В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Петранка Прахова | |
И за да се произнесе, взе предвид следното: Ищците И. Р. Т. и Т. А. Т. от Г. М. твърдят, че са наследници на Р. Х Т., който е работил при ответника „...................” Г. З. като подземен миньор над 7 години 1 месец и 26 дни. Твърдят, че наследодателят им е работил като подземен копач сухо бурене, като през тези години ответникът не е предприел необходимите мерки съгласно изискванията за безопасност на труда, като снабди работниците с подходящи облекла и маски за работа. Твърди се, че впоследствие наследодателят на ищците е заболял от силикоза, която бавно се развивала, като въпреки положените усилия и лечения медикаментозно и бално лечение в санаториуми, силикозата се развила до ІІ-ра степен, което се отразило изцяло на здравето на наследодателя, който започнал да чувства силна умора, задух, отоци по краката, като му било забранено да работи тежка работа. Твърди се, че впоследствие от силикозата се развила и исхимична болест на сърцето, което е прието като приемствено заболяване, посочено в ЕР № .../20.03.2006 г. , като в същото е описано, че въпреки наложеното лечение заболяването се усложнява, като за това му е дадена неработоспособност 80 %. Сочи се, че след това наследодателят е бил постоянно на легло, почти не е могъл да се движи, това го довело до изпитване на болки, мрачни мисли, психическо тормоз, което пък от своя страна довело и до преждевременната му смърт. Прави се искане да бъде осъден ответника да заплати претърпените от наследодателя на ищците физически и психически болки и страдания, които са довели до преждевременната му смърт, дължаща се на професионалното му заболяване, в размер на 50 000 лева. С молба В. № 1784/02.12.2009 г. се допълва исковата молба, като се сочи, че наследодателят на ищците Р. Х. Т. е работил като подземен копач сухо бурене, подземен бомбаджия, ръководител на подземна смяна в следните предприятия: ................. за времето от 01.01.1949 г. до 13.05.1951 г. и от 10.03.1954 г. до 08.01.1956 г.; ...................от 1957 г. до 1959 г.; .....................от 1959 г. до 1961 г.; Г.п. А. – Е.р.и М. от 27.04.1961 г. до 01.02.1967 г.; Е. р. от 1968 г. до 20.04.1971 г. – М. и отново в Г. п. от 08.03. 18.11.1974 г. до 01.12.1976 г. – Пчелояд, като на определени документи е посочено изрично, че производството и силикозоопасно. Твърди се, че на 20.04.1974 г. наследодателят Т. е трудоустроен и е инвалидизиран. В съдебно заседание на 17.02.2010 г. пълномощникът на ищците адв. Х. сочи, че всеки от ищците претендира за сумата от 25 000 лева поотделно, като поддържа така предявения иск В писмен отговор ответникът оспорва иска. Сочи, че не се установява ответното дружество да е правопроемник на сочените от ищците обекти. В съдебно заседание за ответника адв. Д. оспорва иска, като сочи, че не се установява както смъртта на наследодателя на ищеца да е причинена от професионално заболяване, така и не се установява наследодателят да е работил в обекти на ответното дружество. С оглед ангажираните от страните доказателства съдът намира за установено следното: Ищцата Т. А. Т. е съпруга, а ищецът И. Р. Т. е син на Р. Х. Т., починал на .............. г., видно от представеното Удостоверение за наследници № .../27.11.2006 г. Към исковата молба е представено копие от Трудова книжка № ... на Р. Х. Т., от вписванията по която се установява, че наследодателят на ищците е работил в различни рудодобивни обекти. Представените удостоверения УП- №-30 за част от тези обекти установяват, че обектите са признати за силикозоопасни. Други доказателства, установяващи, че наследодателят на ищците е работил в рудодобивен обект, който да е в структурата на ответното дружество, ищците не са ангажирали. С оглед естеството на така предявения иск съдът е изискал ответникът да представи доказателства дали посочените от ищците обекти след разделяне на „...............” и обособяване на „..................” Г. З. попадат под управлението на „....................” АОД Г. З., по повод на което от ответника е депозирано писмено изявление от пълномощника адв. Д., в което се сочи относно посочените от ищците обекти, че единствено сочения „.................” – Е. р., ако се има предвид рудник Е. р., участък „.......................”, този рудник след извършеното разделяне на „..................” попада сега под управлението на „.................” . Предвид така ангажираните доказателства и с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът намира за установено, че наследодателят на ищците Р. Т. е работил в ответното дружество – в рудник Е. р.” участък „..................” за периода от 24.04.1961 г. до 01.04.1966 г. и от 28.02.1968 г. до 01.10.1969 г. От ищците се представени експертни решения, видно от които наследодателя Р. Т. е инвалидизиран на 20.04.1971 г.; в ЕР № .../08.04.1982 г. е посочено, че има професионално заболяване – силикоза първи стадий, форма късна, бавно развиваща се, усложнена със значително изразена рестриктивна компонента; С ЕР № .../17.07.1986 г. е поставена диагноза: пневмокониоза, дължаща се на кварц или др. вид силикати, силикоза втори стадий, надозна форма, която диагноза се повтаря в ЕР № .../19.07.1988 г. В ЕР № .../20.03.2006 г. е приета водеща диагноза: Хронична исхемична болест на сърцето, общо заболяване – ХИБС. Хронично предсърдно мъждене, артериална хипертония ІІІ-ти стадий, а като професионално заболяване е посочено: Силикоза ІІ-рист. бавно протичаща ДН І. Според Епикриза на Р. Т. от 18.11.2005 г., поставена е окончателна диагноза: Хронична изострена недостатъчност ІV.КЛ. Хронично предсърдно мъждене. В Акт за смърт № .../............ г. като причина за смъртта на Т. е посочена сърдечна недостатъчност. Назначената съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните по делото, дава заключение, че видно от ЕР от 2006 г. и епикризата от 2005 г., силикозата не е претърпяла развитие и няма усложения през последните 18 г. През този период са се развили нови тежки сърдечни заболявания, в резултат на които има сериозно влошаване на състоянието от прогресивно развиваща се сърдечна недостатъчност – последно в четвърти функционален клас, която е довела до смъртта шест месеца по-късно. Вещото лице д-р Ш. дава заключение, че сърдечните заболявания на Р. Т. и развилата се в резултат на тях сърдечна недостатъчност, която е причина за смъртта му, не са предизвикани от професионалното заболяване силикоза и не са нейни усложнения. От така депозираното заключение на съдебно-медицинската експертиза съдът приема за установено, че наследодателят на ищците е имал професионално заболяване силикоза ІІ стадий, но това професионално заболяване не е причина за смъртта на Р. Т. – същият е починал в резултат на сърдечна недостатъчност, която не е предизвикана от професионалното заболяване силикоза и не е нейно усложнение. Следователно, след като смъртта на наследодателя не е причинена от професионалното заболяване, то не са налице предпоставките на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на ответника като един от работодателите на наследодателя, по иск на наследниците. Когато смъртта не е резултат на професионално заболяване, наследниците не могат да претендират вредите, които имат строго личен характер – неимуществените вреди в резултат на претърпените болки и страдания, на които пострадалият приживе би имал право. При заведено приживе от пострадалия иск за обезвреда, след смъртта му наследниците могат да го продължат, но не и да претендират вреди, претърпени от техния наследодател приживе. Наследниците могат да претендират неимуществени вреди ако смъртта на техния наследодател е причинена от професионалното заболяване. В този случай това са вреди на лично на наследниците основание – претърпените от наследниците вреди в резултат на загубата на техния наследодател. В настоящия случай тази претенция на ищците е неоснователна и недоказана, тъй като не се доказва по никакъв начин твърдението в исковата молба, че смъртта на техния наследодател е настъпила в резултат на професионалното му заболяване. Водим от горното Златоградски районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. Т., ЕГН *, и И. Р. Т., ЕГН *, от Г. М., У. „П.” № .., В. „..”, . .., А. ., иск на основание чл. 200 от КТ срещу „........................” Г. З., за 25 000 лева за всеки от тях, представляващи неимуществени вреди, причинени от смъртта на наследодателя им Р. Х. Т. вследствие професионално заболяване силикоза ІІ стадий – като неоснователен и недоказан. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |