия за конкретно негово поведение и/или изявление,
съответни на тези, които К. установява в показанията си, и за които
свидетелства инсп. Е.Д.. Самият факт, че управителят
на „***“ ЕООД е пристигнала в търговския обект почти едновременно с връщането
на контролните органи, установяващо се безспорно от гласните и писмените
доказателства по делото, е показателен за достоверността на съобщените от свидетеля
факти. Показанията на К. са равностоен източник на преки доказателствени факти, доколкото свидетелят е лицето, на
чиито фактически действия и бездействия се основава
административнонаказателното обвинение, дава сведения за релевантни за делото
обстоятелства, има ясни спомени за тях, възпроизвежда ги подредено, уверено и с
необходимата изчерпателност, поради което съдът не намира основания да не ги
цени и в тяхното съдържание. Изложеното мотивира заключение, че формално
извършеното нарушение не е проява на недобросъвестност, целяща нарушаване на установения
ред за отчитане на приходите от продажбите в обекта, както и че за неотстраняването
му непосредствено след продажбата са допринесли
и самите контролни органи.
На следващо място, гласните и
писмените доказателства установяват, че при извършената проверка на задълженото лице други нарушения
не са констатирани, което сочи, че санкционираният търговец е осигурил всички
условия за спазване на законоустановения ред за
регистриране и отчитане на продажбите в търговския си обект при осъществяване
на търговската си дейност.
В съвкупност изложените обстоятелства мотивират извод, че нарушението е
инцидентно по своя характер, извършено е при условия, нетипични за обикновените
случаи на нарушение от същия вид, първо е за нарушителя и налагането на
наказание за него, макар и в минимален размер, не е наложително за постигане на целите в
чл.12 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че
обстоятелствата, при които е извършено нарушението са изяснени детайлно
в съдебното производство чрез събраните гласни доказателствени средства, т.е., административнонаказващият орган не е можел да ги съобрази
при произнасянето си по преписката. Преценката за "маловажност на
случая" обаче подлежи на съдебен контрол и се извършва въз основа събрания
и проверен непосредствено от съда
доказателствен материал. Оценката на същия мотивира съдебния състав за извод, че казусът попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН
и тъй като разпоредбата не е приложена
от АНО, наказателното постановление подлежи на
отмяна, като издадено в противоречие със закона.
По разноските:
Искането за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се уважи.. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят „***“ ЕООД е направил разноски за възнаграждение на адвокат в
производството и е поискал присъждането им. От
приложения договор за правна защита и
съдействие 10.01.2020г., сключен между него и адв. К.С., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство за производството по
обжалване на наказателно постановление №441058-0347090/07.06.2019г. до окончателното му приключване,
в размер 300
лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради
това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му
бъде възстановено от
бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е в минималния размер
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН няма възможност за
намаляването му.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №441058-0347090/07.06.2019г., изд. от Л. Й.
Д. - началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „***“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“, ул.***, №1,
представлявано от управителя Р.С.М., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер 500.00 лв. за нарушение чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – София, с адрес гр. София, бул.
„Христо Ботев“ №17, ет.3, да заплати на „***“ ЕООД, гр.
Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „***“, ул.***,
№1, представлявано от управителя Р.С.М., сума от 300 /триста/ лева,
представляваща направени разноски в производството за заплатено възнаграждение
на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ