СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „Д“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия БИЛЯНА КОЕВА
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, разгледа докладваното от мл. съдия Коева
въззивно гражданско дело № 9033 по
описа за 2019 г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 78304 от 28.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 67390 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 26-ви състав са
частично уважени исковете на “Т.С.” ЕАД предявени по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника М.Х.В.,
като е признато за установено, че последната дължи на ищцовото дружество сумата
от 3019,42 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. в имот с абонатен № 206470, находящ се в
гр. София, ж.к. “********ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 401, 29 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода
30.06.2013 г. – 20.05.2016 г., като са отхвърлени предявените искове за
следните суми – 108,79 лв. – главица за услугата “дялово разпределение” и 24, 96 лв. – лихва върху главницата за
“дялово разпределение.
Решението в частта, с която са
уважен предявените искове, като необжалвано от ответника е влязло в сила.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца- „Т.С.“
ЕАД, с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска на “Т.С.”
ЕАД срещу М.Х.В. за следните суми - 108,79 лв. – главица за услугата “дялово
разпределение” и 24, 96 лв. – лихва
върху главницата за “дялово разпределение. Жалбоподателят релевира доводи за
неправилност на решението и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че не е доказано ответникът да е поел задължение за
заплащане на сумите за дялово разпределение. Позовава се на разпоредбата на чл.
71, ал. 1 от Наредба 2/2004 г. и Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа се, че дружеството ищец е фактурирало сумите за дялово разпределение и
ги е начислило законосъобразно и в съответстие с договорните задължения между “Т.С.”
ЕАД и фирмата за дялово разпределение. Искането към съда е да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъдат уважени исковете за дялово
разпределение и лихва върху последното. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е взето становище по жалбата от третото
лице-помагач.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, по
същество същата е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не са допуснати и нарушения на императивни
материалноправни норми.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.
Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Съдържанието на този
договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от
ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ -
няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
Настоящият
съдебен състав намира за основателни оплакванията на въззивника по отношение
дължимостта на сумите за дялово разпределение, поради следните съображения:
Съгласно чл. 61,
ал.1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал.1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от топлоснабдителното дружество и се обявява
по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения
между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по
силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество
и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.
139в, ал.3, т.4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително
независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово
разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал.3,
т.4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал.5, т.8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът
на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета
на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази
цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали
общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. По делото е представен
е договор от 03.10.2002 г. между етажната собственост и третото лице помагач за
извършване на дялово разпределение, представен е и протокол от Общото събрание
на етажните собственици от 15.08.2002 г., на което е взето решение да се сключи
Договор за услугата “топлинно счетоводство с “Т.С.” ЕООД. Ответникът не е
оспорил извършването на услугата, нито наличието на договор между етажната
собственост и третото лице, както и уговорената цена и съответния период, а
единствено основанието ищецът да я претендира в настоящото производство.
По делото е приета и неоспорена съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице е установило, че дружеството, извършващо
дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на
всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна
енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по
отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите
(доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
Следва
да се отбележи, че за изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническа
експертиза са ползвани представените от третото лице „Т.С.“ ЕООД отчетни карти
с показания на уредите за процесния период, подписани от клиента.
Съобразно
изложеното, искът за заплащане на дължимите суми за услугата дялово
разпределение се явява основателен, поради което решението на СРС следва да
бъде отменено в тази си част.
По отношение на
лихвата за забава върху стойността на дяловото разпределение, настоящият състав
намира, че въззивната жалба е неоснователна, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства да е поставил длъжника в забава за посочените суми за дялово
разпределение, поради което решението на СРС в тази част следва да се потвърди.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 78304 от 28.03.2019 г., постановено по гр. дело № 67390 по описа
за 2016 г. на СРС, ГО, 26-ви състав, в
частта, в която е отхвърлен искът на “Т.С.” ЕАД предявен по реда на чл. 422 ГПК срещу М.Х.В. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 108, 79 лв. – такса за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г.,
като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен
от “Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че М.Х.В. с ЕГН: ********** дължи
на “Т.С.” ЕАД с ЕИК ********, с адрес: ***
сумата от 108, 79 лв. – такса
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м.
04.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решението
в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника – „ Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.