Определение по дело №1799/2018 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 25.06.2018г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН   административно дело 1799/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.166 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/  във връзка с чл.217 ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по искане на „Менуа 2018“ ЕООД, представлявано от П.Г.Г. за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на заповед №250/14.06.2018г. на Кмета на район „Приморски“ при община Варна.

Със заповед №250/14.06.2018г., кметът на район „Приморски“ при община Варна е разпоредил на основание  чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ  премахването на преместваем обект: „Съоръжение/постройка на етап дървена конструкция със завършен покрив, монтирана върху дървена скара/платформа“, находящ с в ПИ с идентификатор 10135.2572.204 по кадастралната карта на морски плаж „Кабакум-централен“ в гр.Варна, поставен от „Менуа 2018“ ЕООД  без издадено разрешение за поставяне и одобрена схема за разполагане.

Заповедта е издадена от компетентен орган, упълномощен със заповед №4794/25.11.2015г. на кмета на община Варна и по силата на законова делегация по §1 ал.3 от ДР на ЗУТ във връзка с приложението на чл.57а ал.3 от ЗУТ.

Съгласно чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ, жалбите не спират изпълнението на заповедите по чл.57а ал.3 от ЗУТ за премахване на преместваем обект. Във връзка с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед, законодателят е презумирал, че е налице особено важен държавен или обществен интерес, затова е предвидил жалбата срещу тях да не спира изпълнението ѝ. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че от предварителното изпълнение за него ще настъпи значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима на защитения особено важен държавен интерес, какъвто безспорно представлява ползването на крайбрежната плажна ивица, която е изключителна държавна собственост по смисъла на чл.18 ал.1 от Конституцията на Република България, каквото указание му е дадено с разпореждане №9749/22.06.2018г., което му е съобщено на 22.06.2018г. по телефона, посочен във възражението му с рег.№УСКОР1800128ПР от 05.06.2018г.

В жалбата се твърди, че предварителното изпълнение на обжалваната заповед ще причини на дружеството значителна и трудно поправима вреда, тъй като съгласно т.6.1.15 от договор №Т-СД-35-13/21.05.2018г. задължава наемателя да постави преместваеми обекти по смисъла на чл.10 ал.8 и ал.7 от Закона за устройството  на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. Сочи се, че за неизпълнението на това задължение е предвидена неустойка по чл.8.5 от посочения договор.

Цитираният от жалбоподателя договор е приложен към негова молба вх.№11508/25.06.2018г. и в т.6.1.15 от него е казано, че наемателят е длъжен да постави преместваеми обекти и съоръжения в ползваната допълнителна търговска площ по чл.10 ал.8 от ЗУЧК, след разрешение от главния архитект на общината, въз основа на одобрена от министъра на туризма  по реда на чл.13 ал.3 от ЗУЧК специализирана схема на преместваемите обекти и съоръжения. През призмата на чл.10 ал.8 от ЗУЧК и чл.13 ал.4 от ЗУЧК, където е посочено, че се „допуска“ ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж и се „допуска“ поставянето на преместваеми обекти, следва, че израза „е длъжен“ в горепосочената клауза от договора за наем, е употребен по отношение на задължението на наемателя да постави преместваемите обекти и съоръжения, в съответствие  с изискванията на чл.10 ал.8 от ЗУЧК и на чл.13 ал.3 от същия закон. Тоест, по силата на т.6.1.15 от договор №Т-СД-35-13/21.05.2018г. в случай, че му бъде разрешено да постави преместваеми обекти и съоръжения, наемателят е длъжен да спази условията по чл.10 ал.8 и чл.13 ал.3 от ЗУЧК. Следователно, преместваемите обекти трябва да бъдат от вида, посочен в чл.10 ал.3 т.3 от ЗУЧК и в чл.13 ал.4 от ЗУЧК, които освен това трябва да бъдат разрешени от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. И неустойка ще се дължи по чл.8.5 от същия договор, ако наемателят не постави съответните преместваеми обекти и съоръжения съобразно  изискванията на ЗУЧК и на ЗУТ.

Следователно, цитираните в жалбата аргументи, свързани с договор №Т-СД-35-13/21.05.2018г., сключен между „Менуа 2018“ ЕООД и министъра на туризма не обуславят настъпването вреда, която да е значителна или трудно поправима и да е в причинно-следствена връзка с предварителното изпълнение на обжалваната заповед №250/14.06.2018г., кметът на район „Приморски“ при община Варна. Наред с това, жалбоподателят не сочи и не доказва нови обстоятелства, въз основа на които само би могло да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, видно от чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК. Нови са тези факти и обстоятелства, които са настъпили след издаването на обжалвания административен акт и вредите следва да са в резултат на предварителното изпълнение /стр.1119-1120 от Систематичен коментар на АПК на ИК „Труд и право“/, а не вреди от самия акт, тъй като неговата законосъобразност не е в обхвата на съдебната проверка по чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК /определение №6843 от 20.05.2013г. по адм.дело №6453 от 2013г. на ВАС/. Обезвъзмездяването на вредите от незаконосъобразен административен акт става по реда на исково производство.

С оглед на изложените  съображения, искането на „Менуа 2018“ ЕООД, представлявано от П.Г.Г. за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на заповед №250/14.06.2018г. на Кмета на район „Приморски“ при община Варна е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено.

Воден от изложеното и на основание чл.166 ал.4 от АПК във връзка с чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ  съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на „Менуа 2018“ ЕООД, представлявано от П.Г.Г. за спиране на допуснато по силата на чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ предварително изпълнение на заповед №250/14.06.2018г. на Кмета на район „Приморски“ при община Варна, издадена на основание чл.57а ал.3 от ЗУТ.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: