РЕШЕНИЕ
№………/23.06.2021 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : А. МАДЖЕВ
при
секретаря Д. Цветкова, като разгледа докладваното
от съдия А. Маджев т.д. № 437/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. № 25922/27.02.2020 г. на „Т.Г.Х.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „*******срещу Агенция
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
***.
Предявени за
разглеждане при условията на кумулативно обективно и евентуално съединяване са следните осъдителни искове :
1./ главен
иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 964 574,96 лв.,
ведно със законната лихва върху посоченото вземане, считано от подаване на ИМ
/27.02.2020 г./ до окончателното изплащане – представляваща следващо се парично
обезщетение за предприета от ищеца в интерес на ответника работа връзка с
изграждането на „Надлез при км. 0+329,64 на път IV 90052 Ахелой – Тънково над
път I-9 при км. 209+599,04“, съставляващо равностойност на 1 997 кв.м.
реализиран насип от габиони;
2./ главен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащането на сумата в размер от 40 274,21 лв. - представляваща обезщетение за
допусната забава в изпълнението на главното вземане за обезщетение за водене на
чужда работа без възлагане /964 574,96 лв./, което е начислено за периода от
05.07.2019 г. до 25.02.2020 г.;
3./ евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 964 574,96
лв., ведно със законната лихва върху посоченото вземане, считано от подаване на
ИМ /27.02.2020 г./ до окончателното изплащане – представляваща равностойност
на допуснато неоснователно обогатяване в
полза на ответника за сметка на ищеца, изразяващо се в разходите направени по
повод изпълнението на 1 997 кв.м. реализиран насип от габиони вложен
осъществен при изграждането на „Надлез
при км. 0+329,64 на път IV 90052 Ахелой – Тънково над път I-9 при км.
209+599,04“; и
4./
евентуален иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата в размер от 40 274,21 лв. - представляваща
обезщетение за допусната забава в изпълнението на главното вземане за
равностойност на допуснато неоснователно обогатяване /964 574,96 лв./, което
е начислено за периода от 05.07.2019 г. до 25.02.2020 г.
В исковата
молба се твърди, че въз основа на решение на Управителния съвет на Агенция
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, обективирано в протокол № 16589/17 от 20.06.2017 г., и
решение № 60 от 23.06.2017 г. на Председателя на Управителния съвет за
определяне на изпълнител по обявена обществена поръчка, на 25.10.2017 г. между
„Т.Г.Х.“ АД и ответната Агенция е бил сключен договор № РД-33-13/25.10.2017 г.
с предмет: „Изпълнение на СМР на Обект „Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“,
участък Обход на Ахелой от км 207+726.3 до км 212+233.06. изпарител при км
207+580 нов фундамент на стомано-решетъчен стълб от реконструкция на ВЛ 26 kV
„Равда при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „СКАТ“ ТВ при 212+011
и реконструкция на ВЛ в подземна мрежа при км 212+120“, като
строително-монтажните работи следвало да бъдат изпълнени съгласно одобрен
технически проект на възложителя, приложен към документацията за участие.
Ищецът твърди, че в хода на изпълнение на договора, вследствие на искане на
Община - Поморие за осигуряване на връзки на пътя за с. Тънково с прилежащите
селскостопански територии, се наложило допълнително проектиране на надлеза над
директното трасе на пътя. Съгласно допълнителния проект се стигало до
стесняването петата на подходите за осигуряване на място за преминаване на
селскостопанска техника и възможност същата да се качва и слиза от пътя за с.
Тънково от двете страни на насипа, като за изменението на проекта за изграждане
на „Надлез при км 0+329,64 на път IV 90052 „Ахелой-Тънково“ на път I-9 при км
209+599,04“ била издадена заповед № РС-41/14.06.2018 г. за допълване на
разрешение за строеж № РС-50/27.09.2017 г. от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, влязла в сила на 14.07.2018 г. Ищецът изтъква, че
вследствие на изменението на проекта за изграждане на надлеза с цел цялостното
изпълнение на възложените му строително-монтажни работи се наложило
изпълнението на допълнителни дейности, непопадащи в обхвата на обществената
поръчка. Сочи, че тези работи се състояли в реализация на армонасип от габиони
– общо 3 006 кв. м., която работа не била възложена от ответника по съответния
ред с допълнително писмено споразумение. За да осъществи непредвидената към
датата на сключване на договора, респективно към обявяване на поръчката работа
ищецът пристъпил към възлагането й за изпълнение на свои подизпълнител - „Т. –
ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, като уговорил единична цена на квадратен метър в размер
на 402,51 лв. без включен ДДС. Относно приемането на тази работа ищеца и
подизпълнителя му били съставени протокол № 10/30.06.2019 г. и протокол №
11/01.07.2019 г., въз основа на които от подизпълнителя били издадени фактури №
№ **********/30.06.2019 г., **********/30.06.2019 г., 00200200004/01.07.2019 г.
и 00200200005/01.07.2019 г. на обща стойност 1 451 934,07 лв. с включен ДДС, от
които 1 306 740,68 лв. са платени от ищеца на 05.07.2019 г. и 09.10.2019 г., а
останалите 145 193,39 лв. са били задържани. Впоследствие – на 21.02.2020 г.
задържаната сума от 97 000 лв. по фактура № **********/30.06.2019 г. и частично
по фактура № 00200200005/01.07.2019 г. били платени от ищеца в полза на „Т. –
ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, в резултат на което за изпълнението на 1 997 кв. м.
армонасип от габиони последното е получило общо 964 574,96 лв. Ищецът посочва,
че част от изпълнения армонасип от гибони, а именно 1 009 к.в м., е
сертифициран от самия ответник-възложител именно като непредвидени дейности, респективно е бил
заплатен на цена съгласно анализни цени, одобрена от консултанта и възложителя
по реда на чл. 7, ал. 3 от договора. Предвид това ищецът счита, че и по
отношение на останалите 1 997 кв. м. изпълнен армонасип от габиони, които също
излизат извън обема на възложените строително-монтажни работи, но чието
извършване е наложено в интерес на възложителя с оглед постигане на крайната му
цел, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 964 574,96 лв.,
представляваща стойността на разходите, извършени от ищеца в изпълнение уместно
предприетата в интерес на ответника работа, представляващи необходими разноски
по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.02.2020 г. – до окончателното ѝ
изплащане. Наред с това ответникът бил и
адресат на задължение за заплащане на сумата от 40 274,21 лв., представляваща
законна лихва, считано от датата на извършване на разходите за водената без
пълномощие чужда /на ответника/ работа до датата - 25.02.2020 г. При условията
на евентуално ищецът счита, че са налице условията на чл. 59 ЗЗД, поради което
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 964 574,96 лв.,
представляваща стойността с която последният се е обогатил за негова сметка без
правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.02.2020 г. – до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
40 274,21 лв., представляваща законна лихва, считано от датата на извършване на
разходите до 25.02.2020 г.
В срока по
чл. 367 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който излага становище за
недопустимост на предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД и кумулативно съединения с него иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, съответно за неоснователност на главните искове с правно
основание чл. 61, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Потвърждава
твърденията на ищеца, че на 25.10.2017 г. между тях е сключен договор №
РД-33-13/25.10.2017 г. Посочва, че в процеса на изпълнение на договора не
възложителят, а изпълнителят е констатирал необходимост от допълнително
проектиране относно включените две големи съоръжения в обхвата на процесния
обект, като подчертава, че за посочените съоръжения на изпълнителя е представен
технически проект, в съответствие с който същите е следвало да бъдат изпълнени
съгласно договора, съответно предложението на изпълнителя е съдържало
единствено конструктивни промени. В отговор на предложението на изпълнителя на
29.12.2017 г. възложителят е приел решение, съгласно което изпълнителят да
представи ново проектно решение за моста на р. Ахелой при км 210+390 и надлез
по общински път при км 209+599, в което изрично било посочено, че изпълнението
на съоръженията следва да бъде за сметка на изпълнителя, позовавайки се на чл.
5, ал. 1, т. 3 от договора, съгласно който при възникнала необходимост от
изпълнение на дейности, които не са предвидени в остойностената количествена
сметка, същите са за сметка на непредвидените разходи в поръчката, като в
случай на недостиг изпълнението на новите дейности ще е за сметка на
изпълнителя. Ответникът се позовава и на това, че в случая изготвеният
допълнителен проект не води до съществени промени в предмета и обема на
поръчката, като допълнителното проектиране било наложено от решението на
изпълнителя да приложи нова конструктивна методика за изпълнение на процесното
съоръжение, което не се е отразило върху предмета и обема на поръчката.
Доколкото ищецът е изпълнил допълнителното проектиране и необходимите
строително-монтажни дейности със знанието, че същите са за негова сметка,
ответникът счита, предявените спрямо него искове за възстановяване на разходите
за водене на работа без възлагане, която работа е била в негов интерес за
неоснователни.
В срока по
чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
уточнява първоначалната и оспорва възраженията на ответника, съдържащи се в
отговора му. Най-напред ищецът се противопоставя на възражението за
недопустимост на предявеният при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД и кумулативно съединения с него иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Пояснява, че отправеното до ответника писмено предложение се е
отнасяло до моста, като относно надлеза е било предложено единствено
препроектиране на тротоарната конзола над надлеза, без да е направено искане за
промяна на конструкцията свързана с
намаляване броя на отворите на съоръжението или пък за промяна на
подходите, като обхвата на препроектирането не засяга конструкцията на насипа и
фундирането на съоръжението. Ищецът твърди, че възложителят се е съгласил с
предложеното идейно препроектиране, като
в отправеното до него писмо е посочил, че разходите по изготвянето на техническия
проект следва да бъдат за сметка на изпълнителя, а изпълнението – съгласно
договорените условия. От дружеството-ищец също така се акцентира, че в рамките
на състояла се на 19.01.2018 г. работна среща между страните по договора в
присъствието на заместник-кмета по строителството на Община Поморие, се е
поставило искане за ново задание за проектиране, което изцяло променяло обхвата
на по-рано предложеното от изпълнителя препроектиране на надлеза. Новото
задание изисквало цялостно препроектиране на надлеза в обхват, засягащ
подходите към него и мостовата конструкция, като тази конструктивна новост била
продиктувана от поставено изискване за осигуряване на връзки на пътя с
прилежащите селскостопански територии. Обсъжданото ново препроектиране касаело
промяната на мостовата конструкция от триотворно на едноотворно съоръжение,
заместване на подходите от насип на естествен откос с армиран насип с габиони с
цел осигуряване на зона за изграждане на пътни връзки в обхвата на
отчужденията, както и с оглед промяна на предназначението на съоръжението от
надлез на пътен възел. Ищецът обогатява твърденията си и с това, че
изграждането на армонасипната конструкция е необходимо на възложителя за да има
занапред техническата възможност ако се осигури финансиране да пристъпи към
реализацията на втори етап от проекта – проектиране и изграждане на пътни
връзки в зоните на освободената площ за промяна на предназначението на надлеза
в пътен възел. Предвид изложеното ищецът счита, че изпълнението на армонасипа
от габиони, което не му е било възложено от ответника съгласно договора за
обществена поръчка, е представлявало необходимо условие за извършването на
договорените строително-монтажни работи, поради което е предприето от негова
страна съвсем уместно, а изпълнението му е в съответствие с одобрения изменен
проект за надлеза, за който разрешението за строеж е допълнено с влязла в сила
заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като обектът
е приет от възложителя без да има каквито и да е било забележки по него.
Настоява се, че дейностите по изграждане на армонасипа от габиони са изпълнени
изцяло в интерес на ответника, тъй като поради невъзможността от извършване на
отчуждения се е стигнало до прекъсване на връзката на пътя със съществуващите
селскостопански територии. Акцентира се върху това, че всъщност надлезът с
прилежащите му подходи – армонасип от габиони, представлява актив за ответника,
чието изграждане е довело до имуществено облагодетелстване за него, в това
число и от евентуално увеличаване на приходите от пътни такси на преминаващи
превозни средства.
В срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК от ответника АПИ е постъпил допълнителен отговор, с който
тази страна излага възраженията си срещу допълнителната искова молба.
Продължава да поддържа твърденията си, че в случая не се наблюдава хипотеза на
водене от ищеца в интерес на ответника на чужда работа без възлагане,
респективно липсва и настъпило неоснователно обогатяване в правните сфери на
двете страни, доколкото изпълнената от ищеца работа, за чиято стойност
претендира да му се плати му е била възложена по силата на уговорките възприети
в договора сключен между страните, и по-конкретно текста на чл. 53, ал. 3
съгласно който изпълнителят предава на възложителя строежа, включително и
допълнителните строително-монтажни работи, без възложителя да трябва да заплаща
допълнително възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от
договора. С оглед на това ответника формира схващане, че изграденото съоръжение
с прилежащите му подходи е станало негов актив на годно правно основание, а
именно – процесният договор за възлагане на обществена поръчка, поради което за
неговото изграждане на ищеца се следва единствено уговореното възнаграждение,
но не и допълнителни плащания почиващи на извъндоговорни основания.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните,
а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че между тях
е сключен договор от 25.10.2017 г. според които, ответника – АПИ в качеството му на
възложител е възложило на ищеца – „Т.Г.Х.“ АД, като изпълнител да осъществи
строително-монтажни работи на Обект „Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“, участък
Обход на Ахелой от км 207+726.3 до км 212+233.06. изпарител при км 207+580 нов
фундамент на стомано-решетъчен стълб от реконструкция на ВЛ 26 kV „Равда при км
207+680, реконструкция на оптичен кабел на „СКАТ“ ТВ при 212+011 и
реконструкция на ВЛ в подземна мрежа при км 212+120. Тези дейности е предвидено
да бъдат изпълнени при съблюдаването на изготвените инвестиционен проект и
техническо предложение за изпълнение на поръчката, както и при спазване на
даваните предписания и заповеди в заповедната книга, съответно при придържане
към заложените в обобщената КСС строително-монтажни работи. Разписан е срок за
изпълнение на дейностите по изпълнение на СМР, чиято продължителност е 365
календарни дни, считано от началото на строителството /датата на подписване на
протокол 2а до датата на подписване на акт образец 15. В чл. 5 са уредени
хипотезите при реализацията на които срокът на договора може да бъде променян,
като в т. 3 от чл. 5, ал. 1 между страните е установена клауза, че в случаите
по т. 2 възложителят предвижда възможност за необходимост от изпълнение на
дейности, които не са предвидени в остойностената количествена сметка,
съответно е разписано, че при такова положение новите дейности са за сметка на
непредвидените разходи в поръчката, а при недостиг в стойността на тези разходи,
то изпълнението на новите видове дейности и/или промяната на количествата на
предвидените такива в проекта е за сметка на изпълнителя. В т. 2 на чл. 5, ал.
1 от договора са заложени случай на изменение на договора в резултат на промени
в техническия проект. В чл. 7.1. е уговорено, че цената за изпълнение на
договорените дейности е в размер на 19 367 639, 21 лв. без ДДС, като тя се
формира от цената за изпълнение на СМР по договора, която е фиксирана на 17
606944,74 лв. без ДДС и стойността на непредвидените разходи в размер на 1 760
694,47 лв. без ДДС, което съответства на 10 % от цената за изпълнение на СМР
без ДДС. Присъства уговорка, че непредвидените работи по време на изпълнението
на строителството подлежат на доказване, чрез изготвяне на протокол между
изпълнител, възложител и консултант с приложена към него обосновка и документи
подкрепящи необходимостта от тяхното извършване.
Съгласно писмо от 18.12.2017 г., което е изпратено от
изпълнителя - „Т.Г.Х.“ АД до възложителя и проектанта във връзка с изпълнението
на дейностите по договора от 25.10.2017 г. за изпълнение на обществена поръчка
с описан в него предмет и възникнала необходимост от допълнително проектиране,
като е направено позоваване, че в обхвата на поетия за изпълнение обект за
изграждане присъстват две големи съоръжения, а именно : мост при км. 210+390
над река Ахелой, като одобрения технически проект предлага изграждането на
триотворно съоръжение с дилатационни фуги в краищата, като фундирането е
пилотно, а връзката колона-пилот е позиционирана в речното течение, съответно
стоманобетонната ограда в разделителната ивица е предложена за осигуряване
защита на пътуващите МПС-та; надлез при км. 329.730 по път IV-90052 над път I-9
техническият проект предлага изграждането на триотворно съоръжение с
дилатационни фуги в краищата, като фундирането е плоскостено, като са
предложени следните конструктивни промени : премахване на дилатационните фуги;
редуциране на броя на лагерите /използване на лагери тип С/; намаляване броя на
работните фуги и премахване на бетонната ограда в разделителната ивица и
замяната и с ОСП; редуциране широчината на тротоарните блокове на надлеза.
В писмо от 09.01.2018 г. представляващият възложителя
АПИ е уведомил изпълнителя - „Т.Г.Х.“ АД, че възложителя приема предложенията
направени с писмо от 18.12.2017 г., като е изразено очакване на новите проектни
решения за моста над р. Ахелой и надлеза над общинския път, като е отбелязано,
че изготвянето на техническия проект за тези изменения ще бъде за сметка на
изпълнителя, а изпълнението му съгласно договорните условия.
Приложен е протокол от състояла се на 19.01.2018 г.
работна среща № 10, на която са присъствали представители на възложителя,
консултанта, изпълнителя, проектанта, както и на местната власт в община –
Поморие, като в рамките на тази среща е бил обсъден и въпрос отнасящ се до
изграждащият се надлез над директното трасе на път за с. Тънково при км.
209+600, като е налице вписване, че мотивът за препроектирането на този надлез
е продиктуван от обсъждане на проекта в община – Поморие, където са направени
искания за осигуряване на връзки на пътя с прилежащите селскостопански
територии. Отбелязано е, че според първоначалното проектно разрешение за
изграждането на този надлез наличните на място селскостопански пътища се
прекъсват, поради изграждането на насипите към надлеза. Констатирано е, че при
изготвянето на преработения проект не е възможно тези връзки да бъдат осигурени
без да се направят допълнителни отчуждения, за които АПИ е декларирало, че не
може да извърши. Отразено е, че е постигнато съгласие препроектирането да се
извърши на етапи, като в първия етап попада изготвянето на проект със
стесняване петата на подходите с цел осигуряване на място за преминаването на
селскостопанската техника и възможност същата да се качва и слиза от пътя за с.
Тънково от двете страни извън зоната на насипа, а на втори етап да се предвидят
връзки с директното трасе, които ще се изградят след извършването на отчуждения
и осигуряване на съответното финансиране. На следваща работна среща
организирана на 16.02.2018 г. в пункт 10 на подложените на разискване въпроси е
посочено, че относно изграждания надлез над директното трасе на пътя за с.
Тънково при км. 209+600 проектът подлежи на финализиране до дни.
Според писмо от 22.03.2018 г. на кмета на община –
Поморие изпратено до МРРБ и ответника – АПИ /УС на АПИ/ се констатира
изложение, че при проведена среща между кмета и собственици на земеделски имоти
граничещи с предвиждания за изграждане надлез над общинския път гр. Ахелой – с.
Тънково, от страна на собствениците е формулирано искане за осигуряване с
приоритет на достъп до имотите в резервираната територия за изграждането на
пътни връзки между главен път I-9 „Варна –
Бургас“ и общински път гр. Ахелой – село Тънково. Писмото е съпътствано от
докладна записка на кмета на гр. Ахелой до кмета на Община – Поморие, в която е
посочено че при среща на собственици на имоти граничещи с пътното съоръжение с
проектантите на това съоръжение е било постигнато разбирателство за това
приоритетно да бъде осигурен достъп до имотите, които граничат със
съоръжението, като на по-късен етап да бъдат изградени и пътни връзки, с
помощта на които да е възможно слизане и качване на МПС-та на главния път Бургас
– Слънчев бряг.
Въз основа на издадена Заповед № РС-41/14.06.2018 г.
Министъра на регионалното развитие и благоустройството е било допуснато
допълване на вече издадено разрешение за строеж № РС-50/27.09.2017 г. за обект
: Път I-9 Слънчев
бряг – Бургас, Обход на Ахелой от км. 207+800 до км. 212+233,06 за „Надлез при
км 0+329,64 на път IV 90052 „Ахелой –
Тънково“ над път Път I-9 при
км.209+599,04“, в рамките на териториалният обхват на транспортната територия,
публична държавна собственост и одобрения на основание Заповед № РД-02-1564/07.07.2017 г. на Министъра на
РРБ технически проект неразделна част от
заповедта. Това допълване е било провокирано от изрично искане на АПИ отправено
на 11.05.2018 г. до МРРБ. Върху заповедта е налице отбелязване, че е влязла в
сила на 14.07.2018 г.
Видно от Протоколи 10 и 11 съставени на 30.06.2019 г.
и 01.07.2019 г. между „Т.Г.Х.“ АД – възложител и „Т.-Пътно Строителство“ АД –
изпълнител по повод изпълнени СМР по строеж – Път I-9 “Сл. бряг –
Бургас“, обход на Ахелой от км. 207+800до км. 212+233.06 е удостоверено
завършването на СМР по обекта в размер на общо 311 687,65 лв. по първия
протокол и в размер на 1 306 740,68 лв. по втория протокол.
Протоколираните стойности на извършени СМР са описани в изготвени към всеки
протокол подробни количествени сметки, от чието съдържание е видно, че става
дума за доставка и изграждане на укрепваща конструкция тип „Армонасип“, както и
всички свързани с това разходи, като количеството е определено на 3006 кв.м.,
при 402, 51 лв. единична цена. За удостоверените в тези протоколи СМР от
доставчика „Т.-Пътно Строителство“ АД са издадени два броя фактури от
30.06.2019 г. и от 01.07.2019 г. при посочени в тях стойности за плащане в
размер на 311 687,65 лв. и на 995 053,03 лв. с вкл. ДДС, като
получател на услугите по тези фактури е дружеството „Т.Г.Х.“ АД.
Сред събраните по делото писмени доказателства попадат
и съставените между страните по договора от 25.10.2017 г. актове – образец 7 и
образец 12, ведно с количествени сметки към тях, както и протоколи от
изпитвания и декларации за показатели и характеристики на строителни
показатели.
Част от доказателствата е и Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа съставен на 04.04.2019 г.,
съответно Разрешението за ползване от 16.07.2020 г., с което строежът – Път I-9
“Сл. бряг – Бургас“, обход на Ахелой от км. 207+800до км. 212+233.06 е бил
въведен в експлоатация.
В производството са приети основно и допълнително
заключения по допусната съдебно-счетоводна експертиза, като след осъществяване
на необходимите проверки на намиращите се по делото документи, както и в счетоводството
на двете страни по делото, както и в счетоводството на дружеството - „Т.-Пътно
Строителство“ АД от вещото лице са дадени отговори в следната насока :
издадените четири броя фактури от 30.06.2019 г. – 2 бр. и от 01.07.2019 г. – 2
бр. от страна на „Т.-Пътно Строителство“ АД за изпълнение на дейностите
съставляващи 3006 кв.м. армонасип от габиони са осчетоводени при „Т.Г.Х.“ АД,
като задължения на дружеството към „Т.-Пътно Строителство“ АД. Общата стойност
на сумите по посочените фактури възлиза на 1 451 934,07 лв., като
обсъжданите фактури са включени в изготвяните дневници на покупките за
съответния месец и в подадената до НАП месечна справка – декларация по ЗДДС,
респективно „Т.Г.Х.“ АД е ползвало данъчен кредит. На следващо място е даден
отговор, че разходите сторени от „Т.Г.Х.“ АД за описаните дейности са равни на
стойностите описани в издадените фактури, чиито общ размер е 1 451 934,07 лв.,
като от тях се констатира, че плащания са извършени за сумата от
1 403 740,68 лв., съответно продължават да се дължат 48 193,39
лв. Допълнено е и това, че на 25.10.2019 г. Агенция пътна инфраструктура е
осъществило плащане в полза на „Т.Г.Х.“ АД в размер на сумата от
487 359,11 лв., свеждащи се до направени разходи за изграждането на
1 009 кв.м. аромасип от габиони от общо изпълнени дейности от този вид –
3 006 кв.м. Оставащата стойност за извършената дейност по укрепване с
армонасип от габиони за 1 997 кв.м. възлиза на 964 574,96 лв., като с
тази стойност се е увеличила стойността на обекта – надлез собственост на
ответника АПИ. С допълнителното заключение е анализирано и счетоводството на „Т.-Пътно
Строителство“ АД /с настоящо наименование – ТРЕЙД БГ“ ЕАД, на което „Т.Г.Х.“ АД
е възложило изпълнението на дейностите по укрепване с армонасип от габиони,
като от записванията по сметка – 61102 Разходи за основна дейност става ясно,
че е извършено осчетоводяване на следните разходи за изпълнението на този вид
СМР, както следва : 60 445,94 лв. – разходи за основни материали
/фракции/; 241 778,75 лв. – разходи за механизация; 599 252,81 лв. –
разходи за извършване на СМР, вкл. труд и материали; и 299 233,98 лв. –
направени транспортни разходи за ползване на собствен автотранспорт, като общия
размер на разходите възлиза на 1 200 711,48 лв. без ДДС. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че ако от така формираната стойност на
осчетоводените разходи се извадят 10 % търговска печалба, то тогава би се
формирала чистата себестойност на разходите.
За покриване целите на доказването в развилото се
производство е допусната и съдебно-техническа експертиза, по която също са
изготвени основно и допълнително заключения. В основното си заключение от
18.01.2021 г. вещото лице е посочило, че при съпоставка на одобрения технически
проект към документацията за участие в ОП с предмет изпълнение на съответния
пътен участък в района на гр. Ахелой, то видно от графичната част, съответно от
изрично отбелязване в обяснителната записка на техническия проект за подобект
„Надлез“ няма предвиждане на ароманасип от габиони. Подчертано е, че в
обяснителната записка към първоначално изготвения за обекта технически проект
относно подобекта „Надлез“ еднозначно е посочено, че оставащият свободен терен
в страничните отвори след изграждането на насипното тяло на път IV-90052
осигурява достатъчно място за прокарването в бъдеще на селскостопански пътища
от двете страни на обходният път на гр. Ахелой. На следващо място вещото лице е
отбелязало, че доколкото изпълнението на армонасип от габиони не е било
заложено като проектно решение в първоначално изготвения технически проект към
обществената поръчка, то на етапа на представяне на оферта от кандидатстващия
по процедурата изпълнител не е следвало да бъде предвиждано изпълнение от
подобно естество. Присъства и отговор, че като се вземе предвид проектното
решение на приложения към ОП технически проект, където изрично е посочено, че
оставащият свободен терен в страничните отвори след изграждане на насипното
тяло на път IV-90052 е с такива
параметри, които позволяват в бъдеще време ори необходимост да се прокарат
селскостопански пътища от двете страни на обходния път на Ахелой, то е било
възможно предметът на обществената поръчка да бъде изпълнен, съгласно изработения
допълнителен проект и без да се реализира армонасипа от габиони. Пояснено е, че
общата стойност на големите съоръжения по изпълнявания пътен участък, а именно
мост и надлез се равнява на 1 154 332,53 лв. без ДДС, като съобразно
наличната подробна КСС по отношение на изградената укрепваща конструкция – тип
„Армонасип“, както и всички свързани с това разходи, в които е заложено
изпълнението на 3 006 кв.м. армонасип от габиони за единична цена от
402,51 лв. за кв.м. показва обща стойност на предвиденото количество за
изпълнението на тази дейност да възлиза на сумата от 1 209 945,06 лв.
без ДДС. Съгласно приложена от ищеца КСС за допълнителни СМР за надлез Тънково,
съставляващи изпълнение на Армонасип – 3 032 кв.м. при единична цена в
размер от 406,31 лв. формира стойност от 1 478 067,12 лв. без ДДС.
Потвърдено е, че техническият проект, приложен към документацията по обявената
обществена поръчка е бил одобрен от Министъра на регионалното развитие, като
преди това е бил съгласуван от АПИ, като е извършена оценка за съответствието
му, съответно е съгласуван във всичките си части и е подписан от водещия
проектант и управителя на проектантското бюро. На последно място вещото лице е
подчертало, че проектирането на надлеза и подходите към него с армонасипа от
габиони позволява осигуряването на достатъчно място за прокарването на
селскостопански пътища от двете страни на обходния път на гр. Ахелой.
Други доказателства релевантни за предмет на спорното
материално право не са ангажирани от страните по делото.
Предвид така установената фактическа обстановка, СГС
след като съобрази твърденията и възраженията на всяка една от страните и
установените по делото факти с правно значение, намира следното от правна
страна :
Относно предявеният като предпочитан главен иск имащ правно
основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в
полза на ищеца сумата в размер от 964 574,96 лв., ведно със законната лихва
върху посоченото вземане, считано от подаване на ИМ /27.02.2020 г./ до
окончателното изплащане – представляваща следващо се парично обезщетение за
предприета от ищеца в интерес на ответника работа връзка с изграждането на
„Надлез при км. 0+329,64 на път IV 90052 Ахелой – Тънково над път I-9 при км.
209+599,04“, съставляващо равностойност на 1 997 кв.м. реализиран насип от
габиони.
За да е налице водене на чужда работа без мандат е
необходимо да е предприета чужда работа/правни или материални действия в чужд
интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е
извършено доброволно, а не задължение по закон или по възлагане.
Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от
негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му
върне всички разноски, които е направил. Съобразявайки така очертания източник
създаващ извън договорни права и задължения между правните субекти, настоящата
инстанция анализирайки фактическите твърдения изложени от ищеца, приема, че
същия извежда легитимацията си на кредитор по съдебно предявеното вземане при
хипотезата на водена на чужда работа без мандат. Следователно за да се породи
вземане от категорията на обезщетението за изпълнена без даден мандат работа в
чужд интерес е необходимо настъпването на всеки един от очертаните по-горе
елементи, които в своята кумулативна съвкупност имат за своя последицата
валидно възникнало парично притезание с характеристиките на търсеното от ищеца
чрез заявената претенция такова. Страните нямат спор, а и от доказателствата по
делото се установява, че на 25.10.2017 г. между тях е сключен договор по реда
на ЗОП с предмет : „Изпълнение на СМР на Обект „Път I-9 „Слънчев бряг –
Бургас“, участък Обход на Ахелой от км 207+726.3 до км 212+233.06. изпарител
при км 207+580 нов фундамент на стомано-решетъчен стълб от реконструкция на ВЛ
26 kV „Равда при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „СКАТ“ ТВ при
212+011 и реконструкция на ВЛ в подземна мрежа при км 212+120“, като строително-монтажните
работи следвало да бъдат изпълнени съгласно одобрен технически проект на
възложителя, приложен към документацията за участие. Касае се до възлагане на
дейности, които са за задоволяване на обществен интерес, а реализацията им е
съпътствана от финансиране с обществен ресурс. Регулацията на договарянето при
възлагане на подобни дейности е установена от държавата с въвеждането на
специални, различни от общите правила в търговския и граждански оборот, които
са разписани в ЗЗД и ТЗ. Тези правила са намерили своето отражение в Закона за
обществените поръчки. Сключването на договор с възложител адресат на правилата
по посочения нормативен акт става при следване на строго детайлизирана и
формализирана процедура. Въвеждането на подобни правила е продиктувано от целта
да се осигури максимална ефективност и контрол при разходването на публичен
ресурс, с които се финансира съответната възлагана обществена поръчка. Същевременно
с нормата на чл. 120 ЗОП законодателят е заложил правилото, че за всички
неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и
на Закона за задълженията и договорите. Важно е да се отбележи, че това
препращане касае тези нормативни правила отнасящи се до сключването,
изпълнението и прекратяването на договорите. В случая ищецът извежда своята
материална легитимация не черпейки основания от договора за обществена поръчка,
по които е страна, а от извъндоговорния източник на Negutiorum gestio, позовавайки се на това, че е изпълнил определен обем
от дейности /1997 кв.м. армонасип от габиони/ в чужд интерес, а именно този на стопанинът
на Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“, участък Обход на Ахелой от км 207+726.3 до
км 212+233.06, като го е направил уместно и с дължимата грижа. Доводът му е, че
за тези дейности между страните липсва уговорка за изпълнение съгласно
сключения договор за обществена поръчка, който не е бил изменян по реда на чл.
116 от ЗОП. Позицията на ответната АПИ е, че съглашението от 25.10.2017 г. е
било изменено и то по инициатива на изпълнителя – „Т.Г.Х.“ АД. На първо място
настоящият съдебен състав намира, че институтът на воденето на чужда работа без
мандат не е ограничен в приложението си, тогава когато се касае до твърдения
същият да е възникнал при реализация на възложена обществена поръчка. Подобна
изрична забрана в Закона за обществените поръчки липсва, като ако законодателят
е целял да въведе допълнителна защита на публичния ресурс свързана с
евентуалното изпълнение на дейности извън предвидените и възложени с договора
за обществена поръчка е щял да го стори въвеждайки изрична норма с подобно
регулативна забрана. Следователно институтът на водене на чужда работа без
пълномощие намира приложение на общо основание между страните по спорното
материално правоотношение. Съдът не споделя развитите от ответника съображения,
че „Т.Г.Х.“ АД и АПИ са се договорили
полагането на 1997 кв.м. армонасип от габиони да съставлява част от
дейностите подлежащи на изпълнение по сключения договор за обществена поръчка
от 25.10.2017 г. В чл. 77, ал. 2 от приложения договор за обществена поръчка е
възприето правилото, че изменението му следва да се извърши в писмена форма,
посредством подписването на допълнително споразумение. В разглежданият случай
страните не твърдят, а и не се установява подобна форма за изменение на
договора да е била приложена от тях в периода на действие на договора. Напротив
АПИ поддържа, че за наличие на насрещно изразена воля за изменение на договора
следва да се съди от разменените между страните писма и приемането на работата
по Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“, участък Обход на Ахелой от км 207+726.3 до
км 212+233.06 от нейна страна. В случаят подобна форма за изменение на договора
не може да се възприеме за приложима в отношенията между страните по договора,
тъй като в неговото съдържание, а и в специалните правила на ЗОП е предвиден
ясен механизъм за промяна в предметното съдържание на подобен вид сделки и това
е сключването на допълнително споразумение. Следователно по отношение на този
въпрос субсидиарност на правилата на ТЗ и ЗЗД е невъзможна. При това положение
отсъства възлагане на работа от подобно естество, което да е обхванато от
сключения договор за обществена поръчка, или пък от впоследствие настъпило
изменение на същия. Важно е да се отбележи, че това, дали е възникнала хипотеза
от изброените в чл. 116 от ЗОП, в това число настъпване на непредвидени
обективни обстоятелства се явява обстоятелство, което не се ползва с релевантно
значение за разглежданото спорно материално право, защото наличието на хипотеза
покриваща възможност за изменение на договора за обществена поръчка не е
равнозначно на реализиран фактически състав за изменение на същия, за което
както вече се отбеляза е необходимо спазването на определена форма – подписване
на допълнително споразумения, каквато в случая не се наблюдава.
По първата предпоставка от фактическия състав на
разглежданата искова претенция по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, а именно да е налице предприета
от ищеца чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/ в интерес
на ответника, то съобразно приобщените в хода на производството доказателства без
колебание се установява, че след сключване на договора за обществена поръчка от
25.10.2017 г. и при вече започналото реализиране на неговия предмет е възникнала
необходимост от промяна в проекта на едно от съоръженията, а именно надлез над
директното трасе на пътя за село Тънково. Тази необходимост е продиктувана от
заявени искания от Община – Поморие и собственици на селскостопански имоти от
двете страни на изграждащият се обход на гр. Ахелой. Същите искания са
удовлетворени от възложителя – АПИ, като е осъществена промяна на първоначалния
проект в частта му отнасяща се до надлеза,
като това е направено с издаването на заповед от 14.06.2018 г., с което е
допълнено разрешението за строеж. Това изменение на проекта е довело до необходимост
от изпълнение на допълнителни /недоговорирани/ дейности по изграждане на насип
от габиони към надлеза. Общата площ на която следва да се разгърнат тези
дейности се установява да е 3 006 кв.м. Предвид това, че макар и да не са част
от предмета на договора за обществена поръчка тези допълнителни дейности
съставляват техническо условие изгражданият обект да бъде завършен и предаден
от ищеца на ответника, то ищецът е предприел материални действия по
изпълнението им. Реалните действия по изпълнение на насипа са успешно разкрити
посредством проведеното пълно доказване на този факт от ищеца, като за целта са
използвани писмени доказателства и експертни знания по допуснатата СТЕ. Нещо
повече по този факт ответникът – АПИ не спори. На следващо място характерът на
изпълнените дейности еднозначно показва, че те са в интерес на ответника. Тази
работа е била предприета доброволно от ищеца - „Т.Г.Х.“ АД, като не се
установява тя да е последица от определено законово задължение адресирано към
него, или пък да е продиктувана от поето задължение по договорен източник.
Относно последното вече бяха развити съображения по-горе в изложението на
настоящия акт. Във връзка с необходимостта от изменението на проекта е уместно
да се отбележи, че обстоятелството, дали подобно изменение е било необходимо
или не с оглед удовлетворяване исканията на община – Поморие и заинтересованите
нейни жители няма правно значение за фактическият състав свързан с пораждането
на правото на обезщетяване на лицето предприело уместно работата в чужд
интерес. Изменението на проекта е станало по ясно манифестирана воля от
възложителя, като направената промяна в начина на изграждането на надлеза, като
фактическо положение следва да бъде съобразявано от изпълнителя макар тези
дейности да не са му били възложени посредством съответното изменение в
предмета на договора за обществена поръчка. Няма спор между страните, че
работата по изграждането на надлеза, в т.ч. и насипа от габиони е било
извършена качествено при съблюдаването на техническите правила и норми. АПИ в
чиято полза е реализирана работата не се е противопоставил на нейното
извършване, нещо повече определените представители следящи за интересите на ответника са били на място и са надзиравали
непосредствено процеса по реализирането на тези материални действия, като не са
опонирали на това. Тъкмо обратното обектът е бил въведен в експлоатация при
реализацията и на тези допълнителни дейности по него, за изпълнението на които
са съставени протоколи по образец 9 и 12, които носят подписа и на представител
на доминуса . Неприложение на гестията не може да се обоснове с довод, че това
би довело до заобикаляне на закона - ЗУТ и ЗОП. Дейностите по изменения в
процеса на работа проект не са предварително заложени в КСС по договора, те
нямат и обслужващ характер, а са продиктувани от изменение на проектната
документация, поради факт настъпил далеч след започване изпълнението на
договора, и за чието съществуване, нито възложителя, нито изпълнителя по
поръчката са могли да бъдат наясно към момента на нейното откриване и етапа на
кандидатстване.
Без съмнение материалният ефект от извършената работа е
постъпил в правната сфера на ответника, тъй като АПИ се явява собственик на
изгражданото пътно трасе, в т.ч. и пътните съоръжения по него – надлеза над
пътя за село Тънково е едно от тях. Следователно „Т.Г.Х.“ АД се явява
материално легитимиран кредитор на АПИ относно вземане за водене на чужда
работа без мандат по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. При определяне размера на
дължимото обезщетение за така водената работа в чужд интерес следва да се съобрази обстоятелството, какви
са разходите които гестора е сторил за да реализира материалните действия по
изграждането на коментираният насип в пределите му от 1 997 кв.м.
Принципно положение е тези разходи да се сведат до материалите и труда, които
гестора е вложил за изпълнението на дейностите. Не всякога обаче дейностите се
изпълняват пряко от водещият чуждата работа без пълномощие. Последният е
възможно, както се е случило и в разглежданата хипотеза да възложи изпълнението
на тези дейности на трето лице. При това възлагане „Т.Г.Х.“ АД, като гестор е
заплатил възнаграждение на действителния изпълнител на работата – „Т.- ПЪТНО
СТРОИТЕЛСТВО“ АД, което възнаграждение е фактурирано. В подобна хипотеза
обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД следва да се съизмери именно с така
извършения реален разход, който е реализиран от гестора с цел успешното водене
на поетата работа в чужд интерес – този на доминуса АПИ. Без съмнение този
разход включва и калкулирана търговска печалба, но в случая важното в случая е,
че тя не е инкасирана от „Т.Г.Х.“ АД, а е платена от него под формата на
възнаграждение на третото за процеса лице, което е реален изпълнител на
дейностите. Тоест в случая разходът за така заплатеното възнаграждение трябва
да се възприеме и като следващото се в полза на гестора обезщетение за водената
от него работа в интерес на доминуса – АПИ. В предметният обхват на
обезщетението обаче не следва да се включва начисления ДДС, дотолкова доколкото
съгласно разпоредите на ЗДДС начисляването на този тип косвен данък предполага
наличието на доставка по смисъла на ЗДДС, т.е. договор(сделка) по смисъла на
гражданското и търговското законодателство, по които доставчик (продавач на
стоката или извършител на услугата) е ищецът в настоящето производство. В този
смисъл е РЕШЕНИЕ № 47 ОТ 21.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 828/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О.
НА ВКС.Съгласно приетото след надлежно проведено изслушване експертното
заключение на вещото лице изготвено по допълнителната счетоводна експертиза
общият размер на разходите за изпълнение на 3 006 кв.м. армонасип от габиони
възлиза на 1 200 711,48 лв. без ДДС, като това е според извършеното
осчетоводяване при „Т.- ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД. Съдът намира, че именно това
следва да бъде съблюдаваният размер при изчисляване на следващото се
обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Така изпълнението на един кв. метър насип от
габиони на реализирания надлез е струвало по 399, 44 лв., или 1997 кв.м. са на
стойност от 797 681,68 лв. Така формираната сума трябва да се присъди на
ищеца под формата на обезщетение по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, като за
разликата над нея до пълния претендиран размер от 964 574,96 лв. исковата
претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът поддържа да е носител на вземане за обезщетение
породено от допуснато забавено изпълнение от длъжника на главното му вземане по
чл. 61, ал. 1 ЗЗД, като периодът на заявената за настъпила забава обхваща
времето от 05.07.2019 г. до 25.02.2020 г. Началният момент на забавата се
свързва с факта на реализиране на разходите за направата на насипа. Съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Началният
момент на забавата, когато се касае до вземане за обезщетение за водена работа
без пълномощие при фактическия състав на чл. 61, ал. 1 ЗЗД е определен от
законодателя изрично, а именно касае се до денят на направеното разходване на средства.
Тоест налице е фиксиран момент, считано от когато се проявяват последиците на
забавата, като същият не е свързан с изпращането на нарочна покана от кредитора
до длъжника. Доказателствата показват, че „Т.Г.Х.“ АД е осъществил разходът
попадащ в приложното поле на чл. 61, ал. 1 ЗЗД на датата 05.07.2019 г., когато
е осъществил плащане на фактурирани възнаграждения за насип от габиони изпълнен
от „Т.- ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД. Следователно именно това се явява началният
момент, считано от когато ищецът се легитимира, като носител на вземане за
лихва за забава. Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е с краен момент 25.02.2020
г., като изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът и при съобразяване на
възприетия размер на главното вземане /797 681,68 лв./ възлиза на сумата от 52 292,47
лв. Предвид това, че ищецът е предявил тази си претенция за по-нисък размер, а
именно 40 274,21 лв., то с оглед съблюдаване принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес искът му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
именно до тази сума.
Съдът не следва да пристъпва към разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото не
се е сбъднала вътрешно-процесуалната предпоставка за това, тъй като предявеният
като предпочитан главен иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД е разгледан и възприет, като
доказан в своето основание.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото правото да се получат
разноски възниква в полза на всяка една от страните съразмерно на уважената,
съответно отхвърлената част от исковете. Разноските направени от ищеца се
състоят в заплатената държавна такса – 40 193,97 лв., депозити за вещи
лица в размер от 2 960 лв., като към тях следва да се добави и заявената
претенция за възнаграждение по повод представителство от юрисконсулт в размер на
сумата от 200 лв., или общо 43 353,97 лв. Съразмерно на уважената част от
исковете „Т.Г.Х.“ АД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да получи присъждане на разноски в размер на сумата от 36 153,40
лв. На свои ред ответника установява да е направил разноски за защитата си в
настоящия процес в размери, както следва : 2 010 лв. – заплатени депозити за
вещи лица, съответно търси присъждане на възнаграждение за юрисконсулт по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът определя на сумата от 300,00 лв. Изчислени
пропорционално на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответника – АПИ се явява легитимиран да получи присъждане на сумата от 383,69
лв.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза
на Т.Г.Х.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Триадица“, ул. „******, на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 797
681,68 лв., ведно със законната лихва върху посоченото вземане, считано от
подаване на ИМ /27.02.2020 г./ до окончателното изплащане – представляваща следващо
се парично обезщетение за предприета от ищеца в интерес на ответника работа във
връзка с изграждането на „Надлез при км. 0+329,64 на път IV 90052 Ахелой –
Тънково над път I-9 при км. 209+599,04“, съставляващо парична равностойност на
1 997 кв.м. реализиран насип от габиони, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от 27.02.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до
окончателното изплащане на главния дълг, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 797 681,68 лв.
до предявения такъв от 964 574,96 лв.
ОСЪЖДА Агенция
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
***, да заплати в полза на Т.Г.Х.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Триадица“, ул. „*******, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер от 40 274,21 лв. - представляваща обезщетение за допусната
забава в изпълнението на главното вземане за обезщетение за водене на чужда работа
без възлагане /797 681,68 лв./, което е начислено за периода от 05.07.2019 г.
до 25.02.2020 г.
ОСЪЖДА Агенция
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
***, да заплати в полза на Т.Г.Х.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Триадица“, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер от 36 153,40 лв., представляваща съдебни разноски за водене на
делото пред Софийски градски съд, определени съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т.Г.Х.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул.
„*******да заплати в полза на Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер от 383,69 лв., представляваща съдебни разноски за водене на
делото пред Софийски градски съд, определени съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕНСЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: