Определение по дело №647/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 438
Дата: 18 март 2021 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180700647
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 438

 

гр. Пловдив, 18 март 2021 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

разгледа докладваното от Председателя ч. адм. дело № 647 по описа за 2021 год. и взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 41 ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от “В.Т.75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.Т., против Действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901778925_4 от 25.02.2021 г., потвърдени с Решение № 56 от 01.03.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваните действия, като се иска тяхната отмяна от Съда. Претендират се сторените разноски.

3. Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че процесните действия са правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат потвърдени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Процесните действия са обжалвани в предвидения за това срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който с Решение № 56/01.03.2021 г. е отхвърлил жалбата на “В.Т.75“ ЕООД. Така постановеният от горестоящия в йерархията административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ по отношение на посочените действия на органите по приходите.

ІІІ. За фактите:

5. На 24.02.2021 г. в пункт за фискален контрол ГКПП Видин – Дунав-мост 2, органи по приходите при Дирекция „Фискален Контрол“ при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България по реда на Глава Петнадесета А от ДОПК, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901778925_1 от 24.02.2021 г. Предмет на проверката са били стоките, превозвани с МПС марка VOLVO, рег. №  ***и ремарке рег. № ***, като същата е осъществена в присъствието на водача A.C.. В хода на проверката органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като от придружаващите стоката превозни документи са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване.

При проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното средство е поставено техническо средство за контрол № 0611353.

6. На 25.02.2021 г., в присъствието на представляващия “В.Т.75“ ЕООДВ.И.Т. и водача на превозното средство A.C., е констатирано, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство не е с ненарушена цялост.

Тези действия са обективирани в Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 050901778925_3 от 25.02.2021 г.

7. На същата дата - 25.02.2021 г., е осъществена и проверка по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., а именно проверка на място в с. Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Кирил и Методий“ № 82, Борса Първенец в присъствието на представляващия “В.Т.75“ ЕООД – В.И.Т.. Осъществени са действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на място при разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между декларираното и установеното количество стока. За тези действия е съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901778925_4 от 25.02.2021 г.

При проверка в информационната система на НАП са установени следните факти и обстоятелства, дали основание на органите по приходите да предприемат действия за обезпечаване на доказателства на основание чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК: Задълженото лице няма открити и декларирани банкови сметки, което поражда съмнения за начина, по който се извършват разплащанията с доставчиците; Съмнение за намаляване на данъчните задължения чрез непълно отчитане на приходи от продажби на стоки; Индикация за риск от недеклариране и укриване на приходи, невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане.

При тези данни, в същия този протокол, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е определено обезпечение, както следва:

- вид на стоката: ябълки - пресни“; количество: 20280 кг.; пазарна цена за 1 брой: 1,42 лв.; обща стойност на пазарната цена 28797,60 лв.; размер на обезпечението 8639,28 лв.

Изрично е посочено, че сумата за обезпечение следва да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***. Пловдив, а банковата гаранция или платежното нареждане за преведена сума в размер на 8639,28 лв. следва да бъдат представени на Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в срок от 72 часа, който започва да тече от крайния час на приключване на проверката.

Посочено е още, че на основание чл. 121а, ал. 4, в случай, че обезпечението не се представи в срок до 72 часа от изземването, а при бързо разваляща се стока - до 24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.

8. Стоката е оставена на отговорно пазене в склад № 81 Б и 82, находящ се в стокова борса „Родопи – 95“ , с. Първенец, като за МОЛ и пазач на стоката е назначен В.И.Т., управител на проверяваното дружество. В тази връзка е съставен Приемо-предавателен протокол от 25.02.2021 г.

9. Най-накрая е съставен и Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901778925_8 от 25.02.2021 г., в с. Първенец, склад № 81 Б и 82, находящ се в стокова борса „Родопи – 95“, в който е посочено, че:

На основание чл. 121а, ал. 3, изречение 2, предложение второ от ДОПК, органите по приходите освобождават иззетата с Протокол № 050901778925_4 от 25.02.2021 г. стока с висок фискален риск поради представяне на обезпечение в пари/безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малко от 6 месеца, 30 на сто от пазарната стойност на стоката в размер на 8639,28 лв. В тази връзка е представена Служебна бележка изх. № ВО-05-39/25.02.2021 г. на Началник отдел БФ при ТД на НАП – Пловдив и преводно нареждане от същата дата.

10. В срока по чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните действията на органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901778925_4 от 25.02.2021 г. С Решение № 56/01.03.2021 г., както вече бе казано, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на „В.Т.75“ ЕООД. За да постанови този резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в цитираните по-горе протоколи и е приел, че безспорно е установено наличието на хипотезите на чл. 121а, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК за обезпечаване на доказателствата.

ІV. За правото:

11. Обжалваните действия са предприети по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната администрация /видно от представена по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП на лист 33 по делото/, при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета „а“ от ДОПК).

12. При извършената проверка на дружеството-жалбоподател органите по приходите са приели за установено, че при последващо разпореждане с процесната стока, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни – хипотеза, допускаща предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка с ал. 2 и чл. 40 от ДОПК.

Тази разпоредба (чл. 121а, ал. 3 от ДОПК) предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват.

В контекста на цитираните нормативни правила, следва да се констатира, че от съдържанието на процесния протокол, не се установява по какви конкретни съображения и въз основа на какви точно данни, органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване на доказателствата.

Обезпечаването на доказателствата по смисъла на чл.121а, ал. 3 във вр. с чл. 40 от ДОПК се извършва посредством изземването на стоките и придружаващите я документи и продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК.

В чл. 121, ал. 3 от ДОПК е предвидено още, че „…стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й“.

13. В хода на извършените на дружеството проверки, описани по-горе, е установено, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване в декларираните от водача час, дата и място, като поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено, при разтоварването на стоката е констатирано пълно съответствие между декларираното и установеното количество стока. Не се твърди дружеството да има ликвидни и изискуеми задължения. Други фактически констатации в оспорения протокол не се съдържат. Липсват изложени съображения относно конкретната доставка и защо се приема, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до този извод.

Тук изрично следва да се посочи, че липсата на собствени ДМА не може да обоснове по никакъв начин наличието на предпоставките по чл. 121а, ал. 2 ДОПК, а именно, че при последващо разпореждане с процесната стока, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Достатъчно в тази насока е да се отбележи, че не съществува законодателство, което да поставя като изискване притежанието на движими и/или недвижими вещи от конкретно лице като гаранция за осъществяване на съответна на закона търговска дейност.

Другото посочено основание – липса на банкови сметки, е излишно да бъде коментирано, доколкото от данните по делото безпротиворечиво се установява че дружеството притежава две банкови сметки (в евро и в лева), открити в Пощенска банка („Юробанк България“ АД) на 13.11.2020 г.

Неизлагането на всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

14. Нормата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК изисква конкретно установяване от органа по приходите (а не предположение) на точни факти, последица от проявлението или липсата, на които е състояние, при което след разпореждане със стоката, несъмнено събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Впрочем, в случая дори не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено.

15.  Относно размера на определеното обезпечение:

Каза се, според чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В закона липсва изрична разпоредба за начина на определяне на пазарната стойност на стоката и органа и/или лицето, което я определя.

Несъмнено е, че обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде определено още в протокола/акта, с който е постановено временното изземване на стоката и налагане на обезпечителните мерки.

Последният се съставя от органите по приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл.

В тази насока, трябва да се посочи и това, че Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена във всички случаи да бъде определяна от независим лицензиран оценител и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от Наредбата). Напротив – допуска се само по преценка на органите по приходите да бъдат ползвани такива оценки.

16. Според § 1, т. 8 от ДР на ДОПК – „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

Съответно, в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани конкретните методи, посредством които може да се определя „пазарната цена“, когато това е необходимо във връзка с приложението на конкретни разпоредби на процесуалния кодекс. Първо посочен между тях е „методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци“ и той именно, съгласно процесния протокол, е бил приложен в конкретния казус при определяне на размера на обезпечението за освобождаване на процесните стоки.

Според чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. - Методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.

Явно е, че съобразно цитираната нормативна разпоредба, определянето на пазарната цена на една стока към конкретен момент във всички случаи трябва да бъде извършено при сравняване на цените и условията на точно определени конкретни сделки, извършени между независими търговци, т.е. трети за жалбоподателя и съконтрагентите му лица.

За да бъде приложен този метод и съответно да се определи пазарната цена на процесните стоки, безусловно необходимо е било органът по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в същия период и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира, с оглед критериите, посочени в чл. 20 от Наредбата.

Казано с други думи, отговорът на въпроса дали пазарната цена на стоката и размерът на разпореденото обезпечение са определени в съответствие с нормативно установения за това ред, е възможно да бъде даден само, ако са налице несъмнени данни за наличието на конкретни сделки между конкретни правни субекти, които имат за конкретен обект идентични стоки. Това именно са обстоятелствата, които органите по приходите е трябвало да изследват и с оглед на които е трябвало да изградят своите констатации и изводи.

17. В случая обаче, определянето на пазарната цена на стоките не е основано на отделно индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени правни субекти. В процесния протокол (№ 050901778925_4 от 25.02.2021 г.) изрично е записано, че  „...пазарните цени на описаните стоки, използвани за определяне размера на обезпечението, са изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел „Анали и последващ контрол“ в дирекция „Финансов контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите…“. Въпросните протоколи разбира се не са представени по делото, поради което тяхното съдържание остава неясно както за съда, така и за жалбоподателя.

Липсата на данни за определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с нормативно установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законоустановените интереси на същия в хода на административната процедура. Това пък налага да се приеме, че жалбата, с която е сезиран съдът, е основателна.

18. Изложените до тук съображения обосновават извод за незаконосъобразност на оспорените действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901778925_4 от 25.02.2021 г. Те ще следва да бъдат отменени.

V. За разноските:

19. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 450 лв., от които 50 лв. платена държавна такса за образуване на съдебно производство и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Неоснователно се явява възражението на ответния административен орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение /400 лв./, с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело, която впрочем не зависи от обстоятелството дали делото се разглежда в открито или закрито съдебно заседание. Освен това в случая действията обективирани в оспорения протокол, пряко и непосредствено засягат имуществената сфера на жалбоподателя, което определя настоящия административноправен спор като такъв с материален интерес. Впрочем независимо дали спорът ще бъде определен като такъв с материален интерес или без определен материален интерес, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е под минималния размер както съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 (минималният размер на адвокатското възнаграждение изчислено по тази разпоредба възлиза на 761,96 лв.), така и по ал. 3 (500 лв.) от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

 

Така мотивиран, на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІI отделение, ХVІІ състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ Действия на органите по приходите, предприети по отношение на “В.Т.75“ ЕООД, ЕИК *********, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901778925_4 от 25.02.2021 г., потвърдени с Решение № 56 от 01.03.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на “В.Т.75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.Т., сумата от 450 лв. – заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                               

           

           

                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: