Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, в публично заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
М. Иванова-Даскалова
при секретаря Елена
Воденичарова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 156/2020 по описа
на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Макстайм“ ЕООД срещу
Решение № 2174/28.11.2019 г., постановено по НАХД № 4149/2019 г. по описа на
Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 371762-F424489/02.11.2018 г. на Началника на Отдел “Оперативни дейности“- В. в ЦУ на НАП, с което на „Макстайм” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1
от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите,
като е намален размера на административното наказание „Имуществена санкция“ до
сумата от 500 /петстотин/ лева.
Жалбоподателят счита, че неправилно е констатирано, че
сумата от 74,12 лева не е отразена като промяна в касовата наличност, чрез
операция служебно въведени. Тази сума е предадена от управителя на служител в
търговското помещение за закупуване на очаквана доставка и не е част от
оборота.
Намира, че погрешно е посочено, че е нарушен чл. 33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал.4 , ал.1 от ЗДДС. Имуществена
санкция се налага за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, а не както е посочено
в НП чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Решението не е мотивирано и не са обсъдени
всички доказателства и доводи на страните. Не е установена компетентността на
издателите на АУАН и НП. Относно подаденото възражение срещу АУАН не е
извършено допълнително разследване по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Протокола
от проверката и НП не са връчени на представляващ „Макстайм“ ЕООД. Протокола от
проверката, АУАН и НП са подписани от свидетели и актосъставителя без да са
посочени ЕГН на същите. Не са взети предвид показанията на свид. Деница
Димитрова, относно процесната сума, която е била в чантичката й, а не в касата
на дружеството. Не са обсъдени показаният на актосъставителя, които намира за
противоречиви, къде е съхранявана сумата и оборота на заведението. Също така не
са обсъдени доказателства относно наличието на закупена стока с част от
процесната сума. Счита, че в условията на евентуалност са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
сумата е в малък размер – 74,21 лева. Липсват мотиви относно неприлаганото на
чл. 28 от ЗАНН. Отправено е искане да се отмени решението, в частта относно
сумата от 500 лева.
Ответникът по касация – ТД на НАП – Варна в писмено
становище – с.д. № 1238/27.01.2020 г., чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява
становище за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителя на Прокуратурата счита, че жалбата е
основателна, поради това, че деянието е в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
поради което решението е в противоречие с материалния закон.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд – Варна е приел за установено следното: На 20.04.2019 г.
около 14.30 ч. служители при ТД на НАП – Варна – инспектори по приходите в ЦУ
на НАП предприели извършване на проверка в търговски обект – кафе-бар „Дилайт“, находящ се
в гр. Варна, ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката
било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално
устройство DATECS FP1000-02DV с номер на фискалното
устройство DT424258 и фискална памет 02717789, съгласно междинен отчет от
14.10.2018 г., изведен в 14.31 ч. е в размер на 131,79 лева. Установената чрез
преброяване и изготвен описа на паричните средства фактическа наличност била в
размер на 206 лева. Констатирано било, че служебно въведени суми във фискалното
устройство не са отразени. След като е установено, че промяната на касовата
наличност в размер на 74,21 лева представлява въвеждане на пари в касата, която
не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до
минута, съответно че фискалното устройство притежава функциите служебно
„въведени/изведени“ суми, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.20006 г., за това, че не е
изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи
всяка промяна в касовата наличност на фискалното устройство.
Съдът е приел от правна срана следното: НП е издадено
от компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Съгласно
т.2.3 от цитираната заповед, АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. Спазен
е чл. 57 от ЗАНН при издаване на НП. Обстоятелствата, касаещи начина на извършване
на проверката и проведените със служителите разговори в обекта в хода на
проверката не касаят съставомерни признаци на деянието, а факти, които се
установяват в хода на съдебното следствие, с оглед формиране на извод за
обосноваността на обвинението. Отсъствието им обаче от АУАН и НП, в този
смисъл, не ограничава правото на защита на наказаното лице.
Направен
е извод, че нормата на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/2016 г. представлява
квалификацията на административното нарушение, т.е. правната разпоредба, чието
правило е нарушено, а нормата на чл. 185 ал.2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е правното
основание, въз основа на което се ангажира административнонаказателната
отговорност.
От приложеното към АНП пълномощно, М.С. се
явява освен последващ управител на дружеството и упълномощено лице от
действащия управител на същото към момента на извършване на проверката, поради
което РС – Варна е приел, че АУАН е надлежно връчен.
Установено е, че към момента на проверката е
съществувала разлика между наличните в касата парични средства и сумата,
разчетена от ФУ, с което юридическото лице е нарушило разпоредбата на чл. 33,
ал.1 от Наредба № 18 от 13.12.2006 г. Правилно е посочена и санкционната норма
- чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
След като органът се позовава на чл. 33, ал.1
от Наредба № 18/13.12.2006 г. той е приел, че не се касае за неотчетени
продажби, съответно не е налице неотчитане на приходи, поради което е приложима
нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС като правно основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Като неоснователни са оценени доводите на
процесуалния представител на въззивника за необоснованост на
издаденото НП, с оглед изложените от св. Д.възприятия досежно предназначението
на сумата, намираща се в касовата наличност – за заплащане на очаквана доставка,
респ. като бакшиш на служител в обекта. Съдът е приел, че субективните причини
за наличие на разминаване между касовата наличност и отчетения оборот от
фискалното устройство в обекта, в т.ч. свързано с поведението на конкретни
длъжностни лица или начина на организиране на дейността в обекта, са
несъстоятелни и не влияят върху изводите за съставомерност на
извършеното нарушение.
Като неоснователни са оценени възраженията за
наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за
формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават обществените
отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма, с оглед на
което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност по смисъла
на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Съдът е намерил, че са налице
предпоставки за изменение размера на наложената санкция до законово установения
минимум предвид събраните данни за реализиране на нарушението за първи път,
отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на мотиви в НП,
обосноваващи справедливост на определеното по размер административнонаказателно
санкциониране.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за правилно и законосъобразно.
Изцяло се споделят мотивите на решението на районния съд,
поради което не следва да се повтарят от настоящата инстанция.
Относно наведените доводи от жалбоподателя.
При извършена проверка на 14.10.2018 г. е установена
разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетната касова
наличност от ФУ в размер на 74,21 лева. Свид. Д.– сервитьор в „Макстайм“ ЕООД в
качеството на свидетел е посочила, че в чантичката си държи оборота на
заведението и бакшиша, отделно от това са й били оставени пари за заплащане на
стока.
От събраните доказателства се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006, съгласно която норма извън случаите на продажби/сторно операции
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Причините за нерегистриране на въведени и изведени суми е
без значение за спора, включително и доказателства за закупена стока, от което
следва, че е осъществен състава на нарушението.
В случая не е установено нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС /Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта/. С оглед установеното
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., законосъобразно е
приложена санкционната норма на чл.185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
Компетентността на АНО и актосъставителя се установява от
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., което е обсъдено от районния съд и
законосъобразно е прието, че липсват нарушения в тази насока.
Липсва нормативна установеност, която да задължава АНО да
обсъжда в НП подадено възражение срещу АУАН, както и да излага мотиви
представлява ли нарушението маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. След като е
издадено НП, следва че АНО е приел установените факти за достатъчни да се
ангажира административнонаказателната отговорност, без да е необходимо събиране
на нови доказателства, а също така, че деянието не е маловажен случай.
НП е връчено на М.Л.С. упълномощена с нотариално заверено
пълномощно. Срещу НП е подадена в срок
жалба, поради което липсва нарушено право на защита.
Протокол за извършена проверка е съставен в присъствие на
сервитьор Д.и тя се е подписала. Не е задължително да бъде подписан от
представител на дружеството. Срещу установените в протокола факти,
жалбоподателят е можел да се защитава в съдебното производство, но те не са
оборени.
Съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН, Актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа: имената и точните адреси на свидетелите, единен
граждански номер. В процесния АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля на
съставянето му – Н.С.С.. Изискването за посочване на ЕГН е въведено с цел лесна
идентификация на лицето. В случая Н.С.е разпитан в качеството на свидетел, т.е.
идентификацията му е направена, поради което липсата на ЕГН в АУАН не е
съществено процесуално нарушение, което да е отменително основание.
Споделят се изцяло изводите на районния съд, че
нарушението не е маловажен случай, той като е предпоставка за избягване на
данъчни задължения.
Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата
касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена
без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
От процесуален представител на ответника – юрисконсулт е
извършено процесуално представителство, чрез представяне на писмено становище, т.е.
извършено е процесуално представителство
по смисъла на чл. 24, ал.1, т. 2 и т.3 от ЗА. Делото не е с фактическа и правна сложност. На
основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП в полза
на ТД на НАП - Варна следва да се присъди сумата от 80 лева, платима от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2174/28.11.2019 г. постановено по
НАХД № 4149/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „Макстайм“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна сумата от
80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.