Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 18.06.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 3500
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №170830/13.07.2017г.
постановено по гр.д.№ 24098/2016г. по описа на СРС, 124ти състав са уважени
обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу В.С.А. за установяване, че ответникът дължи на
топлопреносното дружество на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от
ЗЕ сума в размер на 218.94 лева, представляваща стойността на ТЕ доставена в периода
м.09.2012г. - м.04.2014г. до топлоснабден имот - апартамент № 306, находящ се в
гр. София, ж.к. „*****и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на
53.73, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 31.10.2012г. до 05.08.2015г.
Горепосоченото решение е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Нелбо
Инженеринг" ООД.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В.С.А.,
чрез настойника му Р. Й., представляван от адв. Б., въззивна жалба с вх. №
5120174/10.08.2017г. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни
аргументи за неправилност на съдебното решение.
Ответникът по въззивната жалба - "Т.С.“ ЕАД не изразява становище.
Третото лице-помагач не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, настоящият
въззивен състав счита, че решението на СРС е неправилно поради следните
съображения:
След проведено заповедно производство,
по което е постъпило възражение, ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил установителен иск срещу В.А. за претендираните
в заповедното производство суми. Твърди се, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****. За да докаже
качеството на собственик на ответника, ищецът представя нотариален акт №23,
том, 2, рег. №5187, дело №151 от 2012г., на нотариус А.Д., с който Б.И.чрез
пълномощника си В.Б.прехвърля на ответника В.А. ½ от процесния
недвижим имот, в замяна на което последният прехвърля на другата страна
собственото си МПС – лек автомобил „Мерцедес“ модел Е200 CDI,
с ДК№ СА1051РС.
В постъпилия отговор от В.А.,
чрез настойника му Р.А., се посочва, че
ответникът е неин брат, като с решение от 10.12.2012г., влязло в сила на
18.01.2013г. ответникът В.А. е поставен под пълно запрещение. Р. А.твърди, че е
завела дело пред СРС за унищожаване на сделката сключена с нотариален акт №23,
том, 2, рег. №5187, дело №151 от 2012г. Представено е и Решение от 10.12.2012г.
на СГС, Втори брачен състав, влязло в сила, с което ответникът е поставен под
пълно запрещение.
С молба от 29.06.2017г.
ответникът е поискал спиране на делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, тъй
като пред друг състав на СРС се разглежда иск за унищожаване на сключения
договор за замяна на недвижим имот срещу МПС. С протоколно определение от
4.07.2017г. СРС е отхвърлил искането с мотива, че изходът на делото по
предявения конститутивен иск за унищожаване на правна сделка няма значение за
правилното решаване на спора между „Т.С.“ ЕАД и В.А..
За да постанови обжалваното
решение и да уважи исковете, СРС е приел, че ответникът е собственик на
½ от процесния имот, поради което същият се явява потребител на топлинна
енергия и между страните са налице договорни отношения по продажба на ТЕ.
С Определение от 28.03.2018г.
на СГС, IV А състав, делото е спряно до приключване на
делото, в което се решава спорът по конститутивния иск за унищожаване на
замяната на ½ от процесния имот срещу движима вещ. С писмо от СРС, ГО,
50 състав, е уведомен СГС, че по гр.д. 30427 по описа за
2016г. на СРС има поставено решение, което е влязло в сила на 12.03.2019г.
Същото е приложено в заверен препис по настоящето дело. С определение от
28.03.2019г. производството по в.гр.д. 3500 по описа за 2018г. на СГС, IV А състав, е възобновено и в съдебно
заседание, проведено на 10.06.2019г., същото е обявено за решаване.
При анализ на представените по
делото доказателства и с оглед твърденията на страните съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата,в която се намира процесния
имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Начинът на извършване на
дялово разпределение е уреден в чл.139-148 от ЗЕ и подзаконови нормативни
актове. По смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Спорно по делото се явява дали
ответникът е собственик на ½ идеална част от процесния имот, съответно
явява ли се потребител и клиент на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от ответника на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани.
По въпроса за собствеността
върху процесния топлоснабден недвижим имот настоящият състав намира, че следва
да се зачете Решение №3134 от 5.2.2019г., влязло в сила на 12.03.2019г. на СРС
по гр.д. 30427 по описа за 2016г., с което е унищожен договорът за замяна,
сключен с нотариален акт №23, том, 2, рег. №5187, дело №151 от 2012г. на основание
чл.31 от ЗЗД.
Въззивният съд намира за нужно
да отбележи, че при порок на сделката, водещ до нейната унищожаемост, решението
с което се унищожава сделката, има действие ex tunc, съответно конститутивното действие на решението за
унищожаване на придобивното основание има обратно действие по отношение на
всички лица до момента на сключването му. При уважаваме на един такъв
конститутивен иск отпадат правата на приобретателя с обратна сила.
Настоящият състав отчита
факта, че ищецът Т.С. ЕАД не е страна по
делото, с решението по което е унищожен нотариалния акт за замяна и дружеството
не е обвързано от силата на пресъдено нещо по решението. Това е така, защото
чл.298 ал.1 ГПК, очертаващ пределите на силата на пресъдено нещо на едно
решение по гражданскоправен спор, предвижда решението да обвързва само страните
по спора, като настоящата хипотеза не попада в предвидените в следващите алинеи
изключения. Страна, която не е участвала в правния спор, не е обвързана от
силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между
прехвърлителя и приобретателя, но отпадането на правата му се свързва не със
силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването /респ.
несъществуването/ на потестативното право, което е упражнено с предявяването на
иска за унищожаване на сделката. То е следствие от конститутивното действие на
съдебното решение, с което е уважен искът за унищожаване на договор,
съставляващо негова гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие
съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява
гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е
правнорелевантен, са длъжни да го зачитат, т. е. не могат да оспорват
материалноправната промяна, следствие от конститутивното действие на съдебното
решение. В този смисъл макар и да не е участвал по делото за унищожаване на
сделката, ищецът Т.С. ЕАД е обвързан от конститутивното действие на решението и
унищожаването на правната сделка, на която ищецът се позовава, за да докаже
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, следва да бъде
зачетено в настоящето производство. В този смисъл е Решение № 87 от 5.07.2018
г. на ВКС по гр. д. № 4028/2017 г., II г. о., ГК.
Поради тези съображения на настоящия въззиваем може
да бъде противопоставено решението за унищожаване на договора за замяна от
2012г. На дружеството се противопоставя не силата на пресъдено нещо, а
конститутивното действие на съдебното решение, което го задължава да приеме, че
прикрепените към него правни последици са настъпили. Доколкото страната не е
обвързана от силата на пресъдено нещо, тя е могла да установи в настоящия
процес, че ответникът не е имал потестативното право да иска унищожаване на
основание чл. 31 ЗЗД на сключения договор, но подобни доводи по делото не са
релевирани.
Доколкото с цитираното решение
на СРС по иска по чл.31 от ЗЗД се унищожава договорът за замяна, оформен с №23,
том, 2, рег. №5187, дело №151 от 2012г на нотариус А.Д., то правните последици
от сключената сделка са заличени с обратна сила към датата на нейното сключване
– 24.08.2012г., което от своя страна е основание за настоящия състав да приеме,
че ответникът не е бил собственик на ½ идеална част от процесния
топлоснабден имот. Поради това не е налице първата предпоставка за уважаване на
иска за заплащане на доставена топлинна енергия – ответникът да е клиент, съответно
потребител. Това е така, защото съгласно чл. чл. 153. (1) от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. По делото се установи, че с оглед
отпадането с обратна сила на последиците от унищожената сделка, В.А. не е бил
собственик или носител на други ограничени вещни права върху процесния имот,
няма и данни същият да е сключвал изрични договори за доставяне на топлинна
енергия, съответно да има партиди, разкрити при ищеца по негово искане. Поради
тези съображения искът за заплащане на суми за потребена топлинна енергия се
явява неоснователен.
Поради неоснователността на
иска за главница, неоснователен се явява и искът за присъждане на лихва за
забава по чл.86 от ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът
намира, че решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено, включително
и в частта за разноските, а исковете
следва да бъде отхвърлени.
По отношение на разноските:
Право на разноски пред първоинстанционния
и пред въззивния съд има ответника, който претендира 300 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС, видно от договор,
представен на лист 79 от делото. Пред въззивния съд се претендират 55 лева
държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение, което е уговорено и платено
в брой, видно от договор за правна защита и съдействие. Въззивникът представя и
списък по чл.80 от ГПК. Направено е и възражение за прекомерност от страна на
въззиваемия, което съдът намира за неоснователно с оглед уговорения минимален
размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по двата
предявени иска. Ето защо търсената сума не следва да се намалява и се присъжда
в цялост.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНПЯ Решение №170830/13.07.2017г. постановено по гр.д.№
24098/2016г. по описа на СРС, 124ти състав, включително и в частта за разноските,
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени
искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу В.С.А.
за установяване, че ответникът дължи на топлопреносното дружество на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ сума в размер на 218.94 лева,
представляваща стойността на ТЕ доставена в периода м.09.2012г. - м.04.2014г.
до топлоснабден имот - апартамент № 306, находящ се в гр. София, ж.к. „*****и
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 53.73, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 31.10.2012г. до 05.08.2015г.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** на основание чл.78 ал.3
от ГПК да заплати на В.С.А. ЕГН ********** сумата от 300 лева разноски пред
първоинстанционния съд, както и 655 лева разноски пред въззивния съд.
Решението е постановено при
участието на привлечено от „Т.С." ЕАД трето лице-помагач „Нелбо Инженеринг"
ООД
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.