М О
Т И В
И към Присъда № 3/22.01.2018 година, постановена по НОХД № 325/2017г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано против подсъдимия Д.Й.П. ***, по обвинение в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр.с
чл.26, ал.1 от НК, за това, че за времето от 30.12.2014 година до 01.04.2015 година,
в различни населени места на територията на община Тунджа и община Елхово,
двете област Ямбол, действайки при условията на продължавано престъпление, в
съучастие с неизвестен извършител /неустановен при разследването/, като
извършител, с цел да набави за себе си и другиго /неустановено при
разследването лице/ имотна облага, възбудил заблуждение у различни лица, с
което причинил имотна вреда в размер на 3 800 лева, както следва:
- На 30.12.2014 година в село Хаджи
Димитрово, община Тунджа, област Ямбол, действайки в съучастие с неизвестен
извършител /неустановен при разследването/, като извършител, с цел да набави за
себе си и другиго /неустановено при разследването лице/ имотна облага, възбудил
заблуждение у С.В.И. ***, като представяйки се за лекар й съобщил, че внукът й
е катастрофирал и за лечението му са необходими шест хиляди лева, с което й
причинил имотна вреда в размер на 3 800 лева;
- На 01.04.2015 година в село Изгрев,
община Елхово, област Ямбол, действайки в съучастие с неизвестен извършител
/неустановен при разследването/, като извършител, с цел да набави за себе си и
другиго /неустановено при разследването лице/ имотна облага, направил опит да
възбуди заблуждение у М.Д.Ч. ***, като се представил за проф.Деянов и й
съобщил, че внучката й е със счупен глезен и с оглед предстоящата операция и
поставяне на три броя пирони Ч. следва да заплати сумата от 12 000 лева, с цел
да причини вреда на Ч., като деянието останало недовършено по независещи от
него причини - уведомени органите на МВР.
Производството
протече по реда на гл.27 от НПК – съкратено съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Д.Й.П. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание участващият
по делото прокурор при Елховска районна
прокуратура, Ана
Саракостова, явяващ се и вносител на обвинителния акт, поддържа
изцяло така повдигнатото против подсъдимия Д.Й.П. обвинение, като излага доводите си, поради които счита, че с деянието си, същият е осъществил от обективна
и субективна страна престъпният състав на
вмененото му престъпление по чл.209,
ал.1, вр.с 20, ал.2, вр.с чл.26, ал.1 от НК. Предявеното на подсъдимия П. обвинение се доказва според прокурора от
приобщените по делото, събрани в хода на ДП множество писмени и гласни
доказателства, които подкрепени от самопризнанията на подсъдимия, дадени в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК в хода на инициираното по негово искане
проведено по реда на глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие, възвеждат по
един безспорен и категоричен начин фактическа обстановка, кореспондираща с
тази, изложена в обвинителния акт на РП-Елхово. В хода на съдебните прения,
прокурорът излага доводи и аргументи, въз основа на които счита, че при
определяне на наказанието на подсъдимия същото би следвало да бъде съобразено
от една страна с високата степен на обществена опасност на престъпното деяние, а
от друга страна следва да бъдат взети предвид пълните самопризнания на
подсъдимия, спомагащи за разкриване на обективната истина по делото и чистото
съдебно минало на П. към момента на деянието. С оглед провеждане по настоящото
НОХД на съдебно следствие по реда на диференцираната процедура – съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и съобразно разпоредбата
на чл.373, ал.2 вр. с чл.372, ал.4 от НПК, представителят на РП-Елхово, счита,
че съдът при постановяване на присъдата следва да определи наказанието на Д.П. при
условията на чл.58а от НК, като бъде изходено от предвиденото в престъпния
състав наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода. С оглед на тези си
доводи, прокурорът предлага на подсъдимия П. да бъде определено в размер около
минимума, а именно 1 година лишаване от свобода, което с оглед на възведеното в
чл.58а ал.1 от НК правило бъде намалено с 1/3. Предвид на факта, че към датата
на инкриминираното деяние подс.П. не е бил осъждан, представителят на
обвинението излага доводи за прилагане на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок
от 3 години. С така предложеното наказание прокурорът счита, че биха се постигнали целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК. По отношение на вещественото доказателство –
мобилен апарат, представителят на РП-Елхово предлага да бъде върнато на
собственика му – подс.П.. Досежно предявеният и приет за съвместно разглеждане
граждански иск прокурорът изразява
становище, че същият следва да бъде уважен.
На основание чл.84 и следв. от НПК с протоколно определение от провелото се на 22.01.2018г.
открито съдебно заседание пострадалата С.В.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, представлявана от повереника си –
адв.Ч. от ЯАК е конституирана като граждански
ищец по делото, като за съвместно разглеждане в наказателното
производство е приет предявеният от нея против подсъдимия Д.Й.П. граждански
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД - за заплащане на
сумата от 3 800.00
лева, представляваща причинените на пострадалата С.В.И.
имуществени вреди в резултат на деянието, осъществено на 30.12.2014 година,
включено в продължаваното престъпление по чл.209, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, вменено на подсъдимия, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане,
както и за присъждане на направените по делото разноски. Със същото определение
С.В.И. е
конституирана и като частен обвинител по обвинението против подсъдимия Д.Й.П.. Исканията за това са формулирани с
писмена молба, представляваща л.19 и 20 от делото и се поддържат устно и в с.з.
В съдебно заседание гражданският ищец и частен
обвинител С.В.И. участва чрез повереника си – адв.Ч. от ЯАК, който от нейно име
заявява, че поддържа повдигнатото обвинение и приетия за разглеждане гр.иск,
като в пледоарията си навява доводи, че подс.П. следва да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление и му бъде наложено
справедливо наказание. По отношение на гр.иск адв.Ч. в хода на устните прения
изтъква аргументи за основателност и доказаност на исковата претенция, поради
което моли съда да я уважи в пълен размер.
По искане на
подсъдимия Д.Й.П.,
направено чрез назначения
му от фазата на ДП служебен защитник - адв.Д.Н.Д. ***, производството
по настоящото НОХД е разгледано по реда на глава 27 от НПК, като същият по смисъла
на чл.371 т.2 от НПК в хода на съдебното съкратено следствие призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично заяви,
че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В хода на предоставената му
възможност за лична защита подсъдимият Д.П. направи искане за определяне на по-леко
наказание като изрази съжаление за извършеното и разкаяние за стореното.
Защитникът на подс.П., адв.Д. в хода на съдебните
прения не оспорва признатата от подзащитния му като безспорно установена,
описана в обвинителния акт фактическа обстановка. Взема отношение единствено
досежно индивидуализиране на наказанието, като обосновава искането си за
налагане на наказание при условията на чл.58а от НК спрямо подзащитния му,
позовавайки се на процесуалното му поведение като цяло, като в тази насока се
изтъква, че пред съда подсъдимият направи самопризнания и по този начин
способства за установяване на обективната истина по инкриминираното
престъпление, което му е вменено. Визира се, че подс.П. е засвидетелствал
осъзнаване на постъпките си и разкаяние за стореното. Предвид на това и
акцентирайки и на тежкото семейно полежение на П., защитата прави искане за
определяне на наказание на подсъдимия в минимално предвидения в престъпния
състав размер на наказанието лишаване от свобода от 1 година, което при
условията на чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3, като бъде приложена и
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, за което са налице предпоставките на закона,
а именно – чистото съдебно минало на подс.П. към датата на инкриминираното
деяние. По отношение на предявения гр.иск адв.Д. не взима отношение в хода на
устните прения.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Въз основа
на снетата по делото самоличност подсъдимият Д.Й.П. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, автокранист по професия, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Й.П.
***. Същият се познавал със свидетеля А.Г.И., който работил като таксиметров
превозвач към търговско дружество „Хит комфорт"гр.Ямбол. Една нощ на
неустановена дата през есента на 2014 година подсъдимият бил в таксиметровия
автомобил, управляван от св.И.. Последният получил обаждане от диспечер, с
което му е било указано да извърши транспортна услуга извън района на гр.Ямбол.
Диспечерът посочил телефонния номер на клиента, който следвало да изчака
таксито в центъра на населеното място. Св.И. с управлявания от него таксиметров
автомобил тръгнал към указаното от диспечера населено място. С него в
таксиметровия автомобил отпътувал и подс.П.. Преди да достигне до населеното
място, св.И. се обадил от своя мобилен телефон на номера, посочен от диспечера
като номер на клиента, който ще ползва таксиметровата услуга. Св.И. разговарял
с лице от мъжки пол, което заявило, че ще му се обади след пет минути.
Действително, след около пет минути, св.И. получил телефонно обаждане от същия
този непознат за него мъж, който му заявил, че се отказва от поръчката на
таксиметровата услуга и св.И. може да се върне. Св.И. се ядосал, тъй като при
това положение, нямало кой да му заплати направените транспортни разходи и се
скарал с непознатото лице. Тогава същият този непознат мъж предложил на св.И.
да му изпрати ваучери за мобилни телефони за сумата от 20.00 лева. Непознатият
мъж поискал да му бъде предоставен телефонен номер, на който през следващият
ден да се обади и да продиктува кода на ваучера. Поради даваното дежурство през
нощта св.И. на следващия ден искал да си отпочине и за това посочил телефонния
номер на подс.П., на който непознатия мъж да се обади и да продиктува кода на
ваучера. На следващият ден непознатият мъж се обадил на подсъдимия и се
позаинтересувал дали работи, притежава ли автомобил и дали е правоспособен
водач. Подс. П. съобщил на непознатия мъж, че е правоспособен водач, както и че
притежава автомобил. Тогава непознатият мъж му предложил да извършват измами,
като му обещал, че ще получава 25% от получената в резултат на измамите парична
сума. Непознатият мъж обяснил също така, че бил „шеф" на организация и
шест групи в България работят за него. Подсъдимият П. се съгласил да участва в
деянията.
На
30.12.2014 година подсъдимият Д.П. и неустановеното при разследването лице, се
договорили да въведат в заблуждение конституираната като гр.ищец и частен обвинител в
производство С.В.И., живуща ***, разпитана във
фазата на ДП като свидетел, като й предадат неверни сведения, като се представят
за лекар, както и че внукът й е катастрофирал и за лечението му са нужни
парични средства, след което подсъдимият да посети с.Хаджи Димитрово, обл.Ямбол,
за да получи паричната сума. В изпълнение на намеренията си, на 30.12.2014
година, около 22.00 часа на домашния телефон на свидетелката С.В.И., която
тогава живеела в с.Хаджи Димитрово, обл.Ямбол, се обадило същото това
неустановено при разследването лице, което представяйки се за лекар, съобщило
на св.И., че внукът й е катастрофирал и за лечението му е нужна паричната сума
от 6 000 лева. Свидетелката И., която възприела съобщеното й за достоверно,
заявила, че не разполага с исканата парична сума, а само с паричната сума от 4 000
лева. Непознатото лице, което се представило за лекар, заявило, че ще вземе
парите лично от нея, поради което св.С.И. посочила точния адрес, на който
живеела в с.Хаджи Димитрово. След подадените неверни сведения, подс.П. с
таксиметровия автомобил, управляван от св.А.И., тръгнали за с.Хаджи Димитрово. Подсъдимият
съобщил на св.А.И., че иска да се види
със свой познат и това е повода на посещението им в това населено място.
Пристигайки в с.Хаджи Димитрово, св.И. преустановил движението на автомобила. Подсъдимият
слязъл от автомобила и отишъл до дома на св.С.И.. Влязъл в двора на къщата,
където в това време излязла св.С.И., която приготвила парите, непосредствено
след телефонния разговор с непознатото за нея и неустановено при разследването лице.
Св.И. попитала подс.П. дали идва за парите, и след като получила положителен
отговор, му предала паричната сума от 3 800 лева. Подсъдимият взел предоставената
му парична сума и напуснал дома на св.С.И.. От там подсъдимият отишъл при св.А.И.,
който го изчаквал при автомобила си и двамата тръгнали за гр.Ямбол. Подсъдимият
заплатил извършената от св.А.И. транспортна услуга. От получената парична сума
в размера на 3 800 лева, подсъдимият съобразно договореното с неустановеното
при разследването лице отделил за себе си 25%, а останалата част от парите оставил
на място, указано от неустановения му съучастник.
Използвайки същия,
описан по-горе механизъм, на 01.04.2015г. подс. П. и неустановения при
разследването негов съучастник, решили да въведат в заблуждение св.М.Д.Ч.,
живуща ***, като представяйки се за професор Деянов й предадат неверни
сведения, а именно - че внучката й е със счупен глезен и с оглед оперативно
лечение, ще бъде необходима сумата от 12 000 лева, след което подсъдимият да
посети с.Изгрев, обл.Ямбол, за да получи паричната сума. В изпълнение на
намеренията си, на 01.04.2015 година, около 21.30 часа на домашния телефон на
св.М.Ч., която тогава живеела в с.Изгрев, обл.Ямбол, се обадило същото това
неустановено лице /съучастник на подс.П./, посочено по-горе. Представяйки й се
за професор Деянов, то съобщило на свидетелката Ч., че внучката й е със счупен
глезен и е необходимо да бъде извършена операция, при която да й бъдат
поставени три броя златни пирони, за което ще бъде нужна паричната сума от 12
000 лева. Св.Ч. заявила, че разполага с паричната сума от 6 000 лева. Тогава
непознатото лице съобщило на св.Ч., която му предоставила данни за адреса си,
че ще отидат да вземат парите. Св.Ч. потърсила сина си - св.Ж.Ч., който живеел
на втория етаж на къщата и му преразказала за тел.обаждане. Св.Ч. възприела, че
представените й сведения са неверни, тъй като често получавала телефонни
обаждания от посочения вид, а и всички членове на семейството й били у дома. В
същото това време подс.П. с автомобила на своя баща, марка „Сузуки", модел
„Витара" с рег.№У 20 71 АН, вече бил пристигнал в с.Изгрев и по указанията
на своя съучастник, достигнал в близост до дома на св.Ч.. През това време св.М.Ч.
уведомила органите на МВР. Подсъдимият паркирал автомобила на улица в близост
до дома на св.Ч. и пеша се насочил към къщата на същата. Св.Ч., която
многократно провела телефонни разговори с неустановеното лице - съучастник на подс.П.,
за определяне на мястото на предаване на парите, излязла на двора. Възприемайки
я, подсъдимият й подвикнал, че идва за парите, както и това, че го е изпратил
доктора. Св.Ч., която в ръцете си държала портмоне с поставени в него два лева,
заявила на подс.П., че е забравила парите и тръгнала по стълбите на втория етаж
на къщата. Това действие св.Ч. извършила с цел изчакване на полицейските
служители. В този момент на място въз основа на получен от оперативния дежурен
при РУ-Елхово около 00.40 часа на 02.04.2015г. сигнал, пристигнали полицейски
служители между които и разпитаните в хода на ДП като свидетели Г.Д.Й. и Х.Г.К.,
които задържали подс.П. и привели в движение и придвижили до гр.Елхово,
сградата на РУ-Елхово посочения по-горе л.автомобил марка „Сузуки", модел
„Витара" с рег.№У 20 71 АН, установен в близост до имота на св.Ч., с който
подсъдимият се е придвижил до с.Изгрев.
На
02.04.2015г. в 15.00 часа е бил извършен оглед на посоченото МПС, което
процесуално-следствено действие е обективирано в надлежно съставен и приложен
на л.22-25 от материалите по ДП Протокол от 02.04.2015г., ведно с фотоалбум към
него, която движима вещ впоследствие на същата дата е върната на подсъдимия от
органа на разследването срещу изготвена и приобщена на л.26 от ДП разписка.
С Протокол за доброволно предаване от 02.04.2015г.,
приложен на л.28 от ДП, подс.П. предал на разследващия полицай М. ползваният от
него за връзка с неустановения му съучастник и приобщен по делото като
веществено доказателство след извършен на 07.05.2015г. оглед, мобилен
тел.апарат марка „Самсунг" с ИМЕИ -355261/01/209773/8 и сериен номер
R1XPB6442B, приложен на лист 123 от том II на делото.
От приложената по делото справка за
съдимост с рег.№ 386 от
28.06.2017г., е видно, че подсъдимият Д.Й.П.
преди, както и към датата на извършване на инкриминираното деяние не е осъждан.
Осъждан е впоследствие с три влезли в сила съдебни акта, а именно: 1. С Присъда
№74/18.11.2015г., постановена по НОХД №415/2015г. по описа на РС-Нова Загора,
влязла в законна сила от 04.12.2015г., за извършено на 17.03.2015г.
престъпление по чл.209 ал.1 вр.с чл.20 ал.4 от НК, е осъден на лишаване от
свобода за срок от 1 година, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено от
изтърпяване за изпитателен срок от 3 години; 2. с Определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателно производство №95/06.06.2016г.,
постановено по НОХД №597/2016г. по описа на РС-Ямбол, влязло в законна сила от
06.06.2016г., за извършено на 13.02.2016г. престъпление по чл.354а ал.5 вр.с
ал.3 т.1 от НК, е осъден на глоба в размер на 250 лева и 3. с Присъда
№59/01.06.2017г., постановена по НОХД №108/2017г. по описа на ОС-Ямбол, влязла
в законна сила от 17.06.2017г., за извършено във времето от 17.03ч. до 19.51 ч.
на 15.12.2016г. престъпление по чл.249 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.с чл.26 ал.1 от НК, е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим. Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 от НК е
приведено в изпълнение наказанието, наложено му с Присъда №74/18.11.2015г.,
постановена по НОХД №415/2015г. по описа на РС-Нова Загора, а именно - 1 година
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на направените
самопризнания на подсъдимия Д.П., дадени по реда и в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК, които се подкрепят от доказателствата и доказателствените средства,
събрани в досъдебната фаза – ДП № 128/2015г. по описа на РУ-гр.Елхово и
съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл.374 вр.с чл.283 от НПК
– Протокол за
оглед на МПС от 02.04.2015 г. с фото-албум към него, разписка от 02.04.2015 г.,
Протокол за оглед на веществено доказателства от 07.05.2015 г. с фото-албум към
него, Протокол за доброволно предаване от 02.04.2015 г., Определение №
525/08.09.2015г. по ЧНД № 508/2015 г. по описа на ЕРС, 2 бр. справки рег. №
с-15712/29.09.2015г. и № с-15889/01.10.20115г. на БТК ЕАД – Дирекция
„Сигурност“-София, справка от 01.10.2015 г. на „Теленор България“ЕАД, справка
от 05.10.2015 г. на „Мобилтел“ЕАД-София, Определение № 558/27.10.2015г. по ЧНД
№ 651/2015г. по описа на ЕРС, справка от 13.11.2015г. на „Мобилтел“ЕАД-София,
справка рег.№ с-18853/13.11.2015г. на БТК ЕАД – Дирекция „Сигурност“- София, справка
за съдимост на подсъдимия, от показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП
– М.Д.Ч., Х.Г.К., Г.Д.Й., Ж.К.Ч., С.В.И. и А.Г.И.. По делото няма противоречия
между посочените писмени и гласни доказателства, които позволяват категорично и
по несъмнен начин да се приеме описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, която бе призната за достоверна от подсъдимия в хода на дадените му
в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК самопризнания.
От така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Делото е разгледано по реда на съкратено съдебно
следствие - Глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл.371 т.2 от НПК.
При това
положение настоящият съдебен състав намери обвинението спрямо подсъдимия за доказано, както от
обективна, така и от субективна страна, или – подсъдимият Д.Й.П., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, автокранист по професия, осъждан, с ЕГН **********,
е извършил вмененото му престъпление по чл.209, ал.1, вр.с чл.20, ал.2,
вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй
като за времето от 30.12.2014 година до 01.04.2015 година, в различни населени
места на територията на община Тунджа и община Елхово, двете област Ямбол,
действайки при условията на продължавано престъпление, в съучастие с неизвестен
извършител /неустановен при разследването/, като извършител, с цел да набави за
себе си и другиго /неустановено при разследването лице/ имотна облага, възбудил
заблуждение у различни лица, с което причинил имотна вреда в размер на 3 800
лева, както следва:
- На 30.12.2014 година в село Хаджи
Димитрово, община Тунджа, област Ямбол, действайки в съучастие с неизвестен
извършител /неустановен при разследването/, като извършител, с цел да набави за
себе си и другиго /неустановено при разследването лице/ имотна облага, възбудил
заблуждение у С.В.И. ***, като представяйки се за лекар й съобщил, че внукът й
е катастрофирал и за лечението му са необходими шест хиляди лева, с което й
причинил имотна вреда в размер на 3 800 лева;
- На 01.04.2015 година в село Изгрев,
община Елхово, област Ямбол, действайки в съучастие с неизвестен извършител
/неустановен при разследването/, като извършител, с цел да набави за себе си и
другиго /неустановено при разследването лице/ имотна облага, направил опит да
възбуди заблуждение у М.Д.Ч. ***, като се представил за проф.Деянов и й
съобщил, че внучката й е със счупен глезен и с оглед предстоящата операция и
поставяне на три броя пирони Ч. следва да заплати сумата от 12 000 лева, с цел
да причини вреда на Ч., като деянието останало недовършено по независещи от него
причини - уведомени органите на МВР.
От обективна страна: Обвинението се доказа от обясненията на самия
подсъдим Д.Й.П., с които същият по реда на чл.371 т.2
от НПК призна вината си и изрази в хода на съдебното следствие съжаление за извършеното.
Тези самопризнания на подсъдимия, дадени в хода на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, кореспондират с показанията на
разпитаните свидетели, като същите са и във взаимна зависимост с останалите,
приобщени доказателства и доказателствени средства, посочени в изложената
по-горе фактическа обстановка, като всички в съвкупност изясняват механизма на
извършване на престъпното деяние от подсъдимия. Въз основа на доказателствената
съвкупност съдът прие, че с деянията си, извършени в условията на продължавано
престъпление, Д.П. е осъществил обективните съставомерни признаци на вмененото му
по чл.209, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр.с чл.26, ал.1 от НК престъпление против
собствеността - “измама”, извършено при условията на продължавана престъпна
деятелност, действайки в съучастие с неизвестен извършител, като извършител.
Така при първият от двата случаи, а именно този със свидетелката С.И., която е
конституирана в процеса като гр.ищец и частен обвинител от доказателствената
съвкупност се установява да е било налице заблуждение, като у нея е била
създадена невярна представа относно конкретни обстоятелства, съобразно с които
същата е била мотивирана да направи имуществено разпореждане със сумата от
3 800 лв. Създадената посредством убедителното
говорене по телефона на непознатото лице - неустановения съучастник, невярна
представа у св.И. относно това, че оказва съдействие на внука си, който е
катастрофирал и че именно подсъдимият е човекът, който ще съдейства от своя
страна за предоставяне на сумата за посочената цел - нужното лечение, в крайна
сметка е довело и до причиняването на имотна вреда за пострадалата С.И. в
размер на предоставената от нея сума от 3 800 лева. В тази посока именно
създаването на невярна представа в съзнанието на пострадалата е довело до това С.И.
да извърши един безвъзмезден и невъзстановим разход в полза на неизвестния
извършител, а също и на подсъдимия П., доколкото последният на практика е
задържал за себе си част от предоставената от пострадалата сума.
По отношение
на второто деяние, извършено на 01.04.2015г. правилно е посочено в обвинителния
акт, че същото е останало във фазата на опита. В тази насока независимо, че у
пострадалата М.Ч. не е било настъпило изобщо каквото и да било заблуждение в
нито един момент, дори и за съвсем кратък период от време, то това не променя
характера на престъплението и не го прави несъставомерно. Налице е действително
опит да се възбуди конкретно заблуждение у пострадалата Ч., с цел реализиране
на конкретно имуществено разпореждане, което не се е осъществило на практика,
въпреки положените усилия от неизвестния извършител и от подсъдимия, така,
както деянието е било и квалифицирано в обвинителния акт.
С оглед вида
на всяко от двете отделни деяния, извършени в периода от 30.12.2014г. до
01.04.2015г., то правилно според съдебния състав е отчетено, че в случая са
налице признаците и на едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК. Това е така, тъй като всяко едно от двете деяния поотделно осъществява
състав на едно и също престъпление, второто останало действително във фазата на
опита, като те са извършени в един изключително кратък период от време, при
съвсем сходна фактическа обстановка, поради което и следва да се счете, че
последващото съставлява продължение, както от обективна, така и от субективна
страна на предходното. С оглед степента на довършеност на първото от двете
деяния и размера на причинените имуществени вреди, правилно цялостната
престъпна дейност е квалифицирана като едно довършено продължавано
престъпление, като са взети предвид нормите на чл.26, ал.2 и ал.5 от НК.
Относно
участието на подсъдимия във всяко от двете престъпни деяния, съставляващи част
от продължаваното престъпление именно като съизвършител на неизвестния
извършител, както му е било предявено обвинението, съдът намира, че същото е
доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Съучастието
в общата престъпна дейност се установява поради обстоятелството, че поведението
на неизвестното лице и това на подсъдимия П. и при двата случая на престъпни
посегателства, обективно е допринесло за осъществяване състава на
престъплението, тоест поведението и на двете лица, съвместната им дейност и
общност на умисъла им, се намира в причинна връзка с осъществените деяния. В
случая от обективното поведение на подсъдимия П. се установява категорично, че
същият е участвал в осъществяване и на двете престъпни деяния именно в
качеството му на съизвършител на неизвестен за разследването извършител, като
на практика ролята на П. е била да се придвижи до дома на пострадалите, да се
срещне с тях, поддържайки заблуждението им и да извърши фактическото получаване
на парите от въведените в заблуждение лица.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно физическо
лице, което не е осъждано преди това.
От субективна страна: Съдът прие, че подс.П. е действал
при пряк умисъл, като е съзнавал и целял
общественоопасните последици, като цялостното му поведение към момента на
срещите му с пострадалите лица, а и след това, идва да покаже именно, че е
действал съвсем целенасочено и осъзнато относно действията си и техните
последствия. Това се установява, както от продължаваната престъпна деятелност
на подсъдимия,
така и от направените от него самопризнания, които се подкрепят и от свидетелските показания и останалата доказателствена
съвкупност по делото.
Причина за извършване на престъпното деяние е ниското правосъзнание на
подсъдимия и стремежа му за облагодетелствуване по престъпен начин.
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази
като смекчаващи вината на П. обстоятелства сравнително младата му възраст,
обстоятелството, че съжителства на съпружески начала с жена и има дете, както и
очаква раждането на второ, чистото му съдебно минало към инкриминирания период
на извършване на деянието, обстоятелството, че е съдействал в хода на
разследването като е направил пълни самопризнания при осъществените по реда на
чл.222 от НПК пред съдия разпити в качеството му на обвиняемо лице, като е
посочил факти и обстоятелства от значение за изясняване на цялата престъпна
дейност, обстоятелството, че едното от деянията е останало във фазата на опита
и размера на действително причинената от престъплението вреда не е значителен.
Като единствено отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът определя високата
степен на обществена опасност на деянието, обусловена както от обстоятелството,
че същото е извършено при условията на продължавано престъпно посегателство,
така и от динамиката на този вид престъпления в страната.
За извършеното
от подсъдимия Д.П. престъпно деяние, престъпният състав на чл.209 ал.1 вр.с
чл.20 ал.2 вр.с чл.26 ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една
до шест години.
Съдът в настоящия си състав при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия, при спазване на императивните изисквания на чл.373
ал.2 от НПК, прие, че наказанието на подс.П. следва да бъде определени съгласно
правилата на чл.58а от НК. Този текст предвижда две отделни възможности при
индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 –
вариант, който в случая несъмнено би бил по-благоприятен за дееца предвид
приложението на чл.55 от НК, но е необходимо съдът да констатира наличие на
многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият
казус съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да се определи в
хипотезата на чл.58а ал.1 от НК като отчете, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Ето защо и с оглед на предвиденото
наказание в престъпния състав на престъплението, в извършването на което подс.П. бе признат за виновен, съдът определи
наказанието му при условията на чл. 58а ал.1 от НК, предвид
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 вр.с чл.371 т.2 от НПК, и то
в хипотезата на чл.54 ал.1 от НК, като счете,
че достатъчно справедливо и съобразено с вида на престъплението, както и
отчитащо факта, че продължаваното престъпление принципно е основание за
завишаване на наказанието, ще е наказание лишаване от свобода в предвидения в
престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК минимален размер от една година /т.е. 12
месеца/, като по смисъла на чл.58а ал.1 от НК го
намали с една трета, при което окончателния размер на наказанието на подс.Д.Й.П.
е лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Относно
прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са налице предвидените в
посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/ осъждане. А
именно: подс.П. към датата на вмененото му инкриминирано деяние не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, определеното му наказание е от вида, за който е допустимо
отлагането на неговото изтърпяване, тъй като същото е лишаване от свобода в рамките до три
години. Съдът по изложените по-горе съображения намери,
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо определеното на подсъдимия Д.П. наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца да
бъде изтърпяно ефективно, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изтърпяването му за изпитателен
срок от 3 години, считано от датата на влизане в сила на настоящата
присъда.
Досежно приетият за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, то налице са основанията на чл.45 от ЗЗД за
възстановяване на виновно причинените вреди на конституираната като граждански
ищец пострадала - свидетелката С.В.И.. Имуществената щета за това лице, в
установения по делото категорично размер от 3 800.00 лева, посочен в
рамките на обвинителния акт, се явява пряка и непосредствена последица от
престъплението. Установено е категорично от гласните доказателства и от
самопризнанието на самия подс.П., че именно това е сумата, с която в резултат
на въвеждането в заблуждение на свидетелката И., същата е обедняла, като я е
предоставила на подсъдимия. Ето защо и съдът счете, че следва като основателен
и доказан да се уважи гражданският иск в пълният му предявен размер и да се
осъди подсъдимият да заплати на пострадалата И. претендирана от нея парична
сума, съставляваща обезщетение за имуществени щети от престъплението, извършено
на 30.12.2014г. и включено в продължаваната престъпна деятелност, за която
подс.П. бе признат за виновен и му бе определено наказание, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието – 30.12.2014 г. до
окончателното й изплащане.
Разноски:
Установи се по делото, че пострадалата И. в качеството
й на граждански ищец и частен обвинител е направила разноски за повереник в
размер на 150.00 лева, видно от представения договор за правна защита и
съдействие с данни за пълно изплащане на сумата в полза на повереника й - адв.Ч.
от ЯАК. Поради това и съобразно с чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Д.Й.П. да заплати и тази сума
на гражданския ищец и частен обвинител С.В.И., както и държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 152.00 лева и 5.00 лева държавна такса при издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната пласт, по сметка на
РС-Елхово.
Веществени
доказателства:
С постановената по настоящото НОХД присъда настоящият
съдебен състав съгласно правилата
на процеса /чл.111 от НПК/ постанови приложеното по делото ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. мобилен
телефонен апарат, марка „Самсунг" с ИМЕИ -355261/01/209773/8 и сериен
номер R1XPB6442B, приложен на лист 123 от том II на делото, собственост
на подсъдимия Д.Й.П., находящ се
на съхранение в РС-Елхово, след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му - Д.Й.П..
Воден от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
на състав:
/М. Кирова/