Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София,21.11.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Д. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 492 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е
по предявени от „В.К.“ ООД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, ал.2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, вр.чл. 86 от ЗЗД, с които се иска установяване по
отношение на ищеца, че ответникът П.Н.П. дължи заплащане на следните суми по
Договор за заем от 27,04,2017 г.: 30000,00лева – главница; 10309,00лева – договорна лихва, за периода от 27,04,2017г.
до 30,03,2018г.; 580,53
лева – неустойка за забава, изчислена считано от 3 дни след
падежа на незаплатените погасителни вноски от № 2 до № 10 вкл., до 30,03,2018г. на основание чл. 11, ал. 1 от договора ; 550,00
лева – начислени дължими разходи, на осн. чл. 11, ал. 2; 500,00
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, на
осн. чл. 11, ал. 3; 3000,00 лeвa – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение на осн. чл. 11, ал. 5; 8469,00 лeвa - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, на осн. чл.
5, ал. 3, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 52402/2018 г. по описа на СРС, 74-ти състав.
Излагат се
съображения, че между „В.к.“ ООД, в качеството му на заемодател и П.Н.П., в
качеството ѝ на заемател, е сключен Договор за заем от 27,04,2017г., по
силата на който ищецът е предоставил на ответницата сума, в размер на 30000,00
лв. за срок от 60 месеца. За обезпечение на вземането в полза на кредитора е
учредена договорна ипотека върху недвижим имот. Поради неизпълнение на
задълженията по договора, с нотариална покана, рег. № 3354, том 2, акт № 185 от
11,04,2018 г., връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на
01,06,2018 г., била обявена предсрочната изискуемост на заема.
Поддържа от страна
на ищеца да е депозирано заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на
което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№52402/2018г. по описа на СРС, 74-ти състав. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е упражнил правото си на възражение, обстоятелство обуславящо правен
интерес от установителната искова претенция.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът П.Н.П.
в указания законоустановен срок за отговор
по реда на чл. 131 от ГПК не излага становище по основателност на претенцията.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява наличието на сключен Договор
за паричен заем „Вивакредит Оптима“ от 27,04,2017год. /л. 12/, сключен между „В.К.“
ООД, в качеството на заемодател и П.Н.П., в качеството на заемател, с който е
предоставен заем в размер на 30000,00лв. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, от
заемната сума ще бъдат прихванати разноски за договорна ипотека, учредена в
обезпечение на договора. В чл. 4 от договора е уговорен срок за изплащане на
заема от 60 месеца. Предвиден е лихвен процент от 40,56 % и годишен процент на
разходите от 49,85 %.
Съгласно чл. 5, ал.1 от договора заемателят се
задължава в срок до 20 дни, считано от датата на предаване на заемната сума на
заемателя съгласно чл. 3 ал. 3 да предостави на заемодателя обезпечение - трето
физическо лице солидарен длъжник, което да отговаря на следните изисквания: лице
над 21 години с минимален размер на получаваното от него нето трудово
възнаграждение 1000 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение
по силата на безсрочен трудов договор; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; да няма неплатени осигуровки за последните две години; лицето
да не е съдлъжник или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем
с „В.К.“ ООД.
В чл. 5, ал. 3 страните уговарят, че при неизпълнение
на това
задължението, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 26844,80лева,
като заемателят изрично заявява, че в случай, че бъде начислена посочената
неустойка, същата желае да бъде разсрочена и заплащана заедно с всяка от
погасителните вноски по следния начин: към всяка от погасителни вноски от № 1
до 20 – да се прибавя сума в размер на 531,00лв., а към всяка погасителна
вноска от № 21 до 60 – да се прибавя сума в размер на 405,62 лв.
В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че при
забава за плащане на погасителна вноска с повече от три дни, заемателят дължи
законна лихва за забава върху забавената сума за всеки ден забава до нейното
плащане или съответно до настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията
по настоящия договор. Съгласно чл. 11, ал. 2, с подписване на договора за
паричен заем, заемателят и заемодателят се споразумяват, че ако заемателят забави
заплащането на погасителна вноска (включително, ако забави заплащането на
цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост) с повече от 3
календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране,
изразяващи се е изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори. В тези случаи, заемателят дължи на заемодателя
заплащането на разходи, посочени в Тарифа за дължими такси на „В.К." ООД,
неразделна част от договора.
В чл. 11, ал. 3 се сочи, че с подписване на
договора за паричен заем, заемателят и заемодателят се споразумяват, че при
допусната първа забава от заемателя в заплащането на коя да е погасителна
вноска с повече от 55 календарни дни, същият следва да предостави на заемодателя
съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да
има разполагаеми парични средства, с които заемодателят да може да удовлетвори
вземането си. В случай че заемателят не предостави дебитно съгласие и/или в
банковата му сметка няма допълнително парични средства, от които заемодателят
да се удовлетвори, на 60-ия ден забава в заплащането на погасителна вноска
(включително, ако забави заплащането на цялото вземане в случай на настъпила
предсрочна изискуемост) заемателят дължи 500 /петстотин/ лева неустойка за
неизпълнение на договорка задължение. Задължението за предоставяне на съгласие
за директен дебит се дължи веднъж при допусната първа забава в заплащането на
погасителна вноска с повече от 55 календарни дни и при допусната забава в
заплащането на последващи погасителни вноски с повече от 55 календарни дни
предоставяне на съгласие за директен дебит не се изисква.
В чл.11, ал. 4 е уговорено в случай, че заемателят
допусне първа забава в заплащане на коя да е погасителна вноска с повече от 90
дни, същият се задължава в срок от 10 дни след настъпване на 90-дневния период
на забавата, да предостави на заемодателя следните документи: удостоверение за наличието
на липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален
кодекс, издадени от Национална агенция за приходите и от общината по постоянен
адрес на заемателя; Справка за образувани изпълнителни дела срещу заемателя. От
посочените по т. 1 и т. 2 на предходната алинея документи следва да е видно, че
заемателят няма задължения към държавата и че срещу него няма образувани
изпълнителни дела.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от договора в случай, че заемателят
не предостави изисканите документи в срок по ал. 1 или предостави такива, но от
тях е видно, че заемателят има задължения към държавата и/или има заведени
изпълнителни дела срещу него, то той дължи на Заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 10 % от отпуснатата сума.
С чл. 12, ал. 2 е предвидено, че страните се съгласяват,
че всички задължения (цялата неплатена главница и дължимата договорна лихва до
момента на настъпване на предсрочна изискуемост) могат да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми с изпращане на уведомление от заемодателя до заемателя, в
следните хипотези: в случай на започване на действия по принудително изпълнение
от страна на трето лице спрямо посочения в чл.6 от настоящия договор недвижим
имот, ипотекиран в полза на заемодателя; заемателят не изпълни, което и да е от
задълженията си по договора за паричен заем; в случаите, когато се установи, че
заемателят е предоставил неверни данни или обстоятелства или е използвал
документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи, или
умишлено е укрил информация, която може да доведе до отрицателна оценка на
кредитоспособността му; в случай че настъпят каквито и да било промени в
статуса на заемателя, деклариран от последния в попълненото от него Предложение
за сключване на договор за паричен заем, което е станало основа за неговото
сключване, които данни се явяват от съществено значение за заемодателя и
последният не бъде уведомен за тяхната промяна в 7-дневен срок от настъпването
й; при забава в плащането от страна на заемателя, на която и да е погасителна
вноска с повече от 15 /петнадесет/ дни от датата на падежа на съответната
вноска.
По делото е представен Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №082, том I, рег. № 660, дело № 072 от 27,04,2017год. на С.В.–
нотариус, с район на действие – СРС, рег. № 013 на НК /л. 8/, с който е била
учредена договорна ипотека в обезпечение на договора за заем. В съдържанието на
нотариалния акт е инкорпорирано и съдържанието на процесния договор за заем.
Представен е погасителен план към договора /л. 22/,
в който е отбелязано, че първите 20 броя погасителни вноски, включват в себе си
само договорна лихва по договора, а останалите погасителни вноски са анюитетни
и включват в себе си пропорционална част от главницата и договорната лихва по
Договора за паричен заем.
С Анекс № 1 от 28,04,2017год. към Договор за
паричен заем „Вивакредит Ипотека“ от 27,04,2017год. /л. 20/ е уговорено, че с
част от заемната сума ще бъде погасен друг заем към кредитора - по договор №
5342024 от 08,03,2017год.
С нотариална покана, рег. № 3354, том 2 от
11,04,2018год., връчена на ответницата по реда на чл. 47 от ГПК на 01,06,2018год.
/л. 25/, ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията по договора
за заем. В разписката към поканата е посочено, че адресът е посетен на
12,04,2018год., 28,04,2018год.и на 16,05,2018год., но не е намерено лице което
да получи съобщението.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено
следва да бъде взето предвид при постановяването на съдебния акт се установява,
че дължимата главница е в размер на 30000,00лв. В заключението се посочва, че общият
размер на начислената договорна лихва е 11323,00лв. Платена е договорната лихва
от първата погасителна вноска - в размер на 1014.00 лв. Дължимата договорна
лихва за периода от 30.05.2017г. към 01.06.2018г., е в размер на 10 309.00 лв.
Дължимата законна
лихва на основание чл. 11, ал. 1 от Договора от датите на забава на вноските до
30.03.2018г., датата на изготвяне на Нотариалната покана, е в размер на
579.42лв. Дължимата законна лихва на основание чл. 11, ал. 1 от Договора от
датите на забава на вноските до датата на обявяване на предсрочната изискуемост
на заема- 01.06.2018г. е в размер на 849,72 лв.
Начислената неустойка за неизпълнение на задължение
по чл.5, ал.3 от договора е в размер на 9000,00лв., от която е заплатена сумата
531,00лв. или дължимият остатък е 8469,00лв.
Към 30.08.2017г. вноска № 2 с падеж 30.06.2017г. е
в забава със 60 дни. Съгласно предоставената от счетоводството на ищеца информация,
на 30.08.2017г. е начислена неустойка в размер 500,00 лв. на основание чл.11,
ал. 3 от Договора.
Начислените разходи за събиране на вземането
съгласно чл. 11 ал. 2 от Договора за заем са общо в размер на 555,00лв., в
периода от 04,07,2017год. до 29,03,2018год.
На 09.10.2017г., ищецът е начислил сумата в размер
на 3000,00лв. с основание: „Неустойка „Удостоверения”.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
По делото се установява, че между П.Н.П. и „В.К.“
ООД е възникнало правоотношение по представяне на заем, по силата на което заемодателят
е изпълнил задължението си да предаде на заемателя договорената сума, чрез
превод по банкова сметка, ***.
С оглед изричната разпоредба на
чл.4, т. 2 от Закона за потребителски
кредит/ДВ бр.59 от 29 юли 2016г., приложима към датата на сключване
на договора/, ЗПК не се прилага по отношение на договори за
кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са
обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот; В конкретната
хипотеза задълженията по договора са обезпечени с договорна ипотека видно от НА
№082, том І, рег.№660, дело №072 от
27,04,2017год.
Въпреки това на общо основание приложими са
разпоредбите на Закона за защита
на потребителите /ред.ДВ №8/2017год./ Заемателят е „потребител“ по
смисъла на §13, т.1 ДР от ЗЗП/ДВ
бр.36/2008год./, а заемодателят е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в
ред. към момента на сключване на договора – 27,04.2017 г./. Съгласно
т.12 от ДР на ЗЗП „финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с
банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване,
инвестиране или плащане. Ето защо процесният договор
има характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на
чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С
оглед естеството на спора, съдът следва да се произнесе по валидността
на договорните клаузи и след това досежно дължимостта на сумите по договора за
кредит.
Съгласно Решение № 200 от 18.01.2019
г. по т. д. № 665/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС страните по договора за
заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода, да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение
на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок,
както и предпоставките за предсрочната изискуемост.
Доколкото се касае за производство по реда на чл.
422 от ГПК, въпреки че вземането се основава на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК – нотариален акт, съдът намира за
приложимо ТР №4/18,06,2014 г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от
същото /в този смисъл цитираното Решение № 200 от 18.01.2019 г. по т. д. №
665/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Съобразно даденото задължително тълкуване
по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото по установителния
иск по чл. 422 ГПК е вземането, основано на представения документ, в който
размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Предсрочната изискуемост настъпва от
момента на получаване от длъжника на изявлението на кредитора, че прави заема
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора обективни
предпоставки, обуславящи настъпването й. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване.
В исковата молба се сочи на предсрочна
изискуемост, поради забава на ответницата при заплащане на дължимите по
договора суми. Съдът намира да се твърди настъпване на предсрочна изискуемост
на основание чл.12 от договора.
С представената по делото нотариална
покана, ищецът е отправил волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост
на заема. Самата покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК, считано на
01,06,2018год., като съдът намира да са налице предпоставките за осъществяване
на фингираното връчване по тази разпоредба – три посещения на адреса с интервал
от поне една седмица, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. По делото се установява,
че ответницата е направила плащане в размер на 1545,00лв., с което е погасена
първата вноска по договора – тази от 31,05,2017год., след което е преустановила
плащанията по него, т.е. към датата на фингираното връчване – 01,06,2018год., е
налице забава в плащането на погасителна вноска от повече от 15 дни. С оглед
изложеното по делото се установява настъпване на условията на предсрочната
изискуемост на задълженията на ответницата и същата е обявена с изтичането на
двуседмичния срок от залепяне на уведомлението по чл. 47 от ГПК – 01,06,2018год.
По определяне размера на
задължението:
По делото не са наведени доводи
за недействителност на сключения
договор, поради което съдът приема между страните по делото да е възникнало
валидно договорно правоотношение по сключения договор за заем, доколкото се
установи заетата сума в размер на
30000лв. да е предоставена на заемателя /чрез прихващане на част от разноските по учредяване на ипотека,
които са за сметка на ответника и
погасяване на остатъчно задължение по предходен договор за заем също с
ищеца/.
Възнаградителната лихва договорена в
размер на 40,56%, съгласно чл.4, т.2 от договора, съдът намира за установена,
доколкото същата съставлява цената на услугата и представлява част от основния
предмет на договора. С оглед нормата на чл.145, ал.2 от ЗЗП преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми. В конкретната хипотеза договорната лихва е посочена ясно и конкретно като обща сума в
размер на 45431,20лв. като е посочено и общо задължение по заема в размер на 75431,20лв.
От заключението на изслушаната ССчЕ се
установи от ответника да е извършена само една вноска в размер на 1545,00лв. на
30,05,2017год., която съгласно погасителен план следва да бъде отнесена за
погасяване на договорна лихва предвид договореното първите 20 вноски да погасяват само възнаградителна
лихва, то съдът приема задължението за главница да е дължимо в пълния претендиран размер от
30000,00лв. От ответника, чиято е
доказателствената тежест не се ангажираха доказателства да е извършено погасяване
на вземането.
На осн.чл.240, ал.2 от ЗЗД от
заемателят се дължи договорна лихва
съобразно уговореното по договор за заем. Дължимата за релевирания период от
27,04,2017год. до 30,03,2018год. е в
размер на 11323,00лв. съобразно заключение на ССчЕ. С оглед извършеното
погасяване на сума в размер на 1545,00лв. съдът приема да е погасено задължението по първата погасителна
вноска с падеж 31,05,2017год. и част от
втората погасителна вноска със сумата от 531,00лв. Дължимата договорна лихва е в размер на 9778,00лв., в
който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за
разликата.
С чл.11, ал.1 от договора е предвидена договорна
мораторна неустойка, за просрочените задължения до обявяване на предсрочната
изискуемост. В конкретната хипотеза се претендира неустойка в размер на
580,53лв. –обезщетение за забава върху погасителни вноски от 2 до 10вкл. или
върху вземане в размер на 9778,00лв. Ето
защо обезщетението за забава за релевирания период, определено по реда на чл.162 от ГПК е 365,03лв., в който размер исковата претенция е основателна, а
за разликата над тази сума подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По отношение претенцията за
неустойка на основание чл.11, ал.3 от договор за заем за сума в размер на
500,00лв.
Преценката за нищожност на
клаузата за неустойка съобразно задължителното тълкуване дадено с ТР
№1/2009год. на ОСГТК на ВКС следва да се извърши съобразно нейните функции,
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения като
възможни критерии за преценка към датата на сключване на договора, предвид
естеството на задължението, размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Клаузата на чл. 11, ал. 3 от договора, сочеща на
задължение за неустойка съдът намира да е
нищожна. Същата е уговорена във връзка със задължение на заемателя при
допуснато просрочие за определен период, да се предостави съгласие за директен дебит по банкова сметка, ***атъчно
наличност за погасяване на задължението на
заемодателя, което от своя страна е
уговорено, с оглед обезпечаване изпълнението на главното задължение по договора
- да бъде върната в срок заемната сума, ведно с начислената върху нея
възнаградителна лихва и за което е
налице изрично уговорена неустойка за забава с оглед чл.11, ал.1 от договора.
Кумулирането на два вида неустойка за едно договорно неизпълнение е
недопустимо. Ето защо исковата претенция в тази част подлежи на отхвърляне.
По претенцията за неустойка за сума в размер на 3000,00лв.-неустойка на
основание чл.11, ал.5 от договора.
С цитираната клауза е уговорено заплащане на сума в размер на
3000,00лв., представляваща 10% от отпусната сума, поради допусната забава с
повече от 90 дни, на която и да е погасителна вноска, в който случай заемателят
следва да представи в рамките на 10 дни от просрочието
посочените документи по чл.11, ал.4 - удостоверение за липса на задължения от НАП,
справка за образувани изпълнителни дела и др. Действително кредиторът има възможност да изисква
доказателства относно платежоспособността на
длъжника, но с оглед упражняване правото му да обяви задължението за
предсрочно изискуемо, но посоченото
неизпълнение не може да обоснове вземане
за неустойка, доколкото е свързано с обезпечаване не на основно задължение по предмета на договора. От друга страна отново би се
стигнало до кумулиране на неустойки за
забава за едно и също задължение, което е недопустимо. В същото време,
неустойката се явява и нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1,
т. 5 от ЗЗП, доколкото задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка; Както бе посочено,
вземанията на кредитора са обезпечени и с
ипотека. По аргумент на
чл.146 от ЗЗП клаузата е нищожна,
доколкото не се установи от ищеца, чиято е доказателствената тежест да са
разяснени последиците от поемане на задължение в посочения смисъл.
По претенцията за неустойка в размер на
8469,00лв., на осн.чл.5, ал.3 от
договора
Обосновава се договорно неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение, чрез осигуряване на
солидарен длъжник по договора, за което е договорена неустойка в размер
на 26844,80лв. При конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът
обосновава извод за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като
уговорената в цитирания размер неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорената неустойка
не обезпечава изпълнение на задължението по договора, а ангажимент за обезпечение,
който при отпуснат вече заем е безпредметен. Не може да се приеме да обезщетява
вредите от неизпълнение, тъй като същите съставляват стойността на отпуснат заем и разноски по
събирането му, евентуално други такива към момента на неизпълнение, а
уговарянето на неустойка в размер от 26844,80лв.
при общо заета сума от 30000,00лв. е в противоречие с принципа на
справедливостта, респективно на добрите нрави като морална категория.
С разглежданата неустоечна клауза, ищецът цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на
процесните заемни суми, извън договорения лихвен процент, който сам по себе си
е необосновано висок. Намерението за
допълнително възнаграждение се обосновава и от уговорката, че при
неизпълнение на това задължение, дължимата неустойка ще бъде разсрочена и
заплащана заедно с всяка от погасителните вноски, като самият погасителен план
по договора е изготвен с отчитане ѝ.
Цитираната неустойка е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, като уговорена в необосновано висок размер.
По отношение на същата, въпреки, че е част от договора за заем, а не от общи
условия, не е проведено доказване за индивидуалното ѝ уговаряне от страна
на ищеца-търговец, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП. В същото време, неустойката не включва определянето на основния му
предмет, нито съответствието между цената или възнаграждението, от една страна,
и стоката и услугата от друга и е допустима преценка на нейната неравноправност
– арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП като съдът дължи потребителска защита по отношение
на нея.
По претенцията за сума в размер на 550,00лв.
на осн. чл.11, ал.2 от договора, представляваща разходи за събиране на
вземането;
Видно от заключението на ССчЕ същите са начислени в периода от
04,07,2017год. до 29,03,2018год. Действително
заемателят дължи обезщетение за разноските по събиране на вземането, но
същите следва да бъдат установени
в процеса като реално извършени, за което по делото не се ангажираха доказателства, поради което съдът
приема за ищецът да не са настъпили имуществени вреди в посочения смисъл и подлежащи на
обезщетение.
С оглед горните мотиви съдът намира да не е налице
основание за произнасяне по чл.238 от ГПК, с оглед неоснователността на част от
исковите претенции.
С оглед изрично заявения петитум на ИМ да се
установи дължимостта на 5300,00лв., представляваща адвокатски хонорар за
заповедното производство, съдът намира, че в тази част производството по делото
следва да бъде прекратено, тъй като „разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението. В исковия процес разпределението на
отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено
притезание“-т.10в от ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 3844,22лв. от общо 5125,63лв., от които 3580,00лв.-адв.
възнаграждение, 1195,63лв.-д.т. и 350,00лв.-в.л. –ССчЕ.
Съобразно т.12 от ТР № 4/2013 на ВКС
съдът следва да установи и разноските в заповедното производство, които с оглед
изхода от спора, са в размер на 4776,20лв. от 6368,27лв., от които 1068,27 лв.
– д.т и 5300,00лв. – адвокатско възнаграждение.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената
част от исковата претенция се дължат разноски в размер на 96,00лв. от общо
400,00лв.-адв. хонорар в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№492/2019год.
по описа на СГС, І ГО, 14 състав, в частта по предявен иск с пр.осн.чл.422 от ГПК за сума в размер на 5300,00лв.-адвокатски хонорар по гр.д.№52402/2018год. ,
СРС 74 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „В.К.“
ООД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, офис 104 срещу П.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че П.Н.П. дължи на „В.К.“ООД следните суми по Договор за
паричен заем „Вивакредит Оптима“ от 27,04,2017год., клаузите на който са
инкорпорирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 082, том I, рег. № 660, дело № 072 от 27,04,2017год., а именно: 30000,00 лв. - главница, ведно със законната лихва от 08,08,2018год.
до окончателното изплащане на вземането; 9778,00лв.
– договорна възнаградителна
лихва, за периода от 27,04,2017год. до
30,03,2018год. и 365,03лв. – неустойка за забава, начислена за незаплатените
погасителни вноски от №2 до №10, вкл. до 30,03,2018год., за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
52402/2018 г. по описа на СРС, 74-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за възнаградителна за разликата над 9778,00лв. до пълния предявен размер от
10309,00лв., претенцията за неустойка
за забава за разликата над 365,03 лв. до
пълния предявен размер от 580,53 лв., претенцията
за начислени разходи към 30,03,2018год., съгласно чл. 11, ал. 2 от договора в
размер на 555,00 лв.; претенцията за
неустойка, въз основа на чл. 11, ал. 3 от договора, в размер на 500,00 лв.; претенцията за неустойка,
въз основа на чл. 11, ал. 5 от договора в размер на 3000,00 лв. и претенцията за неустойка, въз основа на чл. 5, ал. 3
от договора в размер на 8469,00 лв.,
и за релевираните периоди като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на В.К.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, офис 104, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума
в размер на 3844,22лв. – разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на В.К.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, офис 104, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. т. 12 от ТР №
4/2013 на ВКС,
сума в размер на 4776,20лв. – разноски по гр.д.№ .№52402/2018год. , СРС 74 състав.
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, офис 104 да заплати на П.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, вр.т.12 от ТР №4/2013год. сума в размер на 96,00лв.-разноски по гр.д.№
.№52402/2018год. , СРС 74 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
САС в 2 седмичен срок от връчването на страните, а в прекратителната част в 1 седмичен срок.
СЪДИЯ: