РЕШЕНИЕ
№ 1295
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110209514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от А. Г. М. от ........................, с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 731/30.05.2022г., издадено на 30.05.2022г. от Началник
отдел ,,Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление (НТУ) към
Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което на лицето е било
наложено наказание глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за
извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В жалба до съда на наказаното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление с оплакването, че в хода на проведеното
административно производство са били допуснати съществени и
неотстраними процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на
отразяване на мястото на извършване на нарушението, липса на
индивидуализация на деянието и неяснота досежно размера на дължимата и
събрана държавна такса. В заключение се иска от съда да постанови решение,
с което да отмени санкциониращия административен акт като присъди и
направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят А. М., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна
подкрепа. Претендира и разноски.
Административно – наказващият орган: Началник отдел ,,Контрол и
правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр.София, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа
обстановка:
На 15.12.2021г. в 10:53ч. в направление излизане от територията на
Република България, на ГКПП Кулата, пристигнало пътно превозно средство
с рег. № .................., вид: влекач, марка и модел ........................, с обща
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от г – н M.. Въпросното
ППС попадало в категорията на пътни превозни средства,, за които била
дължима, но не била заплатена такса по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
То било засечено на 04.12.2021г. в 12:09ч., движещо се по път А – 6 км.50
+427, който бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Във връзка с
извършеното деяние бил генериран доказателствен материал бил генериран
запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на
нарушението D31990288AD00AA9E053031F160A4473, който, заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за
заснетите обстоятелства. Въз основа на материалите служителите в ТД
,,Митници“ София ст.инспектор Д. Х. и В. К. съставили на водача на заснетия
автомобил А. М. АУАН. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от показанията на разпитания в качеството на свидетел
Д. Х.. Видно от показанията му е, че същият безспорно установява в своите
показания механизма на извършване на изпълнителното деяние, както и
неговия автор. При разпита си лицето описва начина на установяване на този
вид административно нарушения и тяхното санкциониране. Въпреки
относително подробните показания, същите не се потвърждават от тези на
свидетеля по акт В. К., тъй като пред съда същият признава, че не си спомня
за конкретния случай. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
правдоподобни, тъй като не се опровергават от останалите писмени
доказателства по делото, а и не бяха ангажирани насрещни такива, които да
опровергаят нейните фактически твърдения. Фактът на извършената
констатация по нея се потвърждават от приобщените по реда на чл.28 от НПК
писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е
необосновано и издадено в нарушение на закона и при наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от съдържанието на санкциониращия административен акт е, че
в него като място на извършеното нарушение, е било отразено път А – 6,
км.50+427. Съгласно изисканата от съда справка от ОПУ – София към
Агенция ,,Пътна инфраструктура“ такъв път до момента няма. Ето защо се
явява основателно възражението в жалбата, че в наказателното
постановление не е било коректно отразено мястото на извършеното
нарушение. Липсата на този реквизит в наказателното постановление е
съществен и в нарушение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1 т.5 от
ЗАНН. Това на свой ред грубо накърнява правото на защита на
санкционираното лице да узнае в пълен обем всички параметри от
обективната страна на изпълнителното деяние, за което е подведено под
административна отговорност.
На следващо място е резонно и оплакването за липса на доказаност по
отношение на самото нарушение. Твърденията в показанията на разпитания в
съдебно заседание актосъставител не бяха потвърдени по категоричен начин
от свидетеля по акта. Описване на процедурата по установява на
3
административното нарушение касае всеки отделен случай и не може да бъде
шаблон при показанията за доказването му. Именно в този смисъл е и
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който използва израза ,,свидетелите“,
т.е., че онези лица, които установяват факта на изпълнителното деяние и
неговото авторство, трябва да бъдат поне двама и то такива, които взаимно да
потвърдят констатираното от тях при проверката. В конкретния случай такова
законово действие липсва, поради признанието на свидетеля Караангелов, че
не си спомня за конкретния случай. Освен това под административна
отговорност е било подведено конкретно физическо лице, за което липсват
безспорни данни да е съзнавало, че управляваното от него пътно превозно
средство не е било със заплатена такса по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за
пътищата. По приложената преписка липсват данни, от които да е видно чия
собственост е било установеното ППС и респ. дали неговия водач, в лицето
на жалбоподателя, е знаело за обстоятелството, че го управлява без заплатена
такса. В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда
на чл.187а, ал.4 от ЗДвП от страна на собственика. Всичко това, отнесено към
конкретния случай навежда до извод, че щом контролните органи са решили
да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствието на
нарушителя (на базата на генериран запис от система), то е следвало да
процедират по реда на чл.187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Едва и след това и само
ако собственикът възрази, АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача,
посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС,
което в настоящия случай не е било сторено. Поради това и като не е
приложил точно и материалния закон, АНО е извършил нарушение и на
ЗАНН.
По отношение на твърдените разминавания между АУАН и НП съдът не
констатира съществени такива, които да обусловят неяснота на вмененото
нарушение и оттам накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът не споделя и последното оплакване на защитата на
жалбоподателя относно размера на дължимата такса. Това е така, тъй като
подобен реквизит не се изисква да бъде отразен в наказателното
постановление поради неговото ирелевантност на нарушението. В случая
деецът е бил подведен под административна отговорност за това, че като
водач управлява МПС без заплатена такса, а не относно нейния размер.
4
С оглед гореизложените обстоятелства съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Поради отмяната на административния акт на процесуално основание,
нарушение на закона и необоснованост, се явява безпредметно обсъждането
на неговата законосъобразност по същество.
При този изход на делото Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ) –
гр.София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от
600.00 лева представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 100.00 лева, представляваща
заплатени пътни разходи за явяване на свидетел, както и по 05.00 лева в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 731/30.05.2022г., издадено на
30.05.2022г. от Началник отдел ,,Контрол и правоприлагане“ в Национално
ТОЛ управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ)
гр.София, с което на А. Г. М. от ................, с ЕГН: ********** е било
наложено наказание глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за
извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ (АПИ) – гр.София да заплати на А. Г. М. от ..........................,
с ЕГН: ********** сумата от 600.00 лева представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 100.00
лева, представляваща заплатени пътни разходи за явяване на свидетел, както
и по 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6