Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София
…. Май 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№
1166 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „У.Л.“ ЕАД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Г. С., твърди, че на 06.04.2006г.
ищецът е сключил с ответника „С.9.“ ООД, ЕИК *******, договор за финансов лизинг №4498/06.04.2006г.,
по силата на който страните са се съгласили ищецът, в качество на лизингодател,
да придобие от трето лице и да го предостави на ответника, в качество на
лизингополучател, употребяван валяк, марка
Steg, модел ТВ10 и година на
производство-1993 година.Твърди, че срещу това задължение ответникът„С.9.“ ООД
се е задължил да плаща на уговорените падежи, погасителни вноски, съобразно
погасителен план към договор, както да плаща и останалите, възникнали по силата
на договора задължения.Твърди, че уговорената лизингова цена на обекта е сумата
от 16 075,24 евро, а срокът на договора е от 06.04.2006г. до 06.04.2008
година.Твърди, че на 06.04.2006г. страните по договора и И.К.П., и И.И.П., са се
съгласили, последните двама да станат поръчители на лизингополучателя по
договора за финансов лизинг.Ищецът твърди, че съгласно чл.19, ал.15 от договора
лизингополучателят се е съгласил да издаде в полза на лизингодателя ценна
книга- запис на заповед, платим на предявяване, като срокът на предявяване е 25
месеца от издаването на документа.Записът на заповед е издаден на 06.04.2006
година за сумата от 15 878,93 евро.Ищецът
твърди, че посочените по- горе ФЛ са подписали ценната книга в качество на
авалисти.Ищецът твърди, че лизингополучателят е направил няколко вноски по
договора за лизинг, след което е спрял плащанията и е изпаднал в забава.Твърди,
че вземанията, които има и които произтичат от този договор за лизинг са в общ
размер от 7 327,38 евро, така, както са индивидуализирани от него.Ищецът
твърди, че поради липса на плащане е упражнил правата си по съдебен ред, като е
депозирал искова молба с правно основание чл.534 ТЗ, с която е поискал
осъждането на ответника „С.9.“ ООД и
солидарно отговорните с него авалисти, като въз основа на това е образувано
гр.д.№26278/2012г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 06.04.2006 годна е сключил с
ответника „С.9.“ ООД договор за финансов лизинг № 4499/06.04.2006 година с
лизингов обект- употребяван телескопичен челен товарач, марка JCB
532-120, година на производство – 2002 година, шаси 0785464, 5300 моточаса.Твърди,
че ответникът е поел задължение да заплаща дължимите лизингови вноски,
съобразно погасителния план, както и останалите произтичащи от договора
задължения.Твърди, че уговорената лизингова цена е 44 087,90 евро, като
срокът на договора е от 06.04.2006г до 06.042009 година. Твърди, че на 06.04.2006г.
страните по договора и И.К.П., и И.И.П., са се съгласили, последните двама да
станат поръчители на лизингополучателя по договора за финансов лизинг.Твърди,
че лизингополучателят е направил няколко вноски по договор, след което е спрял
плащанията и е изпаднал в забава.Твърди, че вземанията, които има и произтичат
от този договор, са в общ размер на сумата от 39 293,12 евро /
76 850,66лв/.Твърди, че поради липса на плащане е потърсил по съдебен ред
правата си, за което е образувано т.д.№2483/2014г. по описа на СГС, ТО, 6-15
състав, по което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
33 230,46 евро, ведно със законната лихва от 24.04.2014г. до окончателното
заплащане на дължимата сума и 4 867,23 лв разноски по делото.За
удовлетворяване на това вземане е образувано изп.д.№223/2016г. по описа на ЧСИ Р.М..
Ищецът твърди, че на 21.03.2007г. е сключил със „С.9.“
ООД договор за финансов лизинг № 6608/21.03.2007 година, за лизингово имущество
- употребяван верижен багер, марка ОиК RH8 PMS, година на
производство 2000г. и фабричен № 116186.Уговорената лизингова цена е
51 046,88евро, а срокът на договора е от 21.03.2007г. до
21.03.2009година.Лизингополучателят е поел задължение да заплаща уговорените
лизингови вниски, съобразно погасителния план на договора, както и останалите
задължения, произтичащи от този договор.Ищецът твърди, че съгласно чл.19, ал.15
от договора лизингополучатилят се е съгласил да издаде в полза на лизингодателя
ценна книга- запис на заповед, като обезпечение за редовно и точно изпълнение
на всички суми по договора, включително лихви и неустойки.Твърди, че е издадена
такава ценна книга на 21.03.2007 година за сумата от 50 212,35 евро,
платим на предявяване, като срокът за предявяването е 25 месеца от издаването
на документа.Ценната книга е авалирана от И.К.П. и И.И.П..Твърди, че
лизингополучателят е платил няколко вноски, после – спрял плащанията.Ищецът
твърди, че има вземане, произтичащо от този договор в общ размер на
34 314,22 евро /67 112,78лв/.Липсата на изпълнение е дала основание на
ищеца да предяви правата си по реда на заповедното производство и по
образуваното ч.гр.д.№ 31313/2012г. се е
снабдил със изпълнително основание въз основа на ценната книга, образувано е
изпълнително дело № 1887/2012г. по описа на ЧСИ Р.М..Твърди, че длъжниците са
подали възражение, поради което е предявен положителен установителен иск
относно вземането му, по който е образувано т.д.№1520/2013г. по описа на СГС,
6-19 – все още висящо.
Ищецът твърди че горните факти го определят като
кредитор на ответника „С.9.“ ООД, като последният има към него задължение в общ
размер от 80 934,72 евро.
Ищецът твърди, че ответникът е извършил увреждащи
го сделки, обективирани в посочените в исковата молба нотариални актове- продал
е на втория ответник „И.“ ЕООД свои активи, представляващи недвижими
имоти.Твърди, че тези сделки са недействителни спрямо него, а съдоговорителят
на неговия длъжник и последния са свързани лица по смисъла на пар.1, ал.1,т.1
ДРТЗ, поради което е налице презумпция за знание за увреждащия характер на
договорите, тъй като органните представители на две дружества са възходящи,
низходящ и съпруг.
При така изложеното моли съда, да постанови
решение, с което прогласи относителната недействителност спрямо ищеца на
сделките, обективирани в следните нотариални актове:
В срока за отговор ответникът „С.9. ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.В.Г.,***-13, оспорва предявения иск.Твърди, че ищецът
неправилно е описал фактите, като не е посочил къде се намират лизинговите
вещи, възстановени ли са на лизингодателя.Твърди, че лизиговият обект по
описания като трети договор за финансов лизинг, е бил използван от него в
рамките на година, след като е върнат на лизингодателя.Оспорва да има дългове
към ищеца.Твърди, че към момента на извършване на сделките с другия ответник не
е бил уведомен за наличие на каквито и да е задължения към ищеца, ето защо
следва да се приеме, че е действал добросъвестно.Твърди, че липсва
съставомерност на извършеното от него, поради незнание за наличие на дълг, тъй
като ищецът не е негов кредитор, не го е
уведомявал за задължения, а относно презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД- твърди,
че нито той, нито купувачът по сделката, действали добросъвестно – са знаели за
наличие на вземания на ищеца.Моли съда да отхвърли претенцията.
В срока за отговор ответникът „И.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес ***,
чрез адв.В.Г.,***-13, оспорва предявения
иск излага твърдения за неоснователност на претенцията.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По качеството на кредитор на ищеца.
Страните не спорят относно това, че ищецът и
ответникът „С.9.“ ООД, ЕИК *******, са сключили три договора за финансов
лизинг, както следва:
1.Договор за финансов
лизинг №4498/06.04.2006г., по силата на който страните са се съгласили ищецът,
в качество на лизингодател, да придобие от трето лице и да го предостави на
ответника, в качество на лизингополучател, употребяван валяк, марка Steg, модел ТВ10 и година на
производство-1993 година, а ответникът е поел задължение да заплаща,
произтичащите от този договор парични задължения, съобразно погасителен план
към договор, както да плаща и останалите, възникнали по силата на договора
задължения; че лизинговата цена на обекта е сумата от 16 075,24 евро, а
срокът на договора е от 06.04.2006г. до 06.04.2008година; че на 06.04.2006 г. страните по договора, И.К.П.,
и И.И.П., са се съгласили, последните двама да станат менителнични поръчители
на лизингополучателя по договора за финансов лизинг; че съгласно чл.19, ал.15 от договора лизингополучателят е
издал на лизингополучателя запис на заповед, платим на предявяване, като срокът
на предявяване е 25 месеца от издаването на документа, за сумата от 15 878,93 евро, авалиран от И.К.П. и И.И.П.; че
на 30.05.2012г. ищецът е предявил осъдителни искове срещу издателя и авалистите
за заплащане на сумата от 5 888,29 евро с вх.№9597 от същата дата.
2. На 06.04.2006 годна, между същите страни е
сключен договор за финансов лизинг № 4499/06.04.2006 година с лизингов обект
употребяван телескопичен челен товарач, марка JCB
532-120, година на производство – 2002 година, шаси 0785464, 5300 моточаса, по
който ответникът, в качество на лицингополучател, е поел задължение да заплаща
дължимите лизингови вноски, съобразно погасителния план, както и останалите
произтичащи от договора задължения; че лизинговата цена е 44 087,90евро,
като срокът на договора е от 06.04.2006г до 06.042009 година; че на
06.04.2006г. страните по договора и И.К.П. и И.И.П., са се съгласили,
последните двама да станат менителнични поръчители на лизингополучателя по
договора за финансов лизинг; че на 06.04.2006г. е издаден от лизингополучателя запис
на заповед в полза на лизингодателя за сумата от 43 702,26 евро, платим на
предявяване, със срок за предявяване от 37 месеца, считано от датата на
издаване на ценната книга и авалиран от същите ФЛ; че на 24.07.2015г. е
постановено Решение №1225 по т.д.№2483/2014.г по описа на СГС, 6-15 състав на
ТО, въз основа на което е издаден изп.лист на настоящия ищец, на 21.12.2015г.,
за сумата от 33 230,46 евро, ведно
със законната лихва от 24.04.2014г. до окончателното и заплащане и разноски по
делото от 4 867,23 лв; че на 12.02.2016 година ищецът по делото и настоящ
такъв е подал молба за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ Р.М..
3. На 21.03.2007г. е сключен договор за финансов
лизинг № 6608/21.03.2007 година, за лизингово имущество употребяван верижен
багер, марка ОиК RH8 PMS,
година на производство 2000г. и фабричен № 116186 при уговорената лизингова
цена от 51 046,88евро и срок на договора от 21.03.2007г. до 21.03.2009година, по който
ответникът, в качество на лизингополучател е поел задължение да заплаща
уговорените лизингови вноски, съобразно погасителния план на договора, както и
останалите задължения, произтичащи от този договор; че съгласно чл.19, ал.15 от
договора, на 21.03.2007г., лизингополучатилят е издал в полза на лизингодателя
ценна книга- запис на заповед, като обезпечение за редовно и точно изпълнение
на всички суми по договор, включително лихви и неустойки, за сумата от 50 212,35 евро, платим на
предявяване, като срокът за предявяването е 25 месеца от издаването на документа,
като ценната книга е авалирана от И.К.П., и И.И.П.; че по реда на заповедното
производство е образувано ч.гр.д.№
31313/2012г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение на настоящия
ищеца, срещу „С.9.“ ООД и И.К.П. за плащане на сумата от 34 314,22 евро,
представляваща част от главница в общ размер от 50 212,35 евро, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.06.2012 година до окончателното и
заплащане и разноски в размер на 2 687,62 лв, издаден е изпълнителен лист
за тези суми и на 18.07.2012 година настоящият ищец е подал молба за образуване
на изп.производство за тези вземания.На 21.03.2013 година настоящият ищец е
подал пред СГС искова молба, по реда на чл.422 ГПК за тази сума, с вх.№ 34176.
По делото е представено
удостоверение, издадено от ЧСИ Р.М., по изп.д.№ 20127900401887, както и по
изп.дело №20167000400223, за това, че по образуваното изп.дело, свидетелствуващо,
че делото е висящо и че вземането на ищеца не е удовлетворено.
Въз основа на тези
доказателства се установява, че ищецът има качество на кредитор с парични
вземания, спрямо ответника „С.9.“ ООД.
По отношение на извършени от
последния разпореждания.
По делото няма спор, а това се
установява и от представените писмени доказателства, че двамата ответници са
сключили договори за продажба, както следва:
На 23.02.2011 година ответникът
„С.9.“ ООД, ЕИК ******* е продал на ответника „И.“ ЕООД, ЕИК ******* свои
активи, представляващи неурегилиран поземлен имот, целият от 360 кв.м, находящ
се в гр.София, бл.“*******, съставляващ имот пл.№ 2457 и нанесен в кад.лист№623
по кадастралния план на София, местност „Южна градска територия- трета част“ и
по кадастрален и регулационен план на м.“Дървеница“ – училище „Макаренко“.ИПРЗ
– м.“Парк Въртопо – север“, кв.1, одобрен със Заповед №
РД-09-50-673/23.12.2003г. на главния архитект на София, Заповед № РД – 50 –
46/07.04.2008г. н кмета на район „Студентски“по параграф 4, ал.1, т.2 ПЗР на
ЗКИР, ведно с построената в същия имот селскостопанска аптека с площ от 120
кв.м на един етаж, състояща се от три стаи и един салон, при граници на имота:североизток-път,
от юг и от запад – им.пл.№1380, парцел 13- за училище, за продажна цена в размер
на 35 585,90лв за селскостопанската аптека и 22 752 лв за
неурегулирания поземлен имот или общо 58 337,90лв, която цена е заплатена
изцяло в брой при сключване на договор.Сделката е обективирана в нотариален акт
№7, том I
,
рег.№ 518, дело №682011 година на А.Х.М., нотариус с рег.№127 на НК, вписан в
служба вписвания- София под акт№3, том 15, дело №2895/2011г.
На 08.09.2011 година ответникът
„С.9.“ ООД, ЕИК ******* е продал на ответника „И.“ ЕООД, ЕИК *******, свои активи-
недвижим имот, находящ се в гр.София, район „Подуяне“, ул.“*******, а именно:
2300/8000 идеални части от урегулиран поземлен имот, целият с площ от
8 000 кв.м, означен по скица с номер 6, отреден за „ОФ С.“ от кв.4 по
действащия дворищно-регулационен план на гр.София, местност „НПЗ“ Хаджи Димитър-
Малашевци“, утвърден със заповед № РД – 50 – 09 -232/ 04.07.1990г. и изменен
със заповед № РД – 50 – 982/23.10.1995г., при граници на целия УПИ: югозапад –
УПИ V – за ЕАД „Общ.стр“, северозапад – река
„Владайска и югоизток – ж.п. линия и образуващ реална обособена част от имота,
разположена в югозападната част на урегулиран поземлен имот, при граници на
тази част от имота УПИ
V за ЕАД „Общ.стр.“, част от УПИ VI- собственост на „БКС- С.“ ЕООД,
заедно с едноетажна сграда, намираща се на урегулиран поземлен имот V-
за ЕАД”Общ.стр.“, разположена на регулационна линия между него и УПИ VI
– „За ОФ Строком4, със застроена плащ от 180 кв.м, включваща столова и четири сервизни помещения, при граници: от
две страни – двор и от две страни – регулационна граница на УПИ VI
- за „ОФ Стройком“, която сграда е в режим на търпимост по смисъла на параграф
16, ал.1 ПР на ЗУТ, съгласно удостоверение № 70 -00 – 53 от 26.02.2004г. на
главния архитект на СО, район „Подуяне“, за сумата от 116 000лв, платена
по банков път.Сделката е обективирана в нотариален акт №89, том II, рег.№ 9144, дело№ 155/2011г. на С.
Г.- помощник-нотариус по заместване при В.Г., с рег.№340 на НК и вписан в
Служба вписвания гр.София под акт№139, том 94, дело № 20596/2011г. на
08.09.2011г.
Този нотариален акт е поправен
с нот.акт на нотариус В.Г., издаден на 27.04.2012 година по дело №85/2012година
и вписан в Служба вписвания-София, под №139, том 94, дело №20596/2011г., на
страница първа, ред 22 и 23, като вместо „квартал 4“ да се чете „квартал „4А“.
На 09.12.2013г. е съставен
нотариален акт за поправка на нотариален акт №89, том II, рег.№ 9144, дело№ 155/2011г., на
страница първа, ред 25-ти, като след израза“Утвърден със заповед № РД –
50-09-232 от 04.07.1990г. и изменен със заповед № РД – 50 – 982 от 30.10.1995г.
се добавя и със заповед № РД – 09-186/03.09.2004г. на кмета на район „Подуяне“.
По отношение на твърдението за
свързаност на страните по двете продажбени правоотношения.
Към момента на сключване на
договорите за лизинг с ищеца, както и на двете разпоредителни сделки, ответникът
„С.9.“ ООД е бил представлявана и управляван от И.К.П. /за периода от
19.11.2008г. до 18.10.2012 година/, а ответникът „И.“ ЕООД, ЕИК *******, е
представляван и управляван от И.И.П..
От представеното от ищеца
удостоверение за родствени връзки, издадена от Община Столична, район „Слатина“
на 08.03.2016 година се установява, че между двамата управители има връзка на
произход и И.К.П. е баща на И.И.П..
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
иск има своето основание в разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД.
Предмет на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е потестативното
право на кредитора да обяви за относително недействителни - по отношение на себе си сделките
или други правни действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е
налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С конститутивната претенция по чл.135 ЗЗД се цели увреждащият от сделката резултат да бъде преодолян, чрез обвяване по
отношение на кредитора относителната недействителност на действието на длъжника и
да се даде възможност на кредитора
да се удовлетвори от имуществото предмет на действието. Относителната
недействителност касае само отношенията
между кредитора и длъжника и между кредитора и третото лице- съконтрагент на длъжника. В
отношенията между длъжника и неговия съконтрагент, както и по отношение на
всички останали трети лица действието на сделката се запазва и за собственик на
имуществото, което е предмет на същата се счита третото лице-съконтрагент на
длъжника.
Предпоставките за уважаване на
отменителната претенция по чл.135, ал.1 ЗЗД са три: наличие на качество на
кредитор на ищеца по отношение на длъжника, извършил атакуемото действие;
увреждащо кредитора действие и знание на увреждането, което законът предпоставя
в зависимост от това дали действието на разпореждане е възмездно или не.
По качеството на ищеца да е кредитор на
ответника- търговец.
Според трайно установената съдебна практика, обективирана в актове на касационната инстанция искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да
обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът
го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен
фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено
или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника
има качеството на кредитор и може да си
служи с Павловия иск; възникването на
правото по по чл.135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в
сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора
не са предмет на делото по Павловия
иск; съдът по Павловия
иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по Павловия иск съдът изхожда от
положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти
освен, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо; в производството по
отменителния иск длъжникът не
може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които
легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл. 135ЗЗД, за да изчака
решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви
вземането си с иск. Страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.
Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на
предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - с
прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната
сфера на ответника по иска. Ако се касае до недвижим имот с отменяване на
атакуванато действие, кредиторът ще може да насочи взискането си срещу този
имот. - Решение №
131 от
16.06.2014 г. по гр.д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
При така възприето в
съдебната практика и въз основа на установените факти по делото, не се спори,
че ищецът има качество на кредитор по отношение на ответника – търговец,
произтичащо от сключените три договора за финансов лизинг, явяващи се
правопораждащ вземанията на ищеца спрямо първия ответник.част от тези вземания
са установени със СПН, макар това да не
е условие за възникване правото на кредитора да предяви отменителна
претенция. Безспорно е установено по делото, че вземането на ищеца е възникнало
преди действията на разпореждане, извършени от първия ответник и обективирани в
представените по делото нотариални актове.
По това дали сделките са
увреждащи.
Не се спори по делото, че
между първия ответник- ЮЛ и втория ответник са сключени сделки на разпореждане,
в резултат на което веществения състав на активите на търговското дружество-длъжник
е променен и тези сделки имат увреждащ характер касателно неговите кредитори. С решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/14
г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 639 от 06.10.2010
г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 328 от 23.04.2010
г. по гр. д. 879/10 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 407 от 29.12.2014
г. на ВКС, ІV г.о.; с решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр. д. 754/09 г. на ІV г.о. и др., съставите на ВКС са приели,
че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за
удовлетворяване на кредитора, като иска по чл.135 ЗЗД е основателен, ако е насочене насочен от лице с материал в случаите, при които
длъжникът се ответникът се лишава от свое имущество или
извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. В този смисъл следва да се приеме, че действията
на разпореждане, обективирани в представените по делото нотариални актове
попадат в категорията действия, които са атакуеми по реда на чл.135 ЗЗД.
Договорът
за продажба е възмездна сделка, поради което законодателят изисква знание за
увредата и у придобилото имуществото лице, с оглед защита на интереса му. Когато обаче договарящият с
длъжника – преобратателят по възмездната
сделка -
е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД установява предположението, че
знанието му се предполага до доказване на противното. Тази оборима законова
презумпция, с която се обръща тежестта за доказване в процеса, също изхожда от
основната цел на относителната недействителност по отменителния иск – защита интересите на кредитора пред тези на изброените
близки на длъжника, които са сключили с последния увреждаща възмездна сделка и
са придобили права по нея, изхождайки от
обичайното, че близостта на очертания с нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД кръг от
лице знаят за увреждането.
В настоящия случай близостта е между управителя на
дружеството- длъжник и управителя на дружеството,
което е придобило активите е връзка на произход.Близката степен на родство
попада в обхвата на разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД – оборимата презумпция за
знание за увреждането – съгласно която знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е от посочените
в закона. Счита се, е длъжникът знае за увреждане, както знаят и
неговите близки, посочени от законодателя. В настоящия случай длъжникът е
търговско дружество, но съгласно установената практика на ВКС тази презумпция е
приложеми и по отношение на ЮЛ и това е така, тъй като те се управляват от
органи, които се състоят от физически лица. В настоящия случай управител на
дружеството- длъжник е баща на управителя на третото лице- придобило имотите.
Управителят е волеизявяващият орган на дружеството, валидно обвързващ го с
останалите прави субекти. Изразената воля на ЮЛ е чрез неговия управител.
Именно това ФЛ- управител се намира в родствена връзка от посоченото от
законодателя лице - в случая със своя низходящ, явяващ се управляваща и представляващ
лицето, придобило активите на длъжника. И то носи доказателствена тежест да
обори презумпцията за знание.В настоящия процес доказателства, които да оборят
тази презумпция не са събрани, поради което съдът приема, че същата следва да
се съобрази, а именно – да се приеме, че
знанието за увреждащия характер на двете сделки по отношение на ищеца е
налице,.
Този извод води до следващия
– наличие на установено ФС на отменителния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, налагащ
уважаването му.
По разноските.
Ищецът претендира разноски и
в последното заседание е представил списък по чл.80 ГПК, в който са включени:
платена държавна такса от 1 801,26лв, такса вписване на исковата молба –
180,13лв- заплатена държавна такса за 6 броя удостоверения- 30лв; нот.заверка на
исковата молба- 30лв; адвокатско хонорар от 7 120,58лв и 650лв- депозит за
вещо лице.
Относими към спора по чл.135,
ал.1 ГПК са разноските, посочени от ищеца, без платената сума от 650лв за вещо
лице, тъй като това доказателствено средство касае искове, по отношение на
които ищецът е десезирал съда и в тази част производството по делото е
прекратено, на основание чл.233 ГПК.
Ето защо настоящият състав на
съда приема, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 9 161,97 лв.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА,
на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за
относително недействителни по
отношение на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.Г. С., със съдебен адрес ***, офис 9, следните сделки: договор за продажба,
сключен на 23.02.2011 година, с който ответникът „С.9.“ ООД, ЕИК ******* е
продал на ответника „И.“ ЕООД, ЕИК *******, свои активи, представляващи неурегулиран
поземлен имот, целият от 360 кв.м, находящ се в гр.София, бл.“*******,
съставляващ имот пл.№ 2457 и нанесен в кад.лист№623 по кадастралния план на
София, местност „Южна градска територия- трета част“ и по кадастрален и
регулационен план на м.“Дървеница“ – училище „Макаренко“.ИПРЗ – м.“Парк Въртопо
– север“, кв.1, одобрен със Заповед № РД-09-50-673/23.12.2003г. на главния
архитект на София, Заповед № РД – 50 – 46/07.04.2008г. н кмета на район
„Студентски“по параграф 4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР, ведно с построената в същия
имот селскостопанска аптека с площ от 120 кв.м на един етаж, състояща се от три
стаи и един салон, при граници на имота:североизток-път, от юг и от запад –
им.пл.№1380, парцел 13- за училище, за продажна цена в размер на
35 585,90лв за селскостопанската аптека и 22 752 лв за неурегулирания
поземлен имот или общо 58 337,90лв, която цена е заплатена изцяло в брой
при сключване на договор,обективиран в нотариален акт №7, том I , рег.№ 518, дело №682011 година
на А.Х.М., нотариус с рег.№127 на НК, вписан в служба вписвания- София под
акт№3, том 15, дело №2895/2011г. и договор за продажба, сключен на 08.09.2011
година ответникът „С.9.“ ООД, ЕИК ******* е продал на ответника „И.“ ЕООД, ЕИК *******,
свои активи- недвижим имот, находящ се в гр.София, район „Подуяне“, ул.“*******,
а именно: 2300/8000 идеални части от урегулиран поземлен имот, целият с площ от
8 000 кв.м, означен по скица с номер 6, отреден за „ОФ С.“ от кв.4 по
действащия дворищно-регулационен план на гр.София, местност „НПЗ“ Хаджи
Димитър- Малашевци“, утвърден със заповед № РД – 50 – 09 -232/ 04.07.1990г. и
изменен със заповед № РД – 50 – 982/23.10.1995г., при граници на целия УПИ:
югозапад – УПИ V – за ЕАД „Общ.стр“,
северозапад – река „Владайска и югоизток – ж.п. линия и образуващ реална
обособена част от имота, разположена в югозападната част на урегулиран поземлен
имот, при граници на тази част от имота УПИ V за ЕАД „Общ.стр.“, част от УПИ VI- собственост на „БКС- С.“ ЕООД,
заедно с едноетажна сграда, намираща се на урегулиран поземлен имот V-
за ЕАД”Общ.стр.“, разположена на регулационна линия между него и УПИ VI
– „За ОФ Строком“, със застроена плащ от 180 кв.м, включваща столова и четири сервизни помещения, при граници: от
две страни – двор и от две страни – регулационна граница на УПИ VI
- за „ОФ Стройком“, която сграда е в режим на търпимост по смисъла на параграф
16, ал.1 ПР на ЗУТ, съгласно удостоверение № 70 -00 – 53 от 26.02.2004г. на
главния архитект на СО, район „Подуяне“, за сумата от 116 000лв, платена
по банков път, обективиран в нотариален акт №89, том II, рег.№ 9144, дело№ 155/2011г. на С.
Г.- помощник-нотариус по заместване при В.Г., с рег.№340 на НК и вписан в
Служба вписвания гр.София под акт№139, том 94, дело № 20596/2011г. на
08.09.2011г., поправян с два нотариални акта, съставени на 27.04.2012г. и на
09.12.2013г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „С.9.“ ООД, ЕИК
******* и „И.“ ООД, ЕИК *******, да заплатят на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 9 161,97 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: