№ 113
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900241 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК.
Ищецът „АГРОСИСТЕМА – 01“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Апостол Узунов“ № 3, съдебен адрес гр.
****, чрез адв. А. Д. Г., иска да бъде признато по отношение на ответниците
„ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ НОВ ПЪТ“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Житница, община Калояново, област Пловдив, и Н. Т.
М. ЕГН **********, от с. ****, че дължат солидарно плащане на сумата от 70
557 лв. по Запис на заповед, издаден от ЗК „Нов път“ на 02.10.2019г., с който
безусловно и неотменно се задължава да плати на „Агросистема – 01“ ЕООД
или на негова заповед сумата от 70 557.72 лв. на падеж 20.09.2021г. по
посочена банкова сметка, авалиран от Н. Т. М. при условията, при които е
поет, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението пред ПРС
на 19.01.2023г. до изплащането й, за което ищецът е снабден със Заповед за
изпълнение № 538 от 26.01.2023г. по ч.гр.д. № 774/2023г. на РС Пловдив.
Твърди, че ответното юридическо лице е издало в негова полза на
02.10.2019г. запис на заповед за 70 557.57лв., платими на падеж 20.09.2021г. по
посочена в записа на заповед банкова сметка, който е настъпил, но сумата не е
платена и за това подава заявление по чл.417 от ГПК пред ПРС и се снабдява
1
със заповед за изпълнение на парично задължения, за лихва и за разноски.
Записът е авалиран от ответника – физическо лице, в лично качество, чрез
поставен подпис на лицевата страна срещу израза – авалирам настоящото
задължение при условията, при които е поето, поради което ангажира неговата
солидарна отговорност. Длъжниците подават възражение по чл.414 от ГПК и
след указание на съда ищецът предявява установителния иск за вземането си.
Записът е редовен от формална страна, съдържа всички императивно
изискуеми реквизити, има падеж, сумата на е платена на падежа, поради което
се дължи.
Не признава въведените от ответника възражения. Поддържа, че записът
на заповед е подписан от физическото лице М. в качеството на законен
представител на кооперацията и в лично качество на записаната в документа
дата.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответниците в съдебно заседание не признават исковете. Н. М.
възразява, че не е авалирал в лично качество записа на заповед, защото
положеният подпис срещу „авалист“ не е изпълнен от него – оспорва
авторството. Възразява, че записът на заповед е антидатиран, защото към
октомври 2019г. кооперацията вече не извършва дейност поради водени дела
от кредиторите, имуществото е разпродадено от ЧСИ, работниците са
освободени, последната реколта, прибрана от ЧСИ, е през 2018г., не е реализИ.
продукция през стопанската 2019г., за да се закупуват и влагат препарати и
торове. Признава, че кооперацията има неплатени задължения към ищеца и че
тези задължения са в размер, приблизително равен на сумата по записа на
заповед. Признава, че процесният запис на заповед е единствения, по който
ищецът е образувал съдебно производство за събиране на суми.
Ангажира доказателства.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 774/2023 на ПРС ХVIIІ гр.с. се
2
констатира, че ищецът е подал на 19.01.2023г. Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за плащане на 70557
лв. по запис на заповед. На 26.01.2023г. е издадена Заповед № 538, с която
искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист. На 19.01.2024г.
е подадено възражение по чл.414 от ГПК от всеки един от ответниците.
Поканите за доброволно изпълнение на ЧСИ Мариана Обретенова по изп.д. №
20237580400023 са връчени на 21.12.2023г. и за това възраженията са в
законовия срок. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със
съобщение на 19.03.2024г., исковата молба е подадена на 17.04.2024г., поради
което срокът е спазен. Тези данни обосновават допустимост на иска, за която
съдът следи служебно, поради наличие на правен интерес – ищецът е снабден
с изпълнителен лист в заповедно производство, но поради повдигнат от
длъжника спор се нуждае от силата на пресъдено нещо на съдебното решение.
В кориците на делото на ПРС се намира в оригинал Запис на заповед,
издадена в гр. Пловдив на 02.10.2019г., за сумата от 70 557.72лв., с падеж
20.09.2021г., с който Н. Т. М., в качеството на председател на ЗК „Нов път“,
безусловно и неотменимо се е задължил да плати на ищеца или на негова
заповед сумата в размер на 70 557.72лв. на падеж 20.09.2021г. За издателя има
саморъчно изписване на името, положен подпис и печат. След него саморъчно
е изписано името на Н. Т.о М. и неговото ЕГН над израза „Авалирам
настоящето задължение при условията, при които е поето:“ и е положил
подпис. В документа присъстват и следните изрази: „Сумата е платима чрез
банков превод по сметка /номер/ в ПИБ АД, клон Пловдив.“ – в текстовата
част на записа на заповед, и „ Издателят на този Запис на заповед декларира и
потвърждава, че този Запис на заповед е издаден за обезпечаване на всички
предходни, настоящи и бъдещи вземания на „Агросистема -01“ ЕООД“ –
преди подписа на издателя.
Възраженията за антидатиране на записа на заповед и за неавтентичност
на подписа на авалиста останаха недоказани по делото.
За твърдението на Н. М., че подписът срещу авалирането на ценната
книга не е положен от него, не се ангажираха никакви доказателства.
Напротив – въз основа на изслушания свидетел на ищеца по чл. 194 ал.1 от
ГПК и от представените от ответника писмени материали се обосновава извод
за неоснователност на оспорването и автентичност на подписа.
3
Св. С. О. Г., служител на ищеца до септември 2011г., чийто показания
съдът цени като последователни и кореспондиращи на изслушаната по делото
ССчЕ и на представените от ответника писмени материали – издадени от
кооперацията и авалирани от М. в лично качество записи на заповед в полза на
други кредитори през 2018г. и 2019г., се доказва, че през есента на 2019г. Н. М.
посещава офис на ищеца в гр. Пловдив на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8
след предварителна уговорка за това. Свидетелката го посреща, настанява го и
му предоставя изготвената бланка на записа на заповед, в която М.
собственоръчно попълва всички ръкописни данни. Свидетелката
потвърждава, че върху процесния запис на заповед положеният подпис за
авалист е изпълнен в нейно присъствие от М.. Посещението е след уговорка с
управителя на ищеца, която в този момент не е била в офиса, но М. е бил
наясно със задълженията си, попълнил документа, не е имал възражения и го
дал на свидетелката.
От представените от ответника писмени документи за задлъжнялост на
кооперацията се констатира, че Н. М. в качеството на председател на
кооперацията е издавал записи на заповед в полза на други кредитори на
ответното юридическо лице през 2018г. и 2019г., които е авалирал в лично
качество, по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и
изпълнителни листове, което сочи, че е съществувала практика на ответника за
задължения на кооперацията да се подписват записи на заповеди, авалирани
лично от председателя, с оглед на което процесният запис на заповед не
представлява изключение.
Действително от представените от ответника писмени документи се
констатира, че срещу кооперацията са образувани изпълнителни дела от
кредитори през 2018г. и 2019г. за принудително събиране на суми, но това не
доказва възражението, че кооперацията преустановява дейност в края на
2018г. и не реализира продукция през стопанската 2019г. В АВ – ТР по
партидата на ответната кооперация са обявени ГФО за 2019г. и за 2021г., от
които се обосновава извода, че кооперацията е развивала стопанска дейност
както през 2019г., така и през 2020г. Данни за спиране на дейността са към
2020г. - 2021г., а не към септември 2019г., когато процесният запис на заповед
е издаден. Водените изпълнителни дела срещу кооперацията не налагат
автоматичен извод, че има прекратяване на дейността от длъжника. В
4
обявения ГФО за 2019г. е посочен приход от оперативната дейност от 541
хил.лв., от който нетни приходи от продажба 326 хил.лв., от продукция 320
хил.лв. и от стоки 6 хил.лв.
От изслушаната ССчЕ на в.л. И. С., изготвена обективно, компетентно и
безпристрастно, неоспорена, която съдът кредитира, се констатира, че
ответната кооперация не предоставя счетоводните си данни на вещото лице.
Такива се осигуряват от ищеца и от справки в ТД на НАП Пловдив. От
заключението се доказва, че ищецът и кооперацията се намират в трайни
търговски отношения от 2016г. Издадените от ищеца на ответника фактури за
закупени торове и препарати са в периода от 07.07.2016г. до 24.04.2019г.
включително и са на обща стойност 100 766.76лв. От тях кооперацията е
платил 25 109.04лв., в резултат на което дължимият остатък на неплатените
задължения е 75 657.72лв. – сума, по – голяма от претендираната по записа на
заповед. Пред вещото лице са изнесени признания, че ищецът не осчетоводява
записа на заповед, но той се издава при натрупване на значителни по размер
задължения от ответника с цел гарантиране на плащане, както е станало в
случая. За задълженията до 15.05.2018г., които са били счетоводно от
54 371.84лв., е издаден запис на заповед за 60 000лв. на 15.05.2018г., който не е
осчетоводен и не е предявен за плащане, респективно по него ищецът не е
търсил принудително удовлетворение. Ответниците в съдебно заседание
признават, че ищецът търси плащане само по процесния запис на заповед, не и
за предходно издадения, когато дълъг е бил в по – малък размер.
С оглед изнесените от експертизата данни съдът приема за недоказано
възражението за антидатиране на запис на заповед, както и липса на
задължения към датата на издаването му. Ответниците признават, че към
момента размерът на непогасените задължения на кооперацията към ищеца е
приблизително равен на сумата по записа на заповед. Записът на заповед е
издаден за обезпечаване на каузалните правоотношения между страните по
продажба на торове и препарати за защита като в сумата са включени
неразплатени цени на доставки на 13.11.2017г., през цялата 2018г. и до
05.04.2019г.
При тези данни съдът приема, че процесният запис за заповед е ценна
книга, редовна от външна страна, съдържаща всички задължителни реквизити
по чл.535 от ТЗ, поради което е проявен менителничния ефект.
5
Наличните в записа на заповед изрази: „Сумата е платима чрез банков
превод по сметка /номер/ в ПИБ АД, клон Пловдив.“ и „ Издателят на този
Запис на заповед декларира и потвърждава, че този Запис на заповед е издаден
за обезпечаване на всички предходни, настоящи и бъдещи вземания на
„Агросистема -01“ ЕООД“, не водят до промяна на безусловността на
едностранното волеизявление на издателя, не променят вложения смисъл,
поради което не се отразяват на ценната книга. В този смисъл е т. 4д от ТР №
4/18.06.14 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която не е
допустимо издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК,
когато в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално
правоотношение, само ако направената добавка отрича безусловния характер
на поетото задължение. Ако добавката, сочеща на каузалното
правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект, същата
следва да се счита за неписана и не опорочава формата му. Също така Решение
№ 96 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1907-2016;решение № 88 от
27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 374/2012 г., II т. о., ТК, решение № 21 от
4.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1348/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 95 от
8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2473/2013 г., II т. о., приемащи, че добавка в
записа на заповед, свързана с каузално правоотношение, води до
невъзможност за упражняване на правата по ценната книга само в случай, че
тази добавка отрича безусловния характер на задължението. Добавките в
процесния запис на заповед не отричат безусловния му характер, поради което
следва да се считат за неписани.
По делото се доказа, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на
каузални правоотношения между страните – за закупени препарати и торове
през 2017г., 2018г. и 2019г., с непогА. остатък от 75 657.72лв., който надхвърля
сумата по записа на заповед, поради което дългът съществува и ищецът търси
плащане на непогасен задължение.
Ответното физическо лице е положило подписа си на лицевата страна на
ценната книга срещу израз за поемане на менителнично поръчителство, с
което е възникнала солидарната му отговорност към ищеца за сумата по
записа на заповед на основание чл.484 ал.1 от ТЗ и чл.485 от ТЗ.
Искът е доказан по основание и размер и ще се уважи. На ищеца се
дължат разноски в размер на 3 418,11лв. за исковото производство и
6
2 211.14лв. за заповедното производство, общо 5 629.25лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 във вр. с
чл.422 от ГПК, че „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ НОВ ПЪТ“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Житница, община
Калояново, област Пловдив, и Н. Т. М. ЕГН **********, от с. ****, дължат
солидарно на „АГРОСИСТЕМА – 01“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Апостол Узунов“ № 3, съдебен адрес гр.
****, чрез адв. А. Д. Г., плащане на сумата от 70 557 лв. по Запис на заповед,
издаден от ЗК „Нов път“ на 02.10.2019г., с който безусловно и неотменно се
задължава да плати на „Агросистема – 01“ ЕООД или на негова заповед
сумата от 70 557.72 лв. на падеж 20.09.2021г. по посочена банкова сметка,
авалиран от Н. Т. М. при условията, при които е поет, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението пред ПРС на 19.01.2023г. до
изплащането й, за което ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 538
от 26.01.2023г. по ч.гр.д. № 774/2023г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ НОВ ПЪТ“ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с. Житница, община Калояново, област
Пловдив, и Н. Т. М. ЕГН **********, от с. ****, да платят на
„АГРОСИСТЕМА – 01“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Апостол Узунов“ № 3, съдебен адрес гр. ****,
чрез адв. А. Д. Г., разделно разноски в исковото и заповедното производство
общо от 5 629.25лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7