М О Т И В И
към присъда № 138 от 21.08.2013 година, по н.о.х.дело № 1521/2013 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Д.И.Т. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН
**********, е предаден на съд за това, че през периода от 03.02.2013 година
до 06.02.2013 година в град Стара Загора, в съучастие с Е.Д.М. и И.И.К., като
извършител, чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими
вещи – перфоратор марка „Хилти”, модел „Т16С”, ведно
с куфар за него, на обща стойност 408,38 лева, пробивна машина /дрелка/ марка „Райдер” на стойност 20,94 лева, ъглошлайф марка „Райдер” на стойност 25,80 лева и циркуляр марка „Райдер” на 49,74 лева, всички вещи на обща стойност 504,86
лева, от владението на собственика Ц.Д.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.28, ал.1 от НК; подсъдимият Е.Д.М. – роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН **********, е предаден на съд за
това, че през периода от 03.02.2013 година до 06.02.2013 година в град Стара
Загора, в съучастие с Д.И.Т. и И.И.К., като извършител, чрез използване на
техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – перфоратор марка „Хилти”, модел „Т16С”, ведно с куфар за него, на обща
стойност 408,38 лева, пробивна машина /дрелка/ марка „Райдер”
на стойност 20,94 лева, ъглошлайф марка „Райдер” на
стойност 25,80 лева и циркуляр марка „Райдер” на
49,74 лева, всички вещи на обща стойност 504,86 лева, от владението на
собственика Ц.Д.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; подсъдимият И.И.К. – роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН **********, е предаден
на съд за това, че през периода от 03.02.2013 година до 06.02.2013 година в град
Стара Загора, в съучастие с Д.И.Т. и Е.Д.М., като извършител, чрез използване
на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – перфоратор марка „Хилти”, модел „Т16С”, ведно с куфар за него, на обща
стойност 408,38 лева, пробивна машина /дрелка/ марка „Райдер”
на стойност 20,94 лева, ъглошлайф марка „Райдер” на
стойност 25,80 лева и циркуляр марка „Райдер” на
49,74 лева, всички вещи на обща стойност 504,86 лева, от владението на
собственика Ц.Д.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, и макар и непълнолетен
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, във връзка с чл.28, ал.1, във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството
по делото се проведе по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие
по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите изцяло признават изложеното
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа
обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. По отношение на
подсъдимия Д.Т. предлага да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от около две години, което да се изтърпи в затворническо заведение от
закрит тип. По отношение на подсъдимия Е.М. предлага наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. За подсъдимият И.К. предлага наказание
„Лишаване от свобода” около десет месеца, което да бъде отложено за изпитателен
срок от три години. Така наложените наказания, с оглед реда и начина на
провеждане на производството по делото, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК,
предлага да бъдат редуцирани с 1/3 съгласно разпоредбата на чл.58а от НК.
Защитата на
подсъдимия Т. – адвокат Маджарова от АК – Стара Загора, не оспорва фактическата
обстановка по делото, като предлага на подзащитния й да се наложи наказание към
минималния размер, предвиден в закона. Подсъдимият Д.Т. се признава за виновен
и съжалява за извършеното.
Защитата
на подсъдимия М. – адвокат Й. ***, също не оспорва фактическата обстановка,
като моли на подзащитния му да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
под минимума, предвиден в закона, което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години. Подсъдимият Е.М. се признава за виновен и се разкайва за
извършеното.
Защитата на
подсъдимия К. – адвокат В. ***, моли съда да постанови по отношение на неговия
подзащитен присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като му
наложи наказание „Обществено порицание”. Алтернативно, в случай не съдът реши
да наложи по-тежко наказание, моли то да бъде „Пробация” в размер към минималния,
предвиден в закона. Подсъдимият И.К. се признава за виновен и съжалява за
постъпката си.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Тримата
подсъдими се познавали и били в приятелски отношения помежду си, като към месец
февруари 2013 година и тримата живеели в град Стара Загора, кв. „Зора”.
Подсъдимият Д.Т.
поддържал приятелски отношения и със сина на свидетеля Ц.Д.Т. – Михаил, който
живеел заедно със семейството си в град Стара Загора, ул. „Хрищян войвода” № 9,
вх. А, ет. 5, ап. 38. Подсъдимият често гостувал в дома му. Един ден, през
периода от 03.02.2013 година до 06.02.2013 година, Т. отново отишъл на гости у
Михаил. За да не слиза до входната врата на кооперацията, Михаил хвърлил на подсъдимия
от балкона ключовете за входа и за входната врата на жилището. Т. се качил сам
до апартамента на петия етаж, отключил входната врата
и влязъл в коридора. В близост до вратата били закачени ключовете за
прилежащото към жилището избено помещение /мазе/, намиращо се в същата
кооперация. Подсъдимият знаел за къде са предназначени тези ключове, къде се
намира самото мазе, както и че бащата на Михаил – свидетелят Ц.Т. съхранявал
там свои машини. Т. незабелязано взел ключовете за мазето и ги скрил в дрехите
си. Подсъдимият останал в апартамента около един час, след което си тръгнал и
се прибрал в дома си в същия квартал, като ключовете за мазето на свидетеля Т.
останали у него.
На следващия
ден подсъдимият Т. срещнал подсъдимите И.К. и Е.М. и им разказал, че бил взел
ключовете от мазето на бащата на Михаил. Предложил им да откраднат нещо от
мазето, като им казал, че знаел, че вътре имало някакви машини. Тъй като имали
нужда от средства, К. и М. се съгласили. По-късно същия ден, след 17:30 часа,
тримата подсъдими заедно отишли до жилищния блок на пострадалия. Подсъдимият Т.
знаел, че по това време свидетелят Т. бил на работа. Т. и М. се насочили към
мазето на пострадалия, а К. останал да ги чака до общата входна врата към
избените помещения, за да наблюдава за приближаващи хора. С един от ключовете,
които носел у себе си, подсъдимият Т. отключил входната врата на мазето на
пострадалия Т. и двамата с подсъдимия М. влезли вътре. Оттам взели перфоратор
марка „Хилти”, модел „Т16С”, който бил поставен в
специално предназначен за него куфар. Същият бил купуван от пострадалия преди
около 6 години от град Силистра. Подсъдимият М. изнесъл куфара с перфоратора и
го оставил до подсъдимия К., след което се върнал обратно в мазето, където го
чакал подсъдимият Т.. Оттам двамата взели още пробивна машина /дрелка/ марка „Райдер”, ъглошлайф марка „Райдер”
и ръчен циркуляр марка „Райдер”, които били
собственост на пострадалия Т.. След като изнесли машините, подсъдимият Т.
заключил мазето. Тримата подсъдими пренесли всички гореописани вещи от жилищния
блок на пострадалия до гаражи, намиращи се в близост до дома на подсъдимия Т.,
където ги скрили. След това тримата взели със себе си само куфара с перфоратора
„Хилти”, с намерение да го продадат на някой в кв. „Зора”.
Тъй като перфораторът бил тежък за носене, по пътя подсъдимите се сменяли.
Срещнали свидетелят Маргарит Андреев /който познавали като „Марио”/ и му
предложили да му продадат перфоратора за сумата от 20 лева. Отишли в дома на свидетеля
Андреев, където се уверили, че перфораторът работел. Той платил на подсъдимите
сумата от 20 лева и задържал перфоратора. На следващия ден свидетелят Андреев
препродал перфоратора за сумата от 90 лева, заедно с куфара, на свидетеля Ненко
Ненков, който имал строителна фирма и търгувал с такава техника. До приключване
на досъдебното производство, процесният перфоратор не е бил издирен.
Още същата
вечер – в деня на кражбата, тримата подсъдими продали и останали вещи, предмет
на престъплението – пробивна машина /дрелка/ марка „Райдер”,
ъглошлайф марка „Райдер” и ръчен циркуляр марка „Райдер” на неустановено по делото лице, посочено от тях
като „Гошо Бръмбара” за сумата от общо 30 лева. Получените пари подсъдимите си
разделили и похарчили за лични нужди.
На следващия
ден подсъдимият Т. отново отишъл на гости в дома на пострадалия и незабелязано
оставил ключовете от мазето на мястото, от което ги бил взел.
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, пазарната
стойност към датата на деянието, на отнетите от владението на пострадалия Ц.Т.
вещи /като е отчетено и тяхното овехтяване/ е както следва: перфоратор марка „Хилти”, модел „Т16С”, ведно с куфар за него – 408,38 лева,
пробивна машина /дрелка/ марка „Райдер” – 20,94 лева,
ъглошлайф марка „Райдер” – 25,80 лева и циркуляр
марка „Райдер” – 49,74 лева, всички вещи на обща
стойност 504,86 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимите, свидетелските показания, както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви
доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обсъдени по-горе,
съдът счете за безспорно това, че подсъдимите са автори на описаното по-горе престъпление.
С
деянието си подсъдимият Д.И.Т. е осъществил престъпния състав на чл.195, ал.1,
т.4 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с
чл.28, ал.1 от НК. Влияние върху квалификацията на деянието оказват следните
осъждания: със споразумение по н.о.х. дело № 1074/2011 година по описа на Районен
съд – Стара Загора за извършено на 24.11.2010 година престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК му е
наложено наказание „Обществено порицание”, влязло в сила на 21.06.2011 година.
Наказанието е изпълнено на 28.06.2011 година. Със споразумение по н.о.х.д. №
2508/2011 година по описа на Районен съд – Стара Загора за извършено на
05.09.2011 година престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от 3 години, влязло в сила на 04.01.2012 година. С присъда по н.о.х.д.
№ 1379/2011 година по описа на Районен съд – Стара Загора за извършено през
периода 09-30.11.2010 година престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка
с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението
на което на основание чл.69, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3
години. Присъдата е в сила от 25.02.2012 година. Със същата присъда е била
допусната кумулация на наказанията, наложени на Т. по н.о.х.д. № 2508/2011 година
и н.о.х.д. № 1379/2011 година, като на основание чл.25, ал.1 във връзка с
чл.23, ал.1 от НК е определено и наложено едно общо наказание – 10 месеца „Лишаване
от свобода”, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1 от НК е било
отложено с изпитателен срок от 3 години. Предвид тези осъждания, деянието на подсъдимия
Т. по настоящото дело е извършено в условията на повторност по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК, тъй като не са изтекли пет години от изтичане на
изпитателния срок на условното осъждане. Освен това деянието на подсъдимия Д.Т.
по настоящото производство е извършено в изпитателния срок на това осъждане.
Подсъдимият И.И.К.
с деянието си е извършил престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във връзка
с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.28, ал.1, във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 от НК. Върху тази правна квалификация влияние оказват следните
осъждания: със споразумение по н.о.х.д. № 210/2013 година по описа на Районен
съд – Стара Загора за извършено на 14.10.2012 година престъпление по чл.194,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК му е наложено
наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. В сила от 30.01.2013 година.
До настоящия момент това наказание все още не е изтърпяно. Предвид това
осъждане, деянието на подсъдимия К. по настоящото производство е извършено в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /кражба/ и не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по тази присъда, съгласно чл.30, ал.1 от НК.
Подсъдимият Е.Д.М.
с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.20 от НК.
От субективна
страна деянията са извършени от страна на подсъдимите при пряк умисъл на
вината. Подсъдимите са
съзнавали обществено-опасния му характер, предвиждали са неговите обществено-опасни последици и са искали
настъпването им.
Деянието им не представлява маловажен случай с
оглед стойността на причинената имотна вреда /в общ размер на 504,86 лева/,
обстоятелството, че причинените щети са останали изцяло невъзстановени, а също
и с оглед проявената упоритост осъществяване на деянието. Тези обстоятелства не
позволяват да се направи извод, че деянието, предмет на настоящото
производство, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите Д.И.Т., Е.Д.М. и И.И.К. са осъществили от обективна и субективна
страна престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от свобода”,
степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи отговорността на тримата двамата подсъдими следните
обстоятелства – критичното отношение към извършеното престъпление, изразено в
направените самопризнания и чистото съдебно минало за подсъдимия Е.М..
Отегчаващи
вината обстоятелства – не са налице такива, необхванати от състава на
престъплението.
За това
престъпление по отношение на подсъдимия Д.Т., законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” от една до десет години. Съдът намира, че в случая следва да
определи наказание в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода”
на този подсъдим. В тази насока, при определяне размера на наказанието съдът
взе предвид младата възраст на извършителя стойността на отнетото, това че той
е бил инициатора за извършване на престъплението, критичното отношение на дееца
към извършеното и стойността на отнето имущество. Предвид реда и начина на
приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК, съдът намали определеното наказание с 1/3, като
наложи на подсъдимия окончателно наказание в размер на една година „Лишаване от
свобода”. С оглед предишните осъждания на Т. и наличието на повторност съдът
постанови наказанието „Лишаване от свобода”, на основание чл.61, т.2, във
връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо заведение от
закрит тип при първоначален „строг” режим.
За това
престъпление по отношение на подсъдимия Е.М., законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода” от една до десет години. Съдът намира, че в случая следва
да определи наказание в размер на една година „Лишаване от свобода” на този
подсъдим. В тази насока, при определяне размера на наказанието съдът взе
предвид младата възраст на извършителя стойността на отнетото, критичното
отношение на дееца към извършеното и стойността на отнето имущество, както и
липсата на противообществени прояви до момента на дееца. Предвид реда и начина
на приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК, съдът намали определеното наказание с 1/3, като
наложи на подсъдимия окончателно наказание в размер на осем месеца „Лишаване от
свобода”. С оглед на чистото съдебно минало на М., съдът приложи института на
нормата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на така наложеното
наказание за изпитателен срок от три години, смитано от датата на влизане в
сила на присъдата.
За това
престъпление по отношение на подсъдимия И.К., законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до три години. Съдът намира, че в случая следва да
определи наказание в размер на девет месеца „Лишаване от свобода” на този
подсъдим. В тази насока, при определяне размера на наказанието съдът взе
предвид младата възраст на извършителя стойността на отнетото, критичното
отношение на дееца към извършеното и стойността на отнето имущество. Предвид
реда и начина на приключване на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, съобразно разпоредбата на чл.58а от НК, съдът намали определеното
наказание с 1/3, като наложи на подсъдимия окончателно наказание в размер на шест
месеца „Лишаване от свобода”. С оглед на осъждането на К., съдът приложи
института на нормата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на така
наложеното наказание за изпитателен срок от три години, смитано от датата на
влизане в сила на присъдата.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни
и деловодни разноски в размер на 30,00 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
на тримата подсъдими , незачитане на чуждото право на собственост и стремежът
за лично облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: