Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В, след като разгледа г. д. №
513/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - *****, с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и
чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила
на детето, за настаняването на непълнолетната С. И.Н., ЕГН **********,
за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище” – с. *****,
община *****, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до
завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-ВД-008/08.06.2020 г. на
директора на ДСП – ***** по отношение на детето С. И.Н. е предприета мярка за
закрила - настаняване за ползване на
социална услуга - резидентен тип „Преходно жилище” – с. *****, община *****.
Тази административна мярка е предприета с оглед на по – добра закрила на правата и интересите на детето поради
факта, че родителите на детето не са полагали грижи да него и са допуснали то
да заживее на съпружески начала. Майката на детето често отсъства от страната,
а бащата не се интересува от момичето. Към настоящия момент и двамата родители
са извън страната. Излага се, че при раждането детето не е било припознато от
биологичния му баща, който го е припознал през 2020 г. През 2013 г. с решение
на РС – Девня спрямо детето е била постановена мярка за закрила – настаняване в
семейството на неговите баба и дядо по майчина линия. След изтичане на
определения срок с решение на РС – Девня от 2015 г. детето отново е настанено в
същото семейство. С решение на РС – Девня от 2017 г., влязло в сила на
16.01.2018 г. детето е настанено в семейството на неговата баба по майчина
линия С. М. за срок от три години. В този период между бабата и детето възниква
конфликт и детето се обажда на считащия се за негов биологичен баща И.И.Н.,
който я взема при себе си в гр. *****. Последвало е издаване на заповед на
директора на ДСП – *****, с която е прекратено настаняването на детето при
неговата баба по майчина линия и същото е настанено при считащия се за негов
биологичен баща И.Н.. След конфликт на детето с И.Н. детето напуска неговия дом
и отива в дома на по – голямата си сестра, където е и майка ѝ. На
проведена на 25.02.2020 г. среща с майката и И.Н.,***, майката е заявила пред
социалните работници, че желае да поеме веднага грижите за детето, като е
дакларирала това в заявление до директора на ДСП – *****. Със заповед на
директора на ДСП – ***** от 25.02.2020 г. е прекратено настаняването на детето
в семейството на И.Н.. На същата дата майката и детето са напуснали гр. ***** и
са се върнали в с. ****, община *****. По – късно И.Н. е припознал детето.
На 05.06.2020 г. ОЗД – ***** е изпратил сигнал до ДСП – *****, че е
получено писмо от МКБППМН в Община *****, според което на 16.06.2020 г. ще бъде
разгледано възпитателно дело по преписка на МКБППМН – *****. При извършеното
социално проучване от ОЗД – ***** било установено, че от около три месеца С.
съжителства с приятеля си А.А.А.в с. ****. При проведения разговор със С. и
майката на А.А.– Я.Ж., същите са споделили със социалните работници, че
родителите на С. са извън страната и не са дали съгласие тя да живее в с. ****.
След получаване на сигнала социалните работници от ОЗД при ДСП – ***** са
посетили адреса в с. ****, където са установили, че момичето не живее на
адреса, като неговата баба – С. М. ги е информирала, че майката Г.Х. е заминала за ***** и не полага грижи за
детето. На 08.06.2020 г. бабата на детето – С. М., е посетила ОЗД заедно с
детето, за да ги уведоми, че на 07.06.2020 г. семейството в с. **** са я
върнали в дома на бабата в с. ****.
След обсъждане на случая с ОЗД – ***** е било взето решение спрямо момичето
да бъде предприета мярка за закрила „Предоставяне на социални услуги от
резидентен тип – „Преходно жилище” – с. *****” до намиране на по – благоприятна
мярка. Социалните работници считат, че тази мярка ще опази живота и здравето на
детето в създадената ситуация и противоепидемичната обстановка в страната,
както и с оглед на нормалното физическо и психическо израстване и възпитание на
детето. При наблюденията на социалните работници и срещите с детето, същите са
установили, че в Преходно жилище – с. ***** за него се полагат адекватни грижи
и се задоволяват потребностите му. Детето се чувства добре, поддържа приятелски
взаимоотношения с другите деца. Записано е в ПГХРТ „Цар Симеон Велики” – гр. *****.
Моли се съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – *****, представлявана от социален работник Д.П., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Отделно от това, с писмено становище директорът на ДСП – ***** също поддържа молбата.
Назначеният
от съда процесуален представител на детето адвокат И.Д. пледира за уважаване на
разглежданата молба.
При
условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето С. И.Н. в
присъствието на социален работник Петрова. Твърди, че се е скарала с баба си,
която казала, че не я иска и я завела при социалните. Майка ѝ не могла да
я вземе със себе си в *****, тъй като баща ѝ не дал съгласие. Разказва,
че отишла в с. **** и се оженила там. С това момче били заедно от три години.
Заявява, че сега няма да се върне при него. Твърди, че се чувства добре в дома
и има приятелка там.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-ВД-008/08.06.2020
г. на ДСП гр. *****; социален доклад по случай на ДСП - *****; Удостоверение за
раждане издадено на 12.06.2020 г. въз основа на Акт за раждане № 01/10.02.2005 г.,
съставено от Община гр. *****, се установява, че непълнолетната
С. И.Н. е родена на *** г. от майка Г.А.Х. и баща И.И.Н.. На 25.02.2020 г. майката
е заявила, че желае да поеме грижите за детето. След отпътуване на майката за
чужбина детето отново остава при баба си, с която често са в конфликт. В
периода на противоепидемичните мерки социалните работници не са посещавали дома
на бабата, но са поддържали постоянни телефонни контакти, при които бабата ги
уверявала, че С. е добре. По повод постъпилия сигнал на 05.06.2020 г. в ОЗД – *****
от ОЗД – *****, че в последния е получено писмо от МКБППМН, и че предстои да
бъде разгледано възпитателно дело, социалните работници от ДСП – ***** са
посетили дома на бабата в с. ****. При посещението са установили, че от
известно време детето не е на територията на с. **** и по думите на бабата „се
е оженила” в с. ****, община *****. Информацията била потвърдена от ОЗД – *****,
които са установили, че детето е в с. ****. Последвало посещение на бабата,
заедно с детето, в ОЗД – ***** на 08.06.2020 г., за да ги уведоми, че на
07.06.2020 г. семейството от с. **** са я върнали в дома ѝ в с. ****. Със
заповед № ЗД/Д-В-ВД-008/08.06.2020 г.
на директора на ДСП гр. ***** по отношение на детето С. И.Н. е предприета по
административен ред мярка за закрила – настаняване за ползване на социална
услуга – резидентен тип „Преходно жилище” с *****, община *****.
Посочено е, че детето е в добро здравословно състояние и учи в ПГСС „Св.
Георги Победоносец” гр. *****, но след преместването ѝ в гр. ***** е
продължила образованието си в ПГХРТ „Цар Симеон Велики” гр. *****. От наблюденията
на детето социалните работници са установили, че след навлизане в пубертета
емоционалното състояние на детето се е променило и баба му трудно успявала да
упражнява контрол над него. През 2020 г. бащата И.Н. припознал детето. Към
момента на изготвяне на социалния доклад и двамата родители са заминали за
чужбина и са се отнесли безотговорно към грижите и възпитанието на момичето. По
данни на бабата и ДСП – ***** момичето съжителства с момче в с. ****. За детето
не е осигурена сигурна и безопасна среда. Детето не получава обич и грижа в
семейна среда. Към настоящия момент детето не зачита и не уважава мнението и
действията на баба си. Преценката на социалните работници е, че ниският
родителски капацитет на родителите и неполагането на необходимите грижи са
довели до множество проблеми с момичето. Според тях на този етап в интерес на
детето е да ѝ се осигури сигурна среда за опазване на живота и здравето,
както и възстановяване на емоционалното ѝ състояние. Твърди се, че в
преходното жилище момичето ще има контакти с деца на нейната възраст,
подкрепата на персонала и специалистите от ОЗД, като при нужда ще има
възможност да ползва и други социални
услуги, ще продължи образованието си и ще придобие нужните навици и умения за
самостоятелен живот и справяне с житейските ситуации.
От правна страна съдът
намира следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството,
като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл.
25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – *****, обективирани в Заповед № ЗД/Д-В-ВД-008/08.06.2020 г., обосноват извода на решаващия състав
на съда, че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета мярка за
закрила.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от
установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността
по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния
случай детето няма близки и роднини, които да имат желание и възможност да се
грижат за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че
предлаганата от ДСП – ***** мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1,
т. 5 от ЗЗДт, а именно: настаняване за ползване на социална услуга – резидентен
тип „Преходно жилище” – с. *****, община *****, за срок до навършване на
пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст, е в интерес на детето, поради което са налице
предпоставките за положително произнасяне по искането.
Ето защо
молбата на ДСП - ***** се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето С. И.Н.,
ЕГН **********, за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно
жилище” – с. *****, община *****, за срок до навършване на пълнолетие на
детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст, на основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – *****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: