Решение по дело №202/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20227200700202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

гр. Русе, 17 октомври 2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 20 септември 2022г. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря …… Мария Станчева………и в присъствието на прокурора …….…..  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията   ………    административно дело №202…… по   описа   за  2022  година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производството е по реда на чл. 166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. с 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците (ЗМДВИП).

         Делото е образувано по повод постъпила жалба от Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG16RFOP002-2.095-7915/30.03.2022г., издаден от началник-сектор „Проверки” при ТД на НАП Варна, с което е установено вземане срещу „Дунав плаза” ООД, с ЕИК ********* и управител И.П.Г. в размер на 8 463.63 лева и лихви за просрочие в размер на 1001.61 лева, като е отправена и покана за доброволно изпълнение. Вземането произтичало от недължимо платени или надплатени суми във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ по схема за набиране на заявления за подкрепа BG 16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки” по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020“. АУПДВ е бил оспорен пред директора на ТД на НАП-Варна, който с решение №АУПДВ-101/29.04.2022г. е отхвърлил жалбата.

В жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на оспорения акт, свързани с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и неправилно приложение на материалния закон. Според дружеството-жалбоподател, АО е объркал изцяло процедурата по издаване на процесния АУПДВ. „Дунав плаза” ООД счита, че за да се стигне до издаване на акта от началник-сектор „Проверки” при ТД на НАП Варна, първо е следвало да се инициира възобновяване на производство по издаване на индивидуален административен акт, а такова няма. Твърди се нищожност, но по причина именно, че не това е компетентния АО, който има право да извърши тази процедура по чл.99 и сл. от АПК. Твърди се още, че срокът за възобновяване по чл. 99, т. 1 АПК е изтекъл, а и АО не бил посочил на кое от основанията по чл. 99 от т. 1 до т. 7 се извършва възобновяването. Сочи се и че дори да се приеме, че не е налице преустановяване на дейността, то при подаване па заявлението за кандидатстване за безвъзмездна помощ „Дунав плаза“ ООД е отговаряло на критериите за допустимост, обективирани в Условията за кандидатстване по схемата, публикувани на интернет страницата на ИСУН, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на HAП. В тази връзка се излагат и твърдения, че ако има противоречие между условията за кандидатстване и чл.26б от ЗМДВИП, „Дунав плаза” ООД не носи отговорност за това.

Всички тези доводи се поддържат се от процесуалния представител на дружеството и в съдебна зала.

Иска се от съда да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане BG16RFOP002-2.095-7915/30.03.2022г. Претендират се и направените по делото разноски, за които се представя списък.

Ответникът по жалбата - началник-сектор „Проверки” при ТД на НАП Варна, чрез процесуален представител я оспорва като неоснователна и недоказана, както в съдебна зала, така и в допълнителни бележки по спора. Моли съда да я остави без уважение, претендира също направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните в настоящото производство доказателства, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК,  намира  жалбата за процесуално допустима.

Налице е годен предмет на оспорване - индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл.166, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.21 АПК.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.3, вр. с ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните фактически и правни съображения:

Във връзка с развилата се епидемична обстановка от COVD-19 през 2020г., със заповеди на министъра на здравеопазването са въведени редица временни противоепидемични мерки на територията на Република България.

С т. 11 от заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. (л.203 и сл. от адм. преписка), публикувана и на официалния сайт на министерство на здравеопазването, за периода от 23.30 ч. на 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г. са въведени следните ограничения: „Преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса. "

 С т. 1 от заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. (л.205 и сл. от адм. преписка), също публикувана на официалния сайт на министерство на образованието, е изменена и допълнена заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., като е удължен срокът на временните противоепидемични мерки, въведени със заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., считано от 22.12.2020 г. до 31.01.2021 г., в това число и преустановяването на дейността на заведенията за хранене.

В същата заповед от 18.12.2020г., т. 11а казва „ Изключение от забраната по т. 11 /забел. - от заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г./ се допуска само по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при  ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа“. Със същата заповед се удължава срока на въведените временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 22.12.2020 г. до З1.01.2021 г.

В качеството на администратор на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", от изпълнителният директор на НАП са одобрени "Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 (л.198 и сл. от адм. преписка), Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2.095 (фаза 1) и BG16 RFOP002-2.097 (фаза 2) "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", публикувани на интернет страницата на НАП, т. е. те са общодостъпни.

Жалбоподателят „Дунав плаза” ООД е подало заявление по електронен път на сайта на НАП - https://inetdec.nra.bg/, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по процедура "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", с код на процедурата BG16 RFOP002-2.095 и BG16 RFOP002-2.097, по приоритетна ос "Предприемачество и капацитет за растеж на МСП" по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020. Със същото е поискано предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 20% по отношение на следния обект : Ресторант в хотелски комплект „Дунав плаза“, гр. Русе, площад „Свобода“ №5. Дейността, която извършва дружеството съгласно КИД-2008 е 55.10 - „Хотели и подобни места за настаняване” и допълнителна икономическа дейност съгласно  КИД-2008 на бенефициента е 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване”.

Посочен бил общ оборот за референтния период /приет за такъв от дружеството/  - 28.11.2019г. до 31.01.2020г. – в размер на 119 132,39 лева (без ДДС). След извършена автоматична проверка на подаденото заявление, на жалбоподателя била изплатена по фаза 1 - BG16 RFOP002-2.095, безвъзмездна финансова помощ в размер на 23 826,48 лева (20% от 119 132,39 лева), видно от заповед № 3-ЦУ-137/28.01.2021г. (л.179 и сл. от адм. преписка)

Със заповед № 3-ЦУ-3473/01.12.2021г. (л.17 и сл. от адм. преписка) на изпълнителния директор на НАП е разпоредено извършване на проверка на конкретно посочени лица, в това число и дружеството жалбоподател, във връзка с получена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, по двете процедури - BG16 RFOP002-2.095 и BG16 RFOP002-2.097. Със заповедта са определени условията и реда по които да извършат проверките. Разпоредено е още при установяване на неправомерно получени средства, да се издават актове за установяване на публични държавни вземания. За самите проверки са оправомощени длъжностни лица в НАП лица с нарочна заповед № 3-ЦУ-3483/02.12.2021г. (л.21 и сл. от адм. преписка). Сред тях под №31 е и извършилия проверка служител на НАП- И. Кънчева, а под №27 - издателят на оспорения АУПДВ.

По повод извършването на последващия контрол на предоставена безвъзмездна помощ по заявлението на жалбоподателя до последния е изпратено уведомление (л.38 и сл. от адм. преписка) по реда на АПК за започване на проверка. В същото е отразено, че е констатирано несъответствие между декларираните данни и данните, налични в НАП, във връзка с което са изискани допълнителни разяснения (л.39 и сл. от адм. преписка) и писмени доказателства. В предоставени от жалбоподателя разяснения - справка (л.177 и сл. от адм. преписка), същият е посочил, че е кандидатствал за дейности, които са допустими за съответните целеви групи по т.4 от Указанията за кандидатстване. Съответно заявените обороти, въз основа на които е изчислена помощта са в размер на 119 132.39 лева, оборот на ресторант в хотелски комплект „Дунав плаза“ и обхващат периода 28.11.2019 г. – 31.01.2020 г. Приложени били и справки за образуване на нетните приходи за декларирания референтен период (л.175 и сл. от адм. преписка).

Във връзка с направените от АО проверки, бил съставен протокол за неправомерно получени средства, недължимо платени, надплатени суми и отчитане на разходването на изплатената помощ по процедурите BG16 RFOP002-2.095 и BG16 RFOP002-2.097 (л.32 и сл. от адм. преписка). В него е описано, че дружеството било подало проектни предложение по фаза 1 и фаза 2 и е кандидатствало за подпомагане за Ресторант в гр. Русе, площад „Свобода“ №5, КИД 56.10. „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване”. Описани са номерата на двете проекти предложения, подадени от дружеството по фаза 1 и фаза 2.

Свързано със спора е проектно предложение 1 с №BG16 RFOP002-2.095-7915 от 20.01.2021г. Записано е още, че във фаза 1 е платена помощта към дружеството след автоматична обработка на документите, а за фаза 2 е направен отказ. В подробности е описано и какви документи са изискани от „Дунав плаза” ООД във връзка със стартирана последваща проверка. Извършен е анализ на посочения от дружеството оборот, като видно и от този протокол е, че е декларирана сумата от 119 132.39 лева. Това е оборота на ресторант в хотелски комплект „Дунав плаза“ и обхваща периода 28.11.2019 г. – 31.01.2020 г.

Направени са и изчисления по подадените документи и информацията в НАП за общият оборот без ДДС за обекта - /затворен, ограничен с дейност за период от 23.30 часа на 27.11.2020г. до 21.12.2021г. съгласно цитираните заповеди на министъра на здравеопазването/, който оборот е в размер на 76 814.23 лева. Както проверяващият служител от НАП, издател на протокола, така и издателят на АУПДВ, и в последствие и горестоящият АО считат, че референтния период, т.е. правилният за нужните изчисления относно исканата помощ е 27.11.2019г. до 21.12.2019г. /не както дружеството е подало данните - за периода 28.11.2019 г. – 31.01.2020 г./ и той попада в обхвата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 20% от оборота. Сумата на оборота на ресторанта за този период е в размер на 76 814.23 лева. Съответно 20% от оборота е 15 362.846 лева. Установили са още, че действително до 31.01.2020 г. оборотът е 119 132.39 лева. Но с оглед на приетите от НАП изводи, сумата за периода след 21.12.2019г. до 31.01.2020г. в размер на  42 318.16 лева не следвало да бъде включена в предоставената помощ. „Дунав плаза” ООД не е трябвало да посочва оборот за периода 28.11.2019 г. – 31.01.2020 г., т.е. след 21.12.2019г., защото не преустановил своята дейност в търговския си обект от 21.12.2020г. до 31.01.2021г., а тази дейност била само ограничена. Според проверяващите и издателят на АУПДВ, тъй като ползвателят на финансова помощ в ресторант в хотелски комплекс ,ДУНАВ ПЛАЗА“ след 21.12.2020г. не бил преустановил изцяло дейността си след 21.12.2020г., то „съгласно заповедите на министъра на здравеопазването, подпомагане след този период не е приложимо“.

В таблица (л.30 гръб и сл. от адм. преписка) са изложени проверените факти и документи, свързани с отпускане на исканата помощ по фаза 1 и фаза, както изводите по направената проверка. Процесният протокол е съставен на 30.03.2022г.

На база на всички тези констатации и описания протокол, на 30.03.2022г. е издаден от началник-сектор „Проверки” при ТД на НАП Варна и оспорения пред директора на Териториална дирекция на  НАП - Варна АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-7915/30.03.2022г.

В него с абсолютно идентични на изложените в протокола за неправомерно получени средства, недължимо платени, надплатени суми и отчитане на разходването на изплатената помощ по процедура BG16 RFOP002-2.095 и BG16 RFOP002-2.097 мотиви, АО е приел, че неправилно „Дунав плаза” ООД е декларирал оборот за по-дълъг период – за 28.11.2019 г. – 31.01.2020 г. Това водело до получена по-голяма от полагащата се по размер сума, тъй като е следвало да се смята 20% от оборота за периода 27.11.2019г. до 21.12.2019г., от която сметка се получава сумата в размер на 15 362.846 лева или помощта възлиза на 15 362.846 лева. След като „Дунав плаза” ООД получило изплатена помощ на фаза 1 в размер на 23 826,48 лева, то дължи възстановяване на разликата между двете суми или сумата в размер на 8 463,63 лева, ведно с дължимата законна лихва.

Недоволно от така издадения АУПДВ, дружеството го оспорва пред директора на ТД на НАП-Варна.

С решение №АУПДВ-101/29.04.2022г.(л.212 от адм. преписка) жалбата на дружеството е отхвърлена. Мотивите на горестоящия АО са същите като тези в акта на началник-сектор „Проверки” при ТД на НАП Варна. Според директора на териториалната дирекция, в основата за пресмятане на сумата, дължима за подпомагане,  трябва да е оборот на дружеството за период, идентичен като дължина с периода на преустановената дейност на дружеството, т.е. това следва да е периода от 23.30 часа на 27.11.2019г. (или на практика от 28.11.2019г.) до 21.12.2019г. включително. Цитират се от АО заповеди на министъра на  здравеопазването, сред които и Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. С нея е създадена новата т. 11a, с която се коригира т.11 на Заповед № РД-01-677/25.11.2020г, която задължава да се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса. Заповедта влиза в сила от 23.30 часа на 27.11.2020 г.

В новата заповед от 18.12.2020г., т. 11а изменя т.11 и казва „ Изключение от забраната по т. 11 се допуска само по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при  ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа“. Със същата заповед се удължава срока на въведените временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 22.12.2020 г. до З1.01.2021 г.

Резултатът от отхвърлената жалба е сезиране на съда с оспорване срещу първоначалния акт – АУПДВ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В  чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за преодоляване на последиците е определено, че вземанията за възстановяване от неправомерно изплатени или недължимо платени суми са публични държавни вземания, като актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

В случая със заповед № 3-ЦУ-3473/01.12.2021г. и заповед № 3-ЦУ-3483/02.12.2021г. изпълнителният директор на НАП е определил служителите от НАП и органите, които да извършват проверки и издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. с  чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците. Съгласно заповед № 3-ЦУ-3483/01.12.2021г. проверката по отношение заявлението на жалбоподателя е възложена на И. Кънчева (под №31) – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, а оправомощено лице да издаде АУПДВ – Нивелина Петрова – началник на сектор при ТД на НАП Варна, е извлечение от приложение 1 към заповед № 3-ЦУ-3473/01.12.2021г. Тя присъства като оправомощена и по заповед № 3-ЦУ-3483/01.12.2021г., определяща лицата с право да извършват проверки. Налице е компетентност на органа, издал оспорения акт, като по тоя въпрос няма и спор.

Актът е изготвен в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.

 Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на настоящата заповед. Жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство по реда на чл. 26 от АПК. Разяснено му е било, че в резултат на извършената проверка част от изплатената БФП подлежи на възстановяване.

Не се споделя тезата на жалбоподателя за развитие на производството по реда на чл.99 и сл. от АПК. Законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.26б, ал.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците, че „Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“. Именно това е реда за търсене от държавата на неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми, а не възобновяване на производства по издаване на административни актове по глава седма от АПК. С оглед на това, всички възражения в тази насока се явяват неоснователни, включително и по позоваването на нищожност на оспорения административен акт.

Независимо от това, АУПДВ BG16RFOP002-2.095-7915/30.03.2022г., издаден от началник-сектор „Проверки” при ТД на НАП Варна се явява незаконосъобразен, в нарушение на материалния закон и целта на закона.

В настоящото производство страните не спорят относно вида и характера на дейността на дружеството, както и че същото отговаря на изискванията да бъде прието като микро, малко и средно предприятие. Не са спорни също така и размера на оборотите за съответните периоди – за периода от 28.11.2019г. до 21.12.2019г., както и за периода 28.11.2019 г. – 31.01.2020 г., свързани с изчисляване на дължимата финансова помощ.

Не е спорно и обстоятелството, че за периода от 23. 30ч. на 27.11.2020 г. до 21.12.2020г. жалбоподателят е преустановил изцяло дейността си на основание заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Дружеството не спори, че съгласно заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването не е била преустановена изцяло дейността на заведението за периода 21.12.2020г. - 31.01.2020 г. Ресторантът е работил само за гости на съответното място за настаняване – хотел „Дунав плаза”, при използване на 50% от капацитета си и при  ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа, както е позволявала т.11 а от заповедта.

Спорният по делото въпрос е дали при определяне на безвъзмездната помощ следва да се вземат предвид и периодите през които дейността на жалбоподателя е била само ограничена, какъвто се явява периода 21.12.2020г. - 31.01.2020 г.

Както е видно, самият бенефициент е декларирал оборот за по-дълъг период – от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г., а не както считат издателят на оспорения АУПДВ и горестоящият АО – че декларираният период следва да е за времето от 23. 30ч. на 27.11.2020 г. до 21.12.2020г. Затова и първоначално АО е изчислил помощта на база на декларирания оборот и е изплатил сумата от 23 826,48 лева, но след извършената допълнително назначена проверка е приел, че периодът следва да е 27.11.2020 г. до 21.12.2020г., а на база на оборота за този период сумата се коригирала в размер на 15 362.846 лева. Това е и основанието за издаване на процесния АУПДВ. Както посочихме и по-горе, причината за този извод на АО досежно референтния период и дължимата за него сума е в извода му, че този вид помощ се дължи само и единствено, ако дружеството напълно е преустановило дейност.

Разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИП посочва, че на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността.

 От друга страна, в одобрените за програмата "Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", по точно в т. 11. 1-4 "Критерий за допустимост"(л.194 гръб и сл. от адм. преписка), е предвидено, че допустими за кандидати за предоставяне на помощта са тези предприятия/юридически лица, чиято дейност е преустановена или ограничена вследствие на заповеди №№ РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Няма спор, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по програмата, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство.

При извършването на преценката дали получаването на помощ е допустимо за периоди, при които кандидатстващото лице е ограничило, но не и преустановило дейността си в изпълнение на посочените министерски заповеди, от определения администратор на помощта в лицето на НАП и по-конкретно от изпълнителния директор на агенцията, са били издадени откази за предоставяне на помощ, поискана съобразно утвърдените от НАП Условия за кандидатстване. Като основание за отказа е било посочено противоречие на критерия за допустимост по т. 4 от раздел 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, допускащо подпомагане при ограничаване на дейността, с правилото на чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИП, който допуска подпомагане само при преустановена дейност.

 Развилите се в тази връзка спорове са били отнесени чрез касационни жалби до ВАС, който ги е разрешил еднозначно - решение № 3808/20.04.2022 г. на ВАС по д. № 10164/2021 г., VII о.; решение № 3022/31.03.2022 г. на ВАС по д. № 10880/2021 г., VII о. и др. Съдът е съобразил, че предмет на проверка за законосъобразност е бил отказът за предоставяне на помощта, а не самите условия за кандидатстване, поради което извършване от съда на косвен съдебен контрол за законосъобразност на Условията за кандидатстване и условията за изпълнение е недопустим.

Дали конкретно условие е ограничително би подлежало на проверка, ако самите условия са обжалвани. В цитираните актове Върховният административен съд е приел, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по програмата, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях жалбоподателят е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация (Приложение 1), задължително изискуема като приложение към проектното предложение и налична по преписката на настоящото производство. След като условията са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът – да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия при постановяване на административния акт. В тази връзка при определяне на референтния период за установяване размера на дължимата безвъзмездна помощ, съдебния състав дължи съобразяване с критериите, въведени с Условията за кандидатстване по програмата. След като условията допускат до участие за помощта кандидати, чиято дейност е била ограничена от някоя от посочените по-горе заповеди на министъра на здравеопазването, а не само такива, чиято дейност е преустановена в следствие на тези заповеди, то съдът приема, че безвъзмездна помощ се дължи и за периодите на ограничаване на дейността.

Не е спорно по делото, че дейността на жалбоподателя е била засегната от заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. и № РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, като в следствие на последната заповед, дейността на ресторант „Дунав плаза” е била ограничена, по отношение на възможния капацитет на заведението за обществено хранене и работното му време за периода от периода 21.12.2020г. - 31.01.2020 г.

Предвид изложеното по-горе посоченият период е следвало да бъде отразен при определяне референтния период за предоставяне на исканата помощ и реализираните през същия период приходи е следвало да намерят отражение при определяне размера на дължимата безвъзмездна финансова помощ. Като е отразил в заявлението си референтен период обхващащ и спорния по делото период, жалбоподателят е подал коректно необходимите данните, въз основа на които е изчислена и изплатена съответната безвъзмездна финансова помощ, част от която с оспорения акт се иска да бъде възстановена.

Достигайки до противоположния извод при издаване на оспорения АУПДВ, административният орган незаконосъобразно е приел, че заплатената за периода на ограничаване на дейността от периода 21.12.2020г. - 31.01.2020 г. финансова помощ се явява недължимо платена. При тези съображения съдът приема, че жалбата като основателна следва да бъде уважена, а оспореният акт – отменен като незаконосъобразен.

 Оспореният АУПДВ е издаден в противоречие със закона и с неговата цел – основания за оспорването му по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

Той е в противоречие и с основни принципи на административния процес. Съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо. Нито е разумно, нито справедливо органът, явяващ се функционална част от НАП, да иска връщане с лихва на помощи, получени от лицето при спазване на условия, утвърдени от НАП. Вярно е, че утвърдените от Агенцията правила са в противоречие със закона, но влизането им в сила не позволява АО, част от структурата на НАП да се позовава и прилага санкционната норма на чл. 26б ал. 5 от ЗМДВИП спрямо лице, което не носи отговорност за това нарушение.

При установените по делото факти следва да се приеме, че жалбоподателят е получил средствата по акта при липсата на която и да е от предпоставките по чл. 26б ал. 5 от ЗМДВИП за връщането им.

 Оспорването е основателно. Обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане следва да се отмени от съда.

 Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателят „Дунав плаза” ООД, с ЕИК ********* и управител И.П.Г. се дължат направените по делото разноски. Такива са поискани и в представен списък на разноските. От него е видно, че от дружеството се иска присъждане на сумата от 803 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислена съгласно  чл.161 ДОПК и чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес главница  - 8 463.63 лева и лихви за просрочие в размер на 1001.61 лева. Такава следва и да се присъди от съда.

Не така стои въпросът с поисканата д.т. в размер на 75.72 лева. Съгласно чл.166, ал.2 от ДОПК „Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.“ За този вид актове се дължи държавна такса, която съгласно т.2б, б. „б“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието е в размер на 50 лева. Разликата над дължимата държавна такса, в случая 25.72 лева може да се поиска с нарочна молба за възстановяване, което ще стане от счетоводството на съответния съдебен орган, по реда на чл.4б от ЗДТ, но не и да бъде присъдена в настоящия съдебен акт. Ето защо по отношение на искането за присъждане на внесената д.т., съдът може да присъди само и единствено дължимата по Тарифа №1 сума, или това са 50 лева. Или общо в полза на жалбоподателят „Дунав плаза” ООД, с ЕИК ********* и управител И.П.Г. следва да се присъди сумата от 853 лева, разноски по делото, включваща юрисконсултско възнаграждение 803 лева и държавна такса 50 лева.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане BG16RFOP002-2.095-7915/30.03.2022г., издаден от началник-сектор „Проверки” при ТД на НАП Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на „Дунав плаза” ООД, седалище гр. Русе, с ЕИК ********* и управител И.П.Г.  направени по делото разноски в размер на 853. 00 (Осемстотин петдесет и три) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

Съдия: