Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №…
гр.Козлодуй, 14.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 14 февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Добрева гражданско дело № 129 по описа на съда за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба К.Г.Т., ЕГН ********** *** подадена
чрез пълномощник адвокат Милен Сибинов от АК-Враца, с която е предявен против „А.К.”
ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Наско Михов иск за
признаване за установено, че не дължи сумата от 442.54лв., представляваща
½ част от главницата за периода от м.11.2005г. до м.04.2007г.; лихва в
размер на 614.42лв., законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -
28.05.2007г. до изплащане на вземането, сумата от 31.40лв., представляваща
½ част от разноските по изпълнителния лист, сумата от 45.00лв., представляваща
разноски по изп.дело № 191/2007г. на СИС при PC - Козлодуй, сумата от 10.80лв.
за справки БНБ по изп.дело № 38/2015г. на СИС при PC - Дупница и сумата от
60.00лв. за запор банкови сметки по изп.дело № 38/2015г. на СИС при PC -
Дупница, съгласно издадената сметка за размера на дълга по изп.дело №
407/2019г. на СИС при PC - Козлодуй за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.дело № 509/2007г. на PC - Козлодуй и образувано изпълнително дело
№407/2019г. по описа на ДСИ при PC - Козлодуй, тъй като вземането е погасено по
давност. Иска съдът да допусне обезпечение на предявения отрицателен
установителен иск чрез спиране на производството по образуваното въз основана
на този изпълнителен лист производство по изпълнително дело № 407/2019г. на СИС
при РС- Козлодуй, като погасена по давност.
При
проверка за редовност на исковата молба съгласно разпоредбата на чл.129 ГПК
съдът намира, че тя е редовна, ищеца е внесал държавна такса при образуване на
делото.
Предвид
на това и на основание чл. 131, ал.1 от ГПК съдът следва да изпрати препис от нея
и приложенията на ответника с указанията за последващите му процесуални
действия.
Водим
от горното, съдът
Р А З П О Р Е Ж Д А:
Да се връчи на ответника препис от исковата молба и приложените към
нея писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че може в
едномесечен срок от получаването на преписа да представи писмен отговор.
Съгласно
чл. 131, ал.2 от ГПК писменият отговор следва да съдържа:
1.
посочване на съда и номера на делото;
2.
името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или
пълномощник, ако има такива;
3.
становище по допустимостта и основателността на иска;
4.
становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5.
възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6.
подпис на лицето, което подава молбата.
Към
отговора на исковата молба се представят:
1.
пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2.
преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
Съгласно
чл. 131, ал.3 от ГПК в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Съдът
указва на ответник, че съгласно чл. 133 от ГПК когато в установения срок
ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения,
не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не
представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1,
чл. 212 и 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съгласно
чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви
насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с
първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него, като предявяването
на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск.
Съгласно
чл.212 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора
на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в
решението си и относно съществуването или не съществуването на едно оспорено
правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
Съгласно
чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с
отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато
това лице има право да встъпи, за да помага.
Съдът
указва на ответника възможността да постанови неприсъствено решение, като
прилага относимите текстове от ГПК.
Неприсъствено
решение
Чл.
238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.
(2)
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3)
Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване
на неприсъствено решение
Чл.
239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2)
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
(3)
Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава
разглеждането на делото.
(4)
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдът
указва на страните за приложими разпоредби за призоваването по делата.
..................
Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж
й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) При неизпълнение на задължението по
ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези
последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото
съобщение.
.............................
Препис
от разпореждането да се изпрати на ответника.
Съдът приканва страните към
постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за
медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса,
като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави,
като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба,
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна
такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Разпореждането не
подлежи на обжалване.
ЗАДЪЛЖАВА ответника
с писмения отговор или в срока за него да представи и личното трудово досие на
ищеца, включително оспорваната заповед за уволнение.
Районен съдия: