Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 24.02.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
05.02.
2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Митка Тодорова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1438 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 1317/15.10.2019 г. по гр.д.№1936/2019 г. по описа на РС-С.З..
Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и адрес
на управление в гр. П. излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск изцяло. Претендира
за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
Въззиваемият „В.“ ЕООД ЕИК *** гр.С.З. чрез процесуалния си представител изразява
становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Не е
спорно по делото,че страните са в договорни отношения по договор за продажба на
ел. енергия .Ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „***“, Община Т., присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „В." 20 kV, а измерването на консумираната ел. енергия на
този обект се осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016 г., когато е
променено меренето на ниво средно напрежение видно от констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговски измерване № 249661 от 14.01.2016г.Ищецът е
собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ
/закрити разпределителни уредби/ от 1995 г.
Видно от представената по делото кореспонденция
между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и
процедурата по смяна на нивото на мерене, „Е.“ ЕАД с писмо изх. №
6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение № Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които
са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено,
че „Е.“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността
му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на
писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите
за собственост.
Ищецът на 13.12.2014 г. подава заявление ,придружено
с документи за собственост и след още неколкократна размяна на писма,
разяснения във връзка със собствеността и изискване от страна на ЕВН на
допълнителни документи за собственост, на 14.01.2016 г. е променено меренето от страна на ниско напрежение на
средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от същата дата.
В първоинстанционното производство е
назначена съдебно-техническа експертиза като от т. 1 т. 2 от заключението се
установява, че през периода 23.04.2014 г. до 22.05.2014 г. измерването на
потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект ПС „***”, ИТ №
2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в ПС „***”. Вещото сочи, че ако се приеме, че
електропровод „В.“ 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на
ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод „В.“ в подстанция „Т.“ чрез обособяване на
отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
Относно събраните пред районния съд
гласни доказателства въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част.
Съгласно разясненията, дадени в решение
№227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за
предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно
или ниско напрежение, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос,
заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за
измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия
изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите – измерването в места, различни от
уговорените между страните или от нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Предвид Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е предвидено, че при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната
/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител
към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде
собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на
собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Съгласно чл.27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. /отм./ за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата.
Предвид експертното заключение границата
на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на
ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В."
в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в
съществуваща килия. Тъй като средството за търговско измерване не е поставено
на необходимото място, съобразно чл.120 ЗЕ и количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не
може да бъде основание за начисляване цената за пренос, от което произтича недължимостта
на този компонент от цената на електрическата енергия.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските
:Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност
на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В настоящия
случай въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 408 лв.,
което не следва да бъде намалявано поради прекомерност предвид Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1317/15.10.2019 г. по гр.д.№1936/2019г. по
описа на РС-С.З..
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
в гр. П., ул. ***, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. ***, сумата от 408
лв. /четиристотин и осем лева /,
представляваща направени по делото разноски по следната банкова сметка: „***” АД, IBAN - ***,BIC-***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: