Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI
б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на пети юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.с. ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Донка Шулев, като разгледа докладваното от
мл. съдия Киримов в.гр. дело № 863 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 20223409 от 13.10.2020 г. постановено по гр.д. № 10099/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 145 състав, ответникът „Д.
З.“ АД е осъден да заплати на „Б.-С.“ ООД, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1426,80 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ за настъпило
застрахователно събитие – течове вследствие авария на водопроводната
инсталация, от което е настъпила щета на застрахованото имущество на ищеца –
магазин, находящ се в гр. София, на бул. *****, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2020 г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 1426,80 лева до пълния предявен размер
от 2009,64 лева; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 159, 33 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.01.2019
г. до 23.02.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от
156,33 лева до пълния предявен размер от 223,29 лева.
С решението ответникът е осъден да
заплати на „Б.-С.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 554,34
лева, представляваща разноски по делото, а ищецът е осъдена да заплати на „Д.З.“,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 144,83 лева разноски пред първата
инстанция.
Решението е постановено при
участието на трети лица – помагачи на страната на ответника – „Е.“ ООД, С.З.Д.
и К.Г.А..
Недоволен
от решението, в осъдителната му част, е останал ответникът „Д.З.” АД, поради
което и го обжалва в тази част. Твърди, че същото е неправилно, доколкото
ищецът не е материално – правно легитимиран, тъй като договорът за застраховка
„Имущество за малък и среден бизнес“ – полица № 0870180126003387 е сключен в
полза на трето лице – „Райфайзенбак България“ ЕАД. На
следващо място намира, че настъпилото събитие не представлява покрит
застрахователен риск, тъй като констатираните течове са били на същите места, както
при предишен оглед, извършен няколко месеца по – рано. Твърди, че доколкото
причините за процесния теч и последвалите от него
щети са съществували от по – рано, то това събитие не представлява несигурно
такова по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КЗ, а настъпването му е могло да се
очаква. Претендира и констатираното на 28.11.2018 г. измокряне да представлява
изрично изключен риск съгласно уговореното в т. 12, вр.
т. 12.7 от ОУ към застраховката. Сочи, че по делото не са събрани
доказателства, които да установяват реалната причина за настъпилите вреди и
доколко същата представлява покрит риск по застрахователния договор. Твърди се
и че е останал недоказан размерът на претърпените вреди. По изложените
съображения моли постановеното първоинстанционно
решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендират се разноски за две инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца „Б.-С.“ ООД.
Решението
е влязло в сила, в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 405 КЗ и чл.
86 от ЗЗД, като необжалвано.
Софийски
градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба и в отговора доводи,
приема следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд счита постановеното от СРС, 145ти състав, решение за валидно и допустимо.
Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият състав намира следното:
По
делото е представен нотариален акт № 192, т. I, рег. № 19140, дело № 927 от 2008
г., съгласно който процесният имот е придобит от
ищеца въз основа на покупко-продажба.
Представена
е полица № 0870180126003387 за застраховка „Имущество за малък и среден
бизнес“, с дата на сключване 17.07.2018 г., срок 12 месеца и период на
застрахователното покритие – от 00:00 ч. на
20.07.2018 г. до 24:00 ч. на 19.07.2019 г. между „Д.З.“ АД – застраховател, „Б.-С.“
ЕООД – застрахован и „Райфайзенбанк България“ ЕАД – трето ползващо лице. Предмет
на застраховката е недвижимо имущество – административни, търговски,
производствени, стопански и складови сгради и помещения, с адрес гр. София,
бул. „*****, магазин 1 и офис 1, с покрити рискове А1 + А2, Б1, Б1.1, Б2, Б3, Б5, Б6, В1 и застрахователна сума 37 000
лева. Полицата е сключена без приложен въпросник – предложение.
Представено
е искане за оценка на вреди по застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“
по полица № 0870180126003387, за щета № *********/26.11.2018 г., за настъпило
събитие на 23.11.2018 г. – повреди от измокряне на тавана, вследствие на авария
на водопроводна инсталация на горен апартамент.
Представен
е опис на повредено или унищожено имущество по щета *********, в който е
отразено, че е констатиран теч на таван на стълби от първо към второ ниво и
таван в зала второ ниво. Течовете са общите места, както при предишен оглед,
като представител на ищеца е заявил, че от заведената предишна щета не е
извършван ремонт. Отразено е, че в залата капе вода, а по данни да
представителя на ищеца причината за теча е изгнили тръби и сифони в горните два
апартамента.
Представено
е писмо от ответника до ищеца, с което е отказано обезщетение по образуваната
ликвидационна преписка, тъй като настъпилите щети били идентични с щети констатирани
по друга заявена от ищеца ликвидационна преписка с № *********/15.08.2015 г.
Представен
е акт/обр.19 за СМР между „Б.-С.“ ООД и „В.И.“ ЕООД -
изпълнител за процесния обект от 16.04.2019 г. за
сумата от 2009, 64 лева., както и фактура и платежно нареждане за посочената
сума.
Представено
е писмо от „Райфайзенбанк България“ ЕАД до „Д.з.“ АД и „Б.-С.“ ЕООД, в което е обективиран отказ от права по застрахователни полици,
включително и по № 0870180126003387.
Представени
са общи условия за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, като
съгласно раздел IV,
общи изключения е уговорено, че застрахователят не покрива щети, настъпили в
резултат на : т. 12.7 – нарушени строително – технически норми и изисквания,
некачествено проектиране, изпълнение или използване на дефектни материали,
вътрешно архитектурни и строителни промени, свързани с електроинсталация, ВиК и други подобни, извършени в нарушение на нормативните
изисквания и/или от неправоспособни лица, строителен недостатък /включително
проявил се по време на експлоатация/, недоброкачествен ремонт и/или
неотстранени повреди от по-рано настъпили събития; т. 12.14 – преки вреди и
загуби в резултат на корозия, износване, изхабяване и умора на материала,
окисляване, образуване на котлен камък. Съгласно клауза „Б5“ от ОУ
застрахователят обезщетява застрахования за пълна загуба или частична щета на
застрахованото имущество в резултат на изтичане на вода и пара от резервоари,
тръбни инсталации и включени към тях уреди, които се получават при спукване,
избиване, пробиване или счупване на резервоар, инсталация или включените към
тях уреди, в резултат на което се нарушава тяхната нормална експлоатация.
Инсталациите могат да бъде водопроводни, парапроводни,
канализационни, отоплителни, климатични, включително свързани с водопроводната
мрежа – щетите се изразяват в намокряне, наводняване, повреждане или
унищожаване на застрахованото имущество. В т. 7 са предвидени и специални
изключения извън тези по раздел IV
от ОУ.
Представено
е искане за оценка по застраховка от 16.05.2018 г. от „Б.-С.“ ЕООД до „Д.З.“ по
полица № 08701701126003307, в сила от 19.07.2017 г. , за настъпило на
05.04.2018 г. застрахователно събитие в магазин „Техномикс“
в гр. София, ул. *****. Като причини за възникване са посочени течове причинени
от горните етажи и щети по имуществото – увреждане на тавана над стълбите,
увреждане на стени, паднала боя, всичко вследствие на течове от горните етажи.
По
делото е назначена СТЕ, като съгласно заключението по заведените щети от
събития на 05.04.2018 г. и 23.11.2018 г. има общо 5 места на увреждания, като е
установена пълна идентичност за две от описаните места съществуващи и в двата
протокола – теч и измокряне на тавана на стълбището свързващо първо с второ
ниво на магазина, в югоизточната му част. Едното място – теч на стълбищната
клетка, на тавана, на второ ниво, в най-високата му част, над междинната стълбищна площадка е напълно идентично с описаното още при
огледа на щета от 17.05.2018 г.. Посочено е, че към датата на второто събитие
през м. ноември 2018 г. все още капе вода, което не позволява извършването на
ремонтни работи отдолу, защото причината за перманентното оводняване
идва от апартаментите на горното ниво. Характерът и на втория описан теч на
таван с зала на второ ниво е същият – идващ отново от апартаментните части
отгоре. Това е т.н. „куфар“, но изработен за хоризонтален тавански участък
покриващ две канализационни и една водопроводна тръба. От изследването на
вещото лице може да се направи заключение, че водата попадайки под настилката
на горните апартаменти върху бетона, би могло да се стича от спукани или
разместени тръби идващи от вертикалните апартаментни щрангове,
или при разместване на връзките на сифони с канализационните щрангове, колкото и малки по размер да са те, като при този
процес нанася и щети. Причина за вредите по двете преписки е появата на течове
с произход от апартаментните етажи, или ако се допусне, че там не е имало
никакви проблеми по отношение на Ви К инсталацията, най-вероятна причина е
тръбния преход /прав или коляно/, който е замолитен в
бетонната плоча. При наличие на описаните обичайни слягания
на сградата, този пряк контакт е неотменимо свързан с бетона и при раздвижване на
отделни строителни елементи /напр. плочата/, по-слабия материал /в случая ПВЦ
или ПП тръби/ се пука, деформира, или чупи на мястото на контакт с бетона, при
това често такива язви остават скрити, видимо от самата бетонова замонолитка. При изслушването на вещото лице в съдебно
заседание на основание чл. 200, ал. 2 от ГПК вещото лице заявява, че това което
се повтаря като видима следа и не е отстранено есента е намокрянето,
констатирано над стълбището, което свързва първо с второ ниво, тъй като същото
не е престанало от установяването му при завеждане на първата претенция. Сочи,
че не се констатира строителен дефект в сградата и твърдение, че причината за
щети да е следствие на строителството е несъстоятелна.
Назначена
е допълнителна СТЕ, като съгласно заключението на същата по събитието от м.
април 2018 г. „куфарът“ е около вертикална канализационна тръба и се намира в
западната част на второ ниво. По събитието от м. ноември 2019 „куфарът“ е около
хоризонтална канализационна тръба и се намира в средната част на салона на
второ ниво. Съгласно заключението извършените разходи по СМР от страна на ищеца
са нормални и в рамките на допустими отклонения. . При изслушването на вещото
лице в съдебно заседание на основание чл. 200, ал. 2 от ГПК вещото лице
заявява, че сумата от 1426,80 лева с ДДС е сума, която е средна пазарна
стойност и би била справедлива за отстранява на щетите описани в исковата
молба.
Настоящата
инстанция кредитира депозираните заключения, доколкото същите са изготвени от
компетентно вещо лице и същото е отговорило обосновано на поставените задачи,
след преглед на материалите по делото и оглед на процесния
имот.
С оглед приетите факти по делото въззивният
съд намира от правна страна следното:
За
да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ в
конкретния случай, съобразно правилата на чл. 154 от ГПК по делото от ищеца
следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване наличието на
следните материални предпоставки: 1. съществуване на валидно застрахователно правоотношение
между цедента и ответника, 2. настъпване в срока на
застрахователно покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, 3. причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите
вреди, 4. размер на вредите.
По делото не се спори, че между ищеца и ответника
е наличен валиден договор по полица № 0870180126003387 за
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, с дата на сключване
17.07.2018 г., срок 12 месеца и период на застрахователното покритие – от 00:00 ч. на 20.07.2018 г. до 24:00 ч. на 19.07.2019 г. между „Д.З.“
АД – застраховател, „Б.-С.“ ЕООД – застрахован и „Райфайзенбанк България“ ЕАД –
трето ползващо лице. Предмет на застраховката е недвижимо имущество –
административни, търговски, производствени, стопански и складови сгради и
помещения, с адрес гр. София, бул. „*****, магазин 1 и офис 1, с покрити
рискове А1 + А2, Б1, Б1.1, Б2, Б3, Б5, Б6, В1 и
застрахователна сума 37 000 лева. Полицата е сключена без приложен въпросник –
предложение.
Не
спори, че е настъпило събитие на 23.11.2018 г. – повреди от измокряне на тавана.
Спорен
е въпросът дали в конкретния случай е
налице покрит риск по отношение на констатираните щети, както и за материалната
легитимация на ищеца.
В тази връзка следа да се посочи, че са
неоснователните възраженията на ответника за липса на материална легитимация на
ищеца по иска, доколкото по делото е представено писмо от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД до „Д.з.“ АД и „Б.-С.“ ЕООД, в което е обективиран отказ от права по застрахователни полици,
включително и по № 0870180126003387.
На
следващо място безспорно от доказателства по делото се установява наличието на
теч в процесния имот на 23.11.2018 г. и настъпването
на увреждания на имуществото на ищеца, вследствие на процесния
теч, което съставлява покрит риск, съгласно „Клауза Б5“ от ОУ и подлежи на
обезщетяване от застрахователя.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че настъпилото събитие не е застрахователно и не
съставлява покрит риск. В тази връзка несподелимо е
изложеното във въззивната жалба, че констатираните
течове са на едни и същи места с констатираните по щета от 16.05.2018 г.,
доколкото СТЕ категорично установява, че е налице пълна идентичност единствено
за две от описаните места съществуващи и в двата протокола – теч и измокряне на
тавана на стълбището свързващо първо с второ ниво на магазина, в югоизточната
му част, като първоинстанционният съд е припаднал
разходите сторени за тези идентични течове.
Не
е основателно и позоваването на въззивника на
изключението визирано в разпоредбата на т.12, вр. т.
12.7 от ОУ, съгласно който застраховката не покрива щети, настъпили в резултат
на нарушени строително – технически норми и изисквания, некачествено
проектиране, изпълнение или използване на дефектни материали, вътрешно
архитектурни и строителни промени, свързани с електроинсталация, ВиК и други подобни, извършени в нарушение на нормативните
изисквания и/или от неправоспособни лица, строителен недостатък /включително
проявил се по време на експлоатация/, недоброкачествен ремонт и/или
неотстранени повреди от по-рано настъпили събития, доколкото по делото не се
установи нито едно от посочените изключения. Видно от СТЕ, че в процесния магазин са констатирани течове, като причината за
това е, че водата попадайки под настилката на горните апартаменти върху бетона,
би могло да се стича от спукани или
разместени тръби, идващи от вертикалните апартаментни щрангове,
или при разместване на връзките на сифоните с канализационните щрангове, колкото и малки по размер да са те, като най-общо
причината за появата на течове е с произход апартаментните етажи или
евентуално, ако там не е имало проблеми – най-вероятно е тръбния проход, който
е замолитен в бетонната плоча. Отделно вещото лице
сочи, че не се констатира строителен дефект на сградата и твърдение, че
причината за настъпилите щети да е следствие на строителството е несъстоятелна.
Вещото
лице обосновано е посочило и че сумата от 1426,80 лева с ДДС е сума, която е
средна пазарна стойност и би била справедлива за отстранява на щетите описани в
исковата молба.
При
така изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, тъй като същото е
правилно и законосъобразно.
По
разноските:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 273 от ГПК въззиваета страна има право на
разноски пред въззивната инстанция, доколкото
депозираната въззивна жалба е оставена без уважение.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие между „Б.-С.“ ООД
и адв. Б. с уговорено възнаграждение в размер на 400
лева, като е посочено, че сумата е заплатена в брой, като същата служи за
разписка, поради което същата следва да се присъди на въззиваемата
страна.
С
оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият
съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 20223409 от 13.10.2020 г. постановено по гр.д. № 10099/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 145 състав, в частта, в която ответникът „Д. З.“ АД е осъден да заплати на „Б.-С.“ ООД, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1426,80 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Имущество за малък и
среден бизнес“ за настъпило застрахователно събитие – течове вследствие авария
на водопроводната инсталация, от което е настъпила щета на застрахованото
имущество на ищеца – магазин, находящ се в гр. София,
на бул. *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 24.02.2020 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 159, 33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 18.01.2019 г. до 23.02.2020 г.
ОСЪЖДА
„Д. З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Б.-С.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** 47, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400
лева сторени пред въззивната инстанция разноски.
Решението
е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника –
„Е.“ ООД, С.З.Д. и К.Г.А..
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в останалата част като необжалвано.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.