№ 668
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100500732 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 93920/13.12.2023 г.
подадена от „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 16А, ет. 1, ап. 1, срещу Решение № 3550/03.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 16859/2022 г. по описа на РС – Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу В. С. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ********************, за заплащане на
сумата от 10 000,00 евро, представляваща неустойка, поради неизпълнение на
задължение за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, съгласно чл.
29 от сключения от наследодателя на В. С. В., ЕГН ********** - Т.В. С.,
предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж на
жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ от 23.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата си въззивното дружество излага съображения, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. На първо
1
място, сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на процесуалните правила, като е приобщил към доказателствения материал
свидетелски показания в разрез с разпределената от съда доказателствена
тежест между страните. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд е
извършил неправилна преценка на показанията на свидетелите, въз основа на
която неправилно е било прието в обжалваното решение надлежното
изпълнение на договорните задължения на насрещната страна. Сочи се, че
съдът не е следвало да цени показанията на свидетеля Радослав Данков, тъй
като същият е бил разпитван от съда в нарушение на разпоредбата на чл. 166,
ал. 3 от ГПК, доколкото е бил преупълномощен от процесуалния
представител на ответната страна да съдейства за събиране на допуснати по
делото доказателства, като по този начин се явявал пълномощник на страната
в производството. В допълнение, счита, че показанията на посочения свидетел
неправилно не са били преценени при условията на чл. 172 ГПК, предвид
свързаността, която съществувала между този свидетел и процесуалния
представител на ответницата, което създава предпоставки за
заинтересованост. Също така във въззивната жалба се сочи, че съдът
неправилно е преценявал показанията на свидетеля Г., който е бил допуснат
да свидетелства за установяване на обстоятелството по съхраняването на
подписаното от ответницата пълномощно и евентуалното му предаване на
представител на ищцовото дружество, но вместо това е давал показания
относно обстоятелства, за които не е бил допуснат като свидетел. Правят се
оплаквания, че показанията на този свидетел неправилно са ценени във
връзка с установяване на съдържанието на нотариално удостоверен документ
/пълномощно/, както и на страните по него, което е в нарушение на чл. 164 от
ГПК. Изложени са съображения за това, че дори и да бъде приет факта на
подписване на пълномощното, то от показанията на свидетеля не се
установява категорично неговото съдържание, нито това кога и на кого
същото е предадено. Във връзка с вече посоченото се излагат твърдения, че
съдът не е следвало да кредитира показанията на посочените двама свидетели
и като е направил това е допуснал нарушение на процесуалния закон. Дори и
да се приемело, че това не е така, показанията на тези свидетели не били
преки доказателства, а само косвени такИ. и само въз основа на тях не можело
да бъде прието, че ответницата е доказала изпълнението на задължението си
за даване на пълномощно по договора, съгласно изискванията на чл. 154 от
ГПК. Поради това, съдът следвало да приеме този факт за недоказан. Наред с
това се твърди, че въпреки, че ответницата е направила постъпки за
снабдяване с доказателства за извършвани именно въз основа на това
пълномощно действия, тя не е представила такИ., което било косвено
доказателство, че тя не е изпълнила задължението си. Същевременно, тя не се
е възползвала от други възможности да ангажира доказателства,
установяващи твърденията й, въпреки че е имала данни за установени по
делото факти, сочещи на такИ. възможности, което сочи на нейна
недобросъвестност. Във връзка с всичко горепосочено се твърди, че
2
ответницата не е доказала по делото изпълнението на задължението си за
предоставяне на пълномощно и за съдействие, като доколкото
съществуването на договорното правоотношение и установената с него
неустоечна клауза са безспорни, то искът се явява основателен и е следвало
да бъде уважен от първоинстанционния съд. Предвид на това се иска отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на
ново, с което предявения от жалбоподателя иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е
депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът „ИНВЕСТИЦИИ И
СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД не изпраща представител. По делото
е постъпила молба от процесуалния представител на същия, с която моли съда
да уважи подадената от него въззивна жалба и да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с
което предявения от него иск да бъде уважен. Претендира присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззИ.емата страна В. С. В. не се явява. По
делото е постъпила молба от процесуалния й представител, с която оспорва
жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявена искова молба от
„Инвестиции и строителство инженеринг" АД, ЕИК *********, срещу В. С.
В., с адрес в гр. Варна, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от
10 000,00 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на пълномощно в надлежна форма, съгласно чл. 29 от
сключения от наследодателя на ответника - Т.В. С., предварителен договор за
проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и
прехвърляне на ид.части от УПИ от 23.10.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2018 г. между тринадесет
физически лица - съсобственици, притежаващи ид.ч. от недвижим имот в гр.
Варна, ул. „Пейо Яворов” 48, 48А, 50 и 52, като възложители на строежа и
ищеца, като изпълнител на строежа, бил сключен предварителен договор за
проектиране, учредяване право на строеж, строеж на жилищна сграда и
прехвърляне на ид.ч. от УПИ. Недвижимият имот, в който щяло да бъде
извършено строителството бил нанесен на действащата КККР на гр. Варна
като ПИ с номер 10135.1030.397. На 21.10.2019 г. бил сключен договор за
3
прехвърляне на собственост и определяне на квоти в съсобствеността в
образувания съсобствен УПИ. Страна по този договор е юридическото лице,
посочено съгласно правилата на чл. 19, ал. 2 на предварителен договор -
„Резиденшъл Пропъртис Владислав” ЕООД, което щяло да участва в
строителния процес, вкл. в издаването на необходимите строителни книжа.
Дружеството било снабдено с нужните пълномощия и документи от страна на
възложителите на строителството, вкл. такова пълномощно предоставила Т.
С.. В изпълнение на този договор дружеството се снабдило с разрешение за
строеж с номер 216/25.11.2019 г. за изграждане на строеж „Жилищна сграда”.
След внасяне на инвестиционните проекти за одобрение РДНСК - Варна
уведомила заинтересованите страни, че с нарочна заповед било отменено
постановеното разрешение за строеж, поради констатирани несъответствия.
Издадено било ново разрешение, а на 12.05.2021 г. бил съставен протокол за
открИ.не на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строеж. На 22.01.2022 г. Т.В. С. починала и оставила двама наследници -
Ж.С. и В. В.. Наследодателката е страна по предварителния договор от
23.10.2018 г. Същата избрала и бъдещите апартаменти, които да получи, след
като сградата бъде довършена. В полза на ответника било учредено право на
строеж за апартамент номер 6, находящ се на втори етаж на сградата.
Последната е приела наследството от Т. С., поради което е поела и
ангажиментите й по сключения с ищеца предварителен договор. Едно от
задълженията е да бъде предоставено нотариално заверено пълномощно за
извършване на всички правни и фактически действия от подготовката до
успешното приключване на строителството. След смъртта на Т.В. било
необходимо издаване на ново пълномощно от наследниците й. В. В. не е
предоставила такова пълномощно. Към момента се очаква издаване на АКТ
14, но строежът не можел да продължи поради липсата на пълномощно.
Съгласно чл. 29 от предварителния договор виновното неизпълнение на някое
от задълженията по предварителния договор е основание за начисляване на
неустойка в размер на 10 000 евро.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника. Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Не се
спори, че посочените в исковата молба договори са сключени. Не е вярно, че
ответницата не оказвала съдействие на ищеца, като не предоставяла
пълномощно в нотариално заверена форма. Сочи се, че такова пълномощно
било подписано през м. юни при нотариус Г., като дружеството било
уведомено, че може да бъде взето от нотариалната кантора. Връчването на
поканата по реда на чл. 47 ГПК е ненадлежно. От кантората на ЧСИ Янкова
били ангажирани със задачата да предадат на ищеца, че пълномощното е
налично. В крайна сметка пълномощното било взето от ищеца в края на м.
август 2022 г.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
4
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства се установява, че В. С. В. е един
от двамата законни наследници на Т.В. С., починала на 22.01.2022 г.
Последната, заедно с други физически лица, е била страна по предварителен
договор за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и
прехвърляне на идеални части от УПИ от 23.10.2018 г., като насрещна страна
по този договор е „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.
В чл. 17 от този договор е предвидено, че физическите лица следва да
предоставят на дружеството документите, удостоверяващи правото им на
собственост върху имота, както и правото /чрез пълномощно в надлежна
форма/ да извършва всички фактически и правни действия, одобряване на
работен архитектурен проект, разрешение за строеж, подаване и получаване
на всички необходими документи, книжа, молби, актове, протоколи, пред
всички държавни и общински органи и служби – ДНСК, РДНСК, ХЕИ, ПАБ,
ВиК, електроснабдяване, ВИ.ком и др.комунални дружества, по изграждане
на бъдещата жилищна сграда, при условията и сроковете на договора.
Самото пълномощно, съгласно чл. 26 от договора, е трябвало да бъде с
нотариална заверка на подписите и да бъде дадено в деня на подписването на
договора. Ищцовото дружество не отрича, че наследодателката на
ответницата - Т.В. С. е дала изискуемото се съгласно посочените клаузи на
предварителния договор пълномощно, като действието на същото е било
прекратено със смъртта й, съгласно правилото на чл. 41, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Също така не се отрича, че другият наследник на Т.В. С., а именно Ж.С.
Стоянов е предоставил изискуемото се пълномощно с нотариална заверка на
подписите с рег. № 2102/22.02.2022 г. на Огнян Шарабански – нотариус с
район на действие Районен съд – Варна, вписан с рег. № 147 в регистъра на
Нотариалната камара, като упълномощени лица по това пълномощно са
Т.Г.А. и С.С.Б., а не самото дружество „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО
ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.
Спорен е по делото е въпросът, дали ответницата В. С. В. е
5
предоставила изискуемото се съгласно чл. 17 и чл. 26, ал. 2 от предварителен
договор за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и
прехвърляне на идеални части от УПИ от 23.10.2018 г. пълномощно.
Ищцовото дружество твърди, че такова пълномощно не е предоставено, което
е наложило В. С. В. да бъде канена да изпълни задължението си с покана,
връчена й по реда на чл. 47 от ГПК, което се удостоверява с протокол от
02.08.2022 г. на Станислава Янкова – ЧСИ с район на действие района на
Окръжен съд – Варана, вписана под № 719 в регистъра на КЧСИ. От своя
страна, В. С. В. твърди, че е изпълнила задължението си като изготвеното от
нейно име пълномощно с нотариална заверка на подписите е предоставено на
дружеството. Също така от твърденията й следва, че пълномощното е било
изготвено в един екземпляр и тя не разполага с препис от него, поради което
и не би могла да го представи по делото. От друга страна, доколкото
ищцовото дружество отрича съществуването му, то не може да бъде изискано
от него по реда на чл. 190 от ГПК. С решение № 190/25.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 4079/2019 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. са
посочени три хипотези, при които доказването на съществуването на
документ и неговото съдържание е допустимо със свидетелски показания. В
същото е посочено, че за да се счита даден документ за изгубен, той трябва да
не е в държане на страната и тя да не знае в кое лице се намира той. В
противен случай тя може да изиска представянето на документа от лицето,
което го държи, на основание чл. 190 или чл. 192 от ГПК. Тези лица са
задължени да представят исканите документи, тъй като в противен случай
съдът може да приложи последиците на чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 от
ГПК и чл. 192, ал. 3 от ГПК. Прилагането на тези последици е възможно,
когато лицата не оспорват съществуването на документа, но отказват да го
представят. В случаите, когато те оспорват съществуването на документа с
твърдението, че изобщо не е бил съставен или пък е бил съставен, но е бил
загубен или унищожен, то страната, която се позовава на него ще трябва да
установи съществуването и съдържанието му, а във втория случай – и това, че
не е загубен или унищожен по нейна вина. Това става по реда на чл. 165, ал. 2
от ГПК, който намира приложение и в случаите, когато страната не може да
представи оригинала на документа по реда на чл. 183 от ГПК, поради това, че
този документ се намира в трето лице и е бил изгубен или унищожен. В
случая е налице третата от посочените в цитираното решение хипотези
/страната, в която би следвало да се намира документа и от която същият би
следвало да се изиска твърди, че такъв не е съставян/. Това е така, тъй като
„ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД твърди, че
изискуемото се съгласно чл. 17 и чл. 26, ал. 2 от предварителния договор
пълномощно не е било предоставено от В. С. В. и дружеството не разполага с
оригинал от същото. Поради това ответницата разполага с възможността да
доказва твърденията си за съставянето на документа по реда на чл. 165, ал. 1
от ГПК – чрез всички допустими от ГПК доказателства, включително и
свидетелски показания. С оглед на това са неоснователни твърденията на
6
въззивника „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, че
съдът неправилно е допуснал до разпит свидетелите А.Т.Г. и Р.Д.Д..
По отношение на втория от посочените свидетели е направено
възражение, че показанията му се явяват недопустими, тъй като същият е
допуснат в нарушение на чл. 166, ал. 3 от ГПК. Във връзка с това, по делото е
приложено пълномощно, от което се установява, че действително Радослав
Данков е преупълномощен от процесуалния представител на ответницата по
делото, но само за това да представи пред съответните органи издадените на
ответницата по делото удостоверения и да получи справките или документите
въз основа на тях. Касае се до фактически действия, които могат да бъдат
извършени от всяко едно упълномощено лице, които фактически действия
обаче не са пряко свързани с осъществяването на процесуалното
представителство по делото. Осъществяването на процесуалното
представителство изиска цялостна защита на правата и интересите на
представляваната страна. С оглед на това, възражението за нарушение на
разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ГПК е неоснователно. При това, съгласно
решение № 466/03.01.2013 г., постановено по гр.д. № 1262/2011 г. по описа
на ВКС, ГК, IV г.о. , забраната по чл. 166, ал. 3 от ГПК се отнася само за
процесуалните представители на страната, които осъществяват защитата й по
делото. Във връзка с това, съдът намира, че няма пречка да бъдат
преценявани показанията и на двамата разпитани по делото свидетели на
ответницата В. С. В..
На 01.06.2022 г. е бил сключен окончателния договор, оформен с
нотариален акт № 164, том III, рег. № 6209, дело № 558/2022 г. на Огнян
Шарабански – нотариус с район на действие Районен съд – Варна, вписан с
рег. № 147 в регистъра на Нотариалната камара. При сключването на този
договор ответницата В. С. В. е била представлявана от Г.П.В., съгласно
пълномощно с рег. №№ 344, 345, акт № 37 , том I, заверено на 22.03.2022 г. от
Р.С., завеждащ Консулска служба при Посолството на РБ в гр. Дъблин. Това е
в съответствие с показанията на свидетеля Р.Д.Д., съгласно които той е
присъствал при сключването на окончателния договор, но не като
пълномощник на В. С. В., а само с оглед даване на евентуални правни съвети.
Същият е предоставил такИ. и на В. С. В. във връзка с отношенията между
нея и ищцовото дружество „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО
ИНЖЕНЕРИНГ“ АД по повод на договора, като за лице за контакт от страна
на дружеството е била посочена Маринела. Именно по повод на тази си
дейност свидетелят е узнал и за проблемите във връзка с пълномощното, като
от страна на дружеството на имейла на свидетеля е бил изпратен проект на
същото. От своя страна, свидетелят Данков препратил полученото
пълномощно на свидетеля А.Т.Г., който изпълнявал към този момент, както и
към настоящия момент функциите на нотариус. В показанията си Г. сочи, че
уговорката между него и Данков била пълномощното да бъде разпечатано в
кантората на нотариуса и в същия ден да бъде подписано от
пълномощничката на В. С. В.. Заверката на пълномощното е била извършена
7
на 08.06.2022 г. между 14.00 и 15.00 часа, което се установява от показанията
на свидетеля Г., който в съдебното заседание си е послужил и с водения от
него общ регистър, в който се отбелязват извършените удостоверявания.
Свидетелят Г. твърди, че пълномощното, което е заверено от него е с текст,
идентичен с този, получен по имейла от Р.Д.Д., който му е предоставен от
процесуалния представител на ответницата В. С. В. в съдебното заседание на
05.10.2023 г. и който съвпада с отразеното в общия регистър на извършените
заверки на нотариуса.
С оглед на тези свидетелски показания може да бъде прието за
доказано, че В. С. В. е изпълнила задължението си да даде изискуемото се
съгласно клаузите на чл. 17 и чл. 26, ал. 2 от предварителния договор
пълномощно с нотариална заверка на подписите в полза на ищцовото
дружество. В случая е без значение обстоятелството, че представеното от
процесуалния представител на ответницата пълномощно не е било
представено с отговора на исковата молба. Това е така, тъй като същото
съответства на пълномощното, заверено от свидетеля А.Т.Г. и отговаря на
съдържащото се в неговия регистър. Без значение е и обстоятелството, че по
делото не е изискан като доказателство препис от този регистър, доколкото
съдържащото се в него е посочено в показанията на разпитания свидетел
А.Т.Г., като същият си е служил със справка от този регистър в самото
съдебно заседание, което не е забранено от закона. Поради това съдържащото
се в регистъра удостоверяване следва да бъде прието за установено по делото.
С пълномощното не се упълномощава самото дружество
„ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, а физическите
лица Т.Г.А. и Светломир Антонов Димитров. Този начин на упълномощаване
съответства на пълномощното, дадено от другия наследника на Т.В. С., а
именно – брата на ответницата Ж.С. Стоянов. Различията се състоят
единствено в името на едно от упълномощените лица и в една от клаузите на
второто пълномощно, която се налага с оглед на особеностите на конкретния
случай /наличие на поставено под запрещение лице/. От показанията на
свидетеля Радослав Данков се установява, че същият е уведомил
„ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, че даденото от В.
С. В. пълномощно се намира в кантората на свидетеля – нотариус Александър
Г.. Последният от своя страна свидетелства, че от своята служителка разбрал,
че не в същия ден, но в рамките на около една седмица по-късно
пълномощното е взето от представител на ищцовото дружество.
Действително, в тази си част, както сочи въззивника, свидетелят Г.
възпроизвежда твърдения на трето лице, но това е допустимо от закона.
Предвид на това, следва да бъде прието за доказано, че пълномощното не
само е било изготвено от В. С. В., но е било и предоставено на дружеството. С
оглед на това, не е налице неизпълнение на задълженията по чл. 17 и чл. 26,
ал. 2 от предварителния договор от страна на В. С. В., поради което и тя не
дължи предвидената в чл. 29 от същия договор неустойка. Този извод не се
оборва от показанията на разпитаната по делото свидетелка С.С.Б., доколкото
8
същите не съдържат конкретни факти, а свидетелката само сочи, че й е
известно, че е имало проблеми с пълномощното.
В случая съдът не следва да се занимава с направеното от въззивника
възражение за прихващане, тъй като същото е направено като възражение по
насрещния иск, предявен от В. С. В. срещу дружеството за сумата от 5000
евро. Производството по този иск е приключило с влязло в сила решение,
което не подлежи на преразглеждане.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
приема, че като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, въззивникът „ИНВЕСТИЦИИ И
СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ следва да бъде осъден да заплати на адв.
Л. М. от АК – Варна, сумата от 2160,25 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за
процесуално представителство на В. С. В. пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3550/03.11.2023 г., постановено по гр.
д. № 16859/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявения иск от „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО
ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 16А, ет. 1, ап. 1, срещу В. С. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ********************, за заплащане на
сумата от 10 000,00 евро, представляваща неустойка, поради неизпълнение на
задължение за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, съгласно чл.
29 от сключения от наследодателя на В. С. В., ЕГН ********** - Т.В. С.,
предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж на
жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ от 23.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 16А, ет. 1, ап. 1, да заплати на адв. Л. А. М. от АК –
Варна, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 23, сумата от
2160,25 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева и 25 стотинки/, представляваща
9
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА за процесуално представителство на В. С. В. пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10