№ 23136
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20251110107818 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. Н. срещу „K.“ ЕООД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищцата не е обвързана от сключения между страните Договор за
потребителски кредит № *************** г., тъй като последният е нищожен
поради противоречие със закона – не е посочен правилно годишният процент
на разходите, начинът на определяне на лихвата и уговорената лихва била по-
голяма от допустимата по закон.
Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за потребителски
кредит № *************** г., по силата на който бил предоставен кредит
от 2100 лева, които следвало да върне за 7 месеца при лихвен процент от 50 %
годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 63,26 %. В чл. 1, ал. 2, т. 8 от договора обаче било договорено
задължение ищцата да обезпечи още на следващия ден задълженията си с
банкова гаранция или поръчител, като ако не го направи, съгласно договора
дължал неустойка в размер на 1550,35 лева. Поддържа, че неустойката
следвало да се включи като част от ГПР по кредита, като същата била
неправомерно начислена, вкл. поради противоречие с добрите нрави, като
целяла повишаване на кредитните разходи, поради което целият договор бил
нищожен. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – K.“ ЕООД, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен, защото договорът бил
валидно сключен в съответната форма и ищцата била запозната с условията, а
уговорената неустойка целяла да гарантира правилно обезпечаване на
кредита, от което ответникът имал интерес, и затова била правилно начислена,
а не следвало да се включва в разходите по кредита, от които се определя ГПР,
защото била уговорена за неизпълнение на акцесорно задължение на ищеца по
договора за кредит. Ищцата имала и право на отказ. Иска отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
1
Съдът намира, че са предявени евентуално обективно съединени
отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1,
предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1
ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като
разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на
чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № *************** г., които предвижда, че до два дена
след усвояването му ищцата следва да предостави обезпечение, посочен е
ГПР от 63,26 % и за изчисляване на ГПР като разход по кредита е предвидена
единствено възнаградителната лихва по него.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, както и да се даде възможност
на ищеца да вземе становище по представените с отговора.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ответника да представи справка за
погасените по договора за кредит суми от ищеца, тъй като същите не са
относими към предмета на спора; за счетоводна експертиза, както и за
поискана от ответника техническа експертиза на документи, тъй като не са
необходими за правилно разрешаване на делото, и за задължаване на ищеца да
представи общи условия, тъй като ги е представил с отговора на исковата
молба.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца по електронен път (от запазеното копие в ЕИСС).
НАСРОЧВА гражданско дело 7818 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 9
юни 2025 г. от 15:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е евентуално обективно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация на първия – чл. 124, ал. 1, предл.
второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК, а на евентуалния – чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за установяване, че страните не са
обвързани от сключен помежду им договор за кредит поради неговата
2
нищожност поради противоречие със закона – не съдържа реквизит –
правилно посочен годишен процент на разходите или посочване на лихва,
евентуално – като противоречащ на добрите нрави.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, в който не всички вземания, които
са разходи, установени за отпускане на кредита, са били включени в общия
размер на разходите по формулата за изчисляване на ГПР, или не е посочен
лихвен процент. Евентуалният иск се уважава, ако се установи, че договорът е
сключен в нарушение на изискванията за справедливост в оборота.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № *************** г., които предвижда, че до два дена
след усвояването му ищцата следва да предостави обезпечение, посочен е
ГПР от 63,26 % и за изчисляване на ГПР като разход по кредита е предвидена
единствено възнаградителната лихва по него.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: съответствие между ГПР, посочен в договора, и методологията за
изчисляването му.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – Н. Н. Н., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по електронен път
– на ел. поща на адвоката на ищцата, и чрез ЕПЕП – на ответника!
3
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4