Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 18873 по описа
за 2019 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. срещу К.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 717.39 лева, представляваща дължима сума за реално ползвани и незаплатени В и К услуги по партида № ***, на адрес ***, за периода от 23.09.2014 г. до 21.02.2019 г. и сумата от 118.60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.02.2015 г. до 21.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.03.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед
за изпълнение № 2412/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4593 по описа за 2019 г. на РС-В., ГО, 31-ви съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена на ищеца по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи
се, че ищецът реално е
доставил на ответника ВиК услуги в посоченото отчетено количество. Моли се за уважаване
на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират
се и сторените в исковото и
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения
за неоснователност на молбата. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, които
могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ оспорва качеството си на потребител
на ВиК услуги; 2./ оспорва реалността на доставеното количество ВиК услуги,
както и техния обем; 3./ оспорва наличието на учредено между страните
облигационно правоотношение; 4./ оспорва исковете и по размер; 5./ инвокира и
възражение за недължимост поради изтекла погасителна давност. По същество се
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В
хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. В. Я. поддържа исковата молба.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, чрез назначения по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически и правни положения:
На
25.03.2019 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано
ч. гр. д. № 4593 по описа за 2019 г. на РС-В., ГО. С разпореждане на съда
такава е издадена с № 2412/26.03.2019 г. за процесните вземания. Изпълнителното
основание е редовно връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
ищецът в преклузивния едномесечен срок в изпълнение на съдебните указания е
упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия съдебен състав с искане за
приемане за установено в отношенията между страните, че е титуляр на
накърненото субективно материално право на парично вземане спрямо ответника.
За да бъде
ангажирана отговорността на потребителя-длъжник, операторът-кредитор следва да
докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на длъжника:
1./ валидно учреденото облигационно
правоотношение между него и последния по силата на договор за предоставяне
на ВиК услуги; 2./
изпълнение на собствените си задължения – предоставяне на договорената услуга в
заявените количества, както и 3./ размера на
претендираното възнаграждение за предоставените ВиК услуги.
В тежест на длъжника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и
да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от
кредитора – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения и погасил
претендираната сума.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника, настоящият
съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на
облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на
същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл.
8, ал. 3 от посочената наредба,
същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от
обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил
правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно
– да направи пред съответния оператор
заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени споразумения.
В
конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото
по несъмнен начин е установено, че ищецът е оператор на ВиК услуги /видно от
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. От представените
карнетни листа, справка за
недобора по партида с абонатен номер *** и справка по лице от СВ-гр. В. за периода от
01.01.1992 г. до 19.03.2019 г. се установява, че в
качеството си на собственик, ответникът е бил посочен, като ползвател. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че
потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.
Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени
твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на
негово име партида за този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху
него или за учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по
несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца, които се установяват
посредством приобщените по делото косвени писмени доказателства, които в своята
съвкупност обуславят единствения възможен извод за собствеността върху
процесния имот, като изключват всяка друга възможна версия.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от
фактическия състав при сключването му. В конкретния
случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите правила за
поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и
в Общите условия на оператора.
Ето защо
наведеното от ответника
твърдение, че между него и ищеца
не е учредено облигационно правоотношение, е несъстоятелно.
С оглед изричното оспорване от страна на ответника относно
доставените ВиК услуги за конкретния обект в претендираните количества, ищецът
представя 3 бр. карнетни листа /л. 91,
л. 92 и л. 93/ за
абонатен № ***. В първия карнетен лист са вписани показания
на водомера за периода от м.
ноември 2013 г. до м.декември 2015 г.,
във втория – от м.декември 2015 г. до м. ноември 2017 г.,
а в третия – от м.ноември 2017 г. до м.май 2019
г., като срещу част от снетите показания на водомера от
обекта, са положени подписи – последният от 24.10.2018
г.
С положените подписи се удостоверява верността не само на текущите, но и на
всички предходни показания.
Карнетният лист е частен свидетелстващ документ, който в конкретния
случай се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила, доколкото
материализира неизгодни за издателя си факти – потребеното количество ВиК
услуги. От своя страна, частните свидетелстващи
документи нямат обвързваща съда материалнодоказателствена сила, но в настоящия
казус операторът в подкрепа на своите твърдения за предоставените ВиК услуги в
заявените количества е представил и справка за недобора на частен абонат № *** /л. 33/, чието съдържание кореспондира със
отбелязванията в карнетните листа.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило ВиК услуги по фактури за периода от 23.09.2014 г. до 24.10.2018 г. в претендираните количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е
назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно,
обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните. Видно от заключението общият размер на
дължимата сума за периода от 23.09.2014
г. до 24.10.2018 г.
по издадените фактури е 608.60
лева, като към датата на приключване на устните състезания
пред настоящия съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното
гражданско притезание.
За периода от 25.10.2018 г. до 21.02.2019 г. ищецът
не е ангажирал доказателства, от които да се установи по несъмнен начин реалното доставяне на заявеното
количество вода. Представено е единствено справка за недобора на частен
абонат, но същата не може да служи за доказателство
за количествата на доставени ВиК услуги за периода от 25.10.2018
г. до 21.02.2019 г., доколкото отразява
единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството
ищец в претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на ищеца относно
процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт дали ищцовото
дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество
питейна вода.
При
наведеното изрично оспорване от ответната страна, за да се приемат тези
счетоводни записвания /по своето правно естество частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства/ за
доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят
и от останалите събрани по делото доказателства. А такива не
бяха събрани по делото, като както е посочено и по-горе карнетните листа са с подписани отбелязвания до 24.10.2018 г.
При
липса на доказателства, че ищецът е предоставил на ответника посочените ВиК
услуги в заявения обем за периода след 24.10.2018
г. до 21.02.2019
г., съдът
намира предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с 79, ал. 1
от ЗЗД за неоснователен за горницата над 608.60
лева до предявения размер от 717.39 лева и като такъв счита, че
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед формирания извод за
основателност на исковата
претенция за
главница в посочения размер, съдът дължи произнасяне по обективираното в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК възражение за
погасяване по давност на вземането. На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ, срокът за заплащане на задължението
за периода от
23.09.2014 г. до 26.01.2015 г. /най-ранният претендиран период/ е до 26.02.2015 г., т.е. на 27.02.2015 г. вземането е станало изискуемо и от
този момент е започнала да тече тригодишната погасителна давност за процесните
периодични плащания за ВиК услуги – арг. от чл. 114, ал. 1 вр. чл.
111, б. „в“ от ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Погасителният давностен срок е
прекъснат едва на 25.03.2019 г. с
депозиране на исковата молба, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – по арг. от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Т.е. вземанията за
отчетния период от 23.09.2014 г. до 22.02.2016 г., чийто общ размер възлиза на
157.61 лева, за които са издадени фактури за периода от 27.01.2015 г. до
23.02.2016 г., са погасени по давност, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства, обуславящи прекъсването или спирането на давността през този
период, поради което възражението на ответника е частично основателно и искът
следва да бъде отхвърлен досежно тази сума поради отпадане възможността същата
да бъде погасена по реда на принудителното изпълнение.
Крайният
извод на съда е, че искът следва да бъде уважен до размера от 450.99 лева, представляваща стойността
на доставени и потребени ВиК услуги за отчетния период от 22.02.2016 г. до
24.10.2018 г., като за горницата до предявения размер искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Основателността
на главното вземане до посочения размер, обуславя дължимостта и на
произтичащите от него акцесорни вземания за мораторна лихва при съобразяване на материалноправната норма, обективирана в разпоредбата
на чл. 119 от ЗЗД. Искът за мораторна лихва следва да се уважи
за сумата в общ размер от 61.40 лева,
обхващата
периода от 23.04.2016 г. до 21.03.2019
г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като за горницата до предявения
размер искът следва да бъде отхвърлен. Следва да се присъди и обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.03.2019
г. до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този
изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 355.49 лева, от които – 309.52
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото
исково произовдство, включващи държавна такса /75.00 лева/, депозит за вещо
лице /150.00 лева/ и особен представител /180.00 лева/, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /100.00 лева/
и 45.97 лева разноски сторени в заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от
изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че К.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва: 1./ 450.99
лева, представляваща стойността на потребени и незаплатени ВиК услуги за
отчетния период от 22.02.2016 г. до 24.10.2018 г. по партида № ***, на адрес *** и 2./ 61.40
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.04.2016
г. до 21.03.2019
г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 25.03.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против К.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени специални
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане
за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата в общ размер от 157.61 лева – представляваща стойността на потребени и незаплатени ВиК услуги за отчетния
период от 23.09.2014 г. до 22.02.2016 г. по партида № ***, на адрес ***, поради погасяване на вземането по давност; сумата
в общ размер от 55.95 лева –
мораторна лихва за периода от 27.02.2015 г. до 21.03.2019 г.; сумата в общ
размер от 108.79 лева представляваща стойността на потребени и незаплатени ВиК услуги за отчетния
период от 24.10.2018 г. до 21.02.2019 г. по партида № ***, на адрес ***, поради недоказаност на реалността на доставените
количества ВиК услуги и сумата в общ размер от 1.25 лева – мораторна лихва за периода от 26.12.2018 г. до
21.03.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата в общ размер от 355.49 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, от които – 309.52 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково произовдство,
включващи държавна такса /75.00 лева/, депозит за вещо лице /150.00 лева/ и
особен представител /180.00 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ /100.00 лева/ и 45.97 лева разноски
сторени в заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: