№ 360
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502571 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2998 от 03.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 15096/2017 год. по описа на
СГС, I-12 състав, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” е осъдено на правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ да заплати на Г. И. К. сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 03.06.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2017 год. до
окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният
размер от 300 000 лева. Със същото решение са разпределени и разноските в
производството.
С разпореждане от 12.06.2020 год. е разпоредено издаване на два изпълнителни листове в
полза на ищеца за присъденото застрахователно обезщетение, както и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” в осъдителната част,
като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и
страдания. Правят се оплаквания още, че съдът е приел съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, но не е посочил в какво съотношение е то в сравнение
приноса на делинквента. Твърди се, че ищеца има значителен принос за настъпване на
вредите, тъй като е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Молят съда да
отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен, а
1
евентулна обезщетението да бъде редуцирано. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият Г. И. К. оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на
решението, като претендира и разноски.
Подадена е и частна жалба от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ срещу разпореждането за
издаване на изпълнителни листове, в която се твърди, че решението не е влязло в сила,
поради което е недопустимо издаването на изпълнителен лист въз основа на него.
Въззиваемият по частната жалба не депозира отговор.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Пред първоинстанционният съд са установени елементите от фактическия състав на чл. 432,
ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното
дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие,
причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка между противоправното деяние,
вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения механизъм
на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза, която установява, че вследствие на
произшествието ищеца е получил навяхване на шията; контузия на гръбначния стълб в
поясната област; охлузване в лявата челно теменна област; разклащане на първи долен зъб и
данни за прясно избит първи долен зъб, както и са налице данни за неврологично увреждане
в шийната област с травматична генеза, които увреди са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Допълнително е установена и травма на
лявата колянна става. Поставена е била шийна яка за обездвижване, за срок от седем дни.
Появили са се епилептични гърчове, което е наложило двукратно болнично лечение.
Установява се, че периода за възстановяване на навяхването на шията, гръбначния стълб и
охлузването на теменната област е около 20-25 дни. Избития и разклатен зъб не могат да се
възстановят самостоятелно, а е необходимо специализирано стоматологично лечение.
Вещите лица установяват, че автомобила е фабрично оборудван с предпазни колани и в
случай че пострадалия е бил с колан, то при установения механизъм /челен удар/ не би се
стигнало до удар в предната част на лицето и избиване на зъби.
2
Изслушано е пред първоинстанционният съд и заключение на съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург която установява, че вследствие на
произшествието ищеца е получил освен описаните увред и мозъчно сътресение, протекло
без пълна загуба на съзнание. Черепно-мозъчната травма е получена при удар в лявата
челно-теменна област на главата в близко разположените елементи от автомобилното купе,
а травмата на долните зъби – при директер удар във волана на автомобила. Проведено е
било болнично лечение с основна диагноза: симптоматична епилепсия с генерализирани
клонично-тонични пристъпи. Не са представени доказателства за настъпили усложнения и
невъзстановени увреди, с изключение на развилата се симптоматична /посттравматична/
епилепсия. Установява, че переспективата за в бъдеще по отношение на епелептичните
пристъпи е несигурна. При извършения личен преглед на ищеца се съобщава за постоянни
болки във врата, редки но силни болки в лявата теменна област на главата, пристъпно
треперене на двете ръце, без видима причина. Коляното сега е по-добре, но не е оперирано.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Т. С. се установява, че ищеца
работи като таксиметров шофьор и управлявал таксиметровия автомобил на майката на
свидетеля. По разказ от ищеца знае, че същия е возел клиент към момента на
произшествието.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалия е
търпял болки и страдания за период от около 20-25 дни, през който период е протекло
възстановяването на навяхването на шията, гръбначния стълб и охлузването на теменната
област. Следва да се отчете обстоятелството, че избития и разклатен зъб не могат да се
възстановят самостоятелно, а е било необходимо специализирано стоматологично лечение.
Също така следва да бъде съобразено, че не са налице настъпили усложнения и
невъзстановени увреди, с изключение на развилата се симптоматична /посттравматична/
епилепсия, като переспективата за в бъдеще по отношение на епелептичните пристъпи е
несигурна.
3
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юни 2017 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 80 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетите експертизи се установи, че ищеца е пътувал в
автомобила на предната лява /шофьорска/ седалка без поставен предпазен колан. Съгласно
заключението на приетата по делото КСМАТЕ е установено, че автомобила е фабрично
оборудван с предпазни колани и в случай че пострадалия е бил с колан, то при установения
механизъм /челен удар/ не би се стигнало до удар в предната част на лицето и избиване на
зъби. Също така от съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице
неврохурург категорично се установи, че черепно-мозъчната травма е получена при удар в
лявата челно-теменна област на главата в близко разположените елементи от автомобилното
купе. В този смъсъл ако пострадалия бе с поставен колан, то не би се стигнало до удар на
главата в таблото и получаване на мозъчното сътресение с черепно-мозъчната травма.
Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец, пътувайки в автомобила без
поставен колан, сам се е поставил в риск и е допринесъл съществено за настъпване на
вредоносния редултат, като настоящия състав определя 50 % принос на съпричиняване.
Съдът приема, че по отношение на пострадалия не е била налице хипотезата на чл.137а,
ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като не се установи по делото, че ищеца, като вадач на таксиметров
автомобил е превозвал пътник в момента на произшествието. В тази връзка разпитания по
делото свидетел не е бил пряк очевидец, а разбрал от пострадалия, че возел пътник в
автомобила, поради което съдът не кредитира неговите показания. Нещо повече – в
4
даденото сведение на 03.06.2017 год. от самия пострадал, по административно –
наказателната преписка не е заявено, че в момента на произшествието в таксиметровия
автомобил е превозван пътник. Също така в докладната записка на полицая посетил
произшествието също е установено, че няма свидетели очевидци на произшествието, което
изключва възможността в автомобила да е пътувал пътник.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 50 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение от 80 000 лева на 40 000 лева, за която сума исковата
претенция на ищеца е основателна.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 60 000
лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от
100 000 лева и действително дължимото обезщетение от 40 000 лева, като вместо това се
исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
По частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист съдът приема
следното:
Определението е незаконосъобразно.
Съгласно чл.404, т.1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила
решения на съдилищата, като в настоящия случай постановения първоинстанционнен акт не
е влязъл в сила, поради депозирана в срок въззивна жалба. Към момента на разпореждането
производството по делото е висящо. Въз основа на това разпореждането за издаване на
изпълнителен лест въз основа на невлязлото в сила първоинстанционно решение следва да
бъде отменено, а издадените въз основа на него изпълнителни листове – обезсилени.
По разноските:
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски за оказана безплатна правна помощ от процесуалния
представител на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска над сумата от 1 106 лева,
вместо присъдения от първата инстанция размер от 3 530 лева, както и дължимата в полза
на съда държавна такса над сумата от 1 600 лева, вместо присъдената сума от 4 000 лева.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 1 200 лева, представляващи заплатена
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2998 от 03.04.2020 г. постановено по гр.д. № 15096/2017 г. по описа
на Софийски градски съд, I-12 състав в частта, в която ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” е
осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Г. И. К. обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, станало на 03.06.2017 г., над сумата от 40 000 лева до 100 000
лева, както и в частта в която ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” е осъдено да заплати на
правно основание чл.38 от ЗАдв на адв. О. адвокатски хонорар над сумата от 1 106 лева до 3
530 лева и на правно основание чл.78, ал.6 от ГПК над сумата от 1 600 лева до 4 000 лева, И
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. И. К. против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” иск с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 03.06.2017 г., в размер на 60 000 лева, представляващи разликата над 40
000 лева до 100 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ разпореждания от 12.06.2020 год. за издаване на изпълнителни листове по делото
за присъдено обезщетение, разноски и адвокатско възнаграждение, като ОБЕЗСИЛВА
издадените въз основа на тях на 23.06.2020 год. два изпънителни листа.
ОСЪЖДА Г. И. К. да заплати на ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” разноски за
производството пред САС в размер на 1 200 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6