№ 53
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500659 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК след обезсилване на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, съгласно
чл.293,ал.4 във връзка с чл.270,ал.3 от ГПК.
С Решение №455 от 26.11.2019г., постановено по гр.дело №138/2018г. по
описа на О.С.-П., е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание
чл.203,ал.2 от КТ във връзка с чл.211 от КТ, предявен от „Л.И.“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, против СП. П. Щ. с
ЕГН:**********, от ****, за заплащане на сумите: 233555,54лв. – заплатени
застрахователни премии, но неотчетени от А.-П., данни за което се съдържат
в уеб портал, представляващ портал с възможност за отдалечен достъп до
системата на застрахователя за сключване на застрахователни полици;
5995,61лв. – по сключени застрахователни договори с договорено разсрочено
плащане на премията, по които са издадени сметки за платена премия на
текуща вноска на клиенти, заплатили вноските си на съответния падеж, които
1
не са били отчетени от А.; 50248,16лв. – сключени договори през офисите на
А., издадени застрахователни полици и сметки към тях за платени премии и
неотчетени от А., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.01.2018г. до окончателното им изплащане, и „Л.И.“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ****, е осъдено да заплати на СП. П. Щ.
с ЕГН:**********, от ****, деловодни разноски в размер на 7525лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
ЗК“Л.И.“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт М.В. го обжалва изцяло
с конкретни доводи за неправилност. Счита неправилно да е прието за
ирелевантно, доколкото с предявения иск не се цели ангажиране на
отговорността по чл.206,ал.2 от КТ, обстоятелството дали заеманата от
ответника длъжност е на „директор“ на А. или на „главен специалист“ през
процесния период, тъй като именно поради заеманата от нея длъжност на
„директор“ тя отговаряла за ефективното управление в поверената й агенция
на материалните активи и финансовите ресурси и неразделна част от нейните
задължения били тези по отчет и контрол на поверените материални ценности
– застрахователни премии, платени от клиентите по договори, сключени
и/или отчетени от А.-П., които процесни тя не оспорва да не са били
отчетени. Ответницата като ръководител на А. имала възложени задължения
по събиране, съхранение, разходване и отчитане на финансови средства и
материални ценности и същевременно имала достъп до паричните ценности,
доколкото приемала отчети на застрахователни агенти и била пряко
ангажирана с директни продажби и свързаните с това плащания на
застрахователни премии от клиентите, поради което отговорността й била
свързана с реално боравене с парични ценности, за което паричните средства
били събирани реално и в брой в А., съответно – ответницата е имала и
достъп до касата. Ответницата не оспорвала твърдението, че офисът на А., в
който се намирала и касата, е нейна и на дъщеря й собственост.
Презумпцията за виновност при причиняване на липса от отчетник не била
оборена от ответницата посредством показанията на св.Л. С.. Размерът на
задълженията се установявал от заключението на приетата съдебно-
икономическа експертиза. По тези подробно аргументирани съображения се
претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове, както и за присъждане на разноски.
2
Въззиваемата страна СП. П. Щ. е депозирала чрез пълномощника си
адв.Н.П. писмен отговор на въззивната жалба , с който счита същата за
неоснователна, тъй като ищецът цели да ангажира отговорността й на
основание чл.203,ал.2 от КТ, но не е установил за него да са настъпили
твърдените вреди, тъй като докладът, заключението на ССчЕ и данните от
централната информационна система на дружеството, въз основа на които е
изготвено, установяват единствено задължения на А. към дружеството, но не
и внесени в брой суми в А., които именно да не са отчетени в ЦУ на
дружеството, още по-малко да са взети от нея от касата, където били
съхранявани. Счита жалбоподателят неправилно да смесва предпоставките за
реализиране отговорността на служител по чл.203,ал.2 и по чл.206,ал.2 от КТ,
като твърденията в исковата молба и уточняващите я молби за присвояване на
неотчетени застрахователни премии, постъпили в А. в брой, от касата в
офиса, който бил нейна и на дъщеря й собственост, да сочат на извършено с
пряк или евентуален умисъл деяние, а не поради небрежност, и да
обосновават иск с правно основание чл.203,ал.2 от КТ. Въпреки това оспорва
да е изпълнявала отчетнически функции.
С Решение №73 от 08.07.2020г., постановено по в.гр.дело №76/2020г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив, първоинстанционното решение е
потвърдено изцяло.
С Решение №60219 от 14.12.2021г., постановено по гр.дело
№3995/2020г. по описа на ВКС-III г.о., въззивното решение е обезсилено като
постановено по нередовна искова молба и делото е върнато за изпълнение на
указанията във връзка с поправянето й.
При настоящото въззивно разглеждане на спора жалбоподателят
поддържа въззивната жалба и претендира за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
С подадената до Р.С.-П. искова молба вх.№2085/30.2018г., по която е
било образувано гр.дело №429/2018г., ищецът ЗК“Л.И.“АД твърди въз основа
на трудов договор №5/16.01.2008г. ответникът С.Щ. да е била назначена на
длъжност „директор“ на А.П., съставляваща структурно звено на
дружеството. Трудовата функция за длъжността била свързана със
3
задължения за планиране, организиране, ръководство и координация на
цялата дейност на А. при спазване на нормативните актове, регламентиращи
застрахователната дейност, както и вътрешните актове на компанията относно
документооборота, реда за обявяване и отчитане на застрахователните
договори, както и движението на бланки на застрахователни договори под
строга отчетност. Съгласно трудовите й задължения Щ. следвало да води
преговори и да сключва застрахователни договори и договори със
застрахователни посредници, да изготвя отчет за сключените полици,
придружен с отчетените екземпляри от тях, както и отчет за анулираните
полици, който да отчита лично в ЦУ по график, съставен от главния
счетоводител на дружеството, да води касова книга, в която се отразяват
всички приходи от застрахователна дейност, представляващи платените по
банкова сметка или в брой застрахователни премии от клиента по директни
продажби на застраховки и отчетените от застрахователните посредници
парични суми по сключени застраховки, както и разходите, свързани с
издръжка на офиса и комисионни възнаграждения на застрахователните
посредници. Като ръководител на А. тя имала възложени задължения по
събиране, съхранение, разходване и отчитане на финансови средства и
материални ценности и същевременно имала и достъп до паричните
ценности, доколкото приемала отчети на застрахователни агенти, както и
била пряко ангажирана с директни продажби и свързаните с това плащания на
застрахователни премии от клиентите. Дружеството използвало
информационна система И., даваща възможност за генериране и издаване на
застрахователни договори в момента на тяхното сключване с натрупване на
данни за вида застраховка, уникален пореден номер на полица, обект на
застраховане с индивидуализиращи данни, клиент, размер на платена премия,
както и информация за издадената сметка на заплатена премия, като
информационният продукт поддържал база данни за сключените
застрахователни договори по А.. Достъпът до системата се осъществявал от
уеб-портал в случай на продажби от агентска мрежа чрез потребител с
уникална парола за достъп и се предоставял по искане на ръководителя на
териториалната структура на застрахователя – А.. Поради допуснати
множество нарушения на финансовата дисциплина на А. "П. *" бил извършен
вътрешен одит от специализирано звено и при рекапитулацията на
сключените застрахователни договори и отчетената премия по тях било
4
установено, че неиздължените парични средства към 13.01.2017г., когато
били спрени всички достъпи на А. "П. *" до информационната система на
дружеството, възлизали на 289795,31лв. и включващи: сумата от
233551,54лв., представляваща заплатени премии от клиенти по
застрахователни полици, сключени в периода от 11.04.2016г. до 03.11.2016г.
от застрахователни посредници, генерирани през уеб-портала в
информационната система, които не били отчетени от А. на дружеството;
сумата от 5995,61лв., представляваща заплатени премии на текущи вноски от
клиенти за периода от 16.04.2016г. до 05.11.2016г. по сключени преди това
през офисите на А. "П. *" застрахователни договори с уговорено разсрочено
плащане; сумата от 50248,16лв., представляваща заплатени от клиенти вноски
по застрахователни премии по сключени за периода от 30.08.2016г. до
05.11.2016г. през офисите на А. "П. *" продажби и издадени застрахователни
полици и по сключени от застрахователен брокер такива след приспадане на
комисионно възнаграждение за посредничество. Поради неупражнен от
ответника Щ. контрол на поверените й материални и парични ценности за
ищцовото дружество настъпила вреда от така неотчетените му парични
средства от заплатени застрахователни премии, чието заплащане от нея
претендира, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. При така изложените обстоятелства и петитум районният съд с
Определение №348 от 01.02.2018г. е приел да е сезиран с иск с правно
основание чл.203,ал.2 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника по гражданскоправен ред, поради което
да не се касае за трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ и с оглед цената на
иска и съгласно чл.104,т.4 от ГПК той да е родово подсъден на окръжния съд,
по които съображения е изпратил делото на О.С.-П..
С отговора на исковата молба ответникът Щ. е заявила възражение за
прихващане със сумата от 7608,78лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 82 дни, от които 25 дни за
2016г., 25 дни за 2015г., 25 дни за 2014г. и 7 дни за 2013г.
С изготвения в първото редовно проведено на 13.06.2018г. открито
съдебно заседание по образуваното гр.дело №138/2018г. окръжният съд е
приел да е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за вреда на основание
чл.211 от КТ. С Определение №610 от 27.11.2018г. е приел исковата молба за
нередовна, поради липса на изложени достатъчно фактически обстоятелства,
5
които да позволяват определяне на правната квалификация на спора, а с
изложените да са смесени фактическите и правни основания на ограничената
и пълната имуществена отговорности по чл.203,ал.1 и ал.2 от КТ, тъй като от
една страна се акцентира на ръководните функции на ответника Щ.,
вследствие неизпълнение на които – неупражнен контрол върху работата на
А., да е настъпила вредата, което предполага ангажиране на ограничена
имуществена отговорност по чл.206,ал.2 от КТ, ако формата на вината е
небрежност, а се ангажира пълната й имуществена отговорност без да са
изложени твърдения кои нейни действия или бездействия са причина за
увреждането на работодателя, връзката им с настъпилото увреждане и
субективното отношение на ответницата към него. В изпълнение на дадените
в тази насока указания за поправяне на исковата молба от страна на ищеца е
подадена уточняваща молба вх.№10910/27.12.2018г., според която исковата
претенция е заведена срещу Щ. в качеството й на служител с възложени
задължения по ръководство и контрол на материални ценности, като вредата е
нанесена умишлено от нея, тъй като не е отчела на дружеството паричните
средства, представляващи платени от клиенти застрахователни премии по
сключени застраховки, които средства са били отчитани в А. "П. *" в брой от
застрахователни агенти и са били съхранявани в каса в офиса, собствен на
застрахователен брокер ЗБК“И.К.“, собственост и управлявано от
ответницата или нейната дъщеря, до който, поради това, достъп имала лично
тя, и липсата им е по причина на нейни умишлени действия или бездействия.
С Определение №71 от 12.02.2019г. исковата молба отново е оставена без
движение. С подадена в отговор на дадените указания уточняваща молба вх.
№2171/11.03.2019г. ищецът е заявил, че претенцията е заведена срещу Щ.
като ръководител и материално-отговорно лице на А. "П. *" и като собственик
и управител на застрахователен брокер, в чието помещение се помещава А. и
касата, в която са съхранявани паричните средства. Уточнено е, че
процесните парични суми са постъпили в А. в брой и са присвоени от
ответницата. След така заявените уточнения с Определение №141 от
22.03.2019г. предявеният иск е квалифициран като такъв по чл.203,ал.2 от КТ.
По фактическият състав на такъв иск е постановено и обжалваното Решение
№455 от 26.11.2019г., с което съдът е приел да е без значение каква трудова
функция е изпълнявала Щ. – на директор или на главен специалист,
доколкото отговорността й не се реализира от ищеца по чл.206,ал.2 от КТ, а
6
да е от значение, че през процесния период тя е била в трудово
правоотношение с ищцовото дружество. Приел е за недоказано по безспорен
и категоричен начин настъпването на твърдяното имуществено увреждане на
дружеството, тъй като вещото лице по допуснатата ССчЕ е работило само по
данни предоставени му от самия ищец от централната информационна
система, а съдържащата се в тях информация е за наличие на задължения на
А. към дружеството, но не и, че сумите са внесени в брой в А. и, че именно те
не са отчетени в централното управление на з.к., още по-малко, че са взети от
ответницата от касата, където са били съхранявани, като ищецът не е
представил съставяните, според св.С., ПКО за приемане на суми в касата на
А., нито други първични счетоводни документи, каквито св.Б. и св.К.
установили да се пазят съответно в офисите в гр.П. и в гр.З.. Приел е за
недоказано твърдението, че Щ. е имала достъп до касата и оттам е взела
процесните парични суми, тъй като не е установено помещението, в което се
намира офиса на А., да е собственост на ответницата или нейната дъщеря, а
дори и да е така това да не води автоматично до извод за достъп на Щ. до
касата, какъвто се отрича от св.С., установила, че само тя като счетоводител е
имала ключ от касата и, че липси на парични средства от нея при приемането
и предаването и при извършваните от централата одитни проверки никога не
са били установявани. По тези решаващи съображения искът е отхвърлен.
С решението си касационната инстанция е обезсилила въззивното
решение, с което така постановеното от първата инстанция е било
потвърдено, и делото е върнато на друг състав на апелативния съд за
изпълнение на дадените указания в мотивната част за уточняване на
обстоятелствената част на исковата молба чрез излагане на твърдения за
основанията на претенцията, касаещи наличието на търговско пълномощно за
ответницата да сключва договори със застрахователни брокери и да получава
плащания на застрахователни премии, както и дали тези брокери са й
отчитали плащанията по сключените договори и по какъв начин, а, ако не са
се отчели, на какво основание тя дължи на застрахователното дружество тези
суми, доколкото основанието на претенцията не е липса на касова наличност
или липси на материални ценности, установени при инвентаризация, а липса
на отчетна сделка.
В изпълнение на указанията настоящият състав на апелативния съд е
7
оставил двукратно с определение №343/17.12.2021г. и с определение
№37/20.01.2022г. исковата молба без движение, указвайки на жалбоподателя-
ищец ЗК“Л.И.“АД да изложи обстоятелства по посочените въпроси.
С първата уточняваща молба вх.№290/17.01.2022г. са преповторени
част от обстоятелствата, изложени в първоначалната искова молба, досежно
заеманата от ответника Щ. по трудов договор длъжност на „директор“ на А.
"П. *" и присъщите за нея задължения да планира, организира, регулира и
отчита финансовата дейност на А., поради което да е материалноотговорно
лице и в съответствие с организационния ред и длъжността й през процесния
период тя да е осъществявала застрахователна дейност и чрез застрахователни
посредници – застрахователни агенти и брокери, отчетените от които в А.
парични средства от застрахователни полици да са присвоените. С втората
уточняваща молба вх.№1192/14.02.2022г. са изложени същите обстоятелства,
като изрично е посочено, че през процесния период Щ. не е била търговски
пълномощник на дружеството, но е получавала плащания по застрахователни
премии по застрахователни договори, сключени с посредничеството на
брокери, част от агентската мрежа на ръководената от нея териториална
единица, които са отчитали плащанията в А. чрез представяне на опис,
финансов отчет и предоставяне на получените суми в брой или чрез
нареждането им по банков път, във връзка с която дейност Щ. да е била
многократно упълномощавана да оперира с разкрити за обслужване на
дейността банкови сметки на дружеството. С молбата са представени и
приети като писмени доказателства пълномощни с нотариална заверка на
подписа от 06.11.2012г., от 20.12.2013г., от 30.05.2014г., от 18.12.2014г. и от
20.01.2015г., с които Щ., в качеството й на ръководител на А. "П." е овластена
да представлява з.к. пред конкретно посочени банки при обслужване на
откритите разплащателни сметки на дружеството.
С оглед изложените в исковата молба до районния съд, уточнени с
молби пред окръжния съд и в настоящото въззивно производство,
обстоятелства, на които се основават претенциите, следва да се приеме, че
посредством тях ищецът ангажира пълната имуществена отговорност на
ответника Щ. за причинените му като неин работодател имуществени вреди
през процесния период, през който въз основа на сключен трудов договор е
заемала ръководна длъжност, свързана с организиране и контрол на
финансовата дейност на А. "П. *" като структурно звено на з.к., и през който
8
вследствие на нейни умишлени действия не са били отчетени на дружеството
получените парични средства от заплатени застрахователни премии по
застрахователни договори, сключени чрез застрахователни посредници, които
са били присвоени от касата. Изрично се отрича от ищеца Щ. да е имала
качеството на търговски пълномощник и в качеството й на такъв да е
сключвала договори със застрахователни брокери, получените по които от тях
плащания от застрахователни премии тя да не е отчела на дружеството по
отчетната сделка. Пълномощно за сключване на такива договори в
изискуемата се от чл.26,ал.1 от ТЗ писмена форма с нотариална заверка на
подписа, както и сключени въз основа на такова пълномощно договори, не са
представени по делото, като са представени пълномощни само за опериране с
банкови сметки на дружеството. Според настоящия състав, дори и Щ. да е
сключвала такива договори като търговски пълномощник, вътрешните й
отношения с дружеството отново биха се уреждали от трудовия договор, в
изпълнение на задълженията по който тя е сключвала сделките, свързани със
застрахователната дейност на компанията, а не от договор за поръчка, на
основание какъвто да се ангажира отговорността й по чл.284,ал.2 от ЗЗД при
липса на отчетна сделка. Обстоятелствата, на които се основава иска, сочат на
такъв по чл.203,ал.2 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД, каквато е и дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация и по фактическия състав на
която, съобразно очертания от ищеца предмет на спора, е постановено
обжалваното решение. Същото при това положение се явява допустимо като
постановено именно по предявения иск.
Следва в тази връзка да се има предвид и, че пълната имуществена
отговорност по чл.207,ал.1,т.2 от КТ за липси е приложима само за работници
или служители, изпълняващи отчетнически трудови функции, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности, с които те пряко боравят. В този случай вредата за работодателя е
причинена по небрежност. Лицата с ръководни функции, които упражняват
непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции, не
носят отговорност за липси по чл.207,ал.1,т.2 от КТ, независимо, че са имали
досег до липсващите ценности, тъй като те не са им били връчени за
управление и пазене във връзка с прякото изпълнение на трудовите
задължения. Тези лица носят ограничена имуществена отговорност по
чл.206,ал.2 от КТ при допусната небрежност, и пълна имуществена
9
отговорност по чл.203,ал.2 от КТ, когато са извършили умишлени действия,
увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя. В случая ищецът
основава претенцията си за ангажиране на пълната имуществена отговорност
на ответника на заеманата от Щ. ръководна длъжност, свързана с планиране,
организиране, регулиране и отчитане на цялостната финансовата дейност на
А., която неправилно се квалифицира от ищеца като отчетническа функция и
не съставлява такава по смисъла на чл.207,ал.1,т.2 от КТ, тъй като не включва
задължения по прякото събиране и отчитане на заплатените от застрахованите
по сключените застрахователни договори лица премии. Дори и да се приеме,
че, наред с ръководните, Щ. е осъществявала и такива функции, приемайки
директно плащания по сключени от нея застрахователни договори или по
отчетени лично на нея от застрахователни брокери премии, доколкото
ищецът не твърди липсващите парични средства да са събраните именно от
нея, а да се касае за такива, постъпили в А. в резултат на сключваните от
всички работещи към нея служители застрахователни договори и на
отчетените им от застрахователните посредници, то отговорността й се
ангажира не с оглед нейните отчетнически функции, а във връзка с
ръководните и контролни функции.
Неправилно в тази насока, както основателно счита жалбоподателят,
първоинстанционният съд е приел за ирелевантна за спора конкретната
длъжност, която е заемала Щ. през процесния период. Тя е от значение за
наведеното основание за ангажиране на отговорността й. В тази връзка е
безспорно, че между страните е сключен представения трудов договор
№5/16.01.2008г., по силата на който Щ. е назначена на длъжността „Директор
на А.П.“. Представена е и длъжностна характеристика с определените за тази
трудова функция задължения, изразяващи се най-общо в планиране,
организиране, ръководство, координиране и контролиране на цялостната
дейност на А., и посочени конкретно, като същата е с дата на връчване
16.01.2008г. и носи подписа на Щ. /тогава М./. С отговора на исковата молба
ответникът е оспорила твърдението през процесния период да е заемала
посочената длъжност, каквато да е изпълнявала за периода 16.01.2008г.-
01.10.2009г., а впоследствие да е била преназначена на друга и считано от
01.02.2011г. до прекратяването на трудовото й правоотношение със заповедта
от 02.02.2017г. за дисциплинарно уволнение да е работила на длъжност
„главен специалист“. Оспорила е автентичността на длъжностната
10
характеристика досежно положения от нейно име подпис. Представила е
копие от трудовата си книжка, според отразеното в която, за периода от
16.01.2008г. до 01.10.2009г. е заемала длъжността „директор“, от 01.10.2009г.
до 01.02.2011г. длъжността „ръководител на агенция“, а от 01.02.2011г. до
02.02.2017г. длъжността „главен специалист“. Ищецът е оспорил
материалната удостоверителна сила на трудовата книжка относно
преназначаването на Щ. на длъжността „главен специалист“, поддържайки
при оформянето й да е допусната техническа грешка, дължаща се на това, че
поради промени в Националния класификатор на длъжностите, изменен от
01.01.2011г., е извършена промяна на длъжностите на част от служителите, но
такава промяна с ответника не е писмено договаряна. От приетото в рамките
на откритото производство по оспорване на подписа в длъжностната
характеристика заключение от 05.09.2018г. на съдебно-почеркова експертиза
се установява, че същият не е положен от Щ.. Следва да се има предвид, че за
валидността на трудовото правоотношение не се изисква издаване и връчване
на длъжностна характеристика, като ответникът и не оспорва възникването
въз основа на сключения трудов договор и съществуването между страните до
неговото прекратяване, включително за процесния период, на действително
трудово правоотношение. Тя не оспорва и задълженията й за длъжността
„директор“ за периода от 16.01.2008г. до 01.10.2009г., определени с
длъжностната характеристика и с Правилника за структурата и организацията
на работа на ЗК“Л.И.“АД. Във връзка с оспорените от ищеца вписвания в
трудовата книжка, която, съгласно чл.347 от КТ, има силата на официален
удостоверителен документ, от негова страна са ангажирани гласни
доказателства посредством разпит на св.В.П.-Директор Човешки ресурси към
ЦУ на ЗК“Л.И.“АД, според чийто показания, през 2010г. било взето решение
от УС на дружеството за промяна на длъжностните наименования на
директорите на А., защото всяка година минималната работна заплата и
осигурителните прагове се увеличавали, а А.те били малки и не можели да се
издържат, като длъжността „главен специалист“ се вмествала в по-ниския
осигурителен праг и досегашните трудови задължения се запазвали същите.
Показанията кореспондират на обстоятелството, че по делото не е
представено подписано от страните допълнително споразумение по чл.119 от
КТ за промяна на длъжността от „директор/ръководител“ на А. на „главен
специалист“, което сочи на липса на изменение на основните и същински
11
функции и задачи за длъжността, каквото да бъде предоговаряно, както и не е
представена длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист“
като нова и различна от длъжността „директор“, която последна да е
продължила да съществува паралелно. В подкрепа на осъществената промяна
единствено в наименованието на длъжността са и представените писмени
доказателства – одитен доклад рег.№0130/14.12.2016г., в който е посочено, че
за одитирания период 01.02.2015г.-30.11.2016г. ръководството и контрола на
дейността на А. "П. *", извършвана в четири офиса – централен офис в гр.П. и
офиси в гр.З., гр.П. и гр.П., са осъществявани от С.Щ. на длъжност „главен
специалист“; протокол за установена касова наличност от 30.12.2014г.,
подписан от Щ. в качеството й на „управител“ на А. "П. *"; заповеди за
командироване на Щ. до ЦУ на ЗК“Л.И.“АД в гр.С. за отчет за м.11.2014г. и
за м.08.2016г. в изпълнение на задължението по чл.12.1 от Правилника за
представяне от А. на месечен отчет за приходите, разходите и резултата;
лични планове за изпълнение от А.П. за 2014г., 2015г. и 2016г. във връзка с
дейността по планиране по А. по чл.11 от Правилника, връчени на Щ.;
споразумение от 15.04.2015г. и анекс към него от 19.01.2016г., подписани от
Щ. в качеството й на „ръководител“ на териториална структура към
ЗК“Л.И.“АД – А. "П. *", както и пълномощни с нотариална заверка на
подписите в периода 2012-2015г. за упълномощаване на Щ. в качеството й на
ръководител на А. "П. *", които несъмнено сочат, че и след 01.10.2009г. тя е
продължила да изпълнява дотогавашните си ръководни функции в А.. При
това положение следва да се приеме, че през процесния период ответникът
Щ. е изпълнявала ръководна трудова функция в А., включваща и надзор над
изпълняващите отчетническа дейност служители от офисите към А..
С исковата молба са представени справка за неотчетени сметки,
издадени от ИС“И.“ от А. "П. *" към 22.12.2016г.; справка за издадени полици
и сметки през Уеб-портала от А. "П. *" със статус „неплатени“ към
09.12.2016г. и справка за издадени полици и сметки през ИС“И.“ от А. "П. *"
със статус „неплатени“ към 13.01.2017г., за процесните суми. В исковата
молба и в съдебно заседание на 26.06.2019г. ищецът е пояснил, че
информационната система И. представлява специализиран информационен
продукт, даващ възможност за генериране и издаване на застрахователни
договори в момента на тяхното сключване, при което се натрупват данни за
вида застраховка, уникален пореден номер на полица, обект на застраховане с
12
индивидуализиращи данни, клиент, размер на платена премия, както и за
издадената сметка на заплатена премия. Достъпът до информационната
система И. се осъществява от Уеб-портал в случай на продажби от агентската
мрежа. Ръководителят на А. предоставя индивидуални права за достъп до
системата на служителите и агентите на поверената му структура чрез акаунт
и парола. На клиента, ако е платена първа вноска, се издава полица, а, ако е
платена поредна вноска, се издава сметка за платена премия. Агентът
отразява в системата сключването на полицата и отделно от това плащането
по нея. Отчитането на агентите пред А. става чрез отразяване на внесените от
тях по банков път или на каса в брой суми в касовата книга, която също
представлява елктронен модул. Счетоводните модули на Централното
управление и тези в А. са огледални. При съпоставяне на информационния
модул И. за сключени застрахователни договори от А.П. с данните в
счетоводния модул за постъпили парични средства, отчетени в А., и
отчетените в ЦУ, би се появила разлика при неотчитане на постъпилите в А.
суми към ЦУ. Застрахователният модул отразява сумата от застрахователни
премии минус комисионната на агента, т.е. чистата сума, която трябва да
постъпи в централизирания фонд и която се отразява в счетоводния модул на
А. и трябва да бъде отчетена в ЦУ. В първоинстанционното производство е
прието заключение от 05.06.2018г. на ССчЕ, изготвено след извършена
проверка в ЗК“Л.И.“АД-централен офис гр.С. на автоматичната система на
дружеството за отчитане на сключените застрахователни полици и
издадените сметки за платени премии, и на база приложените по делото и
други документи. Според същото са налице: неотчетени застрахователни
премии по издадени сметки от офис П., платени от клиентите, общо в размер
на 5995,61лв. по Приложение №1 за периода от 16.04.2016г. до 05.11.2016г.,
застрахователните договори по които са сключени с други брокери, извън
агентската мрежа на А.П., с изключение на брокер 1201; неотчетени
застрахователни премии по сключени застрахователни полици с брокер
********* – ЗБК“И.К.“ООД и издадени сметки от офис П., платени от
клиентите, общо в брутен размер от 50248,16лв. по Приложение №2 за
периода от 30.08.2016г. до 05.11.2016г., като следващата се комисионна за
брокера е 10864,06лв., или чистата неотчетена сума е 39384,10лв.; неотчетени
застрахователни премии по сключени застрахователни полици с брокери на
територията на страната по Приложение №4 на разсрочено плащане, но
13
сметките са издадени и платени в П. чрез потребител Ж.И.С., Анг. Ст. Б. и
И.П.М., а застрахователните договори не са сключени с А. „П. 1“, общо в
брутен размер от 233551,54лв. по Приложение №3 за периода от 11.04.2016г.
до 03.11.2016г., като следващата се комисионна за брокера е 32992,91лв., или
чистата неотчетена сума е 200558,63лв. Заключението не е оспорено от
страните и не е поискано възлагане допълнително или повторно заключение в
съдебно заседание на 13.06.2018г., в което е прието. Чак в съдебно заседание
на 08.05.2019г. ищецът е поискал допускане на допълнителна ССчЕ по същата
задача, но като ползва не само данните в информационната система и уеб-
портала на А., а и първичните счетоводни документи в А. и в ЦУ във връзка с
отчетността. Съдът е допуснал исканата експертиза и е дал възможност на
ищеца да представи първичните счетоводни документи, въз основа на които
да работи вещото лице. Такива не са представени в следващите три съдебни
заседания от 26.06.2019г., от 11.09.2019г. и от 13.10.2019г., поради което
правилно допуснатата експертиза е заличена. С оглед на това и доколкото по
формулираните с уточняващата молба от 17.01.2022г. в настоящото въззивно
производство задачи към ССчЕ вече е било изготвено въз основа на същите
материали и прието заключение в първоинстанционното производство, такава
експертиза е отказана. Ответникът Щ. в нито един момент не е оспорила в
първоинстанционното производство верността на данните в представените от
ищеца с исковата молба и с уточняващата молба от 04.02.2019г., както и
приложените към заключението на ССчЕ, извлечения от електронната
информационна система. Нейните възражения са, че застрахователните
договори, по които не са отчетени суми, са сключени от действащи от името
на ищеца застрахователни посредници, които са извън мрежата на А.П..
Според заключението, обаче, неотчетените застрахователни премии са по
издадени и платени именно в офис П. сметки, поради което същите е следвало
да бъдат отчетени от А.П. на ЦУ на дружеството, като е без значение дали
сумите са постъпили в А. по сключени застрахователни полици с брокери от
или извън агентската мрежа на А. "П. *", което касае отношенията им с
дружеството и застрахованите лица, но не рефлектира върху задължението за
отчитане на средствата. Неправилно с оглед на тези обстоятелства
първоинстанционният съд не е възприел заключението на ССчЕ досежно
неотчетените от А. на дружеството застрахователни премии и вноски,
възлизащи на общо 245956,34лв. след приспадане на дължимите комисионни
14
възнаграждения.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че посредством
заключението на ССчЕ не се установява по какъв начин са били платени
неотчетените от А. на дружеството застрахователни премии – по банков път,
в брой или чрез пост терминал, при положение, че са били прилагани
паралелно посочените начини на разплащане, в каквато насока са показанията
на св.Н. Б.-управител на офиса в гр.П., св.М.К.-управител на офиса в гр.З. и
св.Л. С.-счетоводител в А.П.. Същото е от значение за деликтната
отговорност на ответника, с оглед наведените от ищеца обстоятелства
относно механизма на присвояването на средствата чрез отнемането им от
касата в офиса, което предполага плащане в брой. При настоящото въззивно
разглеждане на спора е разпитан св.А.Б., който, според Приложение №3 към
заключението на ССчЕ, е бил основен потребител на отчетени в А.
застрахователни премии в информационната система. Според показанията му,
като застрахователен брокер с фирма „Б.“ той е отчитал парите от
застрахователните полици в брой на служителките в офиса в гр.П., които
били три и се отчитал на тази, която е на смяна, а не на точно определена от
тях. Дори и показанията му за отчитане в брой да бъдат кредитирани при
липса на представени по делото разписки или приходни касови ордери,
каквито, според горепосочените три свидетелки са били издавани в тези
случаи и за представянето на каквито по делото на ищеца е била дадена
няколкократно възможност по повод допуснатата и впоследствие заличена
допълнителна ССчЕ, липсват доказателства Щ. да е имала пряк личен или
служебен физически достъп до така отчетените от него и останалите
постъпили в брой в А. парични средства. Не са представени доказателства от
ищеца в подкрепа на твърденията му офисът, в който се е помещавала А., да е
бил собственост на управлявано от Щ. или дъщеря й дружество „З.Б.К. И.К.“,
което обстоятелство само по себе си не е и достатъчно да обоснове
осъществяване на безпрепятстван достъп до същия и находящата се в него
каса, в която са се съхранявали паричните постъпления от дейността на А.. В
тази връзка св.Л. С. твърди офисът да се е състоял от две помещения, едното
от които салон за клиенти, в който било и работното място на Щ., а другото
стая, в която идвали да се отчитат агентите и брокерите и в която работела тя
като счетоводител на А.. Именно в тази стая се намирала касата, която се
заключвала и за нея имало само един ключ, който се държал от св.С.. При
15
нейно отсъствие тя го оставяла, но винаги при предаване на касата и при
получаването й обратно се правел опис на наличността и никога не били
констатирани липси при предаването и приемането й. При така събраните
доказателства не се установява извършването на каквито и да било умишлени
действия от страна от страна на ответника Щ., пряко довели до липсите под
формата на неотчетени застрахователни премии или подпомагащи
увреждането на ищеца, поради което не е налице наведеното основание за
ангажиране на отговорността й за вреди като служител с ръководни и
контролни функции по трудово правоотношение.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявения иск,
който като такъв правилно е отхвърлен с обжалваното първоинстанционно
решение и същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №455 от 26.11.2019г., постановено по
гр.дело №138/2018г. по описа на О.С.-П..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16