Решение по дело №500/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.156 и сл., във връзка с чл.144,ал.1 и чл.129, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

 

Образувано е по жалба на „КИК“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.М., [улица], ет.*, офис *, представлявано от управителя Ю. М., подадена чрез Адвокатско дружество „Г., И., А. и К.“, представлявано от адвокат Г., против Акт за прихващане и/или възстановяване /АПВ/№П-04001224098116-004-001/14.06.2024г. на Инспектор по приходи при ТД на НАП-Велико Търново, който е потвърден с Решение №112/04.11.2024г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Велико Търново при ЦУ на НАП -София.

В жалбата се поддържа, че обжалваният административен акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, алтернативно, че е незаконосъобразен поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Г., поддържа жалбата по изложени в нея доводи и моли да бъде уважена, като претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък.

Ответната страна, чрез процесуалният си представител юрисконсулт У., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от оспорващия.

Встъпилия по делото прокурор дава мотивирано устно и писмено заключение, че жалбата е основателна, тъй като оспорвания административен акт е нищожен поради липса на компетентност на издателя му.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице имащо правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна по делото се установява следното:

От фактическа страна по делото не е спорно, че с Решение №000030-821/11.03.2021г. на Изпълнителния директор на НАП (л.10,11 по делото) е продължен за срок от десет години лиценза на „КИК“ ООД гр.Монтана за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес [населено място], [улица], бл.*. Видно от Декларация за дължима еднократна част вх.№26-К-295/19.02.2024г. от такси по чл.30 от Закон за хазарта (ЗХ) и банкова бордеро от 27.02.2024г. (л.12-14 по делото), „КИК“ ООД [населено място] е такса в размер на 95000 лв за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес [населено място], [улица], бл.22 организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес [населено място], [улица], бл.*

С искане за прихващане и/или възстановяване вх.№26-К-1064 от 17.05.2024 г., „КИК“ ООД [населено място] е поискал от Изпълнителния директор на НАП да му бъде извършено прихващане и/или възстановяване на недължимо внесената сума от 95000 лв относими за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес [населено място], [улица], бл.*. С Акт за прихващане и/или възстановяване /АПВ/№П-04001224098116-004-001/14.06.2024г. на Инспектор по приходи при ТД на НАП-Велико Търново е прието, че искането е неоснователно. „КИК“ ООД гр.Монтана е подал жалба срещу Акт за прихващане и/или възстановяване /АПВ/№П-04001224098116-004-001/14.06.2024г. на Инспектор по приходи при ТД на НАП-Велико Търново, като с Решение№112/04.11.2024г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Велико Търново при ЦУ на НАП –София е потвърдена законосъобразността му. Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път, Решение№112/04.11.2024г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Велико Търново при ЦУ на НАП –София е надлежно връчено на оспорващия на 05.11.2024г., тоест жалбата му с вх.№1792/19.11.2024г. е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

Основателно е оспорващият поддържа, че оспорения административен акт е нищожен предвид липсата на компетентност на издателя му. Това е така, тъй като по делото не е спорно, че с искане за прихващане и/или възстановяване вх.№26-К-1064 от 17.05.2024 г. по описа на НАП-София, „КИК“ ООД е поискал сумата от 95000 лева – еднократна държавна такса за поддържане на лиценз по чл. 30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ), да му бъде възстановена. Компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ е административният орган по чл. 17, ал. 1 от ЗХ, а това е Изпълнителният директор на НАП, който е оправомощен да прецени дали таксата за издаване и поддържане на лицензи за игри с игрални автомати, за която ЗХ не предвижда специален ред за възстановяване, е дължимо внесена, като за целта издаде индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК. Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗХ регламентира, че недължимо платени или събрани суми по ал. 1-3 (такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от ЗХ, годишни такси за социално отговорно поведение, глоби и лихви) и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. Следователно, редът по ДОПК не е приложим към таксите по чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ (какъвто е настоящият случай) – в тази насока константна съдебна практика на ВАС по идентични дела: Решение №4543/30.04.2025г. по адм.дело №3219/205г. и Решение №5130/19.05.2025г. по адм.дело №3589г.

В заключение следва да се посочи, че след като по делото се установява, че е оспорения административен акт не е издаден от компетентен орган, са налице основанията за обявяването на неговата нищожност. В тази връзка следва да се отбележи, че нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като липсата на компетентност на издателя на административния акт е порок, който във всички случай налага обявяването на оспорения административен акт за нищожен актът, тъй като изначално, от момента на издаването му този административен акт не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност. В тази връзка следва да се посочи, че в компетентността на Изпълнителния директор на НАП съгласно чл.17, ал.1, т 1 от ЗХ е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи, че негова е и компетентността да извърши преценка дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или подлежи на възстановяване. Независимо, че в изброените в чл.17 от ЗХ функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощието да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл.17, ал.1, т.16 от ЗХ същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт, тоест в този смисъл, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 25 и сл. от ЗХ.

На последно място следва да се посочи, че макар искане за прихващане и/или възстановяване вх.№26-К-1064 от 17.05.2024 г. да е подадено по реда на чл.129 от ДОПК, то следва да се разгледа от компетентния административен орган (Изпълнителния директор на НАП) по реда на АПК, тъй като по реда на ДОПК може да се иска възстановяване или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурително законодателство – чл.128 от ДОПК. Законодателят не е предвидил по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по ЗХ, с изключение на такси по ЗМДТ – чл.128, ал.3 ДОПК.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от пълномощника на оспорващият, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на оспорващият следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 50 лева заплатена държавна такса, 9600 лева заплатено адвокатско възнаграждение или общо 9650 лева разноски по делото. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е съответно на фактическата и правна сложност на делото и в предвидените размери на минималните адвокатски възнаграждение.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорения Акт за прихващане и/или възстановяване /АПВ/№П-04001224098116-004-001/14.06.2024г. на Инспектор по приходи при ТД на НАП-Велико Търново, който е потвърден с Решение №112/04.11.2024г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Велико Търново при ЦУ на НАП –София следва да бъде обявен за нищожен, а административната преписка изпратена на компетентния административния орган за произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, а в полза на оспорващия се присъдят разноските сторени по делото, предвид което на основание чл.160, ал.3 от ДОПК

 

Р Е Ш И

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за прихващане и/или възстановяване /АПВ/№П-04001224098116-004-001/14.06.2024г. на Инспектор по приходи при ТД на НАП-Велико Търново, който е потвърден с Решение №112/04.11.2024г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Велико Търново при ЦУ на НАП –София.

ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителен директор на НАП - София за произнасяне по искане за прихващане и/или възстановяване вх.№26-К-1064 от 17.05.2024 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „КИК“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица],ет.*,офис * разноски по делото в размер на 9650 (девет хиляди шестстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.