№ 2371
гр. С., 11.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря Д.Т.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110110592 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 55065/28.02.2023г. на СРС, подадена
във връзка със Заповед за изпълнение от 23.07.2022г., издадена по ч.гр.д. № 35481/2022г. на
СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Ч. Б. П. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД
във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„**********“, бл. 218А, вх. Б, ет. 9, ап. 26, аб. № *********, както следва:
230,78 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.06.2022г.) до
окончателното им изплащане;
44,22 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.07.2019г.-31.05.2022г.;
10,67 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (30.06.2022г.) до окончателното им изплащане;
2,39 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-31.05.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. А.Т., юрк. И.М. или
юрк. Д.К.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ч. Б. П. чрез адв. М. Ц. – АК-С., е
депозирал Отговор, вх. № 198129/11.07.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове
като неоснователни, изтъквайки, че няма качеството на потребител на топлинна енергия и не
е страна по облигационно отношение за доставка на такава. За насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Ц., която
оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „*********“ ООД не е изразило становище по предявените
искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, поради което обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от
приложеното по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 (обн. ДВ, бр.
107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена,
има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на
2
правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК).
Доколкото ответникът е направил изрично възражение за липса на облигационно
отношение за доставка на топлинна енергия, то съдът следва да прецени наличието на
предпоставките за възникване на такова, първата от които е притежавано право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. По делото не са
представени доказателства Ч. Б. П. да е собственик/съсобственик или носител на вещно
право върху него. Представената на л. 15 от делото Молба от Държавната спестовна каса за
вписване на законна ипотека установява единствено вписано обезпечение – ипотека върху
недвижимия имот за отпуснат заем на Б.Н. П. и Т.В. П.а, един от наследниците на които е
ответникът. Тази молба обаче няма удостоверително действие за и не доказва право на
собственост през процесния период.
Доколкото по делото не се установява ответникът да е собственик или носител на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за процесния период, то не е налице
първата и главна предпоставка за основателност на предявените искове за главници. Оттук с
пълна сила това важи и за исковете за лихви. При това положение обсъждането на
останалите събрани по делото доказателства и заявени от страните доводи, се явява
безпредметно.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът. Той обаче не е доказал сторени разноски нито в исковото, нито в заповедното
производство, поради което такива не му се следват.
Същевременно ответникът-длъжник е представляван безплатно по реда на чл. 38, ал.
1 ЗАдв от адв. М. Ц. – АК-С.. Тъй като делото е решено в полза на ответника, на адв. Ц.
следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Размерът на същото
за заповедното производство съдът определя на 200,00 лева. Възражението се подава по
утвърден образец, не представлява каквато и да е фактическа, процесуална и юридическа
сложност и като цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него
изявление за недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да
било мотиви и доводи. В този смисъл: опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-С.,
опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново, опр.872/22.03.2017г.-
в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен, и др.
Дължимото за исковото производство възнаграждение съобразно фактическата,
професионалната и правната сложност на делото и защитавания по него материален интерес
следва да се определи на 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
град С., срещу Ч. Б. П., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание чл. 124, ал.
1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
3
установено спрямо ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 218А,
вх. Б, ет. 9, ап. 26, аб. № *********, както следва:
230,78 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.06.2022г.) до
окончателното им изплащане;
44,22 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.07.2019г.-31.05.2022г.;
10,67 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (30.06.2022г.) до окончателното им изплащане;
2,39 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-31.05.2022г.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., да заплати
на адв. М. Хр. Ц. – АК-С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 200,00 лева,
представляваща възнаграждение за оказана на длъжника безплатна адвокатска защита в
заповедното производство (ч.гр.д. № 35481/2022г. на СРС), както и сумата от 400,00 лева,
представляваща възнаграждение за оказана на ответника безплатна адвокатска защита в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 10592/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „*********“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4