№ 30569
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110120407 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Г. А. М. срещу останалите етажни собственици от ЕС с административен
адрес: гр. София, ж.к. "Г Д" бл. ***, *** представлявани от домоуправителя М И Г (след
частично прекратяване на делото в частта относно предявената искова претенция и срещу
"Н" ООД с определение от 15.08.2023 г., влязло в законна сила) иск с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС с искане за отмяна на решенията на Общото събрание на ЕС с адрес: гр.
София, ж.к. "Г Д" бл. ***, *** взети на 16.02.2023 г. - поради незаконосъобразно свикване и
провеждане на общото събрание.
Ищецът твърди, че е един от собствениците на самостоятелен обект в жилищна сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ж.к. "Г Д" бл. ***, *** а именно на апартамент 25.
Посочва, че на 16.02.2023 г. било проведено Общо събрание на ЕС, за което същият получил
съобщение по електронната поща за изготвен протокол от състоялото се ОС. Излага, че
същият не е присъствал на общото събрание поради неуведомяването му затова. Посочва, че
не живее на адреса в процесната жилищна сграда, за което и на основание чл. 13, ал. 2 ЗУЕС
писмено е уведомил управителя на ЕС и е посочил електронен адрес за уведомление.
Ищецът Г. М. поддържа, че с протокола от проведеното ОС и с процесните оспорени
решения се е запознал на 30.03.2023 г., предоставен в незаверен вид от професионалния
домоуправител на ЕС – „Н“ ООД. Оспорва всички решения, приети от ОС на ЕС на
16.02.2023 г. с довод за ненадлежното му свикване. Конкретно твърди, че поканата за това не
е била поставена на видно място преди 10.02.2023 г., събранието е открито без наличието на
изискуемия кворум, а протоколчикът не е избран, а е назначен еднолично. Поддържа, че с
решението по т. 1 е направена незаконна промяна на съществуващите идеални части в %,
отразени в документите за собственост, като за притежавания от ищеца апартамент 25 е
прието да притежава 6,0605 % вместо следващите от документа за собственост 1,241 %.,
което е в нарушение на чл. 17 ЗУЕС. Посочва се, че с решението по т. 3 недопустимо е
потвърден изборът на „Н“ ООД като професионален домоуправител на процесната ЕС,
предвид изтичане на законовия срок за заемане на тази длъжност. Наред с това, неправилно е
отразено, че това решение е прието със 100 % ид. части, вместо с 2/3. Оспорва
законосъобразността на приетото решение по т. 3 относно размера на определения хонорар
на професионалния домоуправител в размер от 7,20 лева на апартамент, като прекомерен
такъв, както и с оглед приетата дължимост на този разход и от необитаемите апартаменти.
Намира за неясно определена и допълнителната такса от 10 лева, което е в противоречие с
1
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Ищецът твърди, че по т. 3 – отчет на предходен касиер няма име на
касиера, нито отразено негово изявление. С исковата молба Г. М. оспорва всички решения,
приети на процесното ОС с искане за отмяната им поради допуснатите нарушения на ЗУЕС,
в частност поради липсата на редовно проведена процедура по уведомяване на ищеца за
предстоящото ОС, въпреки изпълненото от него задължение по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна -
останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: гр. ж.к.
"Г Д" бл. ***, *** представлявани от „Н“ ООД (сочен като професионален домоуправител),
чрез пълномощника си адв. К К, с който предявената искова претенция е оспорена като
процесуално недопустима, предвид предявяването й чрез ненадлежно упълномощен
представител, както и извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Посочва се, че процесната искова
молба е подадена след изтичане на 30-дневния срок от получаване на решението по чл. 16,
ал. 7 ЗУЕС, което прави искът недопустим и обуславя прекратяване на делото. Намира
исковата претенция за недопустима и в частта относно оспорването на решенията по т. 2 и т.
3 от протокола, с които се потвърждават вече взети решения и не се засяга правната сфера на
собственика, оспорващ решенията, като не създават правни последици занапред и не се
променя съществуващото състояние. Излага се довод, че по същество оспорените от ищеца
решения са законосъобразни.
Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявената искова претенция, предвид
и доводите на ответната страна, намира, че към настоящия момент не е налице основание за
прекратяване на производството по делото, като произнасянето по наведените възражения
относно липсата на правен интерес за ищеца от оспорване на конкретни решения и относно
предявяване на иска извън преклузивния срок за това по чл. 40, ал. 2 ГПК е обусловено от
събиране на посочените от страните доказателства, респ. тяхното анализиране, предвид
разнопосочните твърдения относно началния момент на връчване на протокола от ОС на
ищеца и с оглед установяване на конкретното съдържание на приетите решения.
По отношение на представителната власт на лицето А. Г. М. спрямо ищеца Г. А. М.
съдът съобрази представеното по делото пълномощно от ищеца в полза на А. М. за
представителството му и пред съдилищата, респ. данните от служебно извършената справка
(с оглед изложените твърдения от ищеца) за роднинската връзка между лицата, попадаща в
хипотезата на чл. 32, т. 2, предл. 1 ГПК (родител на страната). Ето защо, съдът намира, че не
е налице соченото от ответната страна ненадлежно представителство на ищеца по делото.
По реда на чл. 145 ГПК на ответната страна следва да бъдат дадени указания да
представи доказателство относно избора на „Н“ ЕООД като лице – професионален
домоуправител на процесната ЕС, включително с правото да представлява ЕС пред
съдилищата / в рамките на настоящия процес или писмено и чрез законния си представител
на потвърди действието по подаване на отговора на исковата молба.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения
конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес: град София, ж.к. "Г Д" бл. ***, ***
провеждането на Общото събрание, взетите решения на събранието, които претендира да
бъдат отменени. В тежест на ищеца е и да установи, че е предявил исковата си претенция в
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, в частност чрез установяване наличието на
основание за прилагане на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС – че е собственик на имот, който не ползва
самостоятелния си обект/отсъства повече от един месец, за което е уведомил писмено
управителя или председателя на управителния съвет и е посочил електронна поща и адрес в
2
страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и
телефонен номер.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответната страна е да докаже
спазване на законоустановените предпоставки за провеждане на събранието (че решенията са
взети при надлежно свикано и проведено общо събрание), както и, че взетите решения не
противоречат на императивни материалноправни норми.
По доказателствата:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото. На ищеца следва да бъде указано да уточни относимостта на
приложения нотариален акт за собственост на апартамент, доколкото същият касае
придобиване на права от трето за спора лице.
На ответната страна следва да бъде дадена възможност да представи описаните като
приложения към отговора, но реално непредставени писмени доказателства, како и
приложения.
С оглед представянето му от ответната страна (предвид описването им като
приложение в отговора на исковата молба), респ. задължаването за това, като ненеобходимо
следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за задължаване на „Н“ ООД да
представи описаните документи в уточнителната молба от 23.05.2023 г., а именно протокола
от проведеното ОС на ЕС от 16.02.2023 г. и покана за свикването му, респ. протокол за
избора му като домоуправител.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответната страна в двуседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателство относно избора на „Н“ ЕООД като лице – професионален
домоуправител на процесната ЕС, включително с правото да представлява ЕС пред
съдилищата /в рамките на настоящия процес, или писмено и чрез законния си представител
на потвърди действието по подаване на отговора на исковата молба, като й указва, че при
неизпълнение в срок на дадените указания съдът ще приеме за неизвършено действието по
подаване на отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2024 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от писмения отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението, с писмена молба, да уточни
относимостта на приложения към исковата молба нотариален акт за собственост на
апартамент от 24.03.1969 г., доколкото същият касае придобиване на права от трето за спора
лице.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в двуседмичен срок от съобщението да
представи описаните като приложения, но реално непредставени към отговора писмени
материали – като доказателства (с препис за ищеца), респ. като приложения.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на „Н“ ООД да
представи описаните документи в уточнителната молба от 23.05.2023 г.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към постигане на СПОГОДБА. При постигане на такава дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4