Решение по дело №639/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 90 от 18.02.2021 г. по АНД № 639/2021 г.
по описа на Пловдивски районен съд, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемата Й. М. П. да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание по реда на чл. 78а
НК, за това че на 29.05.2020г. в гр. Пловдив, на моста на ул. „Васил Левски“,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка *** с
peг. № ***, е нарушила правилата за движение:
Чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа па местността, със състоянието
па пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай па необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“.
Чл. 23, ал.1 от Закона за движението по пътищата - Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“ и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на С.Т.Н., изразяваща се в контузия на гръбначния
стълб в шийната област с частично изкълчване между четвърти и пети
прешлен с контузия на нервните коренчета в същата област, довело до трайно
затрудняване движенията па врата – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“,
вр. с чл. 342, ал.1 НК.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК – освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение като моли обвиняемата да
бъде освободена от наказателна отговорност за инкриминираното деяние,
като й се наложи административно наказание, ориентирано към минимума.
Поддържа и искане на основание чл. 343г от НК обвиняемата да бъде лишена
от право да управлява моторно превозно средство за минимален срок от шест
месеца, а така също да бъдат присъдени в нейна тежест и разноските.
Защитникът на обвиняемата – адв. Б. поддържа, че са налице условията за
приложението на чл. 78а НК поради което моли за налагането на
административно наказание в минимален размер от 1000 лева. На основание
чл. 78а, ал. 4 НК моли да не се налага на подзащитната й наказанието
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, алтернативно
ако такова бъде наложено да е в минимален размер.
В правото си на лична защита обвиняемата поддържа казаното от своя
1

защитник, изразява съжаление за стореното и посочва, че е шофьор от девет
години и не е допускала каквито и да било нарушения на правилата на ЗДвП.
С последната си дума моли да й бъде наложено наказание в минимален
размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

От фактическа страна:

На 29.05.2020г., около 15.00 часа, в гр. Пловдив обвиняемата Й.П.,
управлявала лек автомобил марка ***, модел „***“ с peг. № ***, като се
намирала на ул. „Васил Левски“, на моста на „Ален мак“, движейки се в
посока юг - север. Била сама в автомобила. Атмосферните условия били
добри, времето било сухо и слънчево, пътната настилка била асфалтова, суха
и без заледявания, неравности и дупки по нея.
По това време, пред управлявания от обвиняемата автомобил и в същата
посока, се движел лек автомобил марка ***, модел „***" с peг. № ***,
управляван от свидетеля Г.К.. В него като пасажери пътували пострадалата
С.Н., седяща на задна лява седалка и свидетеля С.С. - на предна дясна
седалка, като и двамата свидетели били с поставени предпазни колани.
Движението не било натоварено.
Наближавайки светофарната уредба, свидетелката К. спряла автомобила си,
тъй като сигналът бил червен. Пред нея имало спрели и други автомобили.
Докато изчаквала подаването на зелен сигнал на светофара, в огледалото за
обратно виждане К. видяла бързо приближаващ се към тях черен лек
автомобил - този, управляван от обвиняемата. Преди свидетелката да успее да
реагира, автомобилът, управляван от обвиняемата застигнал нейния
автомобил и без да спре, с предната си част ударил ***-а в неговата задна
част.
Веднага след удара, свидетелите К. и С. излезли от автомобила, за да
огледат щетите. Установили, че освен, че обвиняемата ги е блъснала отзад, от
кинетичната енергия на удара, те от своя страна, са блъснали спрелия също на
светофара автомобил пред тях. В този момент, пострадалата Н. започнала да
вика за помощ и заявила, че не може да движи врата и кръста си. Незабавно
бил подаден сигнал на ЕЕН 112 за настъпилото ПТП и на мястото пристигнал
екип на Бърза помощ, както и служители на Сектор „РПТ“ при ОМВР-
Пловдив. Бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествието и било
образувано настоящото досъдебно производство.
В резултат на настъпилото ПТП пострадала возещата се отзад в лекия
автомобил „***” свидетелка С.Т.Н., на която била причинена контузия на
гръбначния стълб в шийна област с частично изкълчване между четвърти и
пети прешлен с контузия на нервните коренчета в същата област, довело до
трайно затрудняване движенията на врата. Това обстоятелство се установява
2

от заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза №
107/2020г. на пострадалата.
Травматичното увреждане е било получено вследствие на т. нар. „травми в
купето на автомобила“ при възникнали пътно - транспортни произшествия - в
случая - т.нар. „камшичен удар“.
Според изготвената автотехническа експертиза, единствена причина за
настъпилото ПТП е поведението на обвиняемата П. като участник в пътното
движение.
Предвид наличните обективни находки, вещото лице е приело, че от
техническа гледна точка опасността пред фронта на автомобила, управляван
от П. е била предвидима за обвиняемата и същата е следвало да съобрази
скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка. В случая
обвиняемата е имала техническа възможност да следи конкретната пътна
обстановка, да упражнява контрол върху управлението, скоростта и
траекторията на движение на управлявания от нея автомобил и да
предотврати настъпването на процесното ПТП.
Видно от показанията на водачите на участвалите автомобили, към
момента на настъпването на ПТП не е имало никакви препятствия, зрителни
прегради или опасности пред фронта на автомобила, допринесли за
настъпването па конкретното ПТП.
Вещото лице заключава още, че основната техническа причина за
настъпване па произшествието е, че обвиняемата Й.П. не е възприела и
реагирала правилно на пътната обстановка. Управлявала е автомобила по
начин, който не е бил безопасен, защото не се е движила на такова разстояние
от движещото се пред нея друго превозно средство - управляваното от
свидетелката К., че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Така обвиняемата не е успяла да възприеме
опасността от удар със спрелия пред нея лек автомобил, в който се возела и
пострадалата и като следствие от това такъв последвал.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Г.Т. К. (л. 24 от ДП); С.В. С. (л. 25 от ДП), С.Т.Н. (л. 26 - 27 от
ДП), Й.П.И. (л. 28 от ДП), както и от назначените и изготвени в хода на
досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 107/20 г. (л. 30 от ДП), Допълнителна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 176/20 г. (л. 33 от ДП) и Автотехническа експертиза (л. 37 –
63 от ДП). На следващо място за изясняване на гореописаната фактическа
обстановка спомагат и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: справка за съдимост; характеристична справка;
протокол за оглед на местопроизшествие от 29.05.2020 г., ведно с фотоалбум
към него (л. 3 - 18 от ДП); Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
3

(л. 71 от ДП) и план схема на възникнало ПТП с пострадали лица (л. 72 от
ДП); справка за нарушител/ водач; медицинска документация.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от обвиняемата на съдебна фаза, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
В съдебна фаза, обвиняемата признава виновността си по обвинението, така
както е повдигнато от Районна прокуратура – Пловдив и изразява съжаление
за стореното.

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на обвиняемата П. са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл.343 ал.1 б.„б“, вр. чл. 342 ал.1
от НК, доколкото на 29.05.2020г. в гр. Пловдив, на моста на ул. „Васил
Левски“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка *** с peг. № ***, нарушила правилата за движение:
Чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“.
Чл. 23, ал.1 от Закона за движението по пътищата - Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“
и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Т.Н.,
изразяваща се в контузия па гръбначния стълб в шийната област с частично
изкълчване между четвърти и пети прешлен с контузия па нервните
коренчета в същата област, довело до трайно затрудняване движенията на
врата.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. 342 НК е бланкетна, като за
съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по
пътищата, уредени в специалния Закон за движение по пътищата. Съгласно
трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само
с такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат
4

/в този смисъл Решение № 289/18.01.2017 г., I НО, постановено по
наказателно дело № 1237/2016 г., ВКС/.
На първо място следва да се отбележи, че П. притежава специалното
качество, изискуемо от закона, за да бъде субект на инкриминираното деяние,
а именно правоспособен водач на МПС.
Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява и наличието на съставомерния по чл. чл.343 ал.1 б.
„б“, престъпен резултат – причинена средна телесна повреда, която в
процесния случай се проявява в контузия па гръбначния стълб в шийната
област с частично изкълчване между четвърти и пети прешлен с контузия па
нервните коренчета в същата област, довело до трайно затрудняване
движенията на врата.
Видно от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза,
от техническа гледна точка опасността пред фронта на автомобила,
управляван от П. е била предвидима за обвиняемата и същата е следвало да
съобрази скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка. В случая
обвиняемата е имала техническа възможност да следи конкретната пътна
обстановка, да упражнява контрол върху управлението, скоростта и
траекторията на движение на управлявания от нея автомобил и да
предотврати настъпването на процесното ПТП. В тази връзка основната
техническа причина за настъпване па произшествието е, че обвиняемата Й.П.
не е възприела и реагирала правилно на пътната обстановка. Управлявала е
автомобила по начин, който не е бил безопасен, защото не се е движила на
такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство -
управляваното от свидетелката К., че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. Така обвиняемата не е успяла да
възприеме опасността от удар със спрелия пред нея лек автомобил, в който се
возела и пострадалата и като следствие от това такъв последвал.
Престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма на
психическото отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва
нарушение на ЗДвП. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася
непредпазливо - не е предвиждал настъпването на общественоопасния
резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди.
В процесния случай задължението на обвиняемата да предвиди
настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството й на
правоспособен водач на МПС. Конкретната й възможност да ги предвиди пък
следва от особеностите на заобикалящата среда, в която не са били налице
фактори, които да възпрепятстват ефективното възприемане на пътната
обстановка, респективно спазване на посочените по – горе правила.

Доколкото за посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или пробация; обвиняемата не е осъждана до този
момент, не е освобождавана от наказателна отговорност; от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, не са налице и забраните,
визирани в ал. 7 на чл. 78а, поради което са налице условията за
5

освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

По размера на административното наказание:

При индивидуализиране на административното наказание на обвиняемата,
съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, а
именно тези, свързани с безопасността и сигурността на транспорта. Същите
се отличават с голяма обществена значимост. На следващо място, съдът
отчете степента на засягане на обществените отношения, намерила израз във
вида и броя на допуснатите нарушения на правилата за движение по
пътищата, както и величината на допуснатите нарушения. Съобразена беше и
личността на обвиняемата, която е неосъждана, без данни за други
противообществени прояви, с чиста справка за нарушител/ водач, като
същата е с добри характеристични данни – работи и се грижи за семейството
си. Отчетено беше и, че обвиняемата признава вината си, изразява съжаление
за стореното, процесуалното й поведение както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие е безупречно.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само
техният брой, но и тяхната специфика / така - Решение №144/20.02.2019 по
дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на
ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно
дело № 600 по описа за 2018г./.
Като смекчаващо обстоятелство съдът съобрази това, че обвиняемата е
родител на едно малолетно дете за което сама полага активни, ежедневни
грижи. На следващо място същата е ангажирана с полагането на грижи за
възрастните родители на нейния съпруг, които не са шофьори. Съдът
съобрази и изминалия период от време от извършване на деянието до
постановяване на решението по настоящото дело – приблизително десет
месеца, през който с обвиняемата са извършени множество действия по
разследване, които според настоящия състав сами по себе си са съдействали
за поправянето и превъзпитанието й.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемата следва да се наложи административно наказание глоба в
минимален размер на 1000лв. Размерът на наказанието беше съобразен и със
събраните по делото доказателства за имуществено и семейно положение на
обвиняемата.
6

Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на обвиняемата, като счита, че ефективно
ще съдейства за поправянето на П. без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.
Както вече се спомена от справката на водача за нарушения на ЗДвП е видно,
че П. е изправен водач, допуснатите нарушения на ЗДвП са инцидентна
проява в живота й, поради което и съдът намира, че не следва на основание
чл. 78а, ал.4 НК да постановява и лишаване от права. В тази връзка бяха
съобразени и ангажиментите й като майка, за която е необходимо да запази
правата си за управление на МПС с оглед обезпечаване на грижите за детето й
и възрастните родители на съпруга й.

По разноските:

На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемата Й. М. П. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив в полза на бюджета на
Държавата сумата от 516,40 лева /петстотин и шестнадесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща разноски по делото, сторени в хода на
досъдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	90
Дата:	18 февруари 2021 г. (в сила от 6 март 2021 г.)
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20215330200639
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 януари 2021 г.

Решение по дело №639/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите